Решение по дело №175/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Председателя на УС, чрез процесуален представител по пълномощие, срещу Решение № 1441 от 18.11.2024г. на Районен съд гр. [област], ХХVI наказателен състав, постановено по АНД № 5326/2024г.,с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата(ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. А. С., [ЕГН], е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът моли да се отмени решението по съображения, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Наведено е възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- Д. А. С., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адвокат Хр.С.- пълномощник, оспорва жалбата като излага съображения в подкрепа на защитната теза на довереника си и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право и интерес да обжалва съдебния акт, включително при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е бил EФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП с № ********** на 23.07.2020 г. в 18:18 часа. С ЕФ е установено нарушение с ППС лек автомобил „Волво В40“, рег. № [рег. номер], в община Марица по път 64 км 45 + 850, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство № 10682, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 64 км 45 + 850. Д. А. С., [ЕГН], е констатиран като собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател и на същия за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че ЕФ подлежи на отмяна, тъй като е изтекла давността за преследване на санкционираното лице, с оглед на това, че деянието е извършено на 23.07.2020 г. и доколкото от тази дата до 23.07.2023 г. не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване, то очевидно към момента на постановяване на оспореното тук решение, давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН се явява изтекла.

Решението е правилно - обсъдени са всички възражения на страните и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на въззивния съд, изключително обстойни и обосновани.

С оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Поради липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. В крайна сметка дори за квалифицираните убийства е предвиден краен срок, с изтичането на който държавата губи възможността да осъществи наказателното преследване. Понастоящем санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпления против мира и човечеството (чл. 79, ал. 2 от НК), а едва ли е уместна съпоставката между тези общественоопасни посегателства и което и да било административно нарушение. С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд). Отделно от това, приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че административнонаказателното производство, в хода на което е издаден оспореният ЕФ, е образувано на датата, на която процесното нарушение е извършено, а именно на 23.07.2020 г. и доколкото от тази дата до 23.07.2023 г., не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване (връчване е сторено едва на 28.08.2024 г.), то очевидно давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, се явява изтекла, което е самостоятелно основание решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, на ответника по жалбата се дължат разноски за касационното производство, за които своевременно по делото е приложен списък на разноските. Претендираните разноски са под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което е представен пред настоящата инстанция ДПЗС от 18.01.2025г. и фактура № 0…032/12.03.2025г., а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, понеже претендираният размер от 400 лв. е минимумът по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-[област],

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1441 от 18.11.2024г. на Районен съд гр. [област], ХХVI наказателен състав, постановено по АНД № 5326/2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], да заплати на Д. А. С., [ЕГН], сумата от 400 (четиристотин) лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.