ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 10 състав в
закрито заседание на петнадесети март две хиляди и тринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4406 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.108 ЗС, за унищожаемост и
нищожност на договор, завещание и делба, с които ответниците се легитимират
като собственици по делото.
С разпореждане от 26.04.2012 г. съдът е дал конкретни указания на ищците
относно редовността на исковата молба, определил е срок за тяхното изпълнение,
както и е указал на ищците санкционните последици от неизпълнение на дадените
указания в рамките на този срок.
Препис от разпореждането е надлежно връчен на процесуалния представител на
ищците на 17.05.2012 г.
По делото са постъпили уточнителни молби, с които ищците не са изпълнили в
цялост указанията на съда, въпреки предоставените им възможности за това.
С молба
– уточнение от 29.05.2012 г. ищците са заявили, че правният им интерес от
предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спрямо ОС „З.” – В. произтича от отказа
на посочения ответник да издаде скица за процесния имот. От този факт обаче не
произтича надлежна процесуална легитимация на ответника ОС „З.” – В. по
предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Следва да се съобрази, че спорното
право, заявено от ищците в исковата молба, обуславя процесуалната легитимация
както на ищците, така и на ответниците по делото. Легитимирани страни в исковия
процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права,
засегнати от правния спор, предмет на делото. Спорът за материално право не е
между ищците и ОС „З.” - В., доколкото не се твърди последната да претендира,
че има право на възстановяване на собствеността върху процесния имот. С оглед
на това този ответник не е надлежно процесуално правно легитимиран да участва
като страна в процеса, в какъвто смисъл е и трайната съдебно практика. При
евентуално уважаване на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ОС „З.” – В.
следва да се произнесе с решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, с което да уточни имота, за
който е признато правото на възстановяване към момента на колективизацията в
полза на лицето, на което това право е признато от съда с решението. С оглед на
това производството по делото в частта на иска с правно основание чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ, предявен срещу ОС „З.” – В. е процесуално недопустимо, поради липса на
надлежна процесуална легитимация на посочения ответник, който не е страна по
спора за материално право, предмет на делото. Ето защо са налице предпоставките
на чл.130 ГПК по отношение на този иск.
С депозираните по
делото уточнителни молби ищците не са отстранили констатираните нередовности на
исковата молба по отношение на иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по
отношение на останалите ответници по делото. В исковата молба и депозираните
уточнителни молби ищците заявяват противоречиви, взаимно изключващи се
твърдения относно правото на собственост върху имота към момента на колективизацията
на земята. От една страна се твърди наличието на замяна, за която не е уточнено
кога и с какъв акт е извършена, съгласно указанията на съда. А от друга страна се
твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан по
изп. д. № 3850/1957, с длъжник техния наследодател Веселин Петров Стоев за
задължение от 0 383 лв. е възложена притежаваната от него нива Омерица. С
оглед на това следва да се приеме, че с депозираната на 04.12.2012 г. ищците не
поддържат твърдения имотът да е внесен в ТКЗС от техния наследодател, което би
очертало допустим иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Наред с това с
депозираните уточнителни молби ищците не са уточнили кои са страните по
предявените искове за нищожност и унищожаемост на договор, завещание и делба, с
които ответниците се легитимират като собственици на имота. Не са посочили
предмета на тези сделки, не са ангажирани данъчните оценки на имотите, за които
се отнасят, не са изложили основанията за нищожност и унищожаемост, както и не
са изложили фактическите обстоятелства, от които произтича правният им интерес
от предявяване на тези искове.
Съдът счита, че предявеният
ревандикационен иск е преждевременно предявен, тъй като при евентуално
уважаване на иска с правно основание чл.14, ал.4 ГПК, ищецът може да предяви иск
по чл.108 ЗС за ревандикиране на възстановения му имот (Решение № 411 от
30.04.2009 г. по гр. д. № 1448/2008 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и др). Независимо
от изложеното ищците не са посочили и основанието, на което претендират, че са
собственици на процесните имоти към настоящия момент.
Вместо да изпълнят
точно указанията на съда и да отстранят нередовностите на исковата молба, която
очертава предмета на делото, с депозираните уточнителни молби ищците заявяват
нови, нередовни искови претенции, както и сочат нови, различни от първоначално
заявените ответници, което е процесуално недопустимо. С оглед на това същите не
следва да се обсъждат.
На ищците не следва
да се предоставя поредна възможност за изпълнение в цялост указанията на съда, препис
от които е надлежно връчен на процесуалния им представител, тъй като следва да
се съобрази принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес,
съгласно изискванията на чл.7, ал.1 ГПК, чл.8, ал.2 и ал.3 ГПК. Следва да се
съблюдават изискванията и на чл.9 ГПК за равни възможности на страните да
упражняват предоставените им права. Даването на многократни указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба би довело до това съдът да се
превърне в помощник само на едната страна по делото, което от своя страна
накърнява изискването да се обезпечат равни възможности на страните за
упражняване на предоставените им права.
Воден от
гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.130 ГПК по иска с
правно основание чл.14, ал.4 ГПК, предявен от ищците спрямо ОС „З.” – В., а по
отношение на останалите претенции са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК.
С оглед на това исковата молба следва да бъде върната, а образуваното въз
основа на нея производство – следва да се прекрати като процесуално
недопустимо.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.130 ГПК и чл.129, ал.3 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на М.В.П., ЕГН ********** и П.В.Д., ЕГН ********** и двамата със съдебен
адрес ***, кантора № 3 – адв. С.Х..
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 4406/2012
г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на ищците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: