Р Е Ш Е Н И Е
Номер
119 24 юли Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На
трети април Година
две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
Т. ГЬОНЕВА
Секретар
СИМОНА КАЙКИЕВА
Прокурор
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдията Т. ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1015 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Производството е образувано по подаден протест от
Районна прокуратура Стара Загора против Присъда №131/08.10.2018г. по НОХД
№2213/2017г. по описа на Старозагорски районен съд.
Със същата подсъдимата В.С.Т. е призната за невиновна
за това, че в качеството си на ЕТ „***.”
гр.Стара Загора, ЕИК ***,
на 11.08.2013г. в гр.Стара Загора, след
като изпаднала в неплатежноспособност в 30-дневен
срок от спиране
на плащанията, считано от
11.07.2013г. – датата на последното плащане
към кредиторите, в
частност към „***“ ООД, до 10.08.2013г., не заявила това обстоятелство
пред Старозагорски окръжен съд за
откриване на производство
по несъстоятелност и е ОПРАВДАНА
по обвинението по чл. 227б ал.1 НК.
В протеста се сочи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като събраните по делото доказателства сочат по несъмнен
начин виновността на подсъдимата. Оспорват се аргументите, въз основа на които
първоинстанционният съд е стигнал до извода за невинновност на подсъдимата.
Изложени са твърдения в тази насока, като, обсъждайки заключенията на
изготвените експертизи, според прокурора е виден изводът, че плащането в брой
през м.септември 2013 година се основава единствено на счетоводни регистри и
справки за платени суми на длъжника ЕТ „***.“. Сочи се, че липсват първични
счетоводни документи за подобно плащане, както и пълното игнориране на
обстоятелството, че от извършената справка в счетоводството на „***“ АД не се
установява подобно плащане. Твърди се, че заключението, изготвено от вещото
лице K., е цитирано погрешно в мотивите на първоинстанционния съд. Прокурорът
се позовава на посочените в това заключение данни за финансовата автономност и
задлъжнялост на ЕТ „***.“, което, според него, недвусмислено сочи, че към
11.07.2013г. търговецът бил изпаднал в състояние на неплатежоспособност, което
опровергава направените от първоинстанционния съд изводи. Прокурорът счита за
необоснован и неправилен извода на Старозагорски районен съд, че по отношение
на подсъдимата не е налице субективната страна на състава на чл.227б ал.1 НК,
тъй като от доказателствата по делото било видно, че финансовото състояние на
търговеца се влошило постепенно, водещо до затруднения с обслужването на
задължения. Моли се въззивният съд да признае подсъдимата В.С.Т. за виновна по
повдигнатото и обвинение по чл.227б ал.1 НК и, предвид липсата на пречки за
приложението на разпоредбите на чл.78а НК, същата да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“, което
да бъде определено към средния, предвиден в закона, размер.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора изразява становище, че не са налице основания да бъде
постановен оправдателен съдебен акт и районният съд не е обсъдил всестранно и
обективно всички обстоятелства по делото. Моли да бъдат приети фактите по
делото.
Защитникът на подсъдимата – адв. А. счита, че
първоинстанционният съдебен акт е обоснован и законосъобразен и моли съдът да
го потвърди.
Защитникът на подсъдимата – адв. К. счита, че
постановената присъда от Районен съд Стара Загора е правилна и законосъобразна
и също моли съдът да я потвърди.
Подсъдимата В.С.Т. поддържа изложеното от защитниците
си.
В последната си дума подсъдимата В.С.Т. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимата В.С.Т. е предадена на съд за това, че в
качеството си на ЕТ „***.”
гр.Стара Загора, ЕИК ***,
на 11.08.2013г. в гр.Стара Загора, след като
изпаднала в неплатежноспособност
в 30-дневен срок
от спиране на
плащанията, считано от 11.07.2013г. – датата на последното
плащане към кредиторите,
в частност към „***“
ООД, до 10.08.2013г., не заявила това
обстоятелство пред Старозагорски окръжен съд за
откриване на производство
по несъстоятелност –
престъпление по чл. 227б ал.1 НК.
В хода на първоинстанционно производство са положени
максимални усилия за установяване на правнорелевантните факти по делото –
изслушани са няколко счетоводни експертизи, разпитани са множество свидетели, в
резултат на което фактическата обстановка е изяснена в пълнота.
За съставомерността на деянието по чл.227б НК е
необходимо от обективна страна търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност и
в 30-дневен срок от спиране на плащанията да не заяви това обстоятелство пред
съда. От субективна страна се изисква пряк умисъл – т.е. лицето да съзнава
горните обективни елементи на състава, да предвижда и да иска настъпването на
общественоопасните последици от бездействието си.
С Решение №58/19.02.2014г., постановено
по търговско дело №392/2013г. на Старозагорски окръжен съд е открито
производство по несъстоятелност на ЕТ „***.“ и е определена начална дата на
неплатежоспособността – 01.01.2013г. Като влязъл в законна сила, този съдебен
акт има сила на пресъдено нещо досежно тази дата и в наказателното производство
следва да се приеме, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност, считано от
01.01.2013г.
Въззивният съд не споделя изводите на
първоинстанционния съд във връзка с това на коя дата е осъществено последното
плащане. Изложени са неубедителни съображения, че последното плащане е на
26.09.2013г., които не се основават на събрания доказателствен материал. Тези
изводи се опровергават от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
която сочи, че при съконтрахента на едноличния търговец – „***“ АД плащането по
цитираната в счетоводството на „***“ фактура е осчетоводено още на деня,
следващ издаването ѝ – 28.11.2012г. Не се държи сметка и за това, че в
счетоводството на ЕТ липсват първични счетоводни документи за извършено плащане
на 26.09.2013г. Напротив, заключенията на всички изслушани счетоводни
експертизи потвърждават, че последното установено по категоричен начин плащане
е от 11.07.2013г. към „***“ ООД.
Споделят се обаче изводите на съда
относно липсата на субективния елемент на престъпния състав. Събраните по
делото доказателства далеч не установяват, че на 11.07.2013г. В.С. е съзнавала,
че е изпаднала в неплатежоспособност. От заключението на ССЕ, изготвено от вещото
лице М. K., се установява, че, видно от подаваните справки-декларации,
едноличният търговец е осъществил продажби през м. януари 2013г. на стойност
73 990,01 лв. с ДДС, за февруари продажбите са за 60 989,35лв., за март –
76 220,27лв., за април – 80 554,66лв., за май – 73916,76лв., за юни – 66 178,27лв. и за юли –
2 586,52лв. Следователно, подсъдимата С. до инкриминираната дата е
извършвала активно търговска дейност с осигуряване на приходи, което е
изключвало представите, че не е в състояние да покрива задълженията си. Освен
това се установи от показанията на св. Иванов, че едноличният търговец е
отглеждал около 5000 патици на няколко места, което подкрепя горния извод. В
същия ред на мисли въз основа на горните факти не може да се направи
категоричен и еднозначен извод, че С. е съзнавала, че плащането към „***“ ООД е последно. От заключението на вещото
лице Недялкова, изслушано от решаващия съд, се установява, че след 12.02.2013г.
ЕТ е извършил множество разплащания с доставчици. Данните по делото,
включително и показанията на св. Ш/, сочат, че С. се е разплащала с
доставчиците при реализиране на продукция, като не е плащала задължение по
конкретна фактура, а е посочвала само основание – фураж и остатъкът от
заплатената сума е бил пренасочван към следващото задължение. Изложеното
по-горе сочи, че, от една страна подсъдимата е осъществявала продажби до м. юли
включително и е предприела разплащане с различни доставчици. Тези обстоятелства
изключват съзнанието у В.С., че плащането на 11.07.2013г. е било последно,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. По-нататък доказателствата по
делото сочат, че, едва когато на 30.11.2013г. подсъдимата е изготвила
счетоводен баланс и при липсата на осъществени продажби на продукция за
месеците след юли 2013г., е осъзнала, че е в невъзможност да обслужва
плащанията по доставки, кредитни задължения и др., за което своевременно на
11.12.2013г. е подала искане до Старозагорски окръжен съд за откриване на
производство по несъстоятелност на ЕТ „***.”
гр.Стара Загора.
При така установеното въззивният съд
също намира, че деянието, за което подсъдимата В.С. е предадена на съд, е
несъставомерно поради липса на умисъл за извършването му.
Изложеното налага присъдата на
Старозагорски районен съд, с която подсъдимата е призната за невинна и
оправдана по повдигнатото обвинение по ч.227б ал.1 НК, да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №131/08.10.2018г. по НОХД №2213/2017г. по
описа на Старозагорски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.