Присъда по дело №1762/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	54
Дата:	15 април 2022 г.
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20212120201762
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 54
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
СъдебниБОРЯНА ЗДРАВКОВА
заседатели:ЙОВЧЕВА
ИВО И. И.
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Л. Ант. Г.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212120201762 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Д. Ч. – роден на ******* година в град
Бургас, с постоянен и настоящ адрес в град Бургас, кв. „****** българин,
български гражданин, със средно образование, понастоящем безработен,
студент трети курс в ****** в град Стара Загора, специалност „********,
ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.10.2015 година, в град
Бургас, област Бургас, на ул. „Шейново“, пред нощен клуб „Астория“, в
съучастие като извършител с К. Д. К., роден на ********* година в град
Айтос, област Бургас, действал като извършител, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака в областта на лицето, причинил на К.М. Б., ЕГН **********,
роден на ***година в град Бургас, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на алвеоларния израстък на горната челюст, травматична луксация
1

от 3-та степен на 11-ти и 12-ти /1-ви и 2-ри/ горни десни зъби, съпроводена с
разкъсване на зъбодържащия апарат и съдово-нервния сноп, от което му било
причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от
30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.

Ето защо и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. К. – роден на ********* година в
град Айтос, община Айтос, област Бургас, с постоянен и настоящ адрес в град
******************със средно образование, понастоящем студент пети курс
в ****** – град **********, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на
18.10.2015 година, в град Бургас, област Бургас, на ул. „Шейново“, пред
нощен клуб „Астория“, в съучастие като извършител с Г. Д. Ч., роден на
******* година в град Бургас, действал като извършител, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на лицето, причинил на К. М. Б., ЕГН
**********, роден на ********* година в град Бургас, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на алвеоларния израстък на горната
челюст, травматична луксация от 3-та степен на 11-ти и 12-ти /1-ви и 2-ри/
горни десни зъби, съпроводена с разкъсване на зъбодържащия апарат и
съдово-нервния сноп, от което му било причинено трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 129,
ал. 1, вр. ал. 2, вр. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Ето защо и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение.

На основание чл. 190 от НПК направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски общо в размер на 307.40 /триста и седем
лева и 40 ст./ за изготвени експертизи остават в тежест на Държавата.

На основание чл. 190 от НПК направените по делото в хода на
съдебното производство разноски общо в размер на 263.10 /двеста шестдесет
и три лева и 10 ст./ остават в тежест на Държавата.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
2

срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №54 постановена по НОХД №1762 по описа на БРС
за 2021 г.

Производството по делото е образувано по повод внесен в Районен съд-
Б. обвинителен акт от Районна прокуратура–Б., с който са повдигнати срещу
Г. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.Б. и срещу К. Д. К. с ЕГН ********** от гр.А.
обвинения за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК за това, че на 18.10.2015 г, в гр.Б., на ул.Ш.“ пред нощен клуб „А.“, в
съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на лицето, причинили на К.М. Б., роден на ******** г в гр.Б., средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на алвеоларния израстък на
горната челюст, травматична луксация от 3-та степен на 11-ти, 12-ти (първи и
втори) горни десни зъби, съпроводена с разкъсване на зъбодържащия апарат
и съдово-нервния сноп, от което му било причинено трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни.
Пострадалият К.М. Б. пожела от съда и бе конституиран в качеството на
частен обвинител, а за негов повереник конституира адв.С.К. АК-Б..
Частният обвинител чрез своя повереник счита, че съдът следва да
осъди като виновни двамата подсъдими, като им наложи предложените от
прокурора наказания. Набляга на проведения следствен експеримент и
направеното разпознаване, разпита на пострадалия, които доказателства взети
в своята съвкупност изграждат единствено възможната версия за
съпричастността на подсъдимите в престъплението, за което им е повдигнато
обвинение.
Прокурорът поддържа обвиненията по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК от обективна и от субективна страна спрямо двамата подсъдими.
Моли съда да признае подсъдимите за виновни и да им наложи наказание
лишаване от свобода в размер от една година, изпълнението на което да
отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години и за двамата,
както и да ги осъди да заплатят направените в хода на досъдебното
производство разноски.
Редовно призовани за открито съдебно заседание подсъдимите К. и Ч.
се явяват лично с техните защитници съответно адв.К. и адв.Р. и двете от АК-
Б.. Подсъдимите дават обяснения в хода на съдебното следствие, сочат нови
писмени и гласни доказателства, не се признават за виновни, заявяват, че не
познават пострадалия Б. и го виждат за първи път в съдебната зала. Отричат
да се били в процесната нощ пред дискотека „А.“ в гр.Б., всеки едни от тях
излага свое алиби. В последната си дума подсъдимите молят съдът да ги
оправдае.
Защитата на подсъдимия К. моли съда да го оправдае, тъй като счита, че
липсват годни, безспорни и убедителни доказателства, които да позволят да
бъде направен еднозначен и обоснован извод, че К. е съпричастен с
1

обвинението, което му е повдигнато обвинение и тъй като присъдата не може
да почива на предположения моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Защитата на подсъдимия Ч. счита, че не може да се изведе с
категоричност обективната връзка между действителния извършител на
деянието и подсъдимия Ч., не е доказано същият да е извършител и не са били
събрани достатъчно убедителни доказателства в тази насока, които в своята
съвкупност и логическа връзка да навеждат единствено възможния и
категоричен извод, че Ч. е осъществил престъплението, за което е обвинен.
Моли съда за оправдателна присъда.
След съвкупна и поотделна преценка на събраните в наказателното
производство доказателства, съдът намира за установена следната:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсъдимият Г. Д. Ч. с ЕГН **********, роден в гр.Б. е български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, понастоящем е в
трети курс студент в ****************************** специалност
„Аквакултури и рибовъдство“ и не е осъждан (лист 28 от делото).
Подсъдимият К. Д. К. с ЕГН **********, роден в гр.А. е български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, понастоящем пети
курс в ******************************, специалност „Агрономство“. Не е
осъждан (лист 29 от делото).
Няма доказателства двамата подсъдими да се познавали по време на
инцидента, нито да са познавали пострадалия.
На 17.10.2015г вечерта пострадалият К.М. Б., около 23,00 часа, по това
време на 17 години, отишъл с негови приятели свидетелите Т.Т., В.А. и Г.П. в
нощен клуб–дискотека „А.“, находящ се в гр.Б., ул.“Ш.“, зад ***********.
По-късно към тях се присъединили свидетелките Ж.Б. и М.Г., както и друго
момиче приятелката на Б. по това време А.Я.. Около 03,00 часа на 18.10.2015г
свидетелките Б., Г. и Я. решили да си тръгват. Б. се обадил на таксиметрова
компания „Еко такси“ и поръчал такси. Четиримата излезли пред сградата на
дискотеката и зачакали. Пристигнал таксиметров автомобил (по делото не се
изясни чия таксиметрова компания), към него се приближил Б. и отворил една
от вратите му. По същото време пред дискотеката се намирала група от
момчета и момичета. Едновременно с отварянето на вратата на таксиметровия
автомобил от страна на Б., друга врата на същия автомобил също била
отворена от момичета от другата група чакащи пред дискотеката. Б. им казал,
че таксито е за него, тъй като го е поръчал. Момичетата от другата група
обаче вече били влезли в автомобила и не излезли. Възмутен от поведението
им Б. затворил врата като използвал повече от необходимата сила, след което
се отправил към входа на дискотеката. Пострадалият по това време бил
ученик в спортното училище в Б. и тренирал борба. По време на тренировките
2

бил получил травма на едното око и по това време в процесната нощ едното
му око било притворено и с лек оток. В този момент към него се приближило
момче, което го хванало за рамото и му казало: „Искаш ли да ти насиня и
другото око?“. Свидетелят Б. не му отговорил, отблъснал ръката от рамото си,
обърнал му гръб и се запътил към входа на дискотеката с цел да избегне
конфликта. Момчето обаче го настигнало и застанало пред него и веднага му
нанесло удар в лявата скула с юмрук. Б. замахнал и отвърнал на удара като го
ударил в лицето. Тогава се намесило и друго момче, което нанесло втори удар
в лицето на пострадалия в дясната половина на лицето му отново с юмрук.
Пострадалият Б. бил зашеметен и при следващия удар паднал на бордюра на
тротоара където ударил главата си от лявата страна, усетил топлина и
разбрал, че му тече кръв. Нападателите му се отдалечили. Успял да се
изправи и докато гледал надолу някой го хванал откъм гърба и ударите
продължили по главата по тялото му, навсякъде. Някой го държал отзад и
други момчета пред него му нанасяли удари. Б. не виждал вече нищо и дори
си помислил, че може да умре. Паднал още веднъж на тротоара. Този, който
го държал отзад също паднал. Ударите спрели, Б. отново се изправил и се
заоглеждал за личните си вещи. Бил в кръв. Двете свидетелки Ж.Б. и М.Г.
влезли в дискотеката за да предупредят останалите от компания за това какво
се е случило с приятеля им. Свидетелят Т. излязъл отвън и видял, че Б. да се
качва в такси, в което влязъл и той и потеглили в посока Спешното отделение
на МБАЛ Б.. Приятелите му тръгнали с друго такси в същата посока. Когато
пристигнал в Спешния център с пострадалия, свидетелят Т. видял, че Б. бил
окървавен, предните му зъби били вкарани навътре, лицето му било подуто.
Свидетелите останали за да изчакат излизането на К.Б. от Спешния център.
След като излязъл го закарали с такси до дома му. В дома му свидетелката Б.
майка на пострадалия, като го видяла в какво състояние бил потърсила
веднага помощ от зъболекар. Докато чакала пред кабинета на доктора, който
трябвало да направи снимка на зъбите на пострадалия, свидетелката Б. се
обадила на Ж.Б., която била и съученичка на сина й. От нея разбрала, че е
била заедно с М.Г. и й дала само едно име на участник в побоя –З.Ч.. Тогава
свидетелката Б. се обадила на приятеля на дъщеря си–свидетеля Н. Т. Ив. и го
попитала дали познава З.Ч.. Той й казал, че ще й върне обаждането след
малко. Върнал й обаждането и й казал, че е разбрал за случилото се пред
дискотеката след като влязъл в чата на групичката и е попитал Ч. какво е
станало и кого са били. Последният му отговорил, че пътува за С. като иска
да не се раздухват нещата и му казал имената на всичките 8 момчета
участвали в побоя. След като узнала имената свидетелката Б. ги намерила
един по един във Фейсбук извадила на хартиен носител физиономиите им на
формат А4 и ги показала на сина си, който ги разпознал всичките. На
следващия ден свидетелката Б. занесла снимките в полицията с цел да
подпомогне по-бързото издирване на лицата от Фейсбук снимките и да
напише жалба. На 20.10.2015г в сведение пред полицията написва имената на
четирима от тях като категорично ги посочила като извършили на побоя, сред
3

които и името на подсъдимия Г. Д. Ч..
На 07.06.2016г–осем месеца по-късно бил проведен следствен
експеримент (лист 53-57 от том І от ДП), в който пострадалият Б. предоставил
на водещия разследването личния се лаптоп, в който чрез въвеждане на
паролата отворил профила си и влязъл в секцията приятели, където се
отворил съответно профила на Б.Ч. и в секцията общи приятели са отворили
профилите на Г.Ч., А. И. И.П., А. Б., А.З., К.М. и Н.Б.. Изготвен бил
фотоалбум (лист 59-62 от том І-ви на ДП). Пострадалият Б. предал
медицинска документация и въз основа на нея по писмени данни е изготвена
съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р П. –лекар в отделение по
съдебна медицина и д-р Ж.М. лекар специалист лицево-черепна хирургия
които в СМЕ №625/2019г (лист 52-55 от том ІІІ-ти в ДП) са дали заключение,
че пострадалият Б. при нанесен над него побой на 18.10.2015г е получил
контузия на главата с разкъсно-контузна рана, контузия на лицето с отоци и
разкъсно-контузни рани по устните, травматична луксация от трета степен на
11, и 12/1 и 2 горни десни зъби (счупване на алвеоларния израстък на горната
челюст и травматична луксация от трета степен е съпроводена с разкъсване
на поддържащия апарат и тъп предмет (юмрук) с достатъчна сила за да
луксира горните зъби и да причина счупване на алвеоларния израстък, като
един от ударите е причинил тази травма. Травмата на главата е причинена от
твърд тъп предмет или при падане върху такъв. Травмата на зъбите е лекувана
с имобилизация (поставяне на шина) и девитализация на двата зъба.
Причинено било трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от
30 дни. От заключенията на вещите лица в хода на съдебното дирене става
ясно, че луксация на зъбите не може да бъде причинена при падане,
категорична са, че тази луксация може да бъде причинена само от един удар,
а не множество, един, но с достатъчна сила. При луксацията има по-сериозно
разклащане на зъбите, като по този начин пострадалият не може да се храни,
да отхапва, има нарушен говор това е продължително, но не по-малко от 30
дни, като заради тази характеристика се касае за средна телесна повреда.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и
несъмнен начин от събраните по делото доказателства–от гласните
доказателствени средства: показанията на разпитаните в делото свидетели
К.М. Б. и прочетените негови показания на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1
и т.2 от НПК на лист 51 и 52 от том І-ви на ДП, показанията на свидетеля Ж.
Р. Б. и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ от
НПК, показанията на свидетеля Г. СТ. П. и показанията му прочетени по реда
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията на свидетеля ТР. К. ТР.,
показанията на М. Г. Г. и показанията й прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 предложение второ от НПК, показанията на свидетеля В.А.,
показанията на свидетеля С.С. дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 предложение второ НПК и тези
дадени пред съда, свидетелските показания на М. К. Б. и свидетелските
показания на свидетеля Н. Т. Ив. като и показанията им дадени в хода на
4

очната ставка, в която последните двама бяха съпоставени; от писмените
доказателства: справките за съдимост на подсъдимите Ч. и К., приложените
по делото пълномощни, медицинска документация; от изготвената
съдебномедицинска експертиза и заключенията на вещите лица дадени в хода
на съдебното следствие.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Досъдебното производство се е провело в продължение на шест
години, като по делото са били повдигнати и предявени обвинения и на други
лица, а имено на З.Ч., И.П., Г.К., А. Б. и К.М.. По отношение на посочените
по-горе лица наказателното производство е било прекратено с постановление
от 13.11.2020г от БРП на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. В прокурорския
акт, освен коментар на свидетелските показания послужили за крайния извод,
прокурорът е анализирал събраните доказателства, като е изключил от
доказателствената съвкупност проведените разпознавания на лица, както и
проведения следствен експеримент, поради допуснати съществени нарушения
по време на извършването му. Съдът е на мнение, че това действие –
следствен експеримент въобще не следва да се обсъжда и да се подлага на
анализ по следните съображения: В НПК не е предвиден подобен начин за
извършване на следствен експеримент, освен това проведения е недопустим,
тъй като са разпознати лица по Фейсбук, без да е изяснено чии са тези
снимки, случайни ли са. При извършване на разпознаването с участието на
пострадалия Б. в хода на цитирания по-горе следствен експеримент,
последният е посочил снимки на подсъдимите от профилите им във Фейсбук,
под които са изписани имената и фамилиите им. Целта на следствения
експеримент е ясно разписана в закона –чл.166 от НПК, а именно да се
проверят и уточнят данните, получени от разпита на обвиняемия/подсъдимия,
на свидетелите или друго действие по разследването. В конкретния случай,
макар и да е изрично формулирана целта на следствения експеримент, а
именно да се проверят показанията на свидетеля Б., то видно от протокола за
извършения следствен експеримент в него се установява идентичността на Ч.
и К. като две от лицата, които съгласно показанията на свидетеля Б. са му
нанасяли удари. С оглед това извършеното вследствие разпознаване на
обвиняемите Ч. и К. е било опорочено. Следва да се има предвид, че и
разпознаването е способ за събиране и проверка на доказателства, чрез който
се цели установяването на тъждество на обекти (лица и предмети), чрез
идентификацията им, които са от съществено значение за разследването на
престъпление. В основата му е поставена психическата годност на човек да
разпознава обектите от заобикалящата го действителност, като
разпознаването се из-вършва на основата на съществуващия в човешката
памет мисловен образ за обекта на разпознаване и присъщите му признаци,
запаметени в резултат на пряко и непосредствено наблюдение. В случая
5

обаче, такава идентификация е била извършена в хода на извършеното
действие по разследването–следствения експеримент. С оглед изложеното
извършеното действие по разследването разпознаване на подсъдимите Ч. и К.
е било опорочено и протоколите от това действие следва да се изключат от
доказателствената съвкупност. Следственият експеримент не е способ за
разследване за установяване тъждество на лица. На следващо място частта от
свидетелските показания, в които Б. посочва, че Ч. и К. са му нанасяли удари
следва също да бъде изключена от доказателствената съвкупност, тъй като е в
противоречие с останалата част от събрания доказателствен материал.
Свидетелските показания може условно да бъдат разделени на две
групи –свидетели очевидци на престъплението и свидетели, което не са
очевидци. Сред свидетелите очевидци на престъплението са пострадалият Б.,
свидетелите Ж.Б., М.Г. и М.Д..
На първо място следва подробно да се анализират показанията на
свидетеля Б. дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на
досъдебното производство, които са надлежно прочетени и приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т. 1 и т.2 от НПК. В
показанията си пред органа на досъдебното производство Б. твърди, че
първият удар му е бил нанесен от Г.Ч., който до този момент не познавал и за
първи път виждал. Той го ударил с юмрук в лявата скула. След като Б.
посегнал към Ч. му бил нанесен втори удар с юмрук в дясната половина на
лицето, от лице което след това разбрал, че се казва З.Ч.. Двамата Ч. и Ч.
продължил да му нанасят удари по тялото и лицето. Дошло трето лице, което
по-късно разбрал, че е с фамилия К., което му нанесло удар с коляното в
гръдния кош. Дошло и четвърто момче, което по –късно разбрал, че се казва
И.П., който го ударил в лявата част на главата с твърд предмет и от този
удар Б. паднал на земята. Четиримата продължили да го бият ритайки по
цялата тяло и пострадалият за известно време загубил съзнание, но успял да
се изправи и видял, че четирите момчета са отдръпнали. След това отново се
приближил К. и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Б. се навел хванал го за
краката и го съборил на земята. Веднага след това дошли отново четиримата,
които преди това са го удряли и още двама от същата компания, които по-
късно разбрал, че се казват К.М. и Н.Б.. Дошло и лице с имената А. Б., който
пострадалият познавал бегло преди инцидента. К.М. го хванал отзад по начин
да не може да ползва ръцете си и докато го държал така удари му нанасял Ч.,
И.П., А. К., З.Ч. и Н.Б.. Успял да се отскубне от хватката на М. и поставил
ръце пред лицето си за да се предпази. Всички, които до този момент му
нанасяли удари се отдръпнали и останал само един, който тепърва започнал
да му нанася удари и това били К.К., чието име впоследствие разбрал като и
че бил от гр.А.. К. го удрял предимно с юмруци в главата. Когато по
собствено желание спрял да го удря всички останали се разбягали, тъй като се
появили охранителите от дискотеката.
Не по този начин пострадалият описва механизма на нанесения му
6

побой в хода на съдебното следствие. Пред съда пострадалият заявява, че Г.Ч.
го ударил първи с шамар в лицето. Тогава и пострадалият Б. посегнал към
него като насочил удара си към главата му. В същия момент приятели на Ч. от
същата компания се приближили към него, били повече от двама човека.
Започнали да го удрят, като не бил сигурен дали Ч. му е нанасял удари. При
един от ударите паднал на бордюра и си ударил главата. Усетил, че топлина
по лицето си и разбрал, че му тече кръв. Нападателите му се разбягали, но
някой го хванал отзад и ударите продължили като някой го държал отзад, а
друг го удрял. Не виждал вече нищо, но си спомня, че удари му нанасяли
повече от едно лице. Паднал на земята и този, който го държал паднал с него.
След това се изправил и видял, че подсъдимият К. го удрял. След няколко
удара от страна на К. всичко приключило. Когато влязъл в таксито К.
предложил на Б. да му даде пари за да си плати таксито.
Б.о не отрича участието и на другите лица изброени в разпита му пред
разследващия орган да са участвали в побоя над него, но за Ч. нямал точен
спомен, а за К. било възможно за пръв път през процесната нощ да го е видял
едва когато му предложил пари за такси. След прочита на показанията му
дадени в хода на досъдебното производство пострадалият Б. уточнява, че
посочените имена на нападателите му е получил от родителите си, а те от
приятеля на сестра му –свидетелят Н.И..
Прави впечатление, че възприятията отразени в показанията на
пострадалия пред съда са хаотични, непоследователни. От една страна в
показанията пред разследващия орган с удивителна точност описва
последователно кой е започнал боя и кои са се включили впоследствие, като
прави впечатление, че нито едно от момчетата посочени в „следствения
експеримент„ не е пропуснато. В хода на съдебното следствие вече не е
сигурен за имената на нападателите си, потвърждава, че са били повече от
двама, като за подсъдимия К. дори не е сигурен дали въобще му е нанесъл
удар през процесната нощ. Съдът кредитира показанията на пострадалия само
в частта им, в която посочва механизма на извършения над него побой, но не
ги кредитира в частта им, в която посочва имената на който е да е от
участниците, тъй като счита, че начинът, по който се е снабдил с имената на
нападателите си е именно от снимките, които са му показани от неговата
майка свидетелката М.К. Б.. Този факт бе потвърден и от него самия в хода на
съдебното следствие: “Тези имена са посочени от родителите ми“.
Пострадалият е бил в шок, не е виждал почти нищо по време на побоя и в
полицията са му били показани снимки, които преди това са били показани от
майка му извадени от профилите на лицата от Фейсбук. В случая са
манипулирани доказателства, като са използвани непозволени от закона
способи, с цел да се напасне на обвинителната теза. Според съда
пострадалият наслагва образи предвид внушенията, които са направили
неговите родители показвайки му снимки на лица, взети от профилите им във
Фейсбук.
7

Свидетел-очевидец на побоя е станала и свидетелката Ж.Б.. В хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие Б. по идентичен
начин пресъздава механизма на извършения над Б. побой. Посочва, че
пострадалият и висок човек са започнали размяна на думи по повод това кой е
клиентът на пристигналото пред дискотеката такси. Тази размяна на думи
прераснала във физическа схватка. Първи е нанесъл удар човекът с когото Б.
е разговарял, като го ударил в лицето. Пострадалият също му нанесъл удар в
лицето и тогава пристигнали повече от три лица и започнали да удрят Б.. По
време на боя Б. паднал на земята. Докато бил на земята продължили да го
бият. Оставили го да лежи, след което се изправил отново и започнали пак да
го бият. Нападателите участващи в началото останали същите до края на боя.
Това се случило точно пред входа на дискотеката, на тротоара на ул.“Ш.“. В
съдебно заседание свидетелката Б. каза, че не познава подсъдимия К. и за
първи път го вижда, каза същото и за подсъдимия Ч.. Имената, които е
изброила в показанията си в досъдебното производство си спомня, че влязла
във Фейсбук и преглеждала общи приятели на Б. момчетата, които разпознала
в полицията ги разпознала от снимките, които видяла във Фейсбук. По този
начин е разпознала и подсъдимия Ч., като си помислила, че той е единият от
нападателите и биячите на Б.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.
дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.2 предложение второ НПК, но само в частта, в която описва
механизма на побоя над пострадалия, но не и в частта, в която казва имената
на нападателите.
Свидетелят очевидец М.Г. в хода на съдебното следствие в показанията
си твърди, че първоначално Б. бил ударен от едно момче и когато
пострадалият отговорил на удара се намесили още момчета, които според
свидетелката били пет-шест човека. Съборили Б. на земята и някой го ритал.
Свидетелката не познавала нито един от нападателите, не познавала
подсъдимия К. и не може да твърди дали последният е бил сред биячите. Пред
разследващия орган е дала показания осем месеца по-късно и в тях описва
подробно механизма на нанесения побой. Твърди, че повод за нападението
над К.Б. е спор за таксиметровия автомобил и че затворил вратата му по-
силно. Към него се приближило едно момче, което го хванало за рамото и го
попитало дали иска да му бъде насинено и другото око. Б. махнал ръката то
рамото си и не казал нищо, а се опитал да влезе в дискотеката, когато това
момче му нанесло удар в лицето. Б. отвърнал с удар в лицето на нападателя
си. Тогава стоящите пред дискотеката момчета се нахвърлили над
пострадалия и започнали да му нанасят удари с ръце и да го ритат. К.Б.
паднал на земята и се свил, като по този начин се опитал да се предпази от
ударите. За момент нападателите го оставили, пострадалият успял да се
изправи, подпрял се на сградата и тогава нападателите му отново започнали
да му нанасят удари в корема. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката Г. дадени в хода на досъдебното следствие, тъй като счита, че те
са по-подробни. Намира, че показанията й дадени в хода на съдебното
8

следствие не са в противоречие с тези от досъдебното, само че последните са
по-подробни. Важното е, че свидетелката не познава нападателите, не
споменава имена, дори и няма спомен дали подсъдимите са били сред
нападателите. Съдът кредитира показанията на Г. тези, които са прочетени и
тези дадени в хода на съдебното дирене. Счита, че са безпристрастни,
последователни и логически подредени.
Свидетелката М.Д. в хода на съдебното следствие заявява, че не
познава подсъдимите, не ги е виждала. Познавала пострадалия Б. била е с
него в обща компания преди да стане пълнолетна, а понастоящем била гадже
на З.Ч.. Това, което описва в разказа си се случило не пред входа на
дискотеката, както се твърди от останалите свидетели очевидци и тези, които
не са очевидци на побоя, а се случило на местостоянката на такситата на
около 50-60 метра от дискотеката. Видяла, че имало конфликт, чула викове,
извършен бил побой над момче от пет–шест човека, видяла как двама от тях
започнали да ритат пострадалия докато бил на земята в областта на корема и
главата. Твърди, че на същия тротоар находящ се пред дискотеката била с
момиче на име М., но на около 100 метра от входа. Не е видяла подсъдимият
К. да рита пострадалия. Не е забелязала и като силует дори подсъдимия Ч.. С
оглед различията в показанията й дадени в хода на досъдебното производство
съдът на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК прочете показанията й
дадени на 09.08.2019г близо четири години след инцидента и то за първи път.
В тези показния свидетелката Д. твърди, че още през 2015г З.Ч. бил неин
приятел и през месец октомври, същият бил гр.С.. Тя през м.октомври на
2015 г се намирала след полунощ пред дискотека „А.“ в гр.Б. с нейна
приятелка М. Т. и станала очевидец на инцидент, който се случил на
местостоянката на таксита находяща се на бул.“Х.Б.“ до спирката на
***********. Свидетелката Д. заедно с приятелката си М. стояли на около 100
метра от входа на дискотеката на улицата, на която се намирала дискотеката и
гледали в посока местостоянката на такситата. Разпознала компанията на Б. с
момичетата, който спрял на уличното платно, а в този момент в автомобила
влезли и момичета от компанията на К.К. и Г.Ч.. Само тях познавала. Чула
викове и видяла как Ч. ударил Б. в лицето, а последният му отвърнал. К. се
включил в боя и докато охраната на дискотеката отивала в посока инцидента
подсъдимият К. продължил да бие Б. с ритници. Не видяла други момчета да
се включват в боя. Подчертава, че нейният приятел З.Ч. в тази вечер бил в
Студентски град в С., тъй като бил студент.
След прочитане на показанията й дадени в хода на досъдебното
производство свидетелят Д. заяви, че в частта, в която се споменават имената
на К. и Ч. не ги е казвала, а са били допълнени. На предявяване на протокола
й за разпит от съда заявява, че подписът под текста не е положен от нея.
Въпреки това потвърждава, че само два силуета били нанасяли побой над Б..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., нито тези дадени в
хода на съдебното следствие, нито тези дадени в хода на досъдебното. Счита,
9

че тази свидетелка е била разпитвана четири години по-късно с единствената
цел да подкрепи алибито на З.Ч., както и са налице сериозни съмнения, че тя
въобще е била свидетел на инцидента. Това е така, тъй като свидетелката
разказва за инцидент станал на местостоянката на такситата на бул.“Х.Б.“, а
не пред дискотеката „А.“ като се твърди от другите свидетели. Освен това в
противоречие на свидетелските показания на останалите свидетели очевидци
само тя твърди, че над пострадалия само две лица са осъществявали побой.
Съдът не кредитира показанията й, като ги счете за предубедени, нито тези
даден пред съда, нито тези дадени в хода на досъдебното производство.
Свидетелят С. е бил охранител в дискотеката „А.“ на процесната дата
през 2015г. Не си спомня за инцидент в заведението, тъй като той пред
заведението не е имал работа, а освен това отвън не е имало камери. След
прочитане на показанията му дадени в хода на досъдебното производство си
спомни, че е имало инцидент, тъй като при него отишло момче, което му
казало, че са го били пред дискотеката, което според свидетеля не е имало
сериозни наранявания и си тръгнало. Освен това в тези показания свидетелят
С. е дал две години по-късно от инцидента. Споделил в тях, че пред
дискотеката е имало поставени камери за видеонаблюдение, но записите вече
не се пазели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. дадени пред
разследващия орган в хода на ДП. Съдът дава вяра и на показанията му
дадени в хода на съдебното следствие. Направи извод, че разследването е
могло да бъде по-ефективно, ако веднага са били иззети видеозаписите от
камерите поставени пред дискотеката. Това обаче не е станало.
Свидетелят А. не е свидетел на побоя. Същият е бил по време на боя в
дискотеката и когато узнал за инцидента излязъл пред дискотеката и видял Б.
в тежко състояние, заради което се опитал да му помогне. Попитал отвън дали
някой е видял какво се е случило, но никой не му съдействал. Пред
дискотеката си спомня, че имало и едно лице от охраната, който също не
видял нищо. Повикал две таксита и Б. заедно с Т. се качили на едното, а
свидетелят и свидетелките Б. и Г. в друго и отишли в Спешното отделение на
МБАЛ-Б.. След като прегледали пострадалия свидетелите го придружили до
дома му. Съдът кредитира неговите показния, като ги счита за
безпристрастни и последователни. Същественото е, че свидетелят А. не си
спомня някой от стоящите пред дискотеката да е предлагал на Б. пари за
такси.
Свидетелят Г.П. също не е очевидец на побоя. След като разбрал, че с
неговия приятел се е случило нещо излязъл и видял Б. с окървавено и подуто
лице. Видял, че лицето К.К. също бил там. Не го познавал по това време, но
като физиономия го е запомнил. Не така разказва случилото се в показанията
си пред разследващия орган дадени през 2020г пет години след инцидента. В
тези показания свидетелят П. въобще не споделил да е познавал някой от
присъстващите лица пред дискотеката. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля дадени в хода на съдебното следствие, тъй като намира, че същите
10

са пристрастни. Свидетелят П. е приятел на пострадалия Б. и се чувства
морално задължен да му помогне като спомене имената на К.К.. По–важното
е, че само по име стигнал в социалните мрежи до К.. Предполага, че
пострадалият му е казал имената на К. и тогава е влязъл в социалните мрежи
и го е открил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. дадени в хода
на съдебното следствие, тъй като ги намира за пристрастни, предубедени.
Същите показват желанието му да подкрепи версията на приятеля си
пострадалия Б.. В подкрепа на този извод са думите на свидетеля, че към 2020
г когато е давал показания в полицията не е знаел имената на нападателите на
приятеля си. Едва преди една година (2021г ) е узнала за участието на К. в
инцидента.
Свидетелят Т.Т. също не е очевидец на инцидента. В показанията си
пред съда споделя, че подсъдимият К. е предложил на пострадалия Б. пари за
такси. Пред разследващия не е споделил за това обстоятелство и не е
споменавал име. Не е участвал в следствено действие разпознаване, но са му
показвали снимки и така от тях разпознал К.. Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля Т. като ги намира за предубедени. Версията на
пострадалия за предлагането на пари от страна на К. се подкрепя от свидетеля
Т., но едва пред съда.
Свидетелят Б. пред съда посочи, че името на З.Ч. го научила от
свидетелката Ж.Б.. Попитала приятеля на дъщеря си свидетеля Н.И. дали го
познава и той й обещал да разбере дали това име има съпричастност с
инцидента. По нейните показания свидетелят И. й върнал обаждането и й
подал и останалите имена на момчета, които участвали в боя на сина й.
Свидетелката Б. влязла във Фейсбук и ги открила. Копирала снимките им
размер от А4 и ги показала на сина си, а той всичките ги разпознал. Заявява,
че тези снимки ведно със жалбата падала на полицията. Снимките, които
направила искала да послужат за по-бързото откриване на извършителите.
Съдът счита, че вероятно по този начин са се случили събитията, въпреки, че
свидетелят Б. не спомена в показанията си да е давала информация на
свидетелката Б., но и тя била влязла във Фейсбук за да открие някой от
извършителите. Относно свидетеля И., за да провери версията на Б. съдът го
допусна и разпита в качеството на свидетел. Н.И. категорично отрече да е
давал информация на Б. относно имената на останалите участници в
инцидента. Съдът ги съпостави в очна ставка и там свидетелят И.
категорично отрече да е давал имената на нападателите на Б. на майка му
свидетелката Б.. Съдът счита, че показанията на свидетелката Б. следва да
бъдат кредитирани дотолкова, доколкото тя е заинтересована бидейки майка
на пострадалия да съдейства за откриване на извършителите на побоя. Откъде
е взела информацията е ирелевантно. Въпросът е тази информация след това
как е била използвана от разследващия и какво друго в подкрепа на тази
информация е събрано. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля
И., тъй като не се установи някаква връзка или зависимост между него и
пострадалия Б., докато свидетелските показания на Б. следва да се преценяват
11

като дадени от пряко заинтересован свидетел.
За да изградят алиби за процесната нощ в хода на съдебното следствие
подсъдимите и техните защитници представиха на съда и последният допусна
да бъдат разпитани свидетели, да са съберат нови писмени доказателства.
Чрез тези нови доказателства пред съда се представиха алибита за
местонахождението на двамата подсъдими в процесната нощ. Противоречия
съществуват в показанията на свидетелите Д.Ж. и Д. Ч. досежно
обстоятелството къде се е намирал подсъдимия Ч. на 17.1.0.2015г. От една
страна свидетелят Ж. твърди, че с Ч. са гледали волейболен мач в дома на
майка му, а свидетелят Ч. посочва, че синът му е бил в дома си където с негов
приятел са гледали волейболен мач. Това не е възможно подсъдимият да се
намирал на две места едновременно. Свидетелят Д.Ж. не си спомня добере
часовете и подробности около съперника на П..
Противоречие е налице и в защитната линия на подсъдимия К.. От една
страна според свидетелските показания на свидетеля М. И. К. бил в дома му
вечерта на 17.10.2015 г до 05,00 часа на 18.10.2015г. В представеното
разрешение за лов името на К. е променено, а подписът е негоден за
установяване чрез транскрипция дали е негов. Това се подкрепа от
извършената почеркова експертиза и заключението на вещото лице. Дори и да
се приеме, че К. е бил на лов, то това е било след 05,00 часа на 18.10.2015г, а
алибито му за часовете дотогава е, че бил заедно със свидетеля М. И..
Съдът кредитира заключението на съдебномедицинска експертиза,
заключенията на вещите лица, които са я изготвили. Намира същата да
обективна, изчерпателна и безпристрастна.
С оглед изложените правни изводи съдът счита, че при водено
досъдебно производство от шест години, събраните доказателства са били
ненавременни, хаотични, освен това една част от тях е изготвена
незаконосъобразно. Това е посочено и в постановлението за прекратяване на
наказателното производство по отношение на някои от лицата, на които е
било повдигнато обвинение. Прави впечатление, че доказателства на което
почива фактическата обстановка в обвинителния акт са показанията на
свидетеля Д., които съдът изцяло не кредитира, като го намира за изопачени,
предубедени и напълно неверни. Те са в противоречие с всички останали
събрани по делото доказателства. Аргументите посочени от наблюдаващия
прокурор в постановлението, с което е прекратено наказателното
производство по отношение на част от обвиняемите са напълно релевантни и
в пълна степен и по отношение на подсъдимите Ч. и К.. Начинът на
узнаването на имената на лицата извършители на деянието сочи и причината
за твърденията на пострадалия. Тези имена са посочени от родителите му,
които не са свидетели–очевидци на станалия инцидент. Въпреки положените
усилия не можа да се докаже категорично по какъв начин родителите на
пострадалия са узнали имената на нападателите му.
С оглед всичко изложеното до тук не е възможно да се изведе с
12

категоричност обективна връзка между действителните извършители на
деянието и подсъдимите Ч. и К.. Не е доказано по несъмнен начин
авторството на деянието и съпричастността на подсъдимите към него.
Събраните доказателства в тяхната съвкупност и логическа връзка не
навеждат до единствено възможния и категоричен извод, че К. и Ч. са
извършители на деянието, за което им е повдигнато обвинение. Липсват
косвени и вторични доказателства, които да свържат деянието с Ч. и К..
Съгласно чл.303 ал.1 НПК присъдата не може да почива на предложения, а
съгласно ал.2 от същия член съдът признава подсъдимия за виновен
единствено и само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Ако
въпреки усилията на съда и след изчерпване на всички процесуални средства
съмнението не се премахне, подсъдимите се признават за невиновни и се
оправдават и то не защото съмнението се тълкува в тяхна полза, а защото
обвинението не е доказано по несъмнен начин, а настоящият случай е именно
такъв. Изискването на чл.303 ал.2 НПК е, че колкото и да има вероятност
подсъдимите да са автори на престъплението и да са действали виновно е
необходимо да се положат всички усилия и да се съберат доказателства, което
да правят изводите на съда за авторството и вината единствено възможни и да
изключват всякакви каквито и да било съмнения. С оглед изложеното
съдебният състав счита, че участието на подсъдимите в престъплението е
недоказано по несъмнен и безспорен начин и затова ги оправдава по
повдигнатото обвинение. След като не се доказа авторството, то не следва
съдът да се занимава с вината. На основание чл.304 предложение второ НПК
съдът призна подсъдимите за невиновни по повдигнатите им обвинения по
чл. по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.190 от НПК разноските по делото в хода на
досъдебното производство в размер на 307,40 лева за изготвените експертизи
остават за сметка на държавата
На основание чл.190 от НПК разноските по делото направени в хода на
съдебното производство в размер на 263,10 лева остават за сметка на
държавата.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

13

Съобщи за изтекли лични данни