№ 11
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Р.ина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000196 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 273 от 04.11.2024 г., постановено по т.д. № 46/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Рапидо транс” ООД, ЕИК
*********, да заплати на “Агроринг инвест” ООД, ЕИК *********: (1) сумата
157 532,84 лв., представляваща сбор от неплатените задължения по фактури за
доставка на горива по неформален договор за доставка на горива, сключен
между “Рапидо транс“ ООД и “Д.С.П.” ООД; (2) сумата 15 774,68 лв. –
изтекли мораторни лихви върху задълженията по фактурите за периода
21.01.2023 г. – 14.02.2024 г., които вземания са прехвърлени на “Агроринг
инвест” ООД с договор за цесия от 18.12.2023 г., сключен между “Д.С.П” ООД
и “Агроринг инвест” ООД; (3) законната лихва върху главницата от датата на
предявяването на исковата молба – 14.02.2024 г. до пълното плащане и (4)
сумата 19 196,60 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника “Рапидо транс”
ООД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати мораторна лихва в
размер на 15 774,68 лв. за периода 21.01.2023 г. – 14.02.2024 г. Поддържа се, че
ищецът не е установил постигнато между страните съгласие за падеж на
задълженията по фактурите. Осчетоводяването на една фактура
представлявало косвено признание на възникването и съществуването на
облигационното правоотношение, но не било доказателство за изискуемостта
на задължението по нея, нито признание на допълнителни условия по
сделката, в т.ч. падеж за плащане. Лихвите за забава не били осчетоводени в
счетоводството на третото лице – цедент. При липсата на съгласие за падежа
на задълженията за възникването на вземане за лихва за забава била
необходима покана. Тъй като до предявяването на иска покана не била
1
отправена, лихвата се дължала от датата на предявяване на иска, но не и за
времето преди това.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“Агроринг инвест” ООД. Жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа
се, че при липсата на писмен договор с уговорка за лихва волята на страните
се замествала от нарочна законова норма. В самите фактури бил посочен
падеж на задължението и осчетоводяването на фактурите с тези реквизити и
съдържание било доказателство за условията на сделката. Съгласно чл. 294 ТЗ
между търговци се дължи лихва при липса на уговорка в противния смисъл. С
оглед доказаното предаване на стоката, задължението за заплащане мораторни
лихви от този момент би било дори в по-голям размер.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения и
доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което с определение от 27.12.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искови претенции от “Агроринг
инвест” ООД против “Рапидо транс” ООД. Ищецът заявил в исковата си
молба, че с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 18.12.2023 г. е
закупил от “Д.С.П.” ООД вземане против ответника “Рапидо транс” ООД в
общ размер от 157 532,84 лв., представляващо сбор от неплатени задължения
по 10 фактури, съставени през 2023 г., за доставени горива заедно с лихви за
забава. Ответникът получил на посочените във фактурите дати стоките, като
10 дни след издаването на всяка фактура е настъпвал падежът. Ответникът бил
уведомен за цесията от цедента. Ищецът отправил искане за осъждане на
ответника да му заплати: (1) главница в размер на 157 532,84 лв. – сбор от
задълженията по 10-те фактури; заедно със законната лихва от предявяването
на иска до изплащането и (2) мораторна лихва за забава в общ размер от 15
774,68 лв., явяваща се сбор от лихвите за забава по всяка от 10-те фактури.
Ответникът оспорил исковите претенции изцяло. По отношение на
претенцията за мораторни лихви до момента на предявяване на иска възразил,
че между страните по договора за доставка на горива не е имало уговорка за
дата на плащане и не е отправяна покана до длъжника до длъжника за
плащане. Без покана не започвала да тече лихва за забава.
С обжалваното решение окръжният съд ували исковете изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл.
269 ГПК съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. То е влязло в сила, като необжалвано, по главната
претенция за задълженията по 10-те фактури в общ размер от 157 532,84 лв.
По съществото на спора в обжалвана част обжалваното решение е
правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към
2
мотивите му, които споделя и не намира за необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
С оглед влязлата в сила част от решението, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца-цесионер сборът от задълженията по фактури №№ ****. и
*, е установено по задължителен за страните и съда начин, че между цедента
“Д.С.П.” ООД и ответника е бил сключен договор за доставка на горива –
търговска сделка (договор за търговска продажба), за която са приложими
правилата на чл. 318 и сл. ТЗ. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ при търговската
продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен
ако не е уговорено друго. Установено е с помощта на ССЕ пред окръжния съд,
че фактурите са осчетоводени от ответника и той е упражнил правото си на
данъчен кредит. При това положение не може да има спор, че стоката по всяка
от фактурите е получена от ответника на датата на издаване на фактурата.
Във всяка от фактурите е посочена “дата на падеж”, която във всеки
отделен случай е конкретно определена, но винаги е 10 дни след датата на
издаване на фактурата. Тази “дата на падеж” определя падежа на
задължението за плащане на цената. По този начин е “уговорено друго”
сэъгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ и е дерогирано правилото, че плащането са дължи
при получаване на стоката. След като има уговорен между страните падеж, не
е необходима покана, за да изпадне длъжникът в забава. В отношенията между
търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго (чл. 294, ал. 1 ТЗ), а в
случая няма твърдения за “уговорено друго”. Следователно претенциите на
цесионера, който е придобил главното задължение заедно с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. с изтеклите лихви (чл. 99,
ал. 2 ЗЗД), за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
стойността на всяка от 10-те фактури за времето от съответната падежна дата
до датата на предявяване на иска, са основателни.
Поради съвпадане на изводите на съдилищата обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди в съответната част.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски в размер на
2160 лв. с вкл. ДДС за платен адвокатски хонорар в съответствие с
представения списък по чл. 80 ГПК и приложените към него доказателства.
Така мотивиран, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 04.11.2024 г., постановено по т.д. №
46/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА “Рапидо транс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Драка, п.к. 8324, общ. Средец, да заплати на “Агроринг
инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Винарско, п.к. 8118, Стопански двор, сумата 2160 лв. с вкл. ДДС – разноски за
въззивното производство.
Решението не може да се обжалва.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4