№ 54
гр. Шумен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900062 по описа за 2021 година
П. Е., ЕГН-**********, гр. Ш.... и М. П. С., ЕГН **********, гр. Ш...., със съдебен
адрес – гр. В... против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ...., със съдебен адрес – гр.
С..., като субективно съединени претенции за изплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Я.М.И., ЕГН ....., настъпила на 04.11.2018 г.,
вследствие на ПТП, причинено от С.Д.С., ЕГН ********** на 31.10.2018 г. Твърди се
следната фактическа обстановка: На 31.08.2018 г. в гр. Шумен майката на ищците - Я.М.И.
излязла от жилището си на ул. „....., като се насочила към пресечката на ул. „....“, но при
пресичане на ул. „..... по пешеходната пътека от страна на нечетните номера на ул. „....“
водачът С.Д.С. при управление на л.а. „Рено меган сценик“, рег. №Н...АХ ударил
починалата. Последната била с много тежки наранявания и по спешност с линейка била
транспортирана до болницата. Там била настанена в реанимация. Скоро след настъпване на
ПТП в рамките на престоя в болничното заведение пострадалата Я.И. починала. За периода
на престоя в болницата двамата ищци се грижели за лекари, консулти и консумативи.
Твърди се, че ищците в качеството си на деца на пострадалата били в много близки
отношения с нея. С ищеца пострадалата живеела в един и същи вход и той я посещавала
ежедневно. И двамата ищци подкрепяли възрастната си майка и прекарвали много време
заедно. Това важало и за ищцата Е., която макар да живеела постоянно в гр. Варна всяка
събота и неделя се връщала в гр. Шумен, а за времето след раждане на дъщерята на ищцата
починалата пребивавала за продължителни периоди от време в гр. Варна, за да се грижи за
внучка си, като всяка година престоявала там за продължителен период от време – от късна
пролет до късна есен. След настъпилото произшествие и двамата ищци чувствали липсата
на своята майка и имали чувство за вина, упреквали се това, че не са били до нея при
настъпване на ПТП, имат натрапчиви спомени, преживяват периода на нейното лечение.
1
Твърди се, че за тези си проблеми са потърсили и психолог. Ищците сочат, че по т.д.
№8/2020 г. по описа на ШОС е постановено Решение (№260020/20.11.2020 г.), по което са
присъдени обезщетения за неимуществените вреди на ищците настъпили в следствие
смъртта на майка им. Тези искове били предявени като частични, но правопораждащите
факти по делото, по което било постановено решението, а и по настоящото производство
били едни и същи. Твърдят, че по НОХД №217/2019 г. по описа на ОС Шумен с присъда
№16/25.06.2019 г. подсъдимият С.Д.С., ЕГН ********** е признат за виновен, че на
31.10.2018 г., в гр. Шумен, като управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.
№Н...АХ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗдВП като не
съобразил движението си с условията на пътя и по непредпазливост причинил смъртта на
Я.М.И., ЕГН ..... от гр. Шумен и съобразно нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Моли ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от двамата ищци по 50 000 лв.,
представляващи разликата между присъдените по т.д. №80/2020 г. по описа на ШОС по
100 000 лв. за всеки от ищците, предявени като частични от 150 000 лв. и пълната сума за
обезщетяване на настъпилите за ищците неимуществени вреди от 150 000 лв., претърпени
вследствие смъртта на тяхната майка пострадалата Я.М.И., ведно със законната лихва от
смъртта на последната – от 04.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати и направените от ищците разноски в
настоящото производство.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника – „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД. В него се сочи, че във връзка с така предявените искове следва да
се има предвид произнасянето на съда с решението по т.д. №80/2020 г. по описа на ШОС, в
мотивите на което съдът е приел, че исковете са основателни точно до сумата от 100 000 лв.,
като е присъдил тази сума. Намира, че поради тази причина не може да се приеме, че
исковете предявени като частични за по 100 000 лв. в производството по т.д. №80/2020 г. по
описа на ШОС са основателни над този размер. Намира, че същите са неоснователни за
сумите над 100 000 лв. – т.е.е относно разликата от 50 000 лв., формираща се при претенция
за общо вреди за всеки от ищците над 100 000 лв. до 150 000 лв. Намира, че това е основание
да се приеме недопустимост на исковете, предвид нормата на чл.299, ал.2 от ГПК и моли
производството да бъде прекратено. По основателността заема становище, че основанията за
гражданска отговорност на дружеството са налице, предвид обстоятелството, че последното
е образувало щета по искане на пострадалите ищци и при смърт на родител следва да се
приеме, че децата му търпят неимуществени вреди. Въпреки това счита, че претенциите за
такива суми са прекомерни и нарушават законовия принцип на справедливост при
обезщетяването. Изтъква напредналата възраст (85 г.) на пострадалата към момента на
произшествието. Сочи, че неправилно се претендира лихва за забава от 04.11.2018 г., тъй
като това е момента на настъпване на смъртта на пострадалата, а закона предвижда, че
застрахователят изпада в забава след изтичане на тримесечен срок от предявяване на
претенцията. В случая претенцията на наследниците на починалата е депозирана на
2
03.01.2019 г., а дружеството следва да е изпаднало в забава на 04.04.2019 г. Сочи, че такова
становище се съдържа в мотивите на решението по т.д. №80/2020 г. по описа на ШОС.
От страна на ищците е подадена допълнителна ИМ. В нея е заето становище, че
твърденията на ответника за недопустимост на производството са в противоречие с ТР
№3/2016 г. по ТД №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС намира, че по т.д. №80/2020 г. по описа на
ШОС има произнасяне единствено за основателността на исковете до размерите им от по
100 000 лв. и съдът в настоящото производство следва да се произнесе по претендираната
пред него част. Намира, че отговорността на ответника не може да бъде обвързана с
възрастта на пострадалата, както и нейното обществено положение. Намира, че
задължението за лихва за ответника възниква от датата на деликта и цитира съответна
съдебна практика – Р №10/08.02.2018 г. по гр.д. №1600/2017 г. на ВКС ІІІ ГО;
Р№127/29.10.2015 г. по т.д. №1882/2014 г. по описа на ВКС; Р №144/01.10.2021 г. по т.д.
№196/2012 г. по описа на ВКС и др.
Ответникът подава писмен отговор на ДИМ. Поддържа отговора на ИМ и сочи, че
няма нови доказателствени искания.
В съдебно заседание вместо ищците се явява адвокат-пълномощник, който
поддържа така предявената ИМ, както и желае да му бъде заплатено адвокатско
възнаграждение в съответствие с нормата на чл.38 от закона за адвокатурата.
Така предявените субективно и обективно съединени претенции са процесуално
допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното
в исковата молба съдът намира, че е сезиран със субективно и обективно съединени искове
за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на
наследниците, низходящи от първа степен на починалата вследствие на ПТП, Я.М.И.,
ищците П. П. Е. и М. П. С. като преки искове за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, предявим от пострадал против
застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посочените сулективно съединени
искове са предявени срещу застрахователя и са придружени от акцесорни искове по реда на
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от датата на смъртта на пострадалата –
от 04.11.2018 г..
В подобно производство всяка от страните носи доказателствената тежест да
установи благоприятните за нея факти и обстоятелства.
В настоящото производство се констатира, че ищците са претендирали преди това в
друго производство обезщетение за претърпените от смъртта на пострадалата от процесното
ПТП неимуществени вреди, които са били предявени като частични до размер от по 100 000
лева за всеки един от наследниците, от общ размер на претенциите от по 150 000 лева за
всеки от тях. С оглед на това в настоящото производство е присъединено т.д. №8/2020 г. по
описа на ШОС. По последното е постановено Решение №260020 от 20.11.2020 г., с което
3
ответника е бил осъден да заплати на всеки от ищците по 100 000 лв. за неимуществените
вреди причинени им вследствие на настъпилата смърт на тяхната майка Я.М.И.. Посоченото
решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила през януари 2021 година.
Предвид наличието на цитираното Решение №260020 от 20.11.2020 г. по т.д. №8/2020
г. по описа на ШОС съдът намира, че в настоящото производство не може да бъде
пререшаван въпросът за доказаност на претенциите в тяхното основание, доколкото с
посоченото решение е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на
основателността на претенциите за главница, както и по отношение на размера от 100 000
лева за удовлетворяване на всяка една от тях. Спорният въпрос, който следва да бъде
разгледан от настоящия съдебен състав е единствено касателно справедливият размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и дали същият е основателен за
разликата над 100 000 лв. до размер от 150 000 лв., по всеки един от субективно
съединените искове за главница.
В рамките на протеклото преди това производство по т.д. №8/2020 г. на ШС е
установено, че при претърпяното ПТП, ищцата е получила съчетана травма, обхващаща
областите на главата, гръдния кош, таза и крайниците. Контузията на главата включва
множество охлузвания, кръвонасядания, кръвоизливи и хематоми, фрактура на лявата
странична част на черепа и на черепната основа, представляващи тежка закрита
черепномозъчна травма, фрактура на горната страна на сфеноидалния синус и фрактура на
костите на носа. Контузията на шията се изразява в подкожно кръвонасядане на шията в
основата на тила, в дясно задно-странично. Контузия на гръдния кош, включваща фрактура
на десни ребра: 5, 6, 7 и 8 – по средна ключична линия и фрактура на леви ребра: 5 – до
гръбнака. Контузия на корема и таза: кръвонасядане в дясната хълбочна област; счупване на
долното рамо на лявата пубисна кост и кръвонасядане на двете големи лабии под синфизата.
Контузия на крайниците: кръвонасядания по задната страна на дясната мишница, на лакътя
и по предната страна на дясната предмишница – средна и долна трета, по гърба на дясната
ръка, обхващащо и горните фаланги на 2, 3 и 4 пръст. Счупване на дясното бедро в областта
на бедрената шийка. Две кръвонасядания по предната страна на лявата мишница – горна
трета, едно кръвонасядане по гърба на лявата гривена става и китката. Кръвонасядане и
плитко охлузване на кожата по външната страна на левия глезен. Петнисто кръвонасядане
на лявата подбедрица под коляно- то външно. Непосредствената причина за смъртта на
Я.М.И. е тежката закрита черепномозъчна травма (фрактура на лявата странична част на
черепа и на черепната основа с множествени субдурални и субарахноидални кръвоизливи) и
контузионни огнища в десния слепоочен дял (срещуположно на фрактурата). Между
травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на лицето е налице
пряка причинно-следствена връзка.
С оглед ангажираните в преди това протеклото производство свидетелски показания
е констатирано, че ищците болезнено изживяват смъртта на майка си. Ищецът С. се
затворил в себе си, не разговарял и трудно се усмихвал, изгубил чувството си за хумор,
станал раздразнителен и с него мъчно можело да се проведе разговор. Около година не бил
4
влизал в стаята на майка си и нещата и стояли така като ги била оставила преди смъртта си.
Постепенно се изолирал от приятели и познати, започнал да има проблеми със съня. Ищцата
Е. е била позитивен човек с чувство за хумор, активно е контактувала с приятелките си. Но
след смъртта на майка си се е затворила в себе си, изпаднала е в депресия, което започнало
да се отразява и на бизнеса и, започнала е да отказва поръчки станала е разсеяна и
неглижирана в работата си.
В рамките на настоящото производство относно установяването на преживените
неимуществени вреди от страна на ищците са разпитани свидетелите Б.Д.Б., Д.С.А.а –
дъщеря на ищцата Е. и племенница на ищеца С., З. С.а Г. и Е.Т. – украинска гражданска със
статут на пребиваваща в страната. Последните установяват наличие на силна връзка между
починалата и двамата ищци, във връзка с което нейната смърт е оказа значително негативно
въздействие върху тях. Същите станали затворени – отказвали срещи с хора, а за
пострадалата Е. има данни, че това се отразило и на трудовата и активност за което
свидетелства свидетелката Г.. С поселдната пострадалата имали дейност свързана с
почистване, но в периода след смъртта на пострадалата ответницата Е. откавала работа.
Посочената свидетелка свидетелства за много близки отношения на починалата и
ответницата и сочи, че пострадалата често и продължително гостувала в гр. Варна в дома на
ответницата. Подобни данни дава и свидетелката Татаринцева. Последната сочи, че
ответницата имала пристъпи на паника, отказвала срещи с хора и се затворила в себе си за
период от поне половин година след смъртта на пострадалата до лятото на 2019 г.
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираните суми до
окончателното изплащане на обезщетенията. Предявените обективно и субективно
съединени искове срещу ответника са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на делинквента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
5
обезщетение на причинените вреди.
С решението по т.д. №8/2020 г. на ШС е прието, че на 31.10.2018 г. е осъществено
ПТП с участието на лек автомобил, управляван от С.Д.С., при което са причинени
травматични увреждания на Я.М.И., в резултат на които е настъпила смъртта и. За това
деяние на водача Стоянов е образувано наказателно производство - приключило с влязла в
сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това налице са всички
елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител. Същевременно и в
производството по т.д. №8/2020 г. на ШОС е установено, а и в настоящото производство не
се оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на
лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № Н ... АХ, с който е извършено ПТП.
Застрахователният договор е обективиран в застрахователна полица № BG/06/118002873932.
Застраховката е валидна за период от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор. В
конкретния случай виновният водач е управлявал МПС в качеството на негов собственик, от
което следва, че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила
неимуществени вреди е покрита от задължителната застраховка “Гражданска отговорност”
по сключения с ответника „застрахователен договор. Валидната застраховка към момента на
увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното
дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да
обезщети вредите, претърпени от ищците, като пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования водач.
Съществения въпрос в настоящото производство е размера на претендираните от
ищците обезщетения за неимуществени вреди.
По отношение претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, следва да се
има предвид, че те се присъждат, за да репарират болките, страданията и другите
нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди
следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Тези нематериални
последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на
осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това. В
настоящото производство предвид ангажираните доказателства се налага извода че смъртта
на пострадалата е причинила значителни страдания на ищците, които били нейни деца. По
данни на разпитаните в производството свидетели негативните преживявания на
6
пострадалите на били преодолени и към настоящия момент – свидетелката Абрашева.
Ищците са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на майка си. Това е една нормална човешка
реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се установи,
че между починалата и ищците е съществувала дълбока емоционална привързаност и
сърдечна близост, грижа и разбирателство, поддържали са близки и постоянни контакти.
Ищците ще трябва да живеят с болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си
човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. Не са налице данни към момента на ПТП
пострадалата да е страдала от заболявания, които да са допринесли за настъпването на
вредоносния резултат. Това обстоятелство още повече засилва болката от внезапното и рязко
прекъсване на съществувалите емоционални връзки между нея и децата и. В тази насока
съдът не приема направените от ответника възражения, че пострадалата е била в напреднала
възраст. Ако не са били налице данни за влошено здравословно състояние на лицето и ако
пострадалите – т.е. нейните деца не са очаквали настъпването на летален изход съдът не
може да приеме, че механично настъпването на определена възраст е основание да се счита,
че смъртта на едно лице няма да предизвика у неговите близки стрес, психологически
дискомфорт и страдание или че същите могат да се ограничат до определен размер и
интензитет.
По отношение на възражението на ответника, че обезщетенията за неимуществени
вреди при смърт се определят като се вземат предвид обществено-икономическите и
житейските отношения в държавата и конкретните взаимоотношения между пострадалата и
увредените лица, съдът намира, че в производството е установено, че личните отношения на
пострадалите с тяхната майка са били изключително близки и смъртта и е причинила големи
негативни преживявания на пострадалите. От друга страна обществените отношения в
българското общество винаги са обвързвали отношенията между низходящи и възходящи от
първа степен с една значителна близост и висока емоционална наситеност, като с
изключение на загубата на низходящ – родно дете съдът не може да посочи по-близки
отношения и по-голяма емоционална причастност на отношенията между деца и техен
родител, особено майка. Предвид това ясните данни за съхранена синовна връзка между
пострадалите и тяхната майка могат лесно да обяснят и много тежките емоционални
последици за ищците от смъртта на пострадалата. Конкретният размер на обезщетенията
съдът намира, че следва да бъде определян съобразно икономическите реалности в
обществото, поради което съдът съобразява и съдебната практика по подобни казуси.
