Р Е Ш Е Н И Е №
14.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
4795 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20050979 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 7173/2020 г. Софийски
районен съд, 34 състав отхвърлил предявените от Х.Н.В., ЕГН **********, срещу „З.А.“
АД, ЕИК********, обективно съединени искове при квалификация чл. 493, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 7 230 лв.,
представляващ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по
повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско“,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, и сума в размер на 283 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 23.09.2019 г. до 10.02.2020 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 520 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца Х.Н.В., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Събраните доказателства установявали по категоричен
начин, че не била налице „груба небрежност“ от страна на водача на процесния
лек автомобил, изразяваща се в извършване на маневра „ляв завой“, тъй като
такава маневра обективно не била извършвана. Това било видно от протокола за
ПТП, издаден от МВР на Република Румъния, в който като причина за настъпване на
ПТП било посочено неотдаване на предимство. Макар да нямал обвързваща
доказателствена сила, същият следвало да се цени, тъй като полицаите посетили
мястото на произшествието, разпитали водачите на МПС, възприели позицията на
леките автомобили и състоянието на пътните платна, като изводът бил, че е
налице неотдаване на предимство, никъде не било отбелязано извършване на
маневра ляв завой. Този извод се потвърждавал и от приетата по делото САТЕ, съгласно
която изходът на паркинга, от който излязла водачката на застрахованото МПС,
спрямо посоката на движение на л.а. „Опел Корса“ се намирал непосредствено до
дясната лента на улицата. Именно в това платно било реализирано и ПТП, като експертът
посочвал, че пресичане на двойната непрекъсната линия, което би се случило при
маневра завой наляво, не се е осъществило. От заключението на САТЕ и
свидетелските показания по категоричен начин се установило, че ПТП било
реализирано непосредствено след излизане от паркинга и маневра ляв завой не е
извършвана. Дори да се приеме, че е било налице субективно намерение за
извършване на такава маневра, то обективно такава не била извършена от водача. Районният съд не обсъдил и щетите по лекия
автомобил, като ако била налице маневра ляв завой, ударът щял да е челен за
двата автомобила, а същият се реализирал върху дясната част на лекия автомобил,
движещ се с предимство и предната част на процесния автомобил. Районният съд
основал извода си за извършена маневра завой наляво единствено на уведомлението
и диска, представени от ответника, като неправилно не кредитирал показанията на
свидетелката и водач на МПС при процесното ПТП Т.В.. Показанията й се
подкрепяли от приетия протокол и САТЕ, а информацията, дадена от нея
непосредствено след събитието, била дадена под стрес от нелекото произшествие. Установеният
механизъм на ПТП не можел да характеризира поведението на водача като „груба
небрежност“. ПТП било реализирано с ниска скорост, не била нарушена вертикална
или хоризонтална маркировка, нито светлинна уредба. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.А.“ АД, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.
Поддържа и релевираните с отговора на исковата молба евентуални възражения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове - с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 7 230
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“, сключен с полица № 0306Х0475175/15.05.2019 г., за настъпило на 23.09.2019
г. в гр. Букурещ, Румъния, застрахователно събитие - ПТП, при което били
причинени вреди по застрахованото МПС „Тойота Аурис“, рег. № ********и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 283 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането за периода от 23.09.2019 г. до 09.02.2020 г. включително. Претендирана
е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на
10.02.2020 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП,
както и вида, характера и степента на уврежданията. Релевирал е възражение за
изключен застрахователен риск по силата на т. 14.5 от ОУ на договора,
евентуално – за основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение
поради неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ, т.
50.2, 50.3 и 50.5 от ОУ вр. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, и пак евентуално – за
наличие на основание за намаляване на обезщетението поради нарушение на т.
50.2, 50.3 и 50.5 от ОУ. Иска по чл. 86 ЗЗД е оспорил предвид неоснователността
на главния иск, а също и с оглед разпоредбата на чл. 409 КЗ. Искал е от съда да
отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно. Макар да е дал неправилна правна
квалификация на главния иск по чл. 493, ал. 1 КЗ, районният съд е обсъдил
релевантните за спора факти, поради което решението не е недопустимо. Като
краен резултат въззивният съд намира атакуваното решение за правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че между
страните е бил сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско”,
клауза П - пълно каско, относно процесното МПС. Договорът е сключен при общи
условия, като съгласно раздел 4 от ОУ – Изключени рискове, т. 14.5, не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени
вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член
на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното
събитие.
Не се спори и относно настъпването на ПТП на 23.09.2019 г. в Букурещ,
Румъния, по вина на водача на застрахования автомобил – съпругата на ищеца Т.В.,
при което застрахованият автомобил е увреден.
От приетия протокол за ПТП № 054239/23.09.2019 г., изготвен от старши
полицай от Пътна полиция Волунтари – Румъния се установява, че на 23.09.2019 г.
е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което Т.В., като водач на МПС
„Тойота Аурис“, рег. № ********при излизане от паркинга на училище „Бритиш
Скуул“ по ул. „Ероу Янку Николае“, не отдава предимство на преминаващ автомобил
и се удря в автомобил с № ********който се движи по бул. „Пипера“. В протокола
е посочено, че същият е изготвен въз основа на декларациите на водачите и на
съществуващите повреди. На Т.В. е наложена глоба и е отнето свидетелството за
правоуправление за срок от 60 дни.
В подаденото уведомление от 24.09.2019 г. от Т.В. до застрахователя същата
е посочила следното описание на събитието: „На 23.09.2019 г. в гр. Букурещ
излизах с автомобила си от частен паркинг. При опит да се включа в движението
със забранен завой наляво се сблъсках с автомобил. Щом видях автомобила спрях,
но другият автомобил не спря и задра цялата дясна страна в моята посока“.
Съгласно неоспореното електронно писмо от 24.09.2019 г. от Т.В. до
застрахователя, описанието на механизма на ПТП е: „Излизах от частен паркинг и
исках да се включа в движението със забранен завой наляво. Навлизайки в лентата
за надясно видях, че по пътя се задава кола с висока скорост. Спрях, но другият
автомобил не спря и задра страничната дясна страна на автомобила си в моята
предница“.
Разпитана по делото като свидетел, Т.В. установява, че при процесното ПТП
управлявала автомобила, собствен на съпруга й Х.. В колата били тя и синът й.
Движели се по ул. „Ероу Янку Николае“, където живеели и училището на децата им
било точно до апартамента, в който живеели. Трябвало да ги вземе от училище.
Излизала от паркинга на училището, в който за първи път паркирала и понеже
движението към магазина било наляво, трябвало да обърне посоката и да направи
обратен завой. Там пътят бил двупосочен, с по две ленти във всяка посока.
Излязла от паркинга в нейната посока и завила надясно с идеята да намери къде
да направи обратен завой. В този момент, когато стъпила на лентата, внимателно
се огледала и в момента, в който стъпила на първата лента за десен завой, дама
с бял автомобил, която се намирала на свидетелката отляво, задрала цялата
предница на застрахования автомобил с нейната дясна предница. На мястото нямало
светофар. Свидетелката завивала надясно, била влязла вече в платното за
надясно, движела се с не повече от 10 км/ч. Не знаела с каква скорост се
движела другата кола, но със сигурност било по-бързо. Свидетелката точно била
излязла от паркинга и предните й гуми били на осевата линия и точно там се
случило ПТП. Осевата линия била линията, която разделя двете платна, като в
случая двете били предназначени за завиване надясно. Когато навлязла в платното
за надясно се огледала и разбрала, че има двойна непрекъсната линия и понеже за
първи път излизала от този паркинг не знаела, че няма къде да завие наляво и
затова решила да завие надясно, за да не наруши правилата. Била санкционирана
от полицията за отнемане на предимство.
Съгласно основното заключение на САТЕ, от представените по делото документи
не са констатирани причини от техническо естество или техническа неизправност,
която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди
и/или по време на конкретното ПТП и по този начин да са довели до настъпването
му. Причините за настъпването на ПТП са от субективен характер, а именно действията
от страна на водача на застрахования лек автомобил с органите за управление на
автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба, при които е отнела
предимството на правопреминаващия автомобил с рег. № ********. Настъпването на ПТП
би било предотвратимо за Т.В. като водач на процесния автомобил при условие, че
същата при излизането с автомобила от паркинга е съобразила преминаващия автомобил
с рег. № ********беше пропуснала същия и едва след това бе предприела маневрата
десен завой (каквато твърди в показанията си пред съда) за включване в
движението. Вещото лице е описало причинените по застрахования автомобил
повреди, чиято пазарна стойност е 17 635.34 леи, равняващи се на
7 230 лева.
Съгласно допълнителното заключение на САТЕ, изготвено след изслушване на
звукозапис от телефонно обаждане на Т.В. до застрахователя, същата е описала
механизма на ПТП по следния начин: „Аз излизах от паркинг и правех забранен
завой наляво и кола, идваща отляво ме удари“. Съгласно заключението ако се
приеме заявеното в аудиозаписа, то водачката В. е излязла от паркинга с
намерение да извърши маневра ляв завой. Няма данни, че МПС е достигнало до
двойната непрекъсната линия на бул. „Пипера“ и е преминало същата. Спрямо
посоката на движение на МПС „Опел Корса“ с рег. № ******** изходът на паркинга,
от който е излизала водачката на процесното МПС, се намира непосредствено до
дясната лента на улицата.
От правна страна: Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може
да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня,
в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение
на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера
на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на
ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск,
евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е
основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати
такова в намален размер.
Спорът между страните се свежда до това налице ли е изключен риск по
смисъла на т. 14.5 от ОУ на договора, евентуално – налице ли е неизпълнение на
договорни задължения на застрахования, даващи право на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение или да намали същото.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебната практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят
определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума,
времетраенето на договора. С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД,
страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява
на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие – изобщо, или ако
не бъдат изпълнени допълнителни условия (така решение № 224 от 20.07.2015
г. по т. д. № 4554/2013 г., І ТО на ВКС).
От друга страна, в Кодекса за застраховането са посочени
хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит
риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения,
приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя. В
съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, само ако изрично е предвидил това в договора (ал. 4). В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение
на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание
за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. При имущественото
застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
При противопоставени възражения за „изключен риск“ и за наличие на основание
за освобождаване на застрахователя от отговорност съгласно чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
първо следва да се разгледа доколко визираното от застрахователя събитие, с
оглед причините за настъпването му, съставлява изключен по силата на
застрахователния договор риск, и само доколкото не се обоснове наличието на
такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност
за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ (така решение
№ 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., І ТО на ВКС).
В случая по делото се установи, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“,
сключен при Общи условия - неразделна част от договора. В ОУ ясно е посочено
кои рискове са покрити и кои – изключени, и при какви условия се изплащат
застрахователни обезщетения, какви са правата и задълженията на страните по
договора. Съдът намира, че извън императивните законови разпоредби страните са
свободни да договорят условията, при които застрахователят поема задължение да
изплати застрахователно обезщетение, включително и кои събития представляват
покрити рискове и кога са налице изключения от покритието. Според клаузата на т.
14.5 от Общите условия за застраховка на МПС („Каско“), застрахователят не
дължи обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило вследствие
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член
на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на
застрахованото МПС или превозваните с МПС лица.
В раздел 18, т. 17 от ОУ към процесния договор е дадена дефиниция чрез
неизчерпателно изброяване за груба небрежност – „...преминаване през
железопътен прелез при забранителен звуков/светлинен сигнал, независимо от това
налични ли са бариери, и от положението им, …. и всички други случаи, в които
вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Законодателят не е дал легално определение на
термините небрежност и груба небрежност. В теорията и
практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази
грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се
различава от обикновената небрежност по степен и представлява
по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна
степен на загриженост (решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г., II
ТО на ВКС). Изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай. Неспазването на основни правила за
безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като
„груба небрежност“.
В случая съдът намира за установено по безспорен начин, че процесното ПТП е
реализирано по вина на водача на застрахования автомобил Т.В., която в
нарушение на правилата за движение, при излизане от паркинга на училище „Бритиш
Скуул“ по ул. „Ероу Янку Николае“, предприемайки забранена маневра завой
наляво, не пропуснала движещия се по път с предимство по бул. „Пипера“
автомобил „Опел“, като поведението на водача В. е станало причина за настъпване
на ПТП, при което са причинени вреди по застрахования автомобил.
Доводите в жалбата, че по делото не се установило водачът да е извършвал
забранена маневра завой наляво съдът намира за неоснователни. Единствената
причина за недовършване на маневрата и непресичане на двойната непресечена
линия и навлизане в насрещното платно за движение е настъпилото преди това в
лентата за движение на л.а. „Опел“ ПТП. Показанията на св. В., ценени по реда
на чл. 172 ГПК, не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите противоречат на
останалите събрани по делото доказателства - уведомлението до застрахователя,
имейла до същия, посоченото от свидетелката при телефонното обаждане до
застрахователя. Трикратно водачката В. е потвърдила един и същ механизъм на
ПТП, поради което не може да се приеме, че посочването на този механизъм се
дължал на преживения стрес. Единствено пред съда същата твърди да предприела
маневра завой надясно, което обаче не се подкрепя от останалите събрани
доказателства. Такъв извод не може да бъде направен от протокола за ПТП, който
в частта му относно механизма няма обвързваща съда материална доказателствена
сила. Друг извод не следва и от установените от заключенията на САТЕ увредени
части по застрахования автомобил, доколкото предприетата забранена маневра не е
била довършена от водача В..
Това поведение на водача – предприемане на забранена маневра и непропускане
на движещия се с предимство лек автомобил „Опел“, въззивният съд намира за
извършено при проявена от водача В. груба небрежност – при несъобразяване с
основни правила за движение по пътищата, при неполагане на грижа, която и
най-небрежният, зает с такава дейност човек би положил за безопасността и
сигурността си, тази на пътуващите в автомобила и на останалите участници в
движението. А след като при процесното ПТП водачът е действал при груба
небрежност, увреждането не съставлява застрахователно събитие, съответно – покрит
от застраховката риск, за обезщетяване вредите от който застрахователят
отговаря, предвид изрично уговореното в т. 14.5 от ОУ. Поради това евентуалните
възражения на ответника – застраховател не следва да се разглеждат. Предявеният
главен иск с правно основание чл. 405 КЗ е неоснователен и подлежи на
отхвърляне, което обуславя неоснователност и на акцесорния иск за лихви за
забава.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като в диспозитива си
въззивният съд посочи правилната правна квалификация на главния иск.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗА вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20050979 от 23.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 7173/2020 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с което са
отхвърлени предявените от Х.Н.В., ЕГН **********, срещу „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *******, главен
иск при правилна правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 7 230
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка
„Каско“, сключен с полица № 0306Х0475175/15.05.2019 г., за настъпило на
23.09.2019 г. ПТП в гр. Букурещ, Румъния, ведно със законната лихва върху
главницата от 10.02.2020 г. до окончателното плащане, и акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 283 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането за периода от 23.09.2019 г. до 09.02.2020 г. включително.
ОСЪЖДА Х.Н.В., ЕГН **********,***, да
заплати на „З.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв.
(сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.