Р Е Ш Е Н И Е №235
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на осемнадесети юни
през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Р. С.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 243
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от адв. С.Я.
в качеството му на процесуален представител по пълномощие на С.Й.К. с адрес ***
насочена срещу решение № 176/
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата против Г.Б.Т. с адрес *** за унищожаване на договор запокупко-продажба, обективиран в нот. акт № *, т.*, н. д. № ** г. на нотариус Д. Г. с район на действие ДнРС и С.Й.К. е осъдена да заплати на Г.Б.Т. сумата от *лева разноски по водене на делото. Решението на районния съд се обжалва изцяло и се приема за неправилно, като необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с коетода бъде уважен предявенит иск. За немотивиран се приема изводът на първоинстанционния съд, че към момента на сключване на процесния договор ищцата е могла да разбира свойството и значението и да ръководи действията си по сключване на сделката. Твърди се, че същата не е могла да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, като .се позовава на заключенинето на в. л. сочещо какви са последиците от наличното у ищцата психично заболяване. Преповтарят са обстоятелства относно периодите, през които ищцата е била на лечение- преди и след сключване на сделката.Сочи се, че в резултат на психичното заболяване и промени в личностово отношение в рзултал от него, ищцата лесно се поддава на манипулации
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят докзателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ва Г.Б.Т. с адрес ***, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението да бъде потвърдено като правилнсо. Не е направено и искане за събиране на доказателства във въззивното производство.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решенинето на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
По силата на
договор за дарение от
С договор за
покупко-продажба от
Преди сключване на този договор страните по делото са сключили и предварителен договор с натариална заверка на подписите с рег. № *г. на нотариус Д. Г. с район на действие ДнРС с уговорена продажна цена за прехвърляне правото на собственост върху процесния партамент *лева, част от която в размер от *лева заплатена при подписване на предварителния договор, а останалата- горепосочената сума от *лева да бъде получена в деня на сключване на окончателния договор.
Видно от
удостоверение изх. № **********/
С ЕР № 1776/
Видно от
приетата като доказателство епикриза от
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като по искане на ищцата е разпитан св. С. Х., а по искане на ответника св. Г. Т.
- 2 -
В
показанията си св. Х. сочи, че познава ищцата от 2011 г. и от тогава живеят заедно в неговото жилище. Стях живее и
майката на ищцата, която също страда от психично заболяване. Знае за психичното
заболяване на ищцата, според неговите представи сочи и диагнози. Когато ищцата
била при него редовно пиела предписаните й лекарства и била добре, а когато не
ги пие състоянието й се влошавало. когато не била в добро състояние свидетелят
я описва като неадекватна с прояви – безраборни сексуални контакти През м.
декември 2017 г. ищцата заболяла от пневмония и била настанена за болнично
лечение и на
Св.Т.
познава ищцата от м. декември, 2017 г., когато на
В
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, изготвено от в. л. П.. От заключението и поясненията на в. л. в
о.с.з. се установява, че ищцата се води на психиатричен учет в ПО гр. Д.,
страда от „Биполярно афективно разстройство – смесен тип”. Посочено е, че
страда от ендогенна болест, която е сериозна психична болест , при която по
времзе на обостряне се нарушават всички дейности на психичния апарат- мисли,
емоции, воля. Лекувана е многократно в психиатрични заведения , включително й е
провеждано е била настанявана и на принудително лечение. На база на
амнестичните данни за проследяване хода на заболяването е прието, че същото
най-вероятно е дебютирало през 2002 г. с тежък депресивен епизод и суицидно
поведение. Това състояние преминало за няколко месеца, след което ищцата остнала
изцяло изолирана от всички. В
медицинската документация са описани няколко
манийни епизоди с психотични
симптоми. По време на психозата, болните с БАР / Биполярно афективно
разстройство/ , независимо от манийна или депресвина фаза, са абсолютно некритични относно психичното си състояние. Въз основа на представена документация в. л.
е установило, че К. е настанявана на лечение през 2018 г. двукратно за
относително кратки перироди. Този тип настанявания са в следствие на
стационарно проследяване и актуализация на
терапията с оглед недопускане разгръщане на истински маниен епизод Изрично е посочено, че манийният епизод,
особено с психотични подбуди протича
изключително тежко и за период от 1 до 6 месеца. Има установени случаи за хора с маниен пристъп за около година. При
ищцата като терапия винаги се предлага невролептизация с депо препарат , което
само по себе си предполага една добра превенция срещу болестта. Акцентира е върху това, че за периода от
26.12.2017 г. до 02.01.2018 г. ищцата е била лекувана във вътрешно отделение на
МБАЛ за соматично заболяване /
посочено-горе/, без да се налага консултация със
специалист-психиатър. липсата на
консултация предполага добър психичен статус, респективно прием на терапия с
психотропни медикаменти. Епикризата от
С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Решенинето е обжалвано от ищцата..
