Определение по дело №924/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 121 от ГПК.

С Определение № 256/07.03.2013г., постановено по гр.д. № 1824/2012г. по описа на РС Петрич е уважено направеното от ответника ГД “. на Н. възражение за липса на местна подсъдност. С обжалвания съдебен акт производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС С..

Против така постановеното определение е подадена частна жалба с вх. № 1077/18.03.2013г. от адв. П Й., в качеството си на П. на ищеца И. А. К.. Твърди се, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че в конкретния случай ищецът може да се ползва от разпоредбата на чл. 114 от ГПК. Поради това се прави искане прекратителното определение на районния съд да се отмени и делото да се върне на РС Петрич за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Алтернативно се прави искане делото да бъде изпратено по компетентност на РС Благоевград, тъй като ГД “. на Н. има структурни звена - териториални областни служби съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, една от които е областна служба гр. Благоевград.

Ответникът по жалбата в дадения от съда едноседмичен срок не депозира отговор.

Окръжният съд след като се запозна с приложените по делото доказателства намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, имаща правен интерес, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Ищецът И. А. К. е сезирал РС Петрич с иск за заплащане на сумата в размер на 2 330.60 лева /две хиляди триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща главница за дължимо и неизплатено трудово възнаграждения за положен извънреден труд до 50 часа на тримесечие в периода от 23.11.2009г. до 07.11.2011г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /23.11.2012г./ до окончателното й изплащане, както и с иск за заплащане на сумата в размер на 459.82 /четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 23.11.2009г. до 07.11.2011г. по тримесечия до предявяване на исковата претенция, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /23.11.2012г./ до окончателното й изплащане.

В писмения отговор по чл. 131 от ГПК, който е подаден в срок, ответникът - ГД “. на Н., прави възражение за липса на местна подсъдност, което е дало основание районният съд да постанови атакувания съдебен акт.

В жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция се сочи, че районният съд е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 114 от ГПК, която предвижда, че работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, т.е в конкретния случай това е в района на гр. Петрич. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на жалбоподателя, предвид на това, че сочената процесуалноправна норма не може да намери приложение в настоящия случай. Това е така, тъй като предявеният иск за заплащане на извънреден труд не е свързан със съществуващо трудово правоотношение между ищец и ответник, а със служебно такова с държавен служител и с работодателя ГД “. на Н.. Трудовите спорове са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 357 от КТ, според която такива са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. След като породеният между ищеца и ответника спор не е трудов не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 114 от ГПК. Следователно ищецът не може да се ползва от възможността, която му предоставя закона и да избере пред кой съд да предяви претенциите си.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и вторият довод на жалбоподателя, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК, която сочи, че по спорове, възникнали от преки отношения на поделения на държавни учредения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

В настоящия случай спорът за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд е възникнал между ищеца и ГД “. на Н., а не с нейна областна служба. В подкрепа на този извод е това, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът сам посочва, че е бил в служебни правоотношения именно с ГД “. на Н. за периода от 01.01.1999г. до 07.11.2011г. Отделно от това служебното му правоотношение, също е прекратено от ответното държавно учреждение, а не от негово поделение.

Т.е в настоящия случай спорът не е възникнал между ищеца и Областна Д. “. на Н. гр. Благоевград, за да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че главният директор на ответната Д. назначава и освобождава държавните служители, което препятства съществуване на преки отношения между ищеца и Областна Д. “. на Н. Благоевград.

С оглед на всичко гореизложено е приложима разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК и изводът на районния съд, че исковете са подсъдни на съда, където се намира седалището на ответната Д., т.е РС С., е правилен и законосъобразен, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 256/07.03.2013г., постановено по гр.д. № 1824/2012г., по описа на Районен съд Петрич, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: