№ 637
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720106356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ЗДР. КР. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ******, чрез адв. Д., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК да признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1509,08 лв. – представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., сумата
313,83 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
30.06.2011 г. – 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1509,08 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2014 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и сумата 36,46 лв. –
държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4637 по описа за
2014 г. на Районен съд – Перник и образувано изп. д. № 1721/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 4637 по описа за 2014 г. на Районен съд – Перник в полза на
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, въз основа на който е образувано изп. д. №
1721/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., район на действие Окръжен съд – Перник. Твърди се, че
не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като от извършване на последното
валидно изпълнително действие по делото е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че с
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение и започва да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че давността за вземанията е
прекъсната многократно с извършваните изпълнителни действия по изп. д. № 1721/2014 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно
значение за давността. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложените за послужване книжа, предоставени от Служба „Архив“, се
установява, че въз основа на Заповед № 3851/09.07.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04637/2014 г. по описа на РС-Перник на 01.09.2014
г. е издаден изпълнителен лист за сумата 1509,08 лв. – главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., сумата 313,83 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. – 24.06.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
09.07.2014 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в
рзмер на 100,00 лв. – държавна такса.
От постъпилия през ЕПЕП препис на изп.д. № 1721/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. се
установява, че е образувано по молба вх. № 09.10.2014 г. на „Топлофикация - Перник” АД
срещу ЗДР. КР. К. въз основа на изпълнителен лист от 01.09.2014 г. за сумите по влязлата в
сила Заповед № 3851/09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 04637/2014 г. по описа на РС-Перник. В
цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се
наложи запор върху вземанията на длъжника, възбрана върху притежавани от длъжника
недвижими имоти. В тази връзка съдебният изпълнител е извършил справка за наличие на
задължения към НАП, за движими вещи и недвижими имоти. На 30.10.2014 г. е изпратена
покана за доборволно изпълнение на длъжника, връчена му по реда на чл. 46, ал. 2 ЗЗД на
13.08.2015 г., както и запорно съобщение до РУ „СО“-Перник за налагане на запор върху
пенсията на длъжника и до ОДМВР за спиране от движение от МПС с рег. № ***** и лек
автомобил № *****.
С писмо от 02.12.2014 г. НОИ уведомоява съдебния изпълнител, че по изпълнителното
дело е наложен запор върху пенсията на длъжника в размер на 133,85 лв. месечно за периода
от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г.
С писмо от 13.08.2015 г. НОИ уведомява съдебния изпълнител, че във връзлка с ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС на основание чл. 446 ГПК удръжката по наложения запор върху
пенсията юе бъде променена на 29,18 лв. месечно, а писмо от 07.01.2016 г. уведомява
съдебният изпълнител, че съгласно ПМС № ***** г. удръжката върху пенсията ще бъде
2
преустановена от м.01.2016 г.
По делото са използвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, се установява, че задължението на
длъжника към взискателя по изпълнително дело № 1721/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. към
датта на изготвяне на експертизата е в размер на 3735,41 лв., от които са платени общо
1082,85 лв., посочени по дати и размер в таблица № 1. Посочва се, че от платените суми
914,15 лв. са преведени по сметка на визскателя, 168,00 лв. по сметка на съдебния
изпълнител и 0,70 лв. е такса банков превод. Сочи се, че след отнасяне на плащанията по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД непогасените вземания към взискателя са в размер на 2386,80 лв., от
които 1386,80 лв. – главница, и 1059,58 лв. законна лихва, непогасена е и такса към ЧСИ в
размер на 265,76 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компететно и обективно дадено и
го цени относно размера на извършените плащания и общия размер на оставащия дълг.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за които в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
От предоставените за послужване книжа, съхранявани от Служба „Архив“ по ч.гр.д. №
04637/2014 г. се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
3
12.08.2014 г., поради което двуседмичният срок за възражение е изтекъл на 26.08.2014 г.
Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила на 27.08.2014 г., от който момент
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
От приложения препис на изп.д. № 1721/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява,
че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело от 09.10.2014 г. с посочени
изпълнителни способи давността за вземанията е прекъсната, съгласно чл. 116, б „б“ от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д.
№2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на
ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение за принудителното изпълнение по изп.д. № 1721/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Б. приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за процесните вземания е
прекъснала с образуване на делото, а след това е спряла да тече докато е траяла висящността
му.
Изпращането на 30.10.2014 г. на запорните съобщения до РУ „СО“-Перник за налагане
на запор върху пенсията на длъжника и до ОДМВР за спиране от движение от МПС с рег. №
***** и лек автомобил № *****, и ежемесечното постъпване на сумите по наложения запор
в периода от 26.01.2015 г. до 26.12.2015 г. /съобразно заключението на вещото лице/,
представляват изпълнителни действия, които поддържат висящността изпълнителното дело,
поради което същото не е прекратено поради перемпция при действието на ППВС № 3/1980.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност, поради което в случая новата давност за вземанията е започнала да тече от
последното последното плащане по наложения запор, извършено на 26.12.2015 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че по изпълнителното дело са платени суми в общ размер 1082,85 лв., с което са погасени
вземането за разноски и лихва по изпълнителния лист. В заключението вещото лице е
посочило, че с извършените плащания е погасена и част от главницата в размер на 181,86
лв., като непогасена към взискателя е останала законна лихва за забава в размер на 1386,80
лв. и главница в размер на 1059,58 лв. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Предвид наличието на непогасено
задължение за законна лихва в по-висок размер от платените суми към момента на
плащането им, съдът намира, че неправилно вещото лице е отнесло част от платените суми
за погасяване на главница в размер на 181,86 лв., вместо към дължимата законна лихва. С
4
оглед изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съдът приема, че с
извършените плащания е погасена част от законната лихва в размер на 181,86 лв. и тъй като
са недостатъчни да покрият цялото задължение за законна лихва, цялата главница е останала
дължима.
От заключението на вещото лице се установява, че на взискателя са платени суми в
общ размер на 914,15 лв., с което е погасено задължението за лихва за забава и разноски по
изпълнителния лист, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявения иск за
установяване, че не дължи принудително изпълнение на ответника на сумата 313,83 лв. –
лихва за забава за периода 30.06.2011 г. – 24.06.2014 г., сумата 100,00 лв. – юрисконулстко
възнаграждение, и сумата 36,46 лв. – държавна такса. Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителнте искове, за която
съдът следи служебно не само към момента на предявяване на иска и осъществяване на
преценката по чл. 130 ГПК, но и до приключване на съдебното производство. По
изложените съображения, в тази част производството по делото следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността относно вземането за
главница и законна лихва върху нея в периода след 26.12.2015 г. /последното изпълнително
действие/, поради което съдът приема, че петгодишната давност за вземането за тях е
изтекла на 26.12.2020 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване
по давност на сумата 1509,08 лв. – главница, ведно със законната лихва до окончателното й
изплащането, е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски съразмрено на уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 4
ГПК на ответника – съразмерно на прекратената част на исковете.
Съобразно представения списък и доказателства, ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 79,00 лв., от които съразмерно на уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата 60,84 лв.
Съобразно представения списък за разноски, ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв., както и
24,00 лв. – такса за препис от изпълнителното дело, т.е. общо 374,00 лв. от които съразмерно
на прекратената част на исковете следва да му бъде присъдена сумата 85,95 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА по предявените от ЗДР. КР. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на
сумата 313,83 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. – 24.06.2014 г., сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
и сумата 36,46 лв. – държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 4637 по описа за 2014 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1721/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Б..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗДР. КР. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ******, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”,
принудително изпълнение на сумата 1509,08 лв. – представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2014 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4637 по описа за
2014 г. на Районен съд – Перник и образувано изп. д. № 1721/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на ЗДР. КР. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******Е, сумата 60,84 лв. /шестдесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ – разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗДР. КР. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, сумата 85,95 лв. /осемдесет и
пет лева и деветдесет и пет стотинки/ – разноски за производството.
Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в
останалата част – в двуседмичен срок, от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Перник.
След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. № 4637 по описа за 2014 г. на РС
– Перник да се върнат в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6