Решение по дело №172/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Д. К. К., чрез адв.С. от АК-[област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1438006/19.02.2025 г. на основание чл.171, т.1 ,б.“Б“ ЗДвП, издадена от 04 РУ Пловдив при ОД на МВР, както и против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1438007/19.02.2025 г. на основание чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП, издадена от 04 РУ Пловдив при ОД на МВР.

В жалбата се твърди, че заповедите са неправилни и незаконосъобразни, противоречащи на материалния закон, като се оспорва изцяло фактическата обстановка, обективирана в тях, т.к. не само не е конкретизирана, но е неясна и оспорващия е лишен от възможността да разбере къде е извършил нарушението, в колко часа и при какви обстоятелства, поради което се претендира за отмяната им.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.С., който подържа жалбата с искане за отмяна на обжалваните заповеди и за присъждане на сторените разноски.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, като с писмена молба-становище се оспорва жалбата с искане за потвърждаване на заповедите, които се издадени при спазване на працесуалните правила и наличие на доказетелства за тяхната обоснованост.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1438006/19.02.2025 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1438007/19.02.2025 г. от издадени от 04 РУ Пловдив при ОД на МВР.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспоренитe актове са издадени от старши полицай към РУ 04 Пловдив, ОДМВР Пловдив, в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед за оправомощаване № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповеди за оправомощаване №№ 317з-3162/15.04.2022 г., № 317з-7086/09.08.2022 г. и № 317з-10125/17.09.2024 г. на директора на ОДМВР-Пловдив, поради което не са нищожни.

Заповедите са издадени в изискуемата писмена форма, с посочени мотиви и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Със същите е наложена на Д. К. К. от [населено място] принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП-временно отнемане на сумпс на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техн.средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или хим. токсилог. лаб. изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като с първата заповед е отнето СУМПС-[номер], а с втората са отнети 2бр. peг.табели [рег. номер] и СРМПС-[номер].

Мярката е наложена за това, че Д. К. К. в [населено място] на [улица]до номер 60 с посока на движението север-юг, управлява лек автомобил [Марка], с peг.номер [рег. номер], лична собственост, като отказва да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вецества и или техните аналози в 11:30 на 19.02.2025 г. в сградата на 04 РУ с техническо средство Друг Тест 5000 с фабричен номер ARSD 0016, за което е издаден талон за медицинско изследване с номер 122432.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство и да откаже да бъде проверено с техническо средство или с тест, изследвано с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Посочената в заповедите за прилагане на принудителна административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, а именно редовно съставен акт за установяване на административно нарушение, имащ доказателствена сила до доказване на противното, докладна записка рег.№441р-2410/19.02.2025 г., талон за изследване № 122432 и справка за нарушител водач, които са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По повод доводите в жалбата следва да се отбележи, че от една страна както беше посочено по-горе евентуалните пороци в АУАН не влекат такива на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, т.к. акта не е задължителен елемент от процедурата в разглежданото производство, а от друга страна посочените часове са ориентировъчни и също не са елемент от фактическия състав на принудителната административна мярка, респ. по никакъв начин не затрудняват лицето да разбере за какво и при какви обстоятелства му е наложена мярката.

На следващо място въпрос на преценка на проверяващия орган, при условията на оперативно самостоятелност, е да реши дали ще извърши проверката на мястото на спиране на автомобила или в сградата на районното управление, като е безспорен отказа на водача да му бъде проверен с техническо средство или с тест, като няма логическа и обоснована причина да не го стори в сградата на управлението.

Освен това издадения талон не е за изследване на кръв или урина, а е талон за изследване, който включва всяко необходимо и предвидено медицинско и химическо изследване, още повече че водача не се е явил да му бъдат направени такива и не може да черпи права от противоправното си поведение.

Предвид посоченото атакуваните заповеди са валидни, като издадени от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се отхвърли претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като такива не се следват и на ответната страна поради липса на направено искане.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. К. К., чрез адв.С. от АК-[област] с личен № [номер], съдебен адрес [населено място], пл.„[площад]“ [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1438006/19.02.2025 г. на основание чл.171, т.1 ,б.“Б“ ЗДвП, издадена от 04 РУ Пловдив при ОД на МВР, както и против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1438007/19.02.2025 г. на основание чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП, издадена от 04 РУ Пловдив при ОД на МВР.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. К. К., чрез адв.С. от АК-[област] с личен № [номер], съдебен адрес [населено място], пл.„[площад]“ [адрес] за присъждане на направените по делото разноски.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.