РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.
Б***************против Наказателно постановление № 23-1116-002209/11.09.2023 година
на Началник група към ОД на МВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание
Наредба NIз-2539 от 17.12.2012 на МВР са отнети общо 10 точки.
С жалбата се оспорва наказателното постановление. Сочи се, че още при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение е допуснато противоречие в словесно
описаното нарушение, твърди се неяснота в мястото на нарушение, излагат се съображения
за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на Г..
Иска се отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата си, изразява становище по същество, като иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконсъобразно.. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 31.08.2023 г. около 10:35 ч. по бул. Свети Д. Солунски в посока от ул. Марица
към ул. Антон Чехов лек автомобил „О***“ с рег. № *****, на кръстовището, образувано с
бул. „Свети Свети Кирил и Методий“ регулирано със светофарна уредба, работеща в
нормален режим и таймер за оставащо време преминал на червен сигнал на светофара.
Посоченото било установено визуално то намиращия се в района автопатрул в състав
полицейските служители К. И. и П. К.. Свидетелите спрели автомобила, като при проверка
установили, че това е жалбоподателят. След проверка св. И. в присъствие на св. К.
съставил на Г. АУАН № 1025966/31.08.2023 г., в който констатираното било квалифицирано
като нарушения на чл. 6, т.1, пр. 2-ро от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на
1
жалбоподателя, като същия го подписал без възражения, такива не постъпили и в
законоустановения срок..
Въз основа на акта за нарушение на 11.09.2023 г. Началник група при ОД на МВР,
сектор „ПП“ Благоевград е издал атакуваното наказателно постановление, с което на Г. на
основание чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. НП е връчено лично на жалбоподателя
на 22.12.2023 г.
В хода на съдебното следствие са приети приложените към
административнонаазателната преписка писмени доказателства, разпитани са
актосъставителя и свидетелите по акта. Чрез показанията на тези свидетели се установява,
че жалбоподателят е управлявал автомобила и е преминал на червен светофар. Конкретно
чрез показанията на св.И. и К. се установява как са констатирали соченото нарушение, като
същите са категорични, че към датата на нарушение е имало светофарна уредба в района.
Св.И. установява процедурата по съставяне на АУАН и действията си в тази насока. Съдът
кредитира тези показания, като последователни и логични и кореспондиращи с останалаия
доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-
наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване
на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с
несъобразяването с разпоредбите на ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението
са неоснователни. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че
мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и
конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се
приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и
неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. Не може да бъде прието твърдяното в жалбата за наличието на неясното в
мястото на нарушение. Видно от приложеното НП в същото конкретно е посочено
кръстовището, регулирано със светофарна уредба, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил и улицата, по която се е движил. На следващо място в същото
коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз
основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се
препраща към последния. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и
законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за
административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода,
че при издаване на НП наказващия орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
2
Съставеният акт за установяване на нарушението е съставен в присъствие на жалбоподателя
и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви
доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление обуславя извода за
реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен
съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание,
като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо
отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното
запознаване с отразеното в процесния акт е видно, че същият изцяло съобразно
изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя
и свидетелите И. и К., които са свидетели, установили нарушението. Не се установяват и
другите твърдени от жалбоподателя нарушения, както АУАН, така и в НП с нужната яснота
е посочено констатираното нарушение. От друга стана соченото относно квалификацията на
деянията с твърдения за процесуални нарушения също не може да бъде прието като
съществено нарушение, доколкото на първо място правото на защита на всяко лице се
основава на фактите, а в конкретния случай съдът прие, че нарушението е описано с
нужната конкретика, а от друга страна и приложените норми кореспондират на
фактическото обвинение, поради което и съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи основание за отмяна на НП, а възраженията в обратна насока са
неоснователи.
По отношение материална законосъобразност на процесното постановление
съдът намира, че в хода на проведеното съдебното производство, бяха събрани безспорни
доказателства, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил
задълженията си, произтичащи от посочената, като нарушена разпоредба.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, според който текст, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
В конкретния случай нарушението е извършено на кръстовището образувано от бул. "Д.
Солунски" и бул. "Св.Св. Кирил и Методий", регулирано със светофарна уредба и таймер за
оставащо време, работеща в нормален режим на работа. В тази връзка се доказа по
категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място жалбоподателят на
посоченото кръстовище въпреки установената забрана, при включен червен сигнал на
светофарната уредба е предприел преминаване през кръстовището, което е установено
визуално от свидетелите И. и К.. От събраните в хода на делото доказателства, съдът приема
за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и наказващият орган. В тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не е осъществил разглежданото административно
нарушение и същото се явява недоказано останаха недоказани и неоснователни, като съдът
ги отхвърли като такива. По изложените съображения съдът намира, че Г. е осъществил
вмененото му административно нарушение от обективна страна, като това се установява и
от самият акт за установяване на административно нарушение, който предвид разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, като същата
не се обори от събраните доказателства.
3
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като Г., в качеството си на
правоспособен водач на МПС, по който факт не се спори е бил запознат със задълженията
си като такава, включително и с процесните задължения, които съзнателно не е изпълнил.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение, като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административно наказание е съобразил приложимата в случая правни норми и правилно на
основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановено по
вид и размер наказание, а именно "глоба" в размер на 100 лева, която е и единствената
императивно установена хипотеза за нарушения, като процесното. Именно императивния
характер на вида и размера на така наложеното административно наказание води на извод,
че не следва да се преценява правилно ли е приложена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Така
наложеното наказание в императивно установен размер съдът намира за съобразено със
закона, тежестта на констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно
наказание в този вид и размер ще осъществи целите си по чл. 12 от ЗАНН.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно
средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, според която на Г. са отнети 10 контролни
точки.
За пълнота следва да бъде посочено и че случаят не е маловажен, същия не се
отличава от типичните случаи от нарушения от този вид, а от друга страна съдът съобрази и
тенденцията на законодателя, породена от високата степен на обществена опасност на
деянията за нарушение на правилата за движение по пътищата, да предвиди отпадане на
възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, чрез разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП, която към датата на издаване на НП е влязла в сила, поради което и
наказващия орган не е дължал преценка в тази насока.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова,
същото следва да бъде потвърдено.
Що се касае до искането за присъждане на разноски, съдът намира с оглед изхода на делото,
че такова не се дължи на жалбоподателя,
Мотивиран от горното и и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-002209/11.09.2023 година
на Началник група към ОД на МВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. С.
Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б****** , ул.“С********* на основание чл.183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба NIз-2539 от 17.12.2012 на МВР са отнети общо
10 точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Благоевград.
4
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5