№ 610
гр. София, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба от И. И. М. срещу протоколно определение на СГС,
НО-18 състав от 21.06.2022 г. по НЧД№2217/22 год., с което е оставена без уважение
молбата на М. за условно предсрочно освобождаване (УПО). Не са представени мотиви към
жалбата и същата е бланкетна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди атакувания съдебен акт и материалите по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение СГС, НО-18 състав по НЧД№2217/22 год., е оставил без
уважение молбата на жалбоподателя.
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към момента на
първоинстанционния съдебен акт е изтърпяно фактически 9 месеца и 20 дни или ½ от
наказанието, в който се включват 4 месеца и 1 ден предварителен арест.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
1
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, въззивната инстанция
констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Правилно първият съд е съобразил това, че от доказателствата по делото се
установява, че е налице позитивна промяна, тъй като процесът на адаптация протича
безпроблемно и не са нарушавани режимните изисквания като към администрацията
осъденият се отнася с уважение и респект и има нагласа за законосъобразно изтърпяване на
присъдата.
От друга страна, обаче, от наличните материали се констатира, че изготвената оценка
на риска от рецидив и вреди са все още със средни стойности. На следващо място са
констатирани съществуващи дефицитни зони като отношение към правонарушението, тъй
като М. приема формално отговорността и деянието си като разбира отчасти мотивите за
криминалното си поведение. В допълнение се наблюдава обстоятелството, че същият не
разпознава факторите, които са допринесли за извършване на неговото правонарушение. На
следващо място се констатира, че М. не умее да разпределя правилно финансовия си бюджет
и разчита предимно на семейството си и доходи от престъпна дейност. Другата дефицитна
зона е начин на живот и обкръжение, където се наблюдава продължаваща интеграция в
криминални среди, безразсъдно и рисково поведение. Същият злоупотребява с наркотични
вещества, за което е и едно от осъжданията, въпреки неговото отричане, че продължава с
тази злоупотреба. Последното се установява и от наложеното му дисциплинарно наказание
за употреба на наркотични вещества в местата за лишаване от свобода. Друга дефицитна
зона е умение за мислене, тъй като все още жалбоподателят не разпознава проблемите си,
което води до липса на способност за тяхното разрешаване и не осъзнава последиците от
собствените си действия и липса на целеполагане. Тоест, мнението на ИСДВР Апостолов в
2
приложения доклад, което се споделя и от настоящият състав и в този смисъл правилно е
възприет и от СГС е, че предвид колебливото поведение в местата за лишаване от свобода,
доказващо се от наложеното дисциплинарно наказание и продължаващите дефицитни зони,
корекционната работа с И.И. Митов следва да продължи до постигането на целите залегнали
в чл.36 НК.
В обобщение може да се приеме като извод, че при осъдения не може да се говори за
категорично постигнати на резултати.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС, НО-18 състав от 21.06.2022 г. по
НЧД№2217/2022 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3