Номер 87114.07.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100501570 по
описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 06854/23.04.2020г., подадена от П. Н. Д. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 16.03.2020г. на ЧСИ по изп.д. № 20127180400833
по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС, с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК /л. 293/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати
производството по делото, доколкото от влизане в сила на постановлението за възлагане на
04.04.2014г., в продължение на 4 години, не са извършвани действия по принудително изпълнение, а
поисканите такива не са били валидно осъществени. Независимо от постъпилите молби от взискателя
за предприемане на изпълнителни действия, по делото няма извършени валидни действия по
принудително изпълнение и тези молби не могат да прекъснат давността. Действия не са валидно
извършени и не е достатъчно само да бъде поискано тяхното извършване. Последното изпълнително
действие всъщност предхожда 04.04.2014г. и е насрочването на последната публична продан. В този
смисъл от последното валидно извършено действие по принудително изпълнение са изминали повече
от 5 години. Ето защо в случая е настъпила перемпция, като производството е прекратено по силата
на закона. Моли в тази връзка да се отмени обжалвания отказ на ЧСИ и делото се върне на същия, за
да констатира настъпилото прекратяване.
В писмени възражения, депозирани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД оспорва жалбата по същество. Навежда доводи, че за настъпване на
перемпцията е ирелевантно дали по делото са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като
единствено исканията за извършване на изп. действия пречат делото да бъде перемирано съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Правно релевантно за хипотезата на прекратяване поради перемпция е
поискването по инициатива на взискателя на извършването на изпълнителни действия съгласно т. 10
от ТР № 2/2015г. В случая по изпълнителното дело не се установява да е изтекъл срок по-дълъг от 2
години, в който взискателят да не е сезирал ЧСИ с искания за извършване на изпълнителни действия,
поради което жалбата срещу отказа е неоснователна. Моли в тази връзка същата да се остави без
уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „УниКредит Булбанк“ АД от
29.03.2012г. и издаден изпълнителен лист от 23.03.2012г. по ч.гр.д. № 3454/2012г. по описа на ВРС, в
който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на „УниКредит Булбанк“ АД
срещу П. Н. Д. за парично вземане, произтичащо от договор за кредит.
По искане на взискателя изпълнителните действия били насочени върху ипотекиран в полза на
взискателя и собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. Провадия. След проведена
поредна публична продан този имот е възложен на купувач, обявен с Протокол от 25.02.2014г., за
което е издадено постановление за възлагане, влязло в сила на 04.04.2014г.
С молба от 03.02.2014г. „УниКредит Булбанк“ АД отправил искане за налагане на запор върху ТВ на
длъжника. По това искане ЧСИ разпоредил справка за актуални трудови договори на длъжника на
27.10.2014г.
С молба от 12.01.2016г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху вземания на
длъжника, след справка за актуални трудови договори, както и налагане на възбрана върху
недвижими имоти, след справка за притежавани такива от ОС „Земеделие“.
Молба с идентични искания е депозирана от взискателя и на 30.01.2017г.
По искане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 01.02.2018г., дружеството е конституирано
като взискател по делото, на основание чл. 429 от ГПК и договор за цесия от 06.11.2017г.
Новоконституираният взискател е поискал извършване на изпълнителни действия по
удовлетворяване на вземането му, посредством налагане на запор върху вземания, МПС и движимо
имущество с молби от 09.05.2018г. и 28.11.2019г. С Разпореждане на ЧСИ от 02.12.2019г. е насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника.
На 11.03.2020г. П. Н. Д. депозирал искане за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила
перемпция. С обжалваното разпореждане искането на длъжника за прекратяване на изп.д. е оставено
без уважение, доколкото в случая не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като
изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията
за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя на
29.03.2012г., когато по искане на същия с разпореждане на ЧСИ от същата дата е наложена възбрана
върху недвижим имот на длъжника. По искане на взискателя от 12.11.2013г. е насрочена нова
публична продан на възбранения имот, същата е проведена и с Протокол от 25.02.2014г. за купувач
на имота е обявен единствения наддавач. С Постановление за възлагане, влязло в сила на
04.04.2014г., имота е възложен върху купувача. След този момент взискателят сезирал ЧСИ с искания
за предприемане на конкретни изпълнителни способи с молби от 12.01.2016г., 30.01.2017г. На
01.02.2018г. е конституиран взискател, като правоприемник по договор за цесия в лицето на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, който поискал извършване на изпълнителни действия с молби от
09.05.2018г. и 28.11.2019г.
Несъмнено насочването на изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижим имот
представлява изпълнителен способ за осребряване имуществото на длъжника. Всяко действие в
рамките на този изпълнителен способ прекъсва давността. Насрочването и извършването на проданта
до постъпването на парични суми от проданта и възлагането на продадения имот представляват
съществена част от реализирането на способа за изпълнение върху недвижим имот за реализирането
му. Следователно, започналата да тече от момента на насочване на изпълнението чрез наложената на
03.04.2012г. възбрана върху недвижим имот на длъжника давност, е била прекъсната с всяко
насрочване на публична продан, последната от които по искане на взискателя от 12.11.2013г., на
15.01.2014г. От прекъсването на давността на последната дата, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е
започнала да тече нова давност. Тя от своя страна е била прекъсната с всяко действие, извършено в
рамките на този изпълнителен способ, последното от които влизане в сила на постановлението за
възлагане на 04.04.2014г. Започналата да тече нова давност от този момент е била прекъсната с всяко
предприето от взискателя искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи с молби от
12.01.2016г., 30.01.2017г., с конституирането на нов взискател и отправените от последния искания до
ЧСИ от 2018г. и от 2019г. и предприетите въз основа на същите действия по налагане на запор върху
трудови възнаграждения, насрочване на опис на движими вещи и др. От този момент до последното
предприето изпълнително действие по налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника
на 18.02.2020г., не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно постановявайки отказ
да прекрати изпълнителното производство поради липса предпоставките на прекратителното
основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния
случай на правно релевантните факти, обуславящи прекратяване поради настъпила перемпция.
Такава по делото не е налице, поради което постановеният от съдебния изпълнител отказ да
постанови декларативен акт за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен.
По тези съображения съдебният състав приема, че жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е неоснователна, поради което
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. №
06854/23.04.2020г., подадена от П. Н. Д. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу
Разпореждане от 16.03.2020г. на ЧСИ по изп.д. № 20127180400833 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 293/. РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________