На тази основа, след като взема в предвид преживяваните от ищците страдания,
които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на житейски
оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че справедливо на ищците да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на майка им в
размер на 135 000.00 лв., на всеки един от тях. С оглед на това претенциите за обезщетение
на неимуществени вреди се приемат за частично основателни и доказани и следва да се
уважат до размер от 35 000 лв., от предявените 50 000 лв., а в останалата част за разликата
7
от 15 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ищците претендират законна лихва върху исканите от тях обезщетения за
неимуществени вреди за периода от 04.04.2019 г. до окончателното им изплащане. В чл. 497,
ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ (т. 1) или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал.
1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от
КЗ (т. 2). В конкретния случай ищците са предявили претенциите си на 03.01.2019 г.
Следователно застрахователят е следвало да се произнесе окончателно по претенцията до
03.04.2019 г., включително. С оглед на това претенцията за законна лихва, считано от
04.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и
следва да бъде уважена.
Предвид уважения размер на исковете се дължат и разноски както следва:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за
държавни такси, които при уважения размер на двата иска възлизат на 2 800 лв. или по 1400
лв. за всеки от тях.
От ищеца се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА. Съобразно Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият хонорар за всяка от
претенциите в уваженият им размер е 1 580 лв., съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата. Като
за осъществяване на адвокатската защита на двете лица ответника следва да бъде осъден да
заплати на адвоката на ищеца сумата от 3160 лв. общо.
Представител на ответника – адвокат е посочил, че претендира разноски. В съдебното
заседание е представено пълномощно (л.94 от делото), по силата на което ответника е
упълномощил няколко адвоката за извършване на ред дейности, включително и процесуална
защита по дела. Въпреки това не е представен документ – договор за правна помощ, фактура
или друго, от които да се установи, че ответника действително е направил разноски за
правна помощ. Предвид това такива не следва да бъдат присъждани на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ...., гр. С.... да заплати на П. П. Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „....“, № 101, ап. 9 сумата от 35 000
(тридесет и пет хиляди) лева, по частичен иск за 50 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка й Я.М.И., ЕГН ********** в
резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С., ЕГН **********, който е
нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № Н
8
63 19 АХ, на основание застрахователна полица №BG/06/118002873932 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. П. Е., ЕГН ********** да бъде осъдено „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД, ЕИК ...., гр. София да заплати сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
представляващи разликата между уваженият от съда размер от 35 000 (тридесет и пет
хиляди) лева и претендирания такъв от 50 000 (петдесет хиляди лева), като неимуществени
вреди за ищцата от смъртта на майка й Я.М.И., ЕГН ********** в резултат на описаното
ПТП, както и претенцията за мораторни лихви върху посочените суми за главница за
периода от 04.11.2018 г. до 03.04.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ...., гр. С.... да заплати на М. П. С.
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „....“, № 101, ап.23 сумата от 35 000
(тридесет и пет хиляди) лева, по частичен иск за 50 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка му Я.М.И., ЕГН **********
в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С., ЕГН **********, който е
нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № Н
63 19 АХ, на основание застрахователна полица №BG/06/118002873932 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. П. С. ЕГН ********** да бъде осъдено „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД, ЕИК ...., гр. София да заплати сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
представляващи разликата между уваженият от съда размер от 35 000 (тридесет и пет
хиляди) лева и претендирания такъв от 50 000 (петдесет хиляди лева), като неимуществени
вреди за ищцата от смъртта на майка й Я.М.И., ЕГН ********** в резултат на описаното
ПТП, както и претенцията за мораторни лихви върху посочените суми за главница за
периода от 04.11.2018 г. до 03.04.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ...., гр. София да заплати по сметка
на ОС – Шумен сумата от 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляващи общата
дължима държавна такса за разгледаните субективно съединени искове до уваженият
размер.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ...., гр. София да заплати на адвокат
П. Т. Т., ЕГН ********** от АК – Варна, гр. В.... сумата от 3 160 (три хиляди сто и
шестдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците П. П. Е.,
ЕГН ********** и М. П. С. ЕГН ********** безплатна адво- катска помощ
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9