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивната инстанция извършва служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 31 , ал. 1 от ЗЗД, като ищцата унищожаване на договорът за покупко-продажба, с който е продаден собственият й апартамент на ответника. В и. м. се твърди, че ищцата страда от психично заболяване, което е довело до инвалидност 91% икоето налага често постъпване на лечение в ПО.Твърди, че е
- 3 -
лекувана в болнично заведение за
периода от
Предявеният конститутивен иск за унищожаване на сделка с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е предявен от прехвърлителя по договора, за който законът предвижда правен интерес, поради което този иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Тежестта на доказване на потестативното право на унищожаване на сделката пада върху ищеца. В негова доказателствена тежест е да установи, че правната сделка е унищожаема.
За да бъде уважен един иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, следва по делото да
бъде установено наличието на две кумулативно дадени предпоставки, а именно:
договор, сключен от дееспособно лице и при сключването на този договор това
дееспособно лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си. В
случая е налице първата предпоставка, за която по делото между страните няма
спор. Спорът е относно това дали прехвърлителят е могъл към релевантната за
спора дата - извършването на сделката на
Настоящият състав намира, че събраните по делото
доказателства и установените от тях релевантни за спора факти и обстоятелства
не могат да обосноват извод, че въззивницата е осъществила правната сделка на
Нотариалният акт по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ в онази своя част, в която е материализирано изявлението на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните по сделката са се явили пред него и са направили отбелязаните в акта изявления. Като официален свидетелстващ документ той притежава материална доказателствена сила / чл. 179, ал. 1 ГПК/, която задължава съда да смята до доказване на противното, че удостоверените в документа факти, които нотариусът пряко е възприел и действията, които самият той е извършил, действително са се осъществили. Т. е. материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от нотариуса факти. В случая, в процесния нотариален акт нотариусът е посочил, че страните сключват договора и подписват нотариалния акт след прочитането му и одобряването му от тях, както след уверението на нотариуса относно самоличността и деспособността на страните.
Доказателства, установяващи противното, по делото не са събрани. Представената медицинска документация, ЕР на ТЕЛК от 2016 г., както и експертното заключение на съдебно-психиатричната експертиза установяват, че въззивницата страда от психично заболяване, каква е неговата давност и как какви са изявите му на протичане във времето. В същата е посочено напълно аргументирано, че към момента на сключване на процесната сделка ищцата не е била във влошено здравословно състояние по повод психичното й заболяване, което да й пречи да разбира свойството и значението на действията си насочени към отчуждаване на собствения й недвижим имот. Събраните доказателства не установяват, че към релевантния за спора момент, макар и дееспособна, въззивницата не е била в състояние да разбира или да ръководи действията си, обосноваващо порок във волята и квалифициране на договора като унищожаем. Експертното заключение, което съдът няма основание да не кредитира, предвид изготвянето му от специалист в съответната област – психиатър, притежаващ необходимата професионална компетентност и подготовка и базирано на извършен преглед и придобити преки впечатления от вещото лице с освидетелствания, сочи категорично, че въззивницата, макар и страдаща от горепосоченото психично заболяване към датата на сделката не е била в маниен епизод и е била в състояние позволяващо й за да разбира действията и постъпките си и да може да ги ръководи. В този ред експертът е пояснил кои факти и обстоятелства обосновават експертното му становище относно състоянието на ищцата към релевантния за спора момент, както и, че приема й в болничното заведение за горепосочения период след сключване на сделката не е свързан с влошено здравословно състояние и преди това. включително и към 17.01.2018 г.В.л. се базира на това, че манйните епизоди при ищцата протичат тежко, с прояви в поведението й, които не могат да останат незабелязани, както и за по-продължителен период от време, като до тези състояния се достига, когато не е провеждано предписаното й лечение. Към периода, в който е лекувана за соматичното й заболяване в болнично заведение не е консултирана с психиатър, защото такова очевидно не се е налагало. Последвалият прием след сключване на сделката е за период от 13 дни за терапевтично уточняване и проследяване на състоянието й, което изключва описаното от в. л. състояние на продължително протичащ маниен епизод. съставен е документ от 21.03.2018 г., в което е прието, че ищцата е в ремисия по повод психичното й заболяване. Предвид всичко това становището на в. л. е, че не може да заключи, че към датата на сделката, въззивницата не е могла да формира воля, да разбира и да ръководи действията си.
Събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Х. не
установяват факти, различни от гореизложените. След
Установената по делото фактическа обстановка, категорично и несъмнено обуславя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за
- 4 -
унищожаване на процесния договор за покупко-продажба, поради което следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен е правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се селдват разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. На въззиваемият също не се следват разноски, тъй като не са сторени от него във въззивното производство..
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: