№ 36
гр. В.П., 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №
20243610100299 по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция от Г. И. Й., срещу Основно училище
„В.А.“, с. Р. представлявано от Г.Р.Т. - Директор, с правно основание чл.222,
ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.2 от КТД, за изплащане на дължимо обезщетение,
след прекратяване на трудовото правоотношение, представляващо разлика
между дължимото обезщетение към момента на подаване на исковата молба и
изплатеното обезщетение към ноември 2019г., ведно със законната лихва на
основание чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е работила като учител в ОУ „В.А." с. Риш от 1982г.
На 31.08.2017г.е била назначена за временно изпълняваща длъжността
„директор" на училището със Заповед № 94/31.08.2017г. На 21.11.2019г. й е
била връчена Заповед №Д07-244/21.11.2019г. от началника на РУО-Ш., за
прекратяване на трудовото правоотношение за длъжност „директор".
Работила е при същия работодател повече от 40 години, поради което се е
полагало обезщетение по чл.222, ал.З от КТ.
Излага още, че с влязло в сила на 10.04.2024г. Решение №107/04.07.2023г. по
гр. дело №236/2023г на ВПРС са уважени исковете й по чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ, като уволнението й със Заповед №Д07-244/21.11.2019г. изд. от
началника на РУО-Ш. е признато за незаконно и е била възстановена на
1
длъжност "директор" на ОУ "В.А.", с.Риш по иска с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 от
КТ. Според ищцата, времето през което работникът или служителят е бил
без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните
органи се признава за трудов стаж от датата на уволнението до
възстановяването му на работа. Трудовото правоотношение се възстановява
във вида и със съдържанието, с което е било преди уволнението, все едно не е
било прекратявано.
Със Заповед №РД07-93/29.04.2024г. за възстановяване, изд. от началника на
РУО-Ш. се възстановява трудовото правоотношение на ищцата, за длъжност
"директор" на ОУ "В.А." с. Р. последваща моментално от Заповед №РД07-
94/29.04.2024г. за прекратяване, с което се прекратява трудовото й
правоотношение. В тази връзка сочи, че възниква задължение за работодателя
за изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.222, ал.З от КТ. Твърди също, че на осн. чл.31, ал.2 от
Колективен трудов договор №Д01-415/28.12.2023г. за системата на
предучилищното и училищното образование и на осн. чл.219, ал.6 от ЗПУО
при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогическите
специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж за заемали
длъжността педагогически специалист в държавна или общинска институция
на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното
образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от
КТ в размер на 11.5 брутни работни заплати, от които 11 брутни работни
заплати се осигуряват по Национална програма, а 0.5 брутна работна заплата
от работодателя. Сочи, че съгл. чл.31, ал.2 от КТД дължимото обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ към момента на предявяване на исковата молба, е в размер
на 11.5 брутни работни заплати, съставляваща сумата от 35 999.15лв по
Национална програма и 0.5 брутна работна заплата за сумата от 1636.32лв от
работодателя, като общо в размер на 37 635.47лв, от която следва да се
приспадне изплатената през ноември 2019г.- 16 877.70лв.
След приспадане на изплатената сума от 16 877.70лв работодателят
дължи обезщетение в размер на 20 757.77лв.
Твърди се липса на изплатено претендираното възнаграждение, поради което
предявява исковете пред съда.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
2
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователени и
недоказани.
Ответникът сочи, че на 22.11.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ, са прекратени трудовите правоотношения с ищцата, работила тогава като
„Директор" на ОУ „В.А." с. Риш. Съгласно платежен фиш за месец ноември,
2019 г., на нея и е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на
16 074.00 лв., при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
в увеличен размер на 10.5 брутни работни заплати, тъй като обезщетението се
дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за
пенсиониране по чл. 69, чл. 69а, чл. 696 и чл. 69в от КСО, тъй като пенсията по
последно цитираната разпоредба също е вид пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Сочи, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само
веднъж и това изискване за еднократно изплащане се прилага спрямо
работника или служителя, и означава, че той може да получи същото един
единствен път, след първоначалното придобиване на право на пенсия за
изслужено време и старост /осигурителен стаж и възраст/, което е в
съответствие със задължителна практика на ВКС - решение № 270/24.03.2014
г. по гр.д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г.о., според което принципът на
еднократност на обезщетението по чл.222, ал.З КТ произтича от това, че
работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж, и то към
определен момент, и може да се реализира спрямо този работодател, и по това
правоотношение, при действието на което е възникнало правото, като в
Кодекса на труда не се предвижда възможност за разсрочено изплащане от
работодателя на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Излага още, че поради уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ,
със заповед № РД07-93/29.04.2024 г. на РУО - Ш., Г. И. Й. е възстановена на
длъжността „директор" на ОУ „В. А." с. Р. считано от 29.04.2024 г., като със
заповед № РД07-94/29.04.2024 г. отново е прекратено трудовото и
правоотношение. Счита, че към този момент обаче, придобиване право на
пенсия вече е възникнало към 22.11.2019 г. и е упражнено от 08.12.2020 г.,
съгласно Разпореждане № ********** на ТП на НОИ гр. Ш., който документ е
приложен от ищцата по гр. д. № 255/2023 г. на Районен съд-В.П.. Затова с
основание нейният работодател- РУО-Ш., още тогава е начислил, и изплатил
3
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в увеличения размер на 10.5 брутни
трудови възнаграждения, съгласно действащия по това време КТД. Плащането
на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи само веднъж - при
прекратяване на трудовото правоотношение след първоначалното
придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към които
е приравнено и пенсионирането по чл. 69в от КСО. Счита за ирелевантно, че
предходната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е била
отменена по съдебен ред и впоследствие трудовото правоотношение е било
прекратено с влязла в сила заповед. Изплатеното обезщетение на ищцата на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ е получено от нея на законно основание и към
датата на депозиране на отговора, няма данни същата да е възстановявала или
върнала сумата по полученото от нея обезщетение на основание чл. 222, ал. 3
от КТ на училището-ответник, поради което се намира, че предявеният иск за
обезщетение на същото основание, след второто уволнение, е напълно
неоснователен. /Решение № 1437 от 03.10.2005 г. по гр. д. № 970/2003 г. на
ВКС, ГК/. Моли, искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, претендира
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и поддържа исковата молба,
въз основа на наведените в нея твърдения. Допълва искане за разноски, прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, от страна на
ответника.
Ответникът – ОУ „В.А.“, с. Р. представлявано от процесуален
представител – адв. М. В. – ШАК, с учредена представителна власт, поддържа
изложените в отговора към исковата молба доводи, като моли съдът да
отхвърли искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 22.11.2019 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ, са прекратени трудовите правоотношения с ищцата, работила
тогава като „Директор" на ОУ „В.А." с. Риш. С оглед влязло в сила съдебно
решение, по гражданско дело по описа на РС – В.П., с което са уважени искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, със заповед № РД07-93/29.04.2024 г. на РУО -
Ш., Г. И. Й. е възстановена на длъжността „директор" на ОУ „В. А." с. Р.
4
считано от 29.04.2024 г., като със заповед № РД07-94/29.04.2024 г. отново е
прекратено трудовото й правоотношение. Не е спорно между страните, че въз
основа на приложено и приобщено по делото писмено доказателство
(платежен фиш за месец ноември, 2019 г.) се установява, че на ищцата е
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 16 877,70 лв., при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в увеличен размер
на 10.5 брутни работни заплати.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея
може да се изплаща само веднъж.
Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция,
решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 969/2014 г. на ВКС, IV г. о. и
решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г. о.,
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж при
придобиването на право на пенсия. Правото на пенсия трябва да бъде
придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение и се
дължи еднократно при първоначалното прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо дали то е придобито поради наличието на
определена възраст или без оглед на това.
Съответно следва да се изясни въпросът към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение между страните, ищцата придобила ли е право
на пенсия, и платено ли е обезщетение на соченото основание.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ навежда на извод, че
за да се дължи обезщетение на процесното основание е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки- трудовото
5
правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без
значение от кого, на какво основание и по какъв начин, работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му
правоотношение, и работникът или служителят да е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. В този 10
годишен период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж
за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законът не
изисква трудовият стаж да е бил непрекъснат. Изисква стажът да е бил при
един и същ работодател.
Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че при
първоначалното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
същата е била придобила право на пенсия, поради което и е възникнало
законовото основание за изплащане на обезщетението по см. на чл.222, ал.3 от
КТ. То е било заплатено на ищцата в размер от 16, 877, 70лева, към дата
29.11.2019г., обстоятелство, установяващо се от писмените доказателства и
неоспорено от страните.
Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ,
изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата, произтича от
това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това
право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този
работодател и то по това правоотношение, при действието на което е
възникнало правото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС -
Решение № 235 от 03.07.2014 г. по гражданско дело № 969/2014 г. на Върховен
касационен съд, Четвърто гражданско отделение и др. /. Плащането по ал. 3 на
чл.222 от КТ, се дължи само веднъж – при прекратяване на трудовото
правоотношение, след първоначално придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст(р. №235/2014г., IVг.о.; р. №270/2014г., III г.о.; р.
№15/2016г., III г.о., ВКС). Ако впоследствие работникът или служителят
отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващо
прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това
обезщетение.
Установи се по делото, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратявано два пъти, като след първото, въз основа на налично възникнало
6
право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, такова е било изплатено към този
предходен момент. Следователно, наличието на веднъж вече платена на това
основание компенсация, предпоставя извод за недължимост на повторно
присъждане на сума, на това правно основание, поради което и искът следва
да бъде отхвърлен. Недължимостта на главното вземане, предпоставя и извод
за недължимост на законна лихва по см. на чл.86 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват
разноски в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък на разноските. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. За да достигне до този извод, съдът съобрази нормата на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие по
исковата претенция, с пр. осн. чл. 222, ал.3 от КТ, който иск е оценяем,
платено въз основа на Наредбата възнаграждение, би било в по-голям размер
от претендирания и договорения такъв, за адвокатски хонорар - арг. чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът е освободен от внасяне на дължимата държавна такса и разноски, на
осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което при този изход на спора сторените
разноски за възнаграждения за вещи лица и държавни такси остават за сметка
на съда, на осн. чл. 83, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Районен съд - В.П.,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: с.Р.9830,
ул.“Д.Й.“40, община С., област Ш., срещу Основно училище „В.А.“, с. Р.
Булстат .........., представлявано от Директора – Г.Р.Т., със седалище с. Р.
община С., област Ш., ул.“Х.К.“, № 13 иск с правно основание чл.222, ал.3 от
КТ, вр. чл.31, ал.2 от КТД, за изплащане на дължимо обезщетение, след
прекратяване на трудовото правоотношение, представляващо разлика между
дължимото обезщетение към момента на подаване на исковата молба и
изплатеното обезщетение към ноември 2019г., ведно със законната лихва на
7
основание чл.86 от ЗЗД, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: с.Р.9830, ул.“Д.Й.“40,
община С., област Ш., да заплати на Основно училище „В.А.“, с. Р. Булстат
.........., представлявано от Директора – Г.Р.Т., със седалище с. Р. община С.,
област Ш., ул.“Х.К.“, № 13, сумата от 1000 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8