Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 19.04.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева,
в присъствието на прокурор Христина Лулчева от СОП, като разгледа докладваното
от съдия Игнатова ВНОХД № 94 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 176/12.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 443/18 г., състав на РС И.е признал подсъдимия М.В.К. за
виновен в това, че на 13.09.2017 г. около 19.30 часа в гр. И., бул. „********“,
пред блок № *** нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и ритник с крак по
главата на А. С. К., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в избиване на зъби – 1-ви горен десет, 2,3 долни леви и 5-ти долен десен зъб,
както и силно разклащане на 3-ти горен ляв зъб, който трябва да бъди
екстрахиран, което увреждане реализира медико-биологичния признак „избиване на
зъб“, без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от три
месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
С присъдата РС И.възложил на
подсъдимия К. осъществените разноски в хода на производството в размер на
488.82 лв., от които 398.82 лв. в полза на ОДМВР С. и 90 лв. в полза на съда.
Недоволен от присъдата е останал
защитникът на подсъдимия К. – адв. Д.С. ***, който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на закона.
Сочи се, че по делото няма
спор, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда, но това е сторено
от подсъдимия, след като е бил нападнат и обиден безпричинно от него. Изтъква
се, че изводът на съда в мотивите към постановената присъда, че пострадалият К.
е нанесъл един единствен удар в гърдите на подсъдимия К. се опровергава от
заключението на съдебен медик в депозираното съдебномедицинско удостоверение,
според което получените от подсъдимия наранявания се дължат на няколко удара в
различни области на тялото и главата. Сочи се, че дори да се приеме, че на
подсъдимия е нанесен един удар в гърдите, то реакцията му е била оправдана с
оглед на агресивното поведение на пострадалия, като действията на подсъдимия са
били равни по сила и начин на действие на действията на пострадалия. Твърди се,
че не са събрани доказателства подсъдимият да е имал воля да нанесе средна
телесна повреда, а единствената му цел е била да защити здравето си от
агресията на нападателя.
Сочи се, че пострадалият е
предизвикал подсъдимия посредством обиди и насилие, при което подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 или по чл. 132,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК (нанесъл средна телесна повреда в състояние на
силно раздразнение, след като е бил предизвикан от пострадалия с насилие и
тежка обида, или при превишаване пределите на неизбежната отбрана), а тъй като
са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, той следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Иска се отмяна на атакуваната
присъда и постановяването на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият при
признатите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, да бъде обявен за невиновен, тъй като е бил в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК; алтернативно –
извършеното от него деяние да бъде квалифицирано по чл. 132, ал. 1 или по чл.
132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК и той да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 а от НК с налагане на административно наказание
глоба.
В съдебно заседание пред въззивния
съд депозираната жалба се поддържа от защитника на изложените в нея доводи.
Допълнително се изтъква от защитника адв. С., че когато пострадалият е
допринесъл със своето противозаконно поведение за случилото се с него, какъвто
е настоящият случай, следва деецът да бъде осъден в съответствие с разпоредбата
на чл. 132 от НК; както и че съдебният акт следва да бъде съобразен с
изразеното от пострадалия становище, че не желае да се създават влошени
взаимоотношения в семейството, а
подсъдимият е негов зет.
Подсъдимият М.К. се присъединява към
позицията на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд моли
наказанието му да бъде отменено.
От страна на РП И.не е
депозирано становище по жалбата.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на държавното обвинение – прокурор Л. от
СОП, заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че постановената
присъда е правилна и законосъобразна, в съответствие с доказателствата по
делото; а наложеното наказание е справедливо и изпълнява предвидените в НК
цели. Изтъква се, че данните по делото не сочат на извършено нападение от
страна на пострадалия, като липсват аргументи за преквалифициране на деянието
на подсъдимия.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени
доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия М.В.К. с
внесения за разглеждане в РС И.обвинителен акт
е повдигнато обвинение в това, че на 13.09.2017 г. около 19.30 часа в
гр. И., бул. „************“, пред блок № *** нанесъл удари с юмрук в областта
на лицето и ритник с крак по главата на А. С. К., с което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби – 1-ви горен десет, 2,3 долни
леви и 5-ти долен десен зъб, както и силно разклащане на 3-ти горен ляв зъб,
който трябва да бъди екстрахиран, което увреждане реализира медико-биологичния
признак „избиване на зъб“, без които се затруднява дъвченето и говоренето –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдебното
производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият К. в
присъствието на упълномощения си
защитник признал изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът е извършил дължимата
проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и като е констатирал, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия К., без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преценката на съда е правилна,
тъй като събраните доказателства и доказателствени средства установяват по
несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл
удари с юмрук в областта на лицето и ритник с крак по главата на А. С. К., с
което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби –
1-ви горен десет, 2,3 долни леви и 5-ти долен десен зъб, както и силно
разклащане на 3-ти горен ляв зъб, който трябва да бъди екстрахиран, което
увреждане реализира медико-биологичния признак „избиване на зъб“, без които се
затруднява дъвченето и говоренето.
При така признатите факти от
подсъдимия, които съдът е намерил за подкрепени от събраните по делото
доказателства, РС И.е приел за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият А. К.
е баща на свидетелката М. К..
Свидетелката
живеела на семейни начала с подсъдимия М.К. ***, а по време на семейното
съжителство им се родило дете – М. М. К.. През първата половина на 2017 година
подсъдимият и свидетелката К. се разделили, като свидетелката заедно с детето
се преместила да живее в град И.в дома на свидетелката Й. Х. (нейна майка), в
гр. И., бул. „************“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, докато подсъдимият
останал да живее в град С.. Между свидетелката К. и подсъдимия К. съществували
разногласия за упражняването на родителските права по отношение на невръстното
дете, а подсъдимият често без предварителна уговорка посещавал град И., където
прекарвал известно време с детето.
На 13.09.2017 г.
около 18.00 часа подсъдимият К. ***, като паркирал управлявания от него лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ****** пред дома на свидетелката
Й. Х. в гр. И.. Подсъдимият К. се срещнал със свидетелката М. К. и помежду им
отново възникнал спор за местоживеенето на детето. Въпреки несъгласието на
свидетелката, подсъдимият взел детето и заедно с него се качил в автомобила,
като вербалният конфликт продължил и на паркинга пред блока.
Междувременно
свидетелят В. К. (брат на свидетелката М. К.) разбрал за скандала и позвънил по
телефона на баща си – свидетелят А. К., на когото разказал за случващото се.
Свидетелят А. К. се
притеснил за дъщеря си и тръгнал към дома й, а при пристигането си пред блока
заварил дъщеря си и подсъдимия. Последният слязъл от автомобила, а свидетелят
К. го попитал какво прави и го ударил с ръка в гърдите. Тогава подсъдимият К.
отвърнал с удар с юмрук в лицето на свидетеля - в областта на устните, след
което нанесъл още няколко удара с юмруци в областта на главата му. Пострадалият
К. паднал на земята, а подсъдимият му нанесъл и ритник с крак в областта на
главата, след което се качил в лекия автомобил и потеглил в неизвестна посока.
Свидетелката М. К.
се обадила на свидетеля С. В. и му съобщила за случилото се, като го помолила
да сигнализира на тел. 112 за необходимостта от изпращането на медицински екип,
а самата тя също подала сигнал на тел. 112 за случилото се.
На мястото
пристигнали свидетелите В., В. К. и Й. Х., които видели, че свидетелят А. К.
има по лицето наранявания и кръв. Свидетелите В. и М. К. помогнали на баща си
да стане от земята и го придружили до ФСМП – И., откъдето той бил транспортиран
с линейка до МБАЛ „*******“ – С..
Видно от
изготвената съдебномедицинска експертиза, на пострадалия А. К. са причинени
следните увреждания – разкъсни рани по горната устна и лигавицата на горната
челюст и контузии (натъртване) в областта на долните клепачи на двете очи,
които увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че е
налице избиване на зъби – 1-ви горен
десет, 2, 3 долни леви и 5-ти долен десен зъб, както и силно разклащане на 3-ти
горен ляв зъб, който трябва да бъди екстрахиран, което увреждане реализира
медико-биологичния признак „избиване на зъб“, без който се затруднява дъвченето
и говоренето. По отношение на механизма на причиняване на уврежданията в
експертното заключение е отразено, че нараняванията на пострадалия са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети, като могат да се получат при
удари с юмруци и ритници.
Заключението на
изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по
отношение на подсъдимия М.К. сочи, че и при него са били констатирани
наранявания – кръвонасядания в областта на гръдния кош и охлузване по лявото
коляно, които наранявания са му причинили страдание, като според вещото лице тези
наранявания също могат да бъдат получени при удари с юмруци и ритници.
От заключението на
допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че подсъдимият К. е
психично здрав и към момента на деянието не е бил в състояние на физиологичен
афект.
Въз основа на така
изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по
делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че
подсъдимият М.К. посредством описаните по-горе действия е причинил на
пострадалия А. К. наранявания, реализиращи медикобиологичния признак на средна
телесна повреда. Изводите на първоинстанционния съд относно механизма на
извършването на престъплението и авторството на деянието в лицето на подсъдимия
са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните
по делото доказателства, които изцяло подкрепят направеното от подсъдимия К. по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Основният проблем, възникващ
при така стореното описание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт е правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. В това
отношение въззивният съд не се съгласява с направения от първоинстанционния съд
извод, че фактите обосновават наличието от обективна страна на всички елементи
от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При възприетото от
съда за извършените от пострадалия А. К. спрямо подсъдимия К. действия след пристигането му пред дома на
свидетелката М. К. – нанасяне на силен удар в гърдите, въззивният съд намира,
че тези действия покриват признаците на пряко и непосредствено нападение,
започнало спрямо личността на подсъдимия, с което е била създадена реална и
непосредствена опасност за неговата телесна неприкосновеност, а той като
нападнат е имал право на активна защита. Действително, поводът за конфликта –
упражняването на родителските права спрямо внучката на пострадалия, до голяма степен
е бил провокиран от поведението на подсъдимия преди пристигането на пострадалия
пред блока. За това поведение, обаче, в обстоятелствената част на обвинителния
акт не са посочени факти, от които да се направи извод, че е съставлявало пряка
и непосредствена опасност за телесната неприкосновеност на свидетелката М. К. и
малолетното дете, за да се нуждаят те от предприетата от пострадалия защита.
Правната теория и съдебната
практика са категорични, че при отблъскване на нападението нападнатият може да
използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от
нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана, като не е
задължен да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя.
Фактите по конкретния случай несъмнено сочат, обаче, че предприетата от
подсъдимия К. защита явно е надхвърлила необходимото за отблъскване на
нападението на пострадалия А. К.. Това е така, тъй като нападението срещу подсъдимия е осъществено от
по-възрастен мъж, а подсъдимият е млад и в отлична физическа форма. Отвръщайки
на нанесения в гърдите удар с множество удари с юмрук в главата на пострадалия,
а след падането му – и с ритник, подсъдимият К.
е превишил пределите на неизбежната отбрана, тъй като предприетата от
него защита не е съответствала на нападението.
Нанесените множество удари и след тях ритник в главата на пострадалия
надхвърлят пределите на защитно действие за отблъскване на конкретното
нападение, тъй като не са предприети само за
отблъскването на нападението в неговата крайна фаза, а и са нанесени в момент,
когато подсъдимият още не е изчерпал
отбраната си срещу удара от страна на пострадалия по друг начин, освен
чрез посочените множество удари в главата му.
Изводът, че
деянието на подсъдимия е превишило необходимите предели на отбраната е защитим
и от установените и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт факти
относно силата и насочеността на ударите – те са били силни и насочени
действия, нанесени в особено уязвима част от човешкото тяло, каквато е главата.
Голямата интензивност на ударите несъмнено сочи, че подсъдимият от субективна
страна е искал да засегне по сериозен и дефинитивен начин главата и конкретно
зъбите на пострадалия, а не само да отблъсне нападателя, т. е. – че е целял
нанасянето на телесна повреда счупване на зъби на пострадалия А. К..
Всички тези
фактически данни, обсъдени в цялост, водят до единствения възможен извод, че
подсъдимият не е действал в рамките на съответствието между защитата и
нападението, предвид неговия характер и опасност, нито при липсата на реална и
друга възможна алтернатива за отблъскването на това нападение по друг начин.
С оглед изложеното,
описаните в обстоятелствената част на внесения за разглеждане обвинителен акт
факти сочат на престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК - нанасяне
на средна телесна повреда на пострадалия А. К. при превишаване пределите на
неизбежната отбрана.
Това
престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия.
Съгласно
разпоредбите на чл. 80 - 82 от НПК, пострадалият от престъплението, което се преследва по тъжба, е
оправомощеното лице да повдига и поддържа обвинение пред съда. В рамките на
започнало и развиващо се съдебно разследване за престъпление от общ характер и
при необходимост от последваща преквалификация, нормата на чл. 287, ал. 5 от НПК предоставя
субсидиарна процесуална възможност на частния обвинител и на прокурора (в
хипотезите на чл. 48 от НПК), изрично да поискат произнасяне с
присъда и за деянието, преследвано с частна тъжба. Легитимираното с
правомощията по чл. 287, ал. 5 от НПК лице е
пострадалият от престъплението, който участва в съдебното производство като
частен обвинител.
В случая
пострадалият не само не е бил
конституиран като частен обвинител, респ. не е разполагал с правомощието
по чл. 287, ал. 5 от НПК, но и изрично е
изразил желанието си подсъдимият М.К. да не бъде съден за стореното.
Следователно, при
достигнатите от въззивния съд изводи присъдата следва да бъде отменена и
подсъдимият К. да бъде оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Извършеното от него деяние следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.
132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК, а производството по делото да бъде
прекратено на основание чл. 24, ал.4, т. 1 от НПК – поради липса на
тъжба.
По аргумент от чл. 190, ал.1 от НПК разноските по
делото остават за сметка на държавата и затова присъдата следва да бъде
отменена и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати осъществените
разноски по наказателното производство.
Воден от горното и
на основание чл. 334, т.4 вр. чл. 24, ал.5, т.1 от НПК и чл. 346, т.4 от НПК С. окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА присъда № 176/12.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 443/18 г., с която състав на РС И.е признал подсъдимия
М.В.К. за виновен в това, че на 13.09.2017 г. около 19.30 часа в гр. И., бул.
„************“, пред блок № *** нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и
ритник с крак по главата на А. С. К., с което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби – 1-ви горен десет, 2, 3 долни леви и
5-ти долен десен зъб, както и силно разклащане на 3-ти горен ляв зъб, който
трябва да бъди екстрахиран, което увреждане реализира медико-биологичния
признак „избиване на зъб“, без които се затруднява дъвченето и говоренето –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от
свобода за срок от три месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
Признава подсъдимия М.В.К. за
невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Преквалифицира извършеното от
М.В.К. деяние в такова по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от НК и на основание чл. 24, ал.5, т.1 от НПК прекратява
производството по делото в тази му част, поради липса на тъжба.
Отменява присъда № 176/12.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 443/18 г. в частта, с която на подсъдимия М.К. са
възложени осъществените в хода на производството разноски в размер на 488.82
лв., от които 398.82 лв. в полза на ОДМВР С. и 90 лв. в полза на РС И., като на основание чл. 190, ал.1 от НПК постановява
разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан.Игнатова)