№ 49
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500027 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260131 от 18.10.2021 г. по гр.д. № 553/2020 г. Окръжен
съд Русе е осъдил „Дженерали Застраховане" АД да заплати на М. Н. Т.
сумата от 16000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие,
настъпило на 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска
за разликата от присъдените 16000 лв. до пълния му предявен размер от 70000
лв., както и е отхвърлена претенцията за лихва върху уважената главница за
периода 19.12.2019 г. – 19.02.2020 г. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Н. Т. в
частта, в която е отхвърлен иска за разликата над сумата 16000 лв. до
претендирания размер от 70000 лв., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за лихва за забава за периода от 19.12.2019 г. до 19.02.2020 г.
Изложени са доводи, че при определяне на базовото застрахователно
1
обезщетение първоинстанционният съд неправилно е преценил размера на
получените от ищцата множество увреждания и лечението им, както и
търпените болки и страдания в един продължителен период. Лечебният и
възстановителен процес продължава и понастоящем, като вероятно Т. няма да
се възстанови в състоянието си преди ПТП. Не е съобразена икономическата
и обществена конюнктура към момента на настъпване на произшествието,
както и трайната съдебна практика за определяни застрахователни
обезщетения при подобни увреждания. Неправилно е отчетено, че е налице
50 % съпричиняване на вредоносния резултат от Т.. Получените травматични
увреждания биха били получени независимо от наличието на предпазен
колан, предвид механизма на ПТП. Неправилно е достигнато до извода, че Т.
е знаела, че водачът на МПС е употребил алкохол, недоказано е
обстоятелството, че тя е станала причина за настъпване на ПТП, както и за
получаване на вредоносния резултат. В решението не е посочено какъв
критерий е използван, за да се формира извод за наличие на съпричиняване в
посочения размер. Оспорва се началният момент на законната лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение, като се поддържа тезата, че
същата се дължи от датата на произшествието.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което бъде уважен искът за неимуществени
вреди в пълния му претендиран размер, ведно със законна лихва от 19.12.2019
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Дженерали Застраховане“
АД, с който се заема становище за неоснователност на жалбата.
Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„Дженерали Застраховане“ АД, като решението се оспорва в осъдителната му
част. Наведени са съображения, че искът е изцяло неоснователен, поради
доказаното наличие на хипотезата на изключение от рисковото покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ, а именно застраховката не покрива вредите,
причинени от водач, който е придобил владението върху МПС чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 НК. От гласните доказателства се
установява, че собственикът не е дал съгласието си на неправоспособния
водач да го управлява в деня на ПТП. Оспорва се приетия принос на ищцата
2
за настъпване на вредоносния резултат. Съдът приема, че тя съзнателно е
пътувала без поставен обезопасителен колан, при неправоспособен водач,
който е в състояние на силно алкохолно опиянение, но при разглеждане на
приноса се отчита единствено неизползвания обезопасителен колан. В
настоящият случай се касае до челен удар, като експертите са категорични, че
при този механизъм при използване на обезопасителен колан ищцата би
търпяла само леки телесни повреди. Установено е, че водачът е бил в
състояние на силно алкохолно опиянение, с концентрация от 2,44 промила
алкохол в кръвта, което е основание застрахователят да направи възражение
за съпричиняване, съгласно чл. 477, ал. 4 КЗ. Ищцата е съпруга на водача,
живеели са в едно домакинство, поради което е знаела и факта, че той е
неправоспособен. При тези данни съдът необосновано не е отдал нужната
тежест на поведението на ищцата във връзка с възражението за
съпричиняване на вредите от страна на последната. Оспорва се и размерът на
определеното обезщетение като завишен и неотговарящ на действително
претърпените вреди. Телесните повреди не са тежки, лекувани са успешно,
без остатъчни негативни последици. С оглед на това е счетено, че с
изплащането на сумата от 19000 лв. застрахователят е изпълнил в цялост
задълженията си.
Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част
и вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана в заявения размер.
В срока за отговор по тази жалба е постъпил отговор от М. Н. Т., в
който се заема становище, че въззивната жалба на „Дженерали Застраховане“
АД следва да се отхвърли като неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
3
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. Н. Т. твърди, че на 19.12.2019 г., около 21,15
часа, като пътник в МПС БМВ 316И, управлявано от Д. Т. Т., в гр. Русе,
претърпява ПТП, в резултат на което е получила множество травматични
увреждания. Ищцата излага, че водачът на автомобила, в който се е возила,
при движение в гр. Русе, по ****** с посока на движение към кв. Чародейка,
в района на административен номер 88А, нарушил правилата за движение по
пътищата, като поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол
над управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно вдясно по
посоката си на движение и се ударил челно в крайпътен стълб. Приета е в
болница в изключително тежко общо състояние, като й е поставена диагноза:
комбинирана травма, фрактура ацетабули синистра, фрактура осис пубис
декстра, фрактура радии синистра ин партис дисталис, вулнус лацеро
контузум феморис синистра, вулнус лацеро контузум фацеи, фрактура осис
нази, максиле е зиготамици, подкожен емфизем. Била настанена в ОИЛЗХН
към болницата за активно наблюдение и реанимация за период от 5 дни, през
който са й извършени четири оперативни интервенции. Лечебният процес
продължава и към момента. В резултат на травмите целият й живот се е
преобърнал, белязвайки я завинаги във физически и емоционален аспект.
Водачът попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“. Предявила претенция пред „Дженерали
Застраховане“ АД, по която й било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 19000 лв. Счита същото за недостатъчно да репарира
претърпените от нея неимуществени вреди, поради което предявява
настоящия иск за заплащане допълнително на сумата от 70000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019 г. до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко
основни възражения от „Дженерали Застраховане“ АД: направени са
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
изразяващо се в пътуване без поставен задължителен обезопасителен колан, в
4
МПС, управлявано от водач с тежко алкохолно опиянение, за което ищцата е
знаела, както и от неправоспособен водач, за което също е знаела; оспорва се
претенцията за неимуществени вреди, като силно завишена; оспорва се
пряката причинно следствена връзка на телесните увреждания с ПТП; счетено
е, че с изплатената сума от 19000 лв. ищцата е обезщетена; оспорва се
началния момент на лихвата за забава. След изслушване на свидетелските
показания е направено и възражение, че е налице изключение на рисковото
покритие по чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ, тъй като застраховката не покрива
вреди, когато МПС е било ползвано чрез престъпление.
Третото лице помагач Д.Т. не оспорва предявения иск.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя. С оглед получените травми и отражението им върху живота
на ищцата, както и съобразявайки обстоятелството, че тя съзнателно се е
качила в МПС, управлявано от неправоспособен водач, който е употребил
алкохол, е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 70000 лв., който е редуциран с 50 %, поради приетото
съпричиняване, изразяващо се в пътуване на предна дясна седалка без
поставен обезопасителен колан. След приспадане на заплатената сума от
19000 лв., е признат размер на дължимото обезщетение от 16000 лв., в който
претенцията е уважена, ведно със законна лихва от датата на уведомяването
на застрахователя – 19.02.2020 г.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства
се установява следното от фактическа страна:
На 19.12.2019 г. около 21,10 часа, през тъмната част на денонощието,
лек автомобил БМВ 316И, управляван от Д. Т. Т. се е движил по ул. Изгрев в
гр. Русе, по платното в посока кв. Чародейка, със скорост около 80,50 км/ч.
Пътници в автомобила са били: на предна дясна седалка – М. Н. Т., на задната
седалка – Т. М. Н. – на 15 г. и Д. С. Б. – на 1 година. Когато автомобилът е
приближил подлеза на улицата с бул. България е загубил устойчивост и е
напуснал платното за движение в ляво, като преустановил движението си
след удар в предната си лява част в твърда бетонна колона от подлеза.
Вследствие от произшествието е загинал Д. Б. и са причинени телесни
увреждания на М.Н. и Т. Н.. Това се установява от приложения Констативен
5
протокол за ПТП с пострадали лица, изготвената съдебна комплексна
експертиза, както и влязлата в сила присъда № 18/06.07.2020 г. по НОХД №
129/2020 г. на Окръжен съд Русе, с която е признат подсъдимия Д.Т. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, пр.
1, пр. 3 и пр. 5, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за
нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл.
20, ал. 1 ЗДвП и причиняване по непредпазливост на смърт на едно лице,
средна телесна повреда на друго лице, като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,44 промила и деецът е
управлявал без да има необходимата правоспособност. От заключението на
вещото лице се установява, че причина за произшествието е загубата на
устойчивото движение на автомобила от страна на водача му, напускане
платното за движение вляво и удар в подпорна колона на подлеза. От
показанията на ищцата, дадени на досъдебното производство, се установява,
че на 19.12.2019 г. тя е била със съпруга си Д.Т. на гости в къщата на баща й,
където седнали да се почерпят и тя видяла, че Д. започнал да пие ракия.
Когато си тръгвали, искала да се прибере с дъщеря си Т. и внучето си Д. с
такси, защото знаела, че съпругът й нямал книжка, но той й се развикал и те
се качили в колата, без Т. да си сложи предпазен колан. Мястото, където се е
намирала тя, е било оборудвано с такъв, като вещото лице е посочило, че ако
пътуващите в автомобила са с правилно поставен предпазен колан,
инерционният механизъм блокира макарата и фиксира предпазния колан. В
случай на произшествие с това се предотвратява удар на пътуващите в
детайли от вътрешността на предната част на автомобила. Съобразно с
механизма на произшествието, вследствие на удара, върху телата на
пътуващите в автомобила е действала инерционна сила, която е била по
посока, обратна на ударния импулс – напред и косо наляво. Вследствие на
това, тялото на ищцата се е преместило напред и косо наляво. Претърпяла е
удар в лицевата част с твърди предмети от вътрешността на автомобила,
каквито са арматурното табло или предното обзорно стъкло. От това вещото
лице автоексперт прави заключение, че ако Т. е била с правилно поставен
предпазен колан и при конкретния механизъм на произшествието,
последиците за нея биха били различни, вероятно са щели да се избегнат
нараняванията по лицето й.
От приложената по делото епикриза се установява, че на 19.12.2019
6
г. ищцата е постъпила на лечение в УМБАЛ „Канев” АД, където е престояла
до 08.01.2020 г. /21 дни/. При постъпването е била в увредено общо
състояние, поради което е била настанена в ОИЛЗХН за активно наблюдение
и реанимация за 5 дни. Извършени четири оперативни интервенции – на
19.12.2019 г., на 20.12.2019 г., на 23.12.2019 г. и на 27.12.2019 г. Вредите са
обобщени от вещото лице – експерт по съдебна медицина, както следва:
разкъсно-контузна рана на лицето в ляво, в областта на горната устна;
многофрагментно счупване на носните кости, счупване на горна челюст с
липса на тъкан, счупване на лява зигоматична кост; счупване на лява лъчева
кост в далечния край; счупване на тазови кости в областта на левия
ацетабулум и пубисни кости двустранно; разкъсно-контузна рана на ляво
бедро. По медико-биологичен признак тези увреждания представляват
разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупването на горна
челюст – трайно затруднява дъвченето и говоренето, трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник и двата долни крайника, за срок повече от
30 дни. Към момента на прегледа са възстановени основните функции на
крайниците, както и дъвченето, говоренето и дишането. Налице са
оплаквания от болка при пренатоварване, преохлаждане в лявата китка. Не са
налице развили се усложнения след проведеното лечение. Белезите на лицето
следва да се преценяват като загрозяване. Препоръчана е санация на
непълноценните зъбни структури и протезиране. Възстановителния период по
отношение счупванията на таза вещото лице определя около една година, по
отношение на счупването на лъчевата кост – три – пет месеца, за счупванията
на лицевия череп – три – пет месеца. Препоръчано е допълнително лечение по
отношение травмите на лицевия череп. Като се имат предвид травматичните
увреждания и деформациите в купето на автомобила, вещото лице – експерт
по съдебна медицина счита, че същите са получени от детайли в предната
част на купето на автомобила, при непоставен предпазен колан. Травмите са
получени от съприкосновение на колянните стави с детайли пред седалката –
арматурно табло в долната част и от съприкосновение на лицевия череп с
детайли пред седалката, които отговарят да са горната част на арматурното
табло. Счупването на тазовите кости е резултат на удар в областта на свитите
колена и не може да се получи при правилно поставен предпазен колан. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че категорично травмите по
тазовите кости не могат да се получат при поставен колан, както и ако има
7
такъв, лицевата част на главата не може да достигне до детайли в предната
част.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани
свидетели. Св. И. Д. е собственика на автомобила. Той знае, че на 19.12.2019
г. М.Т. – негова съседка, е претърпяла ПТП, което разбрал случайно от
фейсбук. Произшествието е с кола, която се водила на негово име. Колата
стояла на неоградена поляна, ключовете били вътре, заедно с цялата
документация. Ходил да закупи колата до Търговище, заедно с Д.. Свидетелят
не бил предоставял колата за ползване на Д.Т.. Спомня си, че М. била с
увредена лицева част, имала счупвания, не можела да приказва. Тазът й бил
счупен, мисли, че имала и счупен крак. Не я е срещал често след ПТП, но по
едно време я видял в инвалидна количка. Около два месеца след
произшествието я видял, не била жизнерадостна, изпитвала болки. Един път
се опитал да се заговори с нея и разбрал, че не може да приказва. Не могъл да
разбере, но челюстта или небцето били увредени, нямала зъби. Когато я
виждал по улицата, тя се придвижвала с чужда помощ, единия път в
инвалидна количка, след това с патерица. Постоянно плачела, била тъжна,
както от болките, така и от преживяванията, в катастрофата загинало и
внучето й. Свидетелят не може да каже колко време е ползвала помощни
средства. Св. Д. Г. също е съседка. Знае за инцидента, за състоянието на М.Т..
Нямала зъби, тазът й бил потрошен, трудно се движела даже и в момента.
След катастрофата се затворила в себе си. Казвала на свидетелката, че не е
добре, но какво се е случило не говори. След катастрофата не можела сама да
се обслужва, помагали й децата. Споделяла, че я боли от счупения таз.
Нямала зъби след инцидента, после провела някакво лечение и сега е с
изкуствени зъби.
Ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника,
получена на 19.02.2020 г., по която няма спор, че е заплатена сумата от 19000
лв.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Д.Т.,
изразяващо се в нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
8
правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
съгласно които на водача е забранено да управлява МПС при употреба на
алкохол и той е длъжен да контролира непрекъснато превозното средство,
което управлява. От събраните доказателства и влязлата в сила присъда на
наказателния съд, се установява, че Т. с управлявания от него автомобил,
движейки се в тъмната част на денонощието, след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта 2,44 промила, без да притежава необходимата
правоспособност, е допуснал загуба на устойчивото движение на автомобила,
при скорост от 80,5 км/ч, напуснал е платното за движение и се е ударил в
подпорна колона на подлеза. В автомобила на предна дясна седалка е
пътувала ищцата.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата е получила телесни увреждания – разкъсно-
контузна рана на лицето в ляво, в областта на горната устна;
многофрагментно счупване на носните кости, счупване на горна челюст с
липса на тъкан, счупване на лява зигоматична кост; счупване на лява лъчева
кост в далечния край; счупване на тазови кости в областта на левия
ацетабулум и пубисни кости двустранно; разкъсно-контузна рана на ляво
бедро. Тези увреждания представляват нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Т.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача по чл. 45
ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Т. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество „Дженерали
Застраховане“ АД. В този смисъл за застрахователя се поражда задължението
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Водачът се явява
застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредената е упражнила
9
правото си на пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432,
ал. 1 КЗ. Същата е изпълнила задължението си за предявяване на
застрахователна претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която
застрахователя е заплатил обезщетение, счетено като недостатъчно от нея.
Възражението на застрахователното дружество, че е налице
хипотезата на изключение от рисковото покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ, тъй
като водачът е придобил владението чрез кражба, грабеж или престъпление
по чл. 346 НК, не може да бъде споделено. От показанията на св. И. Д. се
установява, че колата се е водела на негово име, стояла на неоградена поляна,
ключовете с документацията са стояли в нея и е закупена заедно с водача
няколко дни преди произшествието /договора за покупко - продажба е
приложен в материалите по досъдебното производство/. При тези данни може
да се приеме, че собственикът с конклудентни действия е изразил съгласие
ползването на автомобила да бъде осъществявано от трети лица, като с оглед
на обстоятелството, че виновният водач е представил на органите на МВР
документите на лекия автомобил и застрахователната полица, ключовете са
били в него, същият е попадал сред кръга лица, имащи правомощията да
управляват лекия автомобил. Няма данни той да е противозаконно отнет, нито
са събрани доказателства за наказателно разследване в такава насока. Освен
това, застрахователят е заплатил обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, с което признава основателността на нейната
претенция. Същевременно, за да се откаже плащане от застрахователя на
застрахователно обезщетение, следва да се установи, че пострадалото лице
доброволно се е качило в моторното превозно средство, със знанието, че
владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.
346 НК – чл. 493, ал. 3 КЗ. Застрахователното дружество, в чиято тежест е
било да установи тези обстоятелства, не е провело доказване в тази насока,
което е още един самостоятелен аргумент възражението му за
неоснователност на претенцията по тези причини да не може да бъде
споделено.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, което следва да
се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по
прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
10
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и
от непрекъснатото нарастване на минималната работна заплата за страната.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се
съобразят още: естеството на травмите за ищцата – по медико-биологичен
признак е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота;
разнородни увреждания в различни части на тялото; претърпени четири
оперативни интервенции; възрастта й към момента на ПТП – 45 години;
възстановителен период за счупванията от 12 месеца за таза и 3-5 месеца за
останалите счупвания, от който 21 дни в болнично заведение; претърпените
силни болки, установени от разпитаните свидетели, необходимостта от чужда
помощ за елементарни социално-битови дейности, неспособността да се
храни и да говори, с оглед уврежданията в областта на главата, останалите
белези по лицето, преценени от вещото лице като загрозяване. При тези данни
настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението би бил
80000 лв. Обезщетение в по-голям размер не се следва, предвид
обстоятелството, че не са констатирани усложнения при лечението, като
основните функции на крайниците са възстановени, както и дъвченето,
говоренето, дишането, т.е. уврежданията са възстановени до степен да не
влияят върху ежедневните дейности на ищцата. По делото не се доказаха
изживени стрес, шок от инцидента в повече от обичайните за такива случаи,
както и негативни въздействия и изживявания в емоционален план от
собственото увреждане /като се вземе предвид, че в инцидента е загинало и
внучето й/, които да имат траен характер и да са в такава степен силни, че да
влияят върху битието на Т..
11
По делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, каквото възражение застрахователят има право
да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се
приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалия
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на вредоносните последици, с оглед на това, че в наказателното
производство поведението на пострадалия не е предмет на присъдата /освен
когато съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, какъвто
настоящия случай не е/. В конкретния случай са наведени три групи факти,
сочещи на съпричиняване – ищцата е пътувала в автомобила без
обезопасителен колан, пътувала е в МПС, управлявано от водач, употребил
алкохол, който водач е неправоспособен.
В конкретната хипотеза е установено, че ищцата е пътувала на
предна дясна седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан
/признанията й пред органите на досъдебното производство и заключението
на вещите лица/. Вещите лица са категорични, че е налице причинно-
следствена връзка между липсата на поставен защитен колан и част от
уврежданията – травмите по тазовите кости и лицевата част на главата. За да
се направи този извод, те са съобразили механизма на ПТП, уврежданията на
самия автомобил и получените травми. По този начин настоящият състав
приема, че с непоставянето на предпазен колан пострадалата ищца е
допринесла за увреждането си. В тази връзка доводът във въззивната жалба
на Т., че травмите биха се получили независимо от наличието на поставен
предпазен колан, не може да бъде споделен, тъй като не почива на събраните
по делото доказателства.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия пътник, тъй като се е возил в автомобил, чийто водач е
употребил алкохол, настоящият състав счита за основателно и доказано.
Съгласно т. 7 от ТР 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС е налице съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над установения минимум, ако този факт му е бил
известен. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че следва да
12
бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. В случая пострадалото лице не е допринесло за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнало за собственото си увреждане, респ.
увеличаване размера на вредата. Такова рисково поведение е пътуването в
моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото
е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално
очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. В тази
връзка доводите във въззивната жалба, че Т. не е повлияла или способствала
за настъпването на произшествието не могат да бъдат споделени, тъй като са
в противоречие с посочената тълкувателна практика. Знанието на ищцата за
това, че водачът Д.Т. е употребил алкохол, е доказано по делото. Това следва
от признанията на М.Т., направени пред органите на досъдебното
производство, които доколкото съдържат изявления за неизгодни за нея
факти, следва да се ценят като достоверен източник на информация. Ищцата е
възприела пряко употребата на алкохол от съпруга й, докато са били заедно в
дома на баща й, въпреки което се е качила в автомобила. При тези данни
следва да се приеме, че тя е поела риск за своя живот и здраве, което
обосновава наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна
страна.
Освен знанието за употреба на алкохол от водача на автомобила, Т. е
знаела и обстоятелството, че той е неправоспособен, което също е признала
пред органите на досъдебното производство. Независимо, че касае различно
противоправно поведение на водача на автомобила, цитираното тълкувателно
решение, касаещо употребата на алкохол, е относимо и към случая, в който
противоправното поведение е липса на правоспособност, тъй като дава
отговор на принципния въпрос, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД –
кога поведението на увреденото лице е рисково и допринася за настъпването
на вредите.
13
По тези съображения настоящият състав приема, че по делото е
доказано, че Т. е пътувала без поставен обезопасителен колан и като пряка
последица от това е получила уврежданията по тазовите кости и по лицевата
част на главата, освен това е пътувала в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, след употреба на алкохол, знаейки за тези
обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
При определяне размера на това намаляване следва да се извърши комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на
пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като намаляването
следва да отразява размера на участието на пострадалия в причиняването на
общата вреда. Като се отчете, че Т. се е качила в автомобила, съзнавайки, че
водачът е употребил немалко количество алкохол /установено впоследствие
на 2,44 промила/, че е неправоспособен, както и че вследствие на пътуването
без обезопасителен колан са причинени най-тежките и дълго възстановяващи
се травми, настоящият състав приема за приемлив процента на степента на
съпричиняването от страна на ищцата в размер на 65 %.
При този извод на решаващия състав за справедлив размер на
обезщетението и след редуцирането му съобразно на степента на
съпричиняване, крайният размер на дължимото обезщетение от страна на
ответника възлиза на 28000 лв., като след приспадане на заплатените 19000
лв., дължимият остатък на обезщетението възлиза на 9000 лв., който извод не
съвпада с този на първостепенния съд, последица от което е частична отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9000
лв. бъде отхвърлен.
Във въззивната жалба на Т. е оспорен началният момент на
присъденото обезщетение за забава, като жалбоподателката счита, че такова
се следва от датата на ПТП, а именно от 19.12.2019 г. до окончателното
изплащане. Произшествието е настъпило на 19.12.2019 г., т.е. по време на
действие на КЗ в сила от 01.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, включително и лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
14
2 КЗ. Лихвите за забава на застрахования, включващи се в застрахователното
обезщетение и за които той отговаря пред увреденото лице, съгласно чл. 429,
ал. 3 КЗ се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума и считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В разпоредбата на чл. 494, т. 10 КЗ е посочено, че не се заплаща
обезщетение за лихвите и разноските освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5
при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. От тази законодателна уредба
следва извода, че за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя не се покрива законна лихва за забава. В конкретния случай
уведомяването на застрахователя е от увреденото лице на дата 19.02.2020 г.,
която дата е приета от първостепенният съд за начална дата на лихвата за
забава в съответствие с разпоредбите на закона /в тази насока са Решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., І Т.О. на ВКС, Решение №
167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г., ІІ Т.О. на ВКС/. По тези съображения
обжалваното решение в частта, в която се оспорва началният момент на
лихвата за забава се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, постановеното решение следва да се отмени
и в частта, в която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати
държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 360 лв. до
присъдените 640 лв., в частта, в която застрахователното дружество е осъдено
да заплати разноски за сумата над 45 лв. до присъдените 350 лв., съобразно
уважената част от претенциите, както и в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на адв. В.Й. Н. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за
сумата над 338 лв. до присъдените 830 лв. Съответно М.Т. следва да бъде
осъдена да заплати допълнително в полза на застрахователното дружество
сумата от 322 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
При този изход на спора, М.Т. следва да бъде осъдена да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД сумата 336 лв., представляваща сторени от
застрахователя разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената
част от жалбата му /изчислени на база държавна такса от 320 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. за защита по жалбата на Т./. На основание чл. 38,
15
ал. 2 ЗА „Дженерали Застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати на
адв. В.Н. адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
жалбата на застрахователя в размер на 442 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260131 от 18.10.2021 г., постановено по гр.д. №
553/2020 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която „Дженерали Застраховане“
АД е осъдено да заплати на М. Н. Т. обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 9000 лв. до 16000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане; в частта, в
която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати държавна такса
съобразно уважения размер за разликата над 360 лв. до 640 лв., в частта, в
която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати разноски от
бюджетните суми за разликата над 45 лв. до присъдените 350 лв ., както и в
частта, в която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв.
В.Н. на основание чл. 38 ЗА възнаграждение за разликата над 338 лв. до
присъдените 830 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Н. Т. , ЕГН ********** против
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
19.12.2019 г. за разликата над 9000 лв. до 16000 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика, считано от 19.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260131 от 18.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 553/2020 г. на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА М. Н. Т. , ЕГН **********, от гр. Русе, ******* да заплати
на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Княз Александър Дондуков, 68
допълнително сумата 322 /триста двадесет и два/ лева , представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 336 /триста
тридесет и шест/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, съразмерно с уважената част от жалбата на застрахователя.
16
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков, 68 да заплати на адв. В.Й. Н. от САК сумата от 442
/четиристотин четиридесет и два/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.
38 ЗА за защита по жалбата на застрахователното дружество.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответника Д. Т. Т..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17