Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 12.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на
28.02.2018г. /Двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година/, в
състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова-Ставарова
при секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова-Ставарова
гражданско дело № 1391 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е трудов
спор.
Образувано е по искова молба на М.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник адвокат Ц.К.К. ***, с която са предявени против Районна прокуратура - Оряхово представлявана от административния ръководител-районен прокурор Г. Кюркчийска, обективно съединени искове, главен иск по чл.244, ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението ѝ със Заповед № 161/14.08.2017г. и акцесорни искове по чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяването ѝ на заеманата до уволнението длъжност „съдебен секретар“ в специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство” на РП-Оряхово, и по чл.344, ал.1 т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за шест месеца в размер на общо 3257.00 лева, ведно със законната лихва. Претендира и съдебните разноски.
Ответникът Районна прокуратура - Оряхово в срока и по реда на чл.131 ГПК чрез пълномощник
юрисконсулт Т.Г. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете и излага подробни съображения.
В съдебни заседания ищецът М.М. участва чрез адвокат К. и поддържа
исковете си.
Ответникът участва чрез пълномощник юрисконсулт Г. и оспорва исковете по
съображенията подробно изложени в писмения отговор и иска да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени доказателства – копие на личното трудово
досие на ищеца; Заповед № 161/14.08.2017г. и предизвестие изх.№
46/01.08.2017г.; Заповед № РД-08-531/01.08.2017г. на Главния прокурор; Заповед
№ РД-05-1949/21.07.2017г. на Главния прокурор за заместването му; длъжностно
разписание на съдебните служители в РП-Оряхово в сила от 01.01.2017г.;
длъжностно разписание на съдебните служители в РП-Оряхово в сила от
15.08.2017г.; удостоверение за размера на БТВ на ищеца за пълен работен месец
преди уволнението; длъжностни характеристики за длъжностите „съдебен секретар”
и „съдебен деловодител” в специализирана администрация, служба „Регистратура и
деловодство” на РП-Оряхово и препис на решение по т.8 от протокол № 4 от
26.01.2012г. на ВСС.
Прието е заключение на съдебно счетоводна експертиза досежно размера на
БТВ на ищеца и обезщетението по чл.225, ал.1 КТ след приспадане на полученото
от нея трудово възнаграждение от друг работодател, както и досежно реалните трудовите
функции на длъжността „съдебен секретар” и длъжността „съдебен деловодител” в
специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство” на РП-Оряхово.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
По делото е безспорно, че ищцата М.М. е работила при ответника Районна
прокуратура - Оряхово по силата на безсрочен трудов договор на длъжност „съдебен
секретар” в специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство”.
Безспорно е, видно и от длъжностно разписание на съдебните служители в Районна
прокуратура-Оряхово в сила от 01.01.2017г., че в същата структура са работили още
и двама служители на длъжност „съдебен деловодител”, а със Заповед №
101/16.05.2017г. на административния ръководител на Районна прокуратура-Оряхово
на ищеца са възложени допълнително трудови задължения присъщи на длъжността
„съдебен деловодител” /сравнението е
извършено въз основа на задълженията на длъжностите съгласно длъжностните
характеристики/.
Безспорно е и страните не спорят, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 161/14.08.2017г., считано от датата на връчване на уведомлението за неспазен срок на предизвестието аргумент чл.335, ал.2 т.2 КТ, или считано от 14.08.2017г. Безспорно е и, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е чл.328, ал.1, т.2 КТ, съкращаване на щата.
Недоволна от уволнението, ищцата оспорва заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор не е издадено от надлежно лице – работодателя, тъй като е подписано от прокурор Емилиян Костов, а не от административния ръководител районен прокурор Г. Кюркчийска. Твърди, че предизвестието и заповедта не са мотивирани, тъй като съдържат само посочване на правната квалификация по чл.328, ал.1, т.2 КТ и описание, че длъжността на ищеца е съкратена, но не са приложени документи удостоверяващи реалното съкращаване на щата.
Твърди, че заповедта е незаконна и, тъй като и издадена в нарушение на разпоредбата на чл.341, ал.2 и чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ, тъй като единствено Прокурорската колегия на ВСС разполага с правомощието да определя броя на съдебните служители, да съкращава и открива нови щатове в органите на съдебната власт, а в конкретния случай решение от този орган не било взето. Сочи, че заповедта на Главния прокурор, с която е преразпределена една щатна бройка за длъжността „съдебен секретар” от щата на Районна прокуратура - Оряхово в щата на Районна прокуратура - Хасково не е годно основание за освобождаването ѝ от длъжност, тъй като не е издадена от надлежно лице /подписана е „ЗА” Главен прокурор от Заместник главен прокурор Евгени Диков/ . На последно място твърди и, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 329 КТ, като не бил извършен подбор преди уволнението между ищцата и другите служители, които заемали длъжности „съдебен деловодител”.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 161/14.08.2017г., за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „съдебен секретар” и да осъди ответника да ѝ заплати сума в размер на 3257.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, като разлика между БТВ, което би получавала при ответника и БТВ, което е получила при новия работодател. Претендира и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда и съдебните разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от работодателя Районна прокуратура-Оряхово, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че са били налице предпоставките за прекратяване на процесното трудово правоотношение, тъй като със Заповед № РД-08-531/01.08.2017г. на Главния прокурор действащ чрез заместващия го съгласно Заповед № РД-05-1949/21.07.2017г. заместник Главен прокурор длъжността на ищеца „съдебен секретар” в служба „Регистратура и деловодство” в РП-Оряхово е била преразпределена в щата на РП-Хасково, считано от 15.08.2017г. Твърди, че тази заповед е издадена от надлежно лице, а Главния прокурор разполага с правомощието да взема решение за промяна в щата съгласно чл.6, ал.1 от Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ). Поддържа, че предизвестието издадено от компетентно лице, тъй като прокурор Емилиян Костов е замествал с всички права административния ръководител Районен прокурор Г. Кюркчийска. Поддържа, че заповедта е мотивирана, и че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 329 КТ, тъй като работодателят е съкратил единствена длъжност. Предвид изложеното иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съда изцяло кредитира като обективно и обосновано, а наред с това не е оспорено от страните, се установява твърдяното от ищеца, ще след прекратяване на трудовото правоотношение от ответника на 14.08.2017г., на 11.09.2017г. тя е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател. Установява се, че размера на БТВ на ищеца при ответника за пълен работен месец преди прекратяване на трудовия договор е в размер на 1272.60 лева, а размера на БТВ на ищеца при новия работодател след прекратяване на трудовия договор е в размер на 587.24 лева. Вещото лице е изчислило и размера на БТВ за шест месеца, както и е направило изчисления за разликата между тези БТВ за срока от шест месеца от 15.08.2017г. до 15.02.2018г. Тази разлика за един месец е 685.26 лева, а за шестте месеца без работа е в размер на 4112.16 лева. Според вещото лице реалните трудови задължения на длъжността „съдебен секретар” и длъжността „съдебен деловодител” в РП-Оряхово са доста сходни, но са налице и различия. Основното различие е в това, че съдебния секретар е изготвял проекти на документи, каквото задължение съдебните деловодители нямали. След прекратяване на трудовия договор на ищеца в РП-Оряхово не е разкрита нова длъжност, а част от тези задължения на ищеца се изпълняват от служителите и от прокурорите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
По главния
иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ.
Както съдът
изложи по-горе, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя
с предизвестие без да е спазен срока на същото, считано от 14.08.2017г., на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, поради съкращаване на щата на длъжността
„съдебен секретар” в служба „Регистратура и деловодство” в РП - Оряхово с
оспорената Заповед № 161/14.08.2017г. на административния
ръководител – Районен прокурор на РП-Оряхово.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в задължителната писмена форма и от работодателя. Процесната заповед според съда е и мотивирана. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите. С атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр.2 КТ – поради съкращение в щата. Работодателят изрично е посочил в заповедта основанието за прекратяване на договора, като в конкретния случай законодателят не въвежда изискване да се излагат подробни фактически и правни съображения за това. Непосочването на фактическите и правни основания за уволнението в заповедта съставлява самостоятелно основание за признаване уволнението за незаконно само при дисциплинарните наказания и при уволнението поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ неизлагането на подробни мотиви не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото то е основано на факти, които не засягат личността на служителя. В настоящия случай е достатъчно за индивидуализацията на основанието на уволнението посочването на правната норма, която го регламентира, както и направеното текстово пояснение на предложението, доколкото разпоредбата съдържа две предложения, че се касае за хипотеза на съкращаване на щата. Видно от съдържанието на процесната заповед в нея подробно е посочено, че прекратяване на трудовото правоотношение е предприето на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, във връзка със съкращаване на щата за длъжността „съдебен секретар“, която е преразпределена със Заповед № РД-08-531/01.08.2017г. на Главния прокурор в РП-Хасково. Аналогично за предизвестието по чл.326 КТ връчено на ищеца на 01.08.2017г. в условията на отказ да го получи, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че издателя на предизвестието прокурор Костов не е имал такива правомощия. По делото безспорно се установи от приложената Заповед № 152/19.07.2017г. на административния ръководител на РП-Оряхово, че за времето от 28.07.2017г. до 04.08.2017г. тя ще ползва годишен отпуск и ще бъде замествана с всички работодателки правомощия от прокурора Костов. Поради това и последния в рамките на възложените му работодателски правомощия като заместващ административния ръководител на РП-Оряхово на 01.08.2017г. е подписал предизвестието изх.№ 46, връчено на 01.08.2017г. на ищеца, с което е уведомена, че след изтичане на 30-дневния срок трудовия ѝ договор ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, поради съкращаване на щата.
Законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение поради съкращаване в щата предполага да е налице
решение за съкращение на съответната щатна бройка, което решение да е взето от
компетентния за това орган и към момента на уволнението да е налице фактическо
премахване на съответната трудова функция, като уволнението трябва да следва
или да съвпада с датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращение
в щата.
В процесния случай е безспорно, че решението за съкращаване на щата на длъжността „съдебен секретар” в служба „Регистратура и деловодство” на РП-Оряхово е Заповед № РД-08-531/01.08.2017г. на Главния прокурор, с която считано от 15.08.2017г. преразпределя една щатна бройка за длъжността „съдебен секретар” в служба „Регистратура и деловодство” от щата на РП-Оряхово в щата на РП-Хасково. Тази заповед е издадена на 01.08.2017г., на която дата е връчено и предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на същото основание, т.е. към момента на връчване на предизвестието, когато следва да се прецени налице ли е фактическото основание за уволнението е било налице решение за съкращаване на щата на ищеца. Според съда решението – Заповед № РД-08-531/01.08.2017г. на Главния прокурор също е издадена от компетентно лице, тъй като видно от Заповед № РД-05-1949/21.07.2017г. на Главния прокурор за заместването му, последния изрично е упълномощил заместник-главния прокурор Евгени Диков да го замества с всички правомощия, включително работодателски.
Съдът намира, че промяната в щатното разписание и решението – Заповед № РД-08-531/01.08.2017г. на Главния прокурор за трансформиране на щата на длъжността на ищеца не са издадени от компетентен орган.
Част от правомощията на Главния прокурор са уредени в чл.138 ЗСВ, така съгласно чл.138, т.4 ЗСВ касаеща служителите в прокуратурата, Главният прокурор назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор.
Съгласно
чл.341, ал.2 ЗСВ броят на съдебните
служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение
на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на
органа на съдебната власт и след съгласуване с Комисия "Бюджет и
финанси", а съгласно чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ съдийската колегия и
прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната
си насоченост определят броя на съдебните служители съобразно степента на
натовареност - по предложение на или
след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната
власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република
България - и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават
длъжности.
Съгласно чл.6, ал.1 ПАПРБ Главният прокурор определя структурата на администрацията на Прокуратурата на Република България, вида на съответните звена, броя и вида на длъжностите на служителите в тях. На тази разпоредба се позовава ответникът в защитата си, твърдейки че решението на главния прокурор е основание за съкращаване на щата на длъжността на ищеца в РП-Оряхово. На първо място това е разпоредба на Правилник и подзаконов нормативен акт. По същество обаче разгледана тази разпоредба във връзка с текста на специалния закон чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ, съдът намира, че Главният прокурор определя структурата на администрацията на Прокуратурата на Република България, вида на съответните звена, броя и вида на длъжностите на служителите в тях съгласно правомощието си по чл.6, ал.1 ПАПРБ, но неговото решение в този смисъл представлява само едно предложение, тъй като изисква съгласно чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ и решение за това, с което би било одобрено предложението на главния прокурор на Прокурорската колегия на ВСС.
От анализа на посочените законови и подзаконови разпоредби се извежда изводът, че не е в правомощията на Главния прокурор да разкрива нови и да съкращава длъжности в структурата на администрацията на Прокуратурата на Република България, а той може само да прави такова предложение или да съгласува предложение за това, но решението е изключително в компетентността на Прокурорската колегия на Висшият съдебен съвет. В подкрепа на този извод са и принципното становище и взети решения на ВСС, отразени в Протоколи №17/02.04.15 (т. 42.1 и 42.2), № 18/08.04.2015 г. (т. 20), № 37/25.06.2015 г. (т. 101), (всички общоизвестни на сайта на В.-http://www.vss.justice.bg/page/view/2049), от които безспорно става ясно, че за законосъобразното упражняване на работодателската власт на административните ръководители на органите на съдебната власт, но само при учредяване и прекратяване на трудови правоотношения със съдебни служители не следва да се взема предварително разрешение от ВСС по този въпрос, като същият е изцяло в компетенциите на конкретния административен ръководител.
Предвид всичко изложено съдът намира, възражението на ищцата, че единствено Прокурорската колегия на ВСС разполага с правомощието да определя броя на съдебните служители, да съкращава и открива нови щатове в структурата на администрацията на Прокуратурата на Република България, за основателно и от него следва, че тя неправилно и незаконосъобразно е уволнена и съдът следва да уважи иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ само на това основание.
За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. За преценката дали между различните длъжности има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностните, определящи я трудови функции.
При анализ на същностните характеристики, характера и естеството на длъжностните задължения за длъжностите „съдебен секретар” и „съдебен деловодител”, изхождайки от представените по делото длъжностните характеристики за тези длъжности и съобразно експертното становище на вещото лице се установява сходство в трудовите функции за тях, водещи до извод, че между тях има съвпадение.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ при съкращаване в щата работодателят има правото и задължението да извърши подбор. В случаите, когато се съкращават повече от една идентични длъжности правото на работодателя се трансформира и в негово задължение, изпълнението на което е поставено като изискване за законност на извършеното уволнение.
Съдът намира възражението на ищцата, че подбор е следвало да бъде извършен между заеманата от нея длъжност и другите служители на длъжност „съдебен деловодител”, за неоснователно. Константната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК - ВКС. Ето защо работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност. В случая извършването на подбор не е било задължително, доколкото е съкратена единствената щатна бройка, поради което и неизвършването на подбор от работодателя не е в нарушение на закона. Отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право, не подлежи на съдебен контрол.
При тези данни, съдът счита, че ответникът не е доказал наличието на предпоставките за извършване на съкращение, тъй като както съдът изложи по-горе не е налице решение за съкращение на щата, взето от компетентния орган.
С оглед
изложеното съдът следва да уважи главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и да
признае за незаконна и отмени Заповед № 161/14.08.2017г., с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с работодателя РП-Оряхово.
По иска
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът за възстановяване на незаконосъобразно уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен иск и следва да бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за признаване на уволнението за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за възстановяването се изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия смисъл и по надлежния ред.
По иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението и вредите.
Видно от събраните по делото доказателства – копие на трудова книжка и извършената от съда констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца, същият след уволнението му на 14.08.2017г. следващия месец, считано от 11.09.2017г. и към датата на приключване на съдебното дирене по делото е започнал работа по трудово правоотношение.
В тази хипотеза съдът следва да съобрази дали е налице разлика в БТВ, което ищцата ще получи за шестте месеца без работа, поради незаконното уволнение и реално полученото от нея за същия период БТВ. В този смисъл съдът съобрази и приема заключението на вещото лице, съгласно което разликата във възнагражденията на ищеца /което би получила и реално получава/ месечно е 685.26 лева, а за шестте месеца без работа е в размер на 4112.16 лева.
Тъй като ищецът претендира обезщетение само в размер на 3257.00 лева, с оглед диспозитивното начало задължаващо съда да се произнесе само в рамките на търсената защита, то следва съдът да ѝ присъди само размера на претендираното обезщетение от 3257.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Общото
правило за присъждане на разноски е уредено в чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Така
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и предвид изхода на спора, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лева /Осемстотин лева/.
На ответника не се дължат разноски.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК с оглед изхода на спора, който е трудов и ищецът е освободен от такси и разноски, ответникът следва да заплати на Районен съд, Козлодуй, държавна такса в размер на 4% от присъденото обезщетение и в хипотезата на чл.72 ГПК още 50.00 лева за другите два иска, или общо 230.28 лева и по компенсация възнаграждението на вещото лице от 150.00 лева, платено от бюджетната сметка на съда.
Водим от изложените правни съображения,
Козлодуйският районен съд, четвърти състав на основание чл. 235 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на М.Б.М., ЕГН **********, от работодателя Районна прокуратура – Оряхово, представлявана от Административния ръководител – Районен прокурор Г. Кюркчийска, със Заповед № 161/14.08.2017г., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ М.Б.М., ЕГН ********** на предишната работа при работодателя Районна прокуратура – Оряхово, на длъжност „съдебен секретар” в служба „Регистратура и деловодство”.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 връзка с чл.225, ал.1 от КТ, Районна прокуратура – Оряхово, представлявана от Административния ръководител – Районен прокурор Г. Кюркчийска, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М., ЕГН **********, обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на 3257.00 лева /Три хиляди двеста петдесет и седем лева/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.08.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Районна прокуратура – Оряхово, представлявана от Административния ръководител – Районен прокурор Г. Кюркчийска, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 800.00лева /Осемстотин лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Районна прокуратура – Оряхово, представлявана от Административния ръководител – Районен прокурор Г. Кюркчийска, ДА ЗАПЛАТИ на РС, Козлодуй държавна такса в размер на 230.28 лева и по компенсация възнаграждението на вещото лице от 150.00 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд, Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: