Р Е Ш Е Н И Е
№ I – 32 18.03.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРИАНА
КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
при
секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 2834 по описа за 2020
година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по повод подадена въззивна жалба на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул. "Ген. Н.
Столетов" №21, Булстат *********, чрез старши юрисконсулт Т. Чанев, против
Решение № 260465/20.10.2020г. постановено по гр.д. № 3808/2020г. по описа на РС
Бургас, в частта, с която съдът е уважил предявения от Т.В.К., ЕГН **********, адрес ***, иск и е осъдил
въззивната дирекция да заплати на ищеца
сумата от 1000,00 лева (хиляда
лева), представляваща възнаграждение за за 229,45 часа положен от ищеца
извънреден труд извън времето на дежурство през периода 15.05.2017 г. –
14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 15.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и
да заплати по сметка на БРС разноските за производството в размер общо на 250
лева, от които 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение на вещо лице.
С въззивна жалба първоинстанционното
решение, в неговата осъдителна част, се оспорва като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Въззивната страна заявява, че
явяването на ищеца, заемащ длъжност „надзирател“ в ЗО „Дебелт“, на работа преди
определеното време за инструктаж е въпрос на личен, доброволен избор, а не с
цел изпълнение на служебни задължения, поради което не съществува задължение за
работодателя да заплаща за това време възнаграждение за допълнителен труд.
Сочи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на исковата си претенция
относно действително отработените от него часове извън работното време и то
конкретно за всички положени от него 234 дежурства. Счита, че отработеното в
повече време, включващо както подготовката и провеждането на инструктажа, така
и дейностите по приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е не
повече от 30 минути общо за 24 и 12 часовите смени. Посочва, че съдът не е коментирал показанията
на разпитаните свидетели, които заявяват, че инструктажът в затворническо
общежитие „Дебелт“, където полага труд ищецът, започва в 8:00 часа и е в
рамките на работното време, а не извън него. Оспорват се изводите на съда, в
които се съдържа констатация относно началния час на тръгване на осигурения
служебен транспорт от затвора в Бургас до затворническото общежитие в Дебелт, тъй
като с исковата молба ищецът не претендирал заплащане като извънреден труд на
времето за пътуване до работното място. Правят се възражения против оценката на
събрания доказателствен материал, и в частност на свидетелските показания. Изтъкват
се вътрешни противоречия в изводите на първоинстанционния съд относно продължителността
на времето, за което се дължи възнаграждение за положен допълнителен труд.
Въззивникът се позовава на установената вече като трайна практика на Районен
съд Бургас и Окръжен съд Бургас, съгласно която исковите претенции се уважават
до стойностите, признати със Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на Началника на
Затвор Бургас за определяне на необходимото време за подготовка и провеждане на
инструктаж. Моли за отмяна на решението в неговата осъдителна част.
Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че предявеният иск е основателен,
моли да бъде намалена присъдената сума от 1000 лева за отработени 229,45 часа
извънреден труд като при изчисленията съдът да отчете, че общата
продължителност на времето, през което ищецът е полагал допълнително труд е 30
минути на 24 часово дежурство. В случай, че съдът присъди сума в по – нисък
размер, то моли да бъде намалена и сумата на присъдените разноски, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлена част от иска
за първата инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемия Т.В.К., чрез пълномощника му адв. Георги Михов, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва, че непосредствено
преди инструктажа, надзорно-охранителния състав следва да извърши редица
действия, които пряко кореспондират с изпълнението на нормативно предписани
задължения като цитира нормата на чл. 306 от ППЗИНС. Според цитираната норма
проверката за годност следвало да се извърши преди самия инструктаж. Заявява, че
тези задължения са или нормативно установени или такива вменени по силата на нарочна заповед на работодателя.
След като ищецът не можел да напусне територията на затвора след приключване на
дежурството в момент, в което той сам прецени, то времето, през което е на
разположение на работодателя следва да се зачете като работно време. Позовава
се на Заповед №453/14.08.2014 г., с която самият работодател бил определил
начало на ежедневните инструктажи 15 минути преди работното време. Сочи се
практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО,
даваща разрешение по въпроси, свързани със зачитане на времето, през което
работниците или служителите следва да са на физическо разположение на
работодателя. Моли за потвърждаване на решението и претендира за разноски като
в тази връзка представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие. Също не заявява доказателствени искания
В проведеното пред въззивната инстанция
съдебно заседание, страните и техните представители не се явяват и не заявяват
други искания.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта-в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка, съдът констатира
,че обжалваното решение е валидно и допустимо, а след преценка на наведените
във въззивната жалба оплаквания намира, че същото е частично неправилно
по следните съображения.
Производството е образувано
по повод предявен от Т.В.К., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.19, ал.2, вр. с ал. 1, т.1 от ЗИНЗС, вр. с чл. 16е от
ППЗИНЗС, вр. с чл. 187 ЗМВР, във вр. с чл. 178, ал. 1 т. 3 ЗМВР , вр. чл. 176
от ЗМВР, който иск е увеличен по размер в хода
на съдебното производството по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК/ и с който се иска осъждане
на ответната Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати
на ищеца сумата от 1000 лева, представляващи
възнаграждение за 300 часа, положен от него труд извън времето за дежурства,
за периода от 15.05.2017 г. до 14.07.2020 г. – датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска
до окончателното й плащане.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е държавен служител на длъжност надзирател в затвор
Бургас, първа категория, като е заемал тази длъжност непрекъснато през
последните три години. Посочва, че правната регламентация на работното време се
съдържа в чл. 16е от ППЗИНЗС, която норма изрично посочва, че отработеното
време включва и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, което време е извън определените със заповед на началника
на затвора начало и край на работното време. За неуредените в специалния закон /ЗИНЗС/
въпроси, по силата на препращата норма на чл. 19 от ЗИНЗС приложение следвало
да намери Закона за МВР. Ищецът заявява, че със заповед № 453/14.08.2014г . на
началника на затвор Бургас, на дежурните надзиратели /каквато длъжност е
изпълнявал и той/ е бил определен режим на работа при 24 часови, 12 часови
/дневни и нощни/ и 8 часови смени. Описва подробно какви служебни задължения е следвало
да изпълнява при организация на дежурството, включваща и дейности преди
началото и края на работния ден, а именно: подготовка за провеждане на инструктаж
и участие в инструктаж, встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с
предходната смяна. Описват се подробно задълженията на застъпващия, съответно
на отстъпващия постови. С оглед изпълнението на посочените служебни задължения,
ищецът твърди, че като надзирател се явявал на работното си място в 7,45часа.
Инструктажът независимо от постановената заповед на Директора на Затвора Бургас
започвал в 8.00 часа и продължавал до 8.15 часа, след което започвала смяната
на постовете. След приключване на дежурството изпълнението на различните
дейности по сдаването на смяната отнемало приблизително още 45 минути. Така
ищецът полагал труд в рамките на допълнителни 60 минути на смяна. Това време не
било отчитано и заплащано от работодателя до 11.05.2019г. След тази дата било
разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд да е до 30 минути и нормирано по този начин същото
било заплащано считано от 01.07.2019 г. Ищецът твърди, че през исковия период е
бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън дежурството
време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното
време е заплащан само половин час. С оглед на заявените твърдения, ищецът претендира
разликата за действително отработените часове като иска да му бъде заплатена
сумата от общо 1000 лева за положени от него 300 часа труд извън
регламентираното работно време, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба.
В отговора на исковата
молба, претенцията е оспорена като неоснователна. Ответникът заявява, че след
отмяната на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да
се явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със
заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас било регламентирано
определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част
от работното време, поради което твърдението в исковата молба, че същото не е
признато за работно време, било неоснователно. Ответната дирекция заявява, че
това време било включено и заплатено като отработено. Считано от 11.05.2019 г.
въз основа на заповед на главния директор на ГДИН на служителите, даващи наряд било
заплащано допълнително възнаграждение за 30 минути към всяко отработено 24
часово дежурство.
За установяване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
също така е била назначена съдебно – счетоводна експертиза.
По делото не е спорно обстоятелството, че
между страните е налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът Т.В.К.
заема длъжността „надзирател“ в Затвор Бургас, I-ва
категория, както и че през процесния период - 15.05.2017г. - 14.07.2020г. същият
е изпълнявал дежурства по график, които общо за периода са 234 броя.
От приложените по делото Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г., изменена и допълнена със Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015
г. и Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на
правосъдието, регламентиращи реда за разпределяне на работното време в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, отчитането и
компенсирането на работа, извън редовното работно време, се установява, че за
дейностите, чието изпълнение се изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден
график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън
установеното работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в ЗМВР. Съгласно чл. 16, б.“е“ от цитираната заповед отработеното
време включва и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство. В чл. 17.1 е регламентирано, че за отработените часове над
установената нормална продължителност на работното време се изготвя протокол
/приложение № 1/. В раздел V на Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г. се съдържат правила относно отчитането и
документирането на времето на разположение, както и на положения труд извън
установеното работно време.
По
делото е представена и Заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в
гр. Бургас за определяне организацията и разпределението на работното време на
служителите в затвора Бургас и затворническите общежития „Житарово“ и
„Строител“, която видно от съдържанието й, е издадена във връзка със Заповед №
ЧР-05-170/03.04.2014 г. на министъра на правосъдието, която изрично е била
отменена с обсъдената по – горе Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. , издадена също
от министъра на правосъдието.
За периода след 01.07.2019 г.
регламентация на спорните отношения се съдържа в Заповед №Л-2788/14.06.2019 г.
на Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство
на правосъдието, отменяща Заповед №Л2271/13.05.2019 г. и с която е определено,
че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори /с изключение на затвора
в София/ следва да е в рамките до 30 минути, и считано от 01.07.2019 г/ /датата
на влизане в сила на заповедта/ така определеното време следва да се включва
към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед
№ЧР-0511/30.01.2015 г. на М-ра на правосъдието.
Въз основа на цитираната по – горе Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на 01.07.2019
г. Началникът на затвора в град Бургас е издал своя Заповед № 436 от същата
дата, с която нарежда, че времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в
Затвор-Бургас и ЗО, следва да е в
рамките на до 30 минути съответно за 24 - и 12 - часови дневни смени и до 15
минути за 12-часовите нощни смени, както и за 8-часови смени и всички временни
постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за периода от м.05.2017 г. до м.07.2020 г. за ищеца са отчетени общо
234 броя, както следва: 24-часови дежурства – 227 броя, 12-часови -4 броя
дневни и 1 броя нощни и 8 – часови – 2 броя.
Вещото лице посочва, че за периода от
15.05.2017 г. до 14.07.2020 г. времето
за извършване на дейностите преди и след дежурството не е отчитано като
отработено време и съответно не е заплащано. Считано от 01.07.2019 г., на
основание Заповед №436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, е
започнало отчитане и заплащане на времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство. В заключението са направени изчисления относно получаваното от ищеца
нетно възнаграждение за час, увеличено със 150 % за извънреден труд като вещото
лице е посочило конкретна сума за всеки месец от исковия период в таблица
Приложение 1. Въззивният съд намира, че заключението
на вещото лице е обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо
специални знания, и няма основание да не бъде поставено в основата на
доказателствените изводи на съда.
За установяване на изложените в исковата
молба твърдения, по делото са разпитани свидетелите Н. П. и Я. Ж., които дават
информация относно това как принципно са били организирани и провеждани
различните дейности преди началото и края на регламентираното работно време
през 24- часовите дежурства.
Въз основа на анализа, който районният
съд е направил на гласните доказателства, предявеният иск е уважен изцяло, като
съдът е приел, че времето, което следва да бъде допълнително заплатено на ищеца
е по час на всяко 24- дежурство, по 30 минути на всяко 12 часово дневно
дежурство и по 15 минути за всяко 12 часово нощно и 8 часово дежурство..
С оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, въззивният съд направи собствен анализ на събраните гласни
доказателства и въз основа на него достигна до различни от изложените от
районния съд изводи относно продължителността на допълнително отработеното от
ищеца време. Настоящият съд не споделя изложеното от БРС, че при 24 часовите
дежурства полаганият от ишецът труд следвало да се зачита считано от 7.30 часа
преди съответната смяна, тъй като служебният транспорт за извозване в ЗО Дебелт
тръгвал от Затвора в Бургас в този час. Нито в исковата молба, нито в хода на
делото ищецът е изложил твърдения, че за всяко от положените от него дежурства,
същият е ползвал служебния транспорт. Липсват и доказателства в тази насока
досежно всички 24- часови смени от исковия период. Разпитаните по делото
свидетели заявяват, че инструктажа в ЗО „Дебелт“ започва в 8.00 часа, т.е. в
рамките на редовното работно време, а на другия ден след приключване на
смяната, времето, необходимо за отвод и напускане на затворническото общежитие
продължава от 8.00 часа до 8.30 часа. Посочва се също така, че част от
служителите пътуват с личен транспорт, а други със служебен, като независимо от
вида транспорт, всички влизат заедно за провеждане на инструктажа. Както бе
посочено по – горе, в настоящия случай, ищецът не е изложил конкретни фактически
твърдения относно вида транспорт, с който се е придвижвал до работното си
място, нито продължителността на пътуването. При това положение, изводът на
районния съд, че отработеното извън редовното време при 24 часовите дежурства е с продължителност един час, се явява
необоснован. Въз основа на събраните доказателства се налага извод, че това
време е не повече от 30 минути на всяко 24 –часово дежурство. Що се отнася до
останалите видове дежурства, а именно 12-часовите дневни и нощни и 8 –часовите,
то липсва конкретна информация, съдържащи детайли относно продължителността на
времето, което ищцата е отработвала допълнително, поради което съдът намира, че
това време не е повече от определеното с издадената впоследствие Заповед №
436/01.07.2019 г. на Началника на
Затвора Бургас.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна.
Ищецът Т.К. е държавен служител в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и осъществява дейности по
изпълнение на наказанията в затвора в Бургас. С оглед на това същият попада в
тази категория държавни служители на ответната дирекция, спрямо които се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерство на вътрешните
работи, по силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС.
Специалната уредба, съдържаща се в чл.
16а, ал. 1 от Правилника по приложението на ЗИНСЗ урежда по идентичен със ЗМВР
начин въпросите относно нормалната продължителност на работното време, а именно
8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време
на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС дава
изброяване на това какво включва отработеното време.
При липса на аналогична норма като тази
на чл. 185, ал. 5 от ЗМВР, предвиждаща, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, съдът, на основание чл. 19, ал. 2 от
ЗИНСЗ приема същата за приложима и към
спорните отношения, предмет на делото.
Същевременно ППЗИНЗС съдържа
регламентация на дейностите, които осъществява нарядът в арестите, състоящ се
от дежурен главен надзирател, дежурен
командир на отделение и надзиратели /каквато длъжност заема и ищеца/.
Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, облечени в
установената униформа и снаряжение и в спретнат външен вид. Разпоредбата на чл.
308 от ППЗИНЗС съдържа уредба относно съдържанието на инструктажа, като е
предвидено, че инструктиращия следва да обяви резултатите от изпълнението на
служебните задължения през изтеклото денонощие и да изясни оперативната
обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и
определи реда за тяхното изпълнение. Чл.
307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС смяната
на постовите.
Законовите текстове не
определят времевия интервал, в който следва да се извършват действията по
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд.
Съгласно чл.2 от Директива №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период,
през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с
националното законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл. 307 и
311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на
служителя и следва да се извършват в работно време. В случай, че те не се
осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности
представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
Както вече бе посочено, от
доказателствата по делото не се установява, продължителността на времето, през което
ищецът е осъществявал дейности свързани с давания от него наряд преди и след
редовното работно време да е с по – голяма продължителност от 30 минути сумарно
за всяко едно от положените от него 24- часови и 12 – часови дневни дежурства,
както и по 15 минути за 12- часовите нощни и 8 –часовите дневни дежурства. Ето
защо, въззивният съд прие, че времето, необходимо за изпълнение на служебните
задължения на ищеца, като надзирател е именно 30 минути за всяко 24- часово и 12 – часово дневно дежурство, както и по 15 минути
за всяко 12- часово нощно и 8 –часово
дневно дежурство като за останалата претендирана част извън така
определеното времетраене на полагания извънреден труд извън съответните
дежурства, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За периода след 01.06.2019г. до края на
исковия период - 14.07.2020г., искът е неоснователен, тъй като на ищеца е било
заплатено възнаграждение за извънреден труд, съобразно Заповед №436/01.07.2019
г.
За периода от 15.05.2017г. до
30.06.2019г., искът е основателен за заплащане на труд, положен в рамките на 30
минути общо по приемане и сдаване на 24 часовите и 12 –часовите дневни смени, и
по 15 минути общо за 12-часовите нощни и 8 часовите дневни дежурства. Въз
основа на установеното от експертизата почасово възнаграждение за всеки един от
месеците от исковия период, увеличено със 150% за извънреден труд, съдът след
извършване на необходимите изчисления, достигна до извод, че в полза на ищеца
се дължат общо 571,76 лева, като до този размер искът е основателен. За
разликата над сумата от 571,76 лева, до
присъдената от районния съд сума в размер на 1000 лева, искът е неоснователен и
в тази част същия следва да бъде отхвърлен, а постановеното решение – отменено.
По разноските, съдът намира, че с оглед
частичната основателност на подадената въззивна жалба на въззивната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за настоящото производство в
размер на 40 лева /при признат размер на юрисконсултско възнаграждение от 100
лева за една инстанция/, и още 40 лева, разноски за юрисконсулт за първата
инстанция, съобразно отхвърлената от тази инстанция част от иска, а на
въззиваемия – следва да се присъдят 180 лева разноски за адвокат пред
въззивната инстанция, съответстващи на оставената без уважение част от
въззивната жалба.
Що се отнася до дължимата за
първоинстанционното производство държавна
такса и депозита за вещо лице, изплатен със средства от бюджета на съда, същите
следва да останат в тежест на ответната страна, поради което решението в тази
част не подлежи на отмяна. Правилото на чл.78, ал.6 ГПК урежда хипотеза на
събиране от съда от осъдения ответник на държавната такса и разноските, дължими
от ищеца по делото, от чието заплащане той е бил освободен.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260465/20.10.2020г. постановено по гр.д. № 3808/2020г. по описа на Районен съд
Бургас, в частта, в която предявеният
от Т.В.К., ЕГН **********,
адрес *** против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул.
"Ген. Н. Столетов" №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло
Йорданов, иск е уважен за сумата над 571,76 лева /петстотин седемдесет и един лева и седемдесет
и шест стотинки/, която сума представлява възнаграждение за 82,5 часа положен
от ищеца извънреден труд извън времето за дежурство през периода от 15.05.2017
г. до 14.07.2020 г. до присъдения от БРС размер от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща
възнаграждение за 229,45 часа извънреден труд за същия период от време, ведно
със законната лихва върху тази част от главницата, за която искът е отхвърлен И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В.К., ЕГН **********, адрес *** за осъждане на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул.
"Ген. Н. Столетов" №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло
Йорданов, ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата над 571,76
лева /петстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и шест стотинки/, която сума представлява възнаграждение за
82,5 часа положен от ищеца извънреден труд извън времето за дежурство през
периода от 15.05.2017 г. до 14.07.2020 г. до присъдения от БРС размер от 1000 лева
/хиляда лева/, представляващи възнаграждение за 229,45 часа извънреден труд
извън времето за дежурство през периода от 15.05.2017 г. до 14.07.2020 г, ведно
със законната лихва върху тази част от главницата, за която искът е отхвърлен, считано
от депозиране на исковата молба - 15.07.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул. "Ген. Н.
Столетов" №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.В.К., ЕГН **********,
адрес *** съдебно
- деловодни разноски, в размер на 180 лева
/сто и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.В.К., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул.
"Ген. Н. Столетов" №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло
Йорданов, съдебно - деловодни разноски, в размер на 80 лева /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за първата и
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.