Р Е Ш Е Н И Е № 261100
29.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 14364/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10,
депозирана против Л.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***.
Ищецът
черпи права от два договора.
Според изложеното в исковата молба, между
ответника и трето на спора лице, „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, имало сключен на дата 07.08.2016 год. договор за кредит №
********** Договора бил сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, чрез използването на
електронна система за комуникация между страните. По силата на договора, на
ответника бил отпусната в заем сума от
200 лв., която Т. се задължила да върне
за период от 30 дни, тоест, до 06.09.2016 година включително. Сумата
била платена на Т. чрез платежната
система „Изипей“. Възнаградителна лихва не била договаряна.
Сумата не
била върната, определения за целта срок
изтекъл безрезултатно и длъжникът изпаднал в забава. Т. нееднократно била канена
да плати, но не го направила.
На
23.11.2018 „4финанс“ ЕООД сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който, на последното дружество било
прехвърлено процесното вземане, за следите суми: общо 456.24 лева, от които 200
лева главница, 226.24 лв. наказателна лихва за периода 07.09.2016 год. ( датата
на забавата) до датата на цесията, 23.11.2018 год., и 30 лева отписани
впоследствие такси за събиране. Ответникът бил уведомен за извършената цесия, включително
чрез приложение към връчената му искова молба. Затова ищеца моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати 200 лева – невърната главница по договора , и
226.24 лв. наказателна лихва ( договорено обезщетение за забава ) за периода 07.09.2016 год. ( датата на
забавата) до датата на цесията, 23.11.2018 год., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаването на
исковата молба - 04.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, и
разноските по делото.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли.
Води се
допустим осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл.240 от същия
закон, чл. 6 и сл. от ЗПФУР и чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
По същество, съдът съобрази следното:
Копие от твърдяния договор за кредит между страните е представено на л. 11
– 20 от делото , и макар в договора да не фигурира подпис на Т., съдът не отрича съществуването му – договора
е сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, чиито специални изисквания са изпълнени. В тази връзка съдът следва
д а отбележи, че на л. 23 от делото е представена разписка от платежната система на „ИзиПей“ АД, в която
като основание за плащането на сума от
200 лева в полза на ответника , е посочен номера на договора между страните.
Тъй като договора за заем, чието
разновидност е потребителския кредит, е неформален – реален, плащането на
договорената сума пари от страна на кредитодател в полза на кредитополучател е достатъчно да обоснове
съществуването му.
На следващо място, по
делото е представено и копие от договора за цесия, който легитимира ищеца като
действителен носител на спорното притезание.
На л. 23 от делото е представено уведомление до длъжника по смисъла
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
Предвидено и е изрично право на кредитора
да прехвърли вземането си по договора на трето лице ( чл. 14.5 ).
Размерът на обезщетението за забава ,
което се претендира , е уговорен между страните в чл. 13.2 от договора, който
следва да бъде тълкуван в смисъл ,че размера е равен на сбора на законната
лихва ( 10 % процента върху главницата,
за целия период на претенцията ), и размера на договореното кредиторово
възнаграждение. Възнаграждение на кредитора не е договаряно, следователно размера на договореното обезщетение за забава
е равен на законната лихва, каквато така или иначе би се дължала на основанието
по чл. 86 от ЗЗД. Изчислен от съда с помощта на интернет калкулатор, този размер е 44.89 лева, до
която сума иска за обезщетението за забава е основателен. За разликата до
пълния претендиран размер от 226.24 лева , той следва да се отхвърли.
Разноските се понасят от ответника,
пропорционално на уважения размера на исковете. Общия размер на направените от
ищеца разноски е 400 лева; дължат се
пропоционално 336.18 лева. ( 400/426.26*244.89 лева , колкото е уважената част от исковете. Ответната страна
не е направила разноски, била е представлявана от особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Л.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10, следните суми по договор № *********, сключен 07.08.2016 год. с „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“: 200 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подването на исковата молба – 04.09.2019г. - до окончателното изплащане на вземането , както и 44. 89 лева обезщетение за забава за периода от 07.09.2016 год. до 23.11.2018 год., като над размера от 44. 89 лева до пълния предявен размер от 226.24 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавата като неоснователен .
Осъжда Л.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Красно село, ул. Шандор Петьофи №
10, сумата от 336.18 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.