Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 33

                                     гр. Видин , 25.06.2020г.

 

 

                                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на единадесети юни

през две хиляди и двадесета година в състав :

              

                                          Председател: Л.Л.

                                                  Членове: ВЛ.С.

                                                                  Р.Д.

                                                                

 

при секретаря             А.А.               и в присъствието на

прокурора                                                      като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.         ВЧНД  № 43   по описа

за 2020г.  и за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е по чл.341, ал.1 от НПК.

            С определение от 12.02.2020г. по НЧХД № 1435/2018г., по описа на Районен съд – Видин, наказателното производството по делото е прекратено, с мотиви, че не е спазен срока за повдигане на ново обвинение по чл.81, ал.3 от НПК.

            Против определението е подадена частна жалба от тъжителката С.Б.Е., чрез адвокат – пълномощника ѝ Г.П.. В жалбата са развити съображения, че определението е неправилно. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане.

            Ответника по жалбата М.К.В., чрез своя представител – адвокат Г.Г., моли частната жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на ВРС да бъде потвърдено.

            След преценка на материалите по делото и съобразно закона, ВОС намира, че жалбата е основателна.

            Цитираното дело пред ВРС е образувано по тъжба на жалбоподателката С.Б.Е. против М.К.В. за телесна повреда, конкретно описана и с визирана правна квалификация по чл.130, ал.2 от НК. В с.з. по делото на 15.01.2020г./предхождащо последното от 12.02.2020г., в което е постановено атакуваното определение/, процесуалния представител на тъжителката- адвокат П. е помолил деянието да бъде преквалифицирано по чл.130, ал.1 от НК, с аргумент, че по време на съдебното следствие е доказано причинено разстройство на здравето на неговата доверителка. Без да обсъди дали са налице условията на чл. чл.287, ал.6 от НПК, респ. установява ли се на съдебното следствие съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и едва след положителен отговор на този въпрос, да прецени възможността на частният тъжител да повдигне ново обвинение, която е ограничена от срока по чл.81, ал.3 от НПК, ВРС без мотиви е постановил: „допуска изменение на обвинението предявено в частната тъжба, като същото следва да се счита предявено за деяние по чл.130, ал.1 от НК, а именно за причиняване на лека телесна повреда.“ Впоследствие ВРС е прекратил наказателното производство на базата на предходно си определение, с което е допуснал изменение на обвинението.

            Следва да се има предвид, че подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба от пострадалия за престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, е абсолютна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно производство срещу извършителя на това престъпление. Изискванията към реквизитите и съдържанието на тъжбата са посочени в разпоредбата на чл. 81 от НПК. Тъжбата трябва да съдържа обстоятелствата на престъплението, по повод на които тя се подава, но не и неговата правна квалификация. За какво точно престъпление се е тъжбата, се определя от фактическите обстоятелства, изложени в нея, но не и от посочената в нея правна квалификация. Съдът е този, който има правомощието да посочи правилната правна формулировка на обвинението, както и задължението да уточни и поправи /ако е нужно/ погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в тъжбата или установени на съдебното следствие факти. Основана на тези принципни положения е и разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК, регламентираща основанията и реда за изменение на обвинението в производство, образувано по тъжба на пострадалия. Според нея, установяването в хода на съдебното разглеждане на делото на съществено изменение само на обстоятелствената част на обвинението може да послужи като основание за частния тъжител да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Разпоредбата е приложима при установяване на нови и различни от посочените в тъжбата обстоятелства, налагащи съществена промяна в обстоятелствената част на обвинението, и само при положение, че не е изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НПК. В разрез с горното, ВРС след като веднъж е решил, че са налице условията на чл.287, ал.6 от НПК, и е допуснал изменение на обвинението, е приел друго в отрицание на предходното, т.е. че не е спазен срока по чл.81, ал.3 от НПК, и е прекратил наказателното производство. Този акт на ВРС е неправилен. Повдигане на ново обвинение не може да бъде сторено по реда на чл.287, ал.6 от НПК след изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК, а още по- малко такова действие би могло да бъде прекратително основание, тъй като не кореспондира с никоя от хипотезите на чл.24 от НПК.

            Предвид горното, определението от 12.02.2020г. по НЧХД № 1435/2018г., по описа на Районен съд – Видин, с което наказателното производството по делото е прекратено, е неправилно и следва да бъде отменено.

            Делото следва да бъде върнато на ВРС за разглеждане от нов състав, тъй като за постановилия определението за прекратяване съдия е налице хипотезата на чл.29, ал.1, б.“в“ от НПК.

            При новото разглеждане на делото, следва да се имат предвид указанията в обстоятелствената част на решението, като се съобрази и това, че още с определението си по чл.252, ал.4 от НПК, съдията-докладчик, в унисон с процесуалното си задължение, следва да визира коректната правна квалификация на деянието описано в тъжбата, а евентуално изменение на обвинението да бъде допуснато само при наличие на условията на чл.287, ал.6 от НПК.

            Водим от горното, Видинският окръжен съд

 

            Р    Е    Ш    И :

 

            ОТМЕНЯ определение от 12.02.2020г. по НЧХД № 1435/2018г., по описа на Районен съд – Видин, с което наказателното производството по делото е прекратено.

            Връща делото на Районен съд – Видин за разглеждане като бъдат изпълнени горните указания.

            Решението е окончателно.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: