Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 693
09.07.2020г.,
гр. Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII граждански състав, в публично съдебно
заседание на 25.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа въззивно гражданско
дело №836 по описа за 2020г., докладвано от съдия Илиев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Т. Я. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото
адв. М. С., против Решение №358 от 31.01.2020г., постановено
по гр.дело №14789/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, IХ
гр.с., в частта му, с която
е осъдена да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД,
със седалище и
адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“
№10, ЕИК *********,
сумата от 500 лева- незаплатена
главница по договор за кредит
№**********, сключен между Т. Я. Я. и
„4финанс“ ЕООД, което
вземане е прехвърлено
от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България“
ЕООД с договор
за прехвърляне на вземания
от 01.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата
от датата на депозиране
на исковата молба- 13.09.2018г. до окончателното й заплащане.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност
на решението в
обжалваната му част,
като се иска
отмяната му и
отхвърляне на предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемата страна „Кредитреформ България“
ЕООД, с който въззивната жалба и доводите, изложени в нея, се оспорват
като неоснователни. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският
окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и
прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
В
обжалваната част на решението
първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с правно основание чл.240, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.6
от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние,
предявен от „Кредитреформ
България“ ЕООД против
Т. Я. Я., по
който ищецът иска постановяване
на решение, с което
ответницата да бъде осъдена
да му заплати сумата от 500 лева- незаплатена
главница по договор за кредит
№**********, сключен между Т. Я. Я. и
„4финанс“ ЕООД, което
вземане е прехвърлено
от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България“
ЕООД с договор
за прехвърляне на вземания
от 01.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата
от датата на депозиране
на исковата молба- 13.09.2018г. до окончателното й заплащане. С постановеното по делото
решение първоинстанционният съд
е приел, че
на 14.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД,
като кредитор, и Т. Я. Я.,
като кредитополучател, е бил
сключен договор за кредит
№**********, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата
от 500 лв., която последният се е задължил да върне заедно с
уговорената лихва в срок
до 13.09.2015г. Приел
е, че ответницата не е изпълнила
задължението си по договора за
върне предоставената й сума на
кредитора, а с договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г. последният
е прехвърлил вземането
си спрямо нея, произтичащо
от договора за кредит, на „Кредитреформ България“ ЕООД. По
така изложените съображения
съдът е уважил
предявените установителни искове.
След извършена служебна проверка по чл.
269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи, както
и при служебна проверка за допуснати
при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд се
произнесе по правния
спор между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Във въззивната жалба
се излагат доводи,
че предявеният иск
е неоснователен, тъй
като по делото не било
установено сключването на
договор за кредит между
„4финанс“ ЕООД и
ответницата, доколкото последната
не била подписала и
потвърдила сключването на същия
съобразно изискванията на ЗЕДЕП,
ЗПФУР и самия
договор. Тези доводи
са неоснователни. По
делото няма спор, че процесният
договор за заем е сключен чрез средства
за комуникация от
разстояние, поради което същият
представлява договор за
предоставяне на финансови
услуги от разстояние
по смисъла на чл.6 от ЗПФУР,
поради което и по
отношение на същия намират
приложение разпоредбите на
Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от ЗПФУР
за доказване предоставянето на преддоговорната информация,
както и на изявления,
отправени съгласно закона се прилага чл.293
от ТЗ, а за
електронните изявления- Законът
за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/
/с ново наименование Закон
за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ//.
По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза,
от което се установява,
че в информационната система на дружеството- кредитор
има профил, съдържащ
личните данни на ответника Т. Я. Я., от
който на 14.08.2015г. в
17,21ч. е подадена
заявка за получаване
на кредит,съдържаща желаната сума
и периода на изплащане.
След попълване на формуляра
за кандидатстване за кредит и
натискане на бутона
„Продължи“ се преминава на
следващ етап, при който кандидатстващият за
кредит се запознава с
параметрите на договора
и общите условия
към него, след което натиска бутон
„Подпиши“, с което потвърждава
съгласието си за
сключване на договора. От разясненията
на вещото лице при приемане
на заключението се
установява, че в случая потребителят
е натиснал бутона
„Подпиши“ в 17,23ч. Видно
от приложената разписка, на 14.08.2015г. в
20,11ч. Т. Я. Я. е
получила от офис на „Изипей“
АД сумата от 500
лв., а като основание за
получаването й в разписката
е записан номерът на процесния договор за кредит. Преценени
в своята съвкупност, тези обстоятелства сочат,
че на 14.08.2015г.
между „4финанс“ ЕООД
и Т. Я. Я. е бил
сключен процесният договор за кредит
№**********, както и че
кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави сумата от 500
лв. на кредитополучателя. При това
положение и доколкото
ответницата не твърди
и не ангажира доказателства за връщането на така
получената сума, предявеният
иск се явява основателен и
следва да се уважи. Неоснователни са доводите
във въззивната жалба,
че по делото не било
доказано кое е
лицето, подало заявката за
получаване на кредит и
натиснало бутона „Подпиши“. Доколкото
заявката е била
подадена от профил в
системата на дружеството-
кредитор, съдържащ личните данни
на ответницата, както
и че самата
ответница е получила
лично сумата, то логично
е да се приеме,
че именно тя е лицето, подписало
по електронен път
и потвърдило сключването
на договора. Без значение
за извода за наличие
на сключен между страните
договор е обстоятелството, че
липсва писмен документ,
подписан от ответника.
Договорът за заем
е неформален договор
и волеизявленията на
страните за сключването
му могат да
бъдат направени и с
конклудентни действия, както
е в настоящия
случай, с които се
обективира постигнатото между
тях съгласие.
Неоснователни са
и доводите, че при сключване на
договора дружеството- кредитор е
нарушило изискванията на чл.8, ал.4
от ЗПФУР, тъй като
не е предоставило на потребителя информацията
по чл.8 от същия закон достатъчно време преди
сключване на договора. По
делото се установява от заключението на вещото
лице, че посочената
информация се предоставя на потребителя в
процеса на кандидатстване за кредит
преди той да
натисне бутона „Подпиши“.
Действително в настоящия случай
от момента на логването
на потребителя в системата
на дружеството- кредитор
до натискането на бутона
„Подпиши“ са изминали само две
минути, но този факт
не може да вмени във вина на
кредитора и не
сочи на неизпълнение на задълженията му по
чл.8 от
ЗПФУР, тъй като
времето, през което
потребителят ще се
запознае с преддоговорната информация се
определя от самия него. Отделно от
това правните последици от
неизпълнението на информационните
задължения на кредитора по чл.8-11 от ЗПФУР са
регламентирани в разпоредбата на
чл.15 от ЗПФУР, съгласно
която когато не са спазени
изискванията на чл.8, ал.1 и
4, чл.9 и чл.10, ал.1, 2 и
3 потребителят може
да прекрати договора в едномесечен срок от изтичането на срока по
чл.12, ал.1 и 2, без
да дължи обезщетение и/или неустойка. От посочената разпоредба
следва, че при неизпълнение на
информационните задължения на
доставчика за потребителя
възниква правото да прекрати сключения
договор, което той следва
да упражни в предоставения му от
закона срок. В настоящия
случай по делото не се твърди
и не се ангажират доказателства
от страна на
ответника същият да
се е възползвал
от правото си
по чл.15 от
ЗПФУР, поради което
даже и от страна
на ищцовото дружество да
е допуснато неизпълнение на
задълженията му по чл.8 от
ЗПФУР, то това не
може да се отрази на действителността на сключения
договор.
Предвид
горното обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като
на основание чл.272 от
ГПК се препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд.
При този
изход от спора и на основание чл.78,
ал.8 от
ГПК в полза
на въззиваемата страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №358 от 31.01.2020г., постановено по гр.дело №14789/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, IХ
гр.с., в частта му, с която
Т.
Я. ***, ЕГН **********,
е осъдена да
заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, със
седалище и адрес
на управление гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ №10,
ЕИК *********, сумата от 500 лева- незаплатена
главница по договор за кредит
№**********, сключен между Т. Я. Я. и
„4финанс“ ЕООД, което
вземане е прехвърлено
от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България“
ЕООД с договор
за прехвърляне на вземания
от 01.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата
от датата на депозиране
на исковата молба- 13.09.2018г. до окончателното й заплащане.
В необжалваната му част
решението е влязло
в сила.
ОСЪЖДА Т. Я. ***,
ЕГН **********, да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, със седалище
и адрес на управление
гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ №10, ЕИК
*********, сумата от 150
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: