№ 1283
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501304 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу Решение
№1138/20.04.2022г. по гр.д. №13540/21г. по описа на РС- Варна, 25-ти с-в, с
което е отхвърлен предявения от въззивното дружество срещу ЕТ “Дан -87-
Хр.Хр.“, ЕИК: ********* с адрес гр.Варна, ж.к. „Младост“ бл.149, вх.1, ет.3,
ап.7, представляван от Хр.Д.Хр., иск с правно основание чл.422 ГПК за
приемане за установено в отношенията на страните, че последният дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №3442/15.07.2021г.,
издадена по ч.гр.д. №10350/2021г. по описа на ВРС суми: 930 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по
клиентски №**********, абонатен №1412044 с адрес на потребление
гр.Варна, Зеленчукова градина над ТВУ в ТП, дължима за периода
11.07.2020г. до 05.05.2021г., начислена по фактури №№
**********/11.08.2020г. с падеж 19.08.2020г.; **********/10.09.2020г. с
падеж 18.09.2020г.; **********/ 08.10.2020г. с падеж 1.10.2020г.; **********/
10.11.2020г. с падеж 20.11.2020г.; **********/10.12.2020г. с падеж
21.12.2020г.; **********/08.01.2021г. с падеж 18.01.2021г.; **********/
10.02.2021г. с падеж 22.02.2021г.; **********/ 10.03.2020г. с падеж
22.03.2021г.; **********/12.04.2021г. с падеж 22.04.2021г. и
1
**********/05.05.2021г. с падеж 17.05.2021г., сумата от 41,41 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до
11.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда -14.07.2021г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като на
първо място РС-Варна е направил неверен извод, че не е налице
облигационна връзка между страните за процесния период. Твърди се, че
доколкото ответникът не е избрал краен доставчик в установения от закона
срок и не се е възползвал от възможността да сключи договор за доставка на
енергия с търговец на свободни цени, то и същият дължи заплащане на
независимия преносен оператор на утвърдените цени за достъп. Освен това
оспорва и извода, че цената за достъп следва да се начислява само ако има
реално ползване на еленергия, като твърди, че цената за достъп се заплаща за
поддържане на мрежата и принципната готовност за престиране на еленергия.
И доколкото е налице такава резервирана мощност от ответното дружество,
то и цена за достъп се дължи. Моли се за отмяна на решението и уважаване
на предявения положителен установителен иск за дължимост на сумата по
заповедта.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ЕТ “Дан -87- Хр.Хр.“, ЕИК ********* с адрес гр.Варна,
ж.к. „Младост“ бл.149, вх.1, ет.3,ап.7, представляван от Хр.Д.Хр.. Същият
оспорва жалбата. Излага, че не е собственик или ползвател на процесния
обект, в който освен това липсват електромер и захранващи кабели. Не са
налице условията да се приеме, че въззиваемото дружество въобще е имало
качеството потребител. Липсва и сключен договор, за да се приеме, че
доставката е следвало да бъде осъществявана. Наред с това се излага, че
въззиваемото дружество нито е правило искане за заявяване на мощност, нито
е подавало заявление за смяна на електромер. Сочи се, че смяната на
електромера е извършена по усмотрение на „Енерго-Про Продажби“ АД, без
знанието на ответника, като по този начин не е установено къде е бил
монтиран преди това и дали въобще е отчитал процесния обект. Излага, че
еленергия през последните десет години не е ползвана в обекта. И доколкото
съобразно Правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите услуги
се заплащат върху фактурираните количества енергия, в случая не е налице
такива, поради което и цена за достъп не се дължи. Моли да бъде потвърдено
атакуваното решение.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК
се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага, че в полза на ищеца е била издадена Заповед
за изпълнение №3442/15.07.2021г. по ч.гр.д. №10350/2021г. по описа на ВРС
за заплащане от ответника на сумите от 930 лева, представляваща главница
2
за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по клиентски №**********,
абонатен №1412044 с адрес на потребление гр.Варна, Зеленчукова градина
над ТВУ в ТП, дължима за периода 11.07.2020г. до 05.05.2021г., начислена по
фактури №№ **********/ 11.08.2020г. с падеж 19.08.2020г.; **********/
10.09.2020г. с падеж 18.09.2020г.; **********/ 08.10.2020г. с падеж
1.10.2020г.; **********/ 10.11.2020г. с падеж 20.11.2020г.; **********/
10.12.2020г. с падеж 21.12.2020г.; **********/ 08.01.2021г. с падеж
18.01.2021г.; **********/ 10.02.2021г. с падеж 22.02.2021г.; **********/
10.03.2020г. с падеж 22.03.2021г.; **********/12.04.2021г. с падеж
22.04.2021г. и **********/ 05.05.2021г. с падеж 17.05.2021г., както и за
сумата от 41,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа
на всяка фактура до 11.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
14.07.2021г. до окончателното й изплащане. Твърди, че срещу издадената
заповед ответникът ЕТ “Дан -87- Хр.Хр.“, представляван от Хр.Д.Хр. е
депозирал възражение по чл.415 ГПК, поради което и за ищеца е възникнало
задължението да предяви настоящата претенция за приемане за установено,
че посочените в заповедта суми се дължат от Хр.. Излага, че ищецът и
ответникът са в договорни отношения за продажба на електроенергия, по
силата на които ответникът е потребител на доставяна от ищеца електрическа
енергия в качеството му на търговец на свободен пазар, считано от
01.07.2020г. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.94а,ал.1 ЗЕ енергийното
предприятие краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия
на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече
присъединение към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия. Продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти се осъществявало по регулирани от
ДЕКВР цени и при общи условия на енергийното предприятие-краен
снабдител съгласно чл.97, а.1, т.4 и чл.98а ЗЕ. С нормата на чл.29 от ПТЕЕ
било въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа да заплащат на крайния снабдител осен
цена за потребена ел.енергия и цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по елктропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния
ценови период, като тези цени се определяли от ДЕКВР. Съгласно чл.29 ал. 1
ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните
количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите по чл. 11, т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. С
Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДЕКВР и на основание чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ
била определена цената за достъп до електроразпределителната мрежа на
небитови потребители в размер на 0.2053 лв./kW/ден. Тази цена важала и за
процесния период. При потребление за небитови нужди, каквото било
3
осъществявано в обекта на ответника, цената за достъп била определена на
ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата и се дължала за всеки ден, през който
присъединяването продължавало, независимо от количеството потребена
ел.енергия. Съобразно §1, т.15 от ДР на ЗЕ „достъп" било правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
ел.енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба т.е. цената за достъп се заплащала за поддържането на
мрежата и принципната готовност за престиране на л.енергия. разходите за
поддръжка и управление зависели от ангажирания за нуждите на всеки
отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него
мощност. Всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжка на резервирания
за обекта капацитет от мрежата, независимо от момента на консумация при
наличието на присъединяване към мрежата. Стойността на услугата достъп до
разпределителната мрежа зависела от предоставената мощност съгласно
чл.33,ал.1 и чл.37 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи. цената за достъп не зависела от ползваното
количество ел.енергия, а от резервираната за обекта на клиента и
предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна
ел.енергия. По изложените съображения претендира да бъде установено, че
ответникът дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЕТ „ДАН-87-Хр.Хр.“ е депозирал
отговор на исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност
на предявения иск и оспорва същите по основание и размер. Оспорва се да е
налице валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на
което ответникът да е потребител на доставяна ел.енергия от търговец на
свободен пазар, считано от 01.07.2020г. В исковата молба не бил
индивидуализиран обекта, на който била доставяна електроенергия. Сочел се
само клиентски и абонатен номер. Описанието Зеленчукова градина над ТВУ
в ТП не било достатъчно да се приеме до кой точно обект ищецът твърди да е
доставял ел.енергия. Оспорва се, че ищецът осигурява снабдяването с
ел.енергия в описания в исковата молба обект. Твърди се от едноличния
търговец, че той никога не е притежавал имот в територията на зеленчукова
градина към ТВУ. Преди повече от 20 г. бил наемател на имот собственост на
ТВУ в територията на местност Боровец като договорът бил прекратен и
обектът освободен и необитаем към настоящия момент. Там нямало обекти
годни да бъдат захранвани с електроенергия и твърдението, че имало
доставяне на ел.енергия било невярно. Ответникът бил преустановил
дейността си повече от 20 г. от представената по делото справка било видно,
че от 2015г. нямало консумация на ел.енергия, а била начислена такса за
достъп без да се уведоми потребителя. Представените по делото фактури не
му били връчени
4
Сочи се, че съгласно ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Енерго Про Продажби" АД, продажбата на ел.енергия започвала в 7 дневен
срок след подаване на писмено заявление и всички необходими
придружаващи документи от страна на потребителя и след изпълнение на
всички условия за присъединяване. За начало на продажбата се считал
моментът , в който „ЕРП Север"АД по заявка от „Енерго Про Продажби" АД
постави под напрежение ел.съоръжения до границата на собственост на
потребителя. Твърди се, че не е изпълнено нито едно от условията, които
ищецът сам е поставил с общите си условия, за да се осъществи продажба на
ел. енергия. По делото не били представени доказателства, че обект
собственост на ответника е присъединен към мрежата на ЕРП Север, че е бил
монтиран електромер с нулеви показания, каквото било изискването по ОУ за
начало на снабдяване на нови клиенти, че има извършено измерване на
ел.енергия в имота, сочен в исковата молба, както и че същият е присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно изискванията на Наредба
№1/14.03.2017г. за регулиране на цените за ел.енергия. твърди се, че между
страните няма сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа, който да регулира отношенията им, в който
да е определена цена за достъп до преносната мрежа, определена от ДЕКВР,
права и задължения на страните, размер на предоставената мощност, условия
за плащане. Съгласно чл.7, ал.4 Правилата за условията и реда за
предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежа договорите за достъп включвали най-малко следното : цена за достъп
до преносната мрежа, определена от ДЕКВР в случите, предвидени в ЗЕ;
права и задължения на страните в съответствие с изискванията на правилата
за управление на ЕСС; размер на предоставената мощност; условия за
плащане и гарантиране. Нямало доказателства за реално присъединяване на
ответника към електропреносната мрежа на ищеца, както и предоставяне на
ел.енергия и мрежови услуги от „Енерго Про Продажби" АД до обект на
ответника. И тъй като няма предоставени мрежови услуги, моли искът да бъде
отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са 9 броя фактури, издадени от „Енерго Про Продажби" АД,
за начислени суми за ползвана ел.енергия за периода 01.07.2020г. до
28.04.2021г. за обект №1412044 с адрес на потребление гр.Варна, Зеленчукова
градина над ТВУ в ТП с получател ЕТ"Дан-87-Хр.Хр." на обща стойност в
размер на 834,54 лева.
Представена е справка за потреблението по клиентски №********** за
периода 20.10.2011г. - 28.04.2021г., от която се установява, че няма потребена
енергия за периода от 2009г. до 2021г.
5
Видно от Констативен протокол №11264570 от 25.07.2019г. за монтаж на
електромер №1125091310752712 в обект с абонатен №1412044 на посочената
дата- 25.07.2019г. е монтиран електромер с показания по нощна тарифа -
1644.718 квтч; по дневна тарифа - 2956.319 квтч; по върхова тарифа -
1864.352 квтч.
С искане №5848227/10.08.2021г. Хр.Д.Хр. в качеството си на собственик
на ЕТ"Дан -87-Хр. Хр." е отправил искане за закриване на партида с
клиентски №********** и абонатен №1412044 като е посочил, че е бил
наемател в обекта и го е напуснал преди 20 години.
Съгласно Констативен протокол №*********/28.04.2022г. електромер с
фабричен №1125091310752712 в обект с абонатен №1412044 е демонтиран с
показания по нощна тарифа - 1644.718 квтч; по дневна тарифа - 2956.319
квтч; по върхова тарифа - 1864.352 квтч.
Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ изчисленията в
процесините фактури са извършени с правилните цени, определени от КЕВР.
Не е начислена ползвана ел.енергия, начислена е предоставената мощност,
която би се ползвала от абоната. Сумите, начислени на ответника, са за
предоставени мрежови услуги и се начисляват от „Енерго - Про Продажби"
АД, съгласно които, клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени
цени, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец.
В случая е дължима таксата предоставена мощност, която се начислява на
базата на Достъп Ср/НН. Приблизителният период на изграждане на мрежа
НН е около 1990 г. Обезщетението за забава по процесните фактури е както
следва : № **********/11.08.2020 на с-т 95.46 лв. с падеж 19.08.2020 г. - 10.45
лв.; 7.88 лв № **********/10.09.2020 на с-т 95.46 лв. с падеж 18.09.2020 г. -
9.65 лв.; 7.08 лв № **********/08.10.2020 на с.т 92,39 лв. с падеж 16.10.2020
г. - 8.62 лв.; 6.13 лв №**********/10.11.2020 на с-т 95.46 лв. с падеж
20.11.2020 г. - 7.98 лв.; 5.41 лв. Предоставената мощност на клиента за обекта
на потребление *********, съобразно присъединителните му съоръжения е
„0", тъй като към настоящия момент, абонатът не е свързан с
електрозахранващата мрежа от 2002г. Токови трансформатори липсват, тъй
като обект с абонатен № *********, не е свързан с електрозахранващата
мрежа. В обект с абонатен № ********* няма монтиран електромер. Ако е
имало електромер в табло, монтирано на трафопоста, то този електромер е с
изтекъл срок на метрологична годност и всички маркировки и пломби или
стикери към настоящия момент са невалидни. От 2002 г. до процесния имот
не е доставяна ел.енергия. Предвид описаните в КП № *********/28.04.2022
г. токови трансформатори СТ-2 200/5А, както и СТИ NP73E 3-1-8 5/10 А 2013
г., абонатът разполага с резервна мощност в размер на 125 kW. При
сключването на договор за присъединяване на обект с абонатен № 1412044 е
приета мощност от 125 kW. Вещото лице е пояснило в открито съдебно
заседание, че няма по делото приложен договор за заявка мощност, а би
трябвало да има такъв. Вещото лице твърди, че при оглед на място е
установило, че няма прекаран кабел от трафопоста до имота, така че дори и
6
да е имало електромер, той не е бил свързан. Установило е и че няма обект,
който да бъде свързан, тъй като има само голи стени, без прозорци и без
врати.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“,
бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу ЕТ “Дан -87- Хр.Хр.“, ЕИК: ********* с
адрес гр.Варна, ж.к. „Младост“ бл.149, вх.1, ет.3, ап.7, представляван от
Хр.Д.Хр., е издадена Заповед за изпълнение №3442/15.07.2021г. по ч.гр.д.
№10350/2021г. по описа на ВРС. В срока по чл. 414 ал.2 ГПК, длъжникът е
възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените
суми. В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в
съда.
Производството е допустимо, доколкото искът по чл.422 ГПК е
депозиран в законоустановения срок.
По наведеното в жалбата възражение, че ищецът по силата на §15 т.3
ПЗР на ЗЕ, като независими преносен оператор следва да получава цената за
достъп, за пренос за съответния период, съдът намира същото за
неоснователно.
Между страните е спорно дали ответникът има качеството на потребител на
еленергия, тъй като и същият е бил наемател на процесния в далечен период,
но към настоящия момент няма качеството потребител. Въпреки
предприетото още в отговора на исковата молба оспорване наличието на
договор за присъединяване към мрежата, като и такъв за заявка на мощност,
ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи наличието твърдяната
от него предпоставка, че въз основа на съществуващо договорно
правоотношение се дължи сумата, не е представил доказателства, че договор
с ответника е бил сключен. Респективно, не е установил наличието на
качеството на ответника на потребител. Чл.29 ал.3 от ПТЕЕ предвиждат, че
клиенти, в това число и производители в режим на потребление,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от
комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос през
електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа и
7
цената за пренос през електропреносната мрежа се заплащат от оператора на
електроразпределителната мрежа на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Както вече се коментира, договори, сключени за
достъп и пренос не се установи по безспорен начин да са сключени, поради
което и не може да се приеме, че ответникът е клиент и лице, присъединено
към разпределителната мрежа. Вещото лице категорично е посочило, че
обектът не е бил свързан към електрозахранващата мрежа, тъй като
независимо от обстоятелството, че на 25.07.2019г. в процесния обект е бил
монтиран електромер, то доколкото кабели от имота до трафопоста, на който
е извършен монтаж на СТИ няма, то и свързване не е налице.
Дори да е приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното
правоотношение, възникнало в по-ранен период по отношение на същия
имот, то ищцовото дружество не е доказало, че реално е доставяло ел.
Енергия, тъй като в процесните 9 бр. фактури, издадени след монтажа на
новия електромер, липсва количество доставена ел. енергия, а е начислена
само такса за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, което
посочва, че при огледа на място е констатирал че в имота, представляващ
празно място, което няма сграда, а само горе стени-без прозорци и врати, не
се установява наличието на обект или съоръжения-консуматори на ел.
енергия, за които да бъде доставяна, съответно потребявана такава. Съгласно
чл. 28, ал. 1 от същите, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител, а съгласно чл. 29, ал. 1 мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. В
конкретния случай се установи от заключението на вещото лице, както и от
фактурите, издадени от самия ищец, че в процесния обект за процесния
период не е имало консумация на ел. енергия. Предвид съдържанието на
цитираната разпоредба, става ясно, че заплащането на мрежовата услуга
/включително за достъпът/ е пряко свързано с фактурираното количество ел.
енергия и се изчислява с оглед нейното количество. При това положение се
налага изводът, че липсва основание за начисляване на цена на достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период, тъй като е липсвала
реална консумация на ток. Следва да се има предвид още, че принципно
цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа е
свързана и би следвало да калкулира разходите на електроразпределителните
дружества, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането и
поддръжката им, както и всички други административни разходи и разходи с
8
общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. В случая, доколкото ответникът не е
ползвал ел. енергия, то поведението му изключва приноса му в разходите по
управление и поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на
отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги, при липсата
на реална консумация и облигационно правоотношение между страните по
делото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане
на "такса достъп на база предоставена мощност" в процесния обект. След
като не се установи качеството „потребител“ на ответника, нито че в
процесния обект за посочения във фактурите период са предоставяни
мрежови услуги, които да обосноват начисляването на такса за достъп, то
съставът намира, че такава е начислявана без основание. По изложените
съображения положителният установителен иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. съобразно представения
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1138/20.04.2022г. по гр.д. №13540/21г. по
описа на РС- Варна, 25-ти с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, да заплати на срещу ЕТ “Дан -87- Хр.Хр.“, ЕИК: ********* с адрес
гр.Варна, ж.к. „Младост“ бл.149, вх.1, ет.3, ап.7, представляван от Хр.Д.Хр.,
сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9