О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е №1861
гр.Пловдив, 24.09.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, VІІ –ми граждански състав, в закрито заседание на 24.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдията Сефка Михова в.ч.гр.дело № 1898 /2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 278 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
С
Разпореждане №61541/27. 06.2019г. по ч.гр. №13263 по описа му за 2012г., РС-Пловдив
е постановил връщане на възражение с вх. № 41213/ 21.06.2019
г., подадено по реда на чл.414 ГПК от С.П.Д., ЕГН **********,
в качеството й на длъжник в заповедно производство, срещу
издадената по делото на 28.02.2012г. заповед №8222 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417,т.9 от ГПК-запис на заповед. Възражението е върнато като
просрочено, поради подаването му от длъжника след изтичане на срока
по чл.41 ГПК.
Жалбоподателката
С.П.Д. е останала недоволна от
така постановеното разпореждане и с
подадената частна жалба настоява за отмяната му от въззивния съд, като
поддържа,че вземането на взискателя е
погасено по давност , тъй като от падежа на ценната книга до образуване на изпълнителното дело е
изтекъл срок от 7 години.
Като подадена
в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Обсъдени
в съвкупност и относимо на заявеното от въззивника становище, доказателствата
по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа
обстановка:
Заповедното
производство по ч.гр. №13263 по описа на РС-Пловдив за 2012г., е
образувано по подадено от кредитора „ И
ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ „ ЕООД , ЕИК *********, заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против солидарните длъжници „АГРОСТРОЙ
– 2008” ЕООД , ЕИК ********* и С.П.Д.,
ЕГН **********, за сумата от
4 081.27 евро -
главница , част от задължение, дължимо по запис на заповед издадена на 10.10.2008г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 27.08.2012 год. до окончателното изплащане,
както и разноски.
С разпореждане от 28.08.2012 г. съдът е уважил заявлението
и е издал в полза на кредитора заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение, както и изпълнителен лист за търсените суми , а за принудителното
им събиране е образувано изпълнително
дело № 20128250401089 по описа на ЧСИ С.
Г., рег. № 825, по което заповедта за незабавно изпълнение е била връчена
на длъжника С.П.Д. на 16.01.2013г.
С оглед подаденото от този длъжник възражение в срока по
чл.414 от ГПК , взискателят е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си , като производството по образуваното гр. дело
№ 5515/2013 година по описа
на ПдРС, V гр.с-в, е приключило
с влязло в сила решение на 02.12.2014г., с което искът на ищеца е бил
уважен.
На 21.06.2019г. от
длъжника С.Д. е подадено по делото ново
възражение по реда на чл.414 от ГПК срещу
заповедта за незабавно изпълнение, върнато от заповедния съд като просрочено с
обжалвано разпореждане от 27.06.2019г.
Така изложеното от
фактическа страна, от правна мотивира извод за неоснователност на
жалбата, респ. за законосъобразност и обоснованост на
съдебния акт, преграждащ хода на предприетите от жалбоподателя процесуални
действия за защита по чл.414 ГПК като такива, извън
предвидения за това и преклузивен по характера си срок.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК,
съобразно чл. 418, ал. 5 ГПК,
връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428 ГПК,
когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният
изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение
съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в
дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага
копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за незабавно
изпълнение. Оформянето на поканата става по образец - приложение № 21
към чл. 3, т. 1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците,
свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби,
законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта
за изпълнение, момента на нейното връчване.
Сроковете по чл. 414, ал. 2 ГПК ,
относимо към хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение,
която според чл. 418, ал. 5 ГПК се
връчва от съдебния изпълнител, по съществото си са преклузивни
и спазването им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителната за съдилищата практика, проведената
в т. 5.а на ТР№4/2014г., съдът следи служебно за спазване
на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във
връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК. По
императив на чл.414 ал.2 ГПК този срок не може да бъде продължаван.
В процесния случай заповедта за незабавно изпълнение е била връчена редовно на длъжника на 16.01.2013г., който на 25.01.2013г. - в срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение, което е породило своя правен ефект, а развилият се исков процес за установяване на вземането на взискателя е приключил с влязло в сила съдебно решение на 02.12.2014г.
Затова повторно подаденото от длъжника възражение срещу заповедта по чл.414 от ГПК не може да породи своя правен ефект поради което и правилно е върнато като просрочено на неговия подател.
С жалбата си длъжникът сочи, че вземането на взискателя е погасено по давност , които възражения не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство , като същите могат да бъдат релевирани и разгледани в друг спорен между страните процес.
По изложените съображения , настоящата частна жалба е неоснователна и разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №61541/27. 06.2019г. по ч.гр. №13263 по описа за 2012г. на РС-Пловдив .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.