Определение по дело №432/2020 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

№  926                        03.06.2020 година                гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  гражданско отделение,      трети въззивен състав

на  ……………………....трети юни……….…….  две хиляди и двадесета година                                           

в закрито  заседание   в следния   състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                       ЙОНКО ГЕОРГИЕВ  

С участието на секретаря…………………………………………………………….

И прокурора …………………………………………………………………..………

като разгледа докладваното  от съдия Петкова……………………………………..

Въззивно частно гражданско дело № …….. 432………. по описа за 2020 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от адв. Васил Ничев в качеството му на процесуален представител на „Теленор България“ ЕАД - София против определение № 581/12.03.2020 година, постановено по гр.д. № 331/2020 година по описа на РС-Хасково за прекратяване производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба.

Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение за прекратяване производството по делото. Настоява, че указанията на районния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба са в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Предметът на делото и обемът на търсената защита и съдействие се определяли от страните. Така че единствено ищецът можел да определи в петитума на исковата молба какво е искането му и какъв е обемът на търсената защита. Поради това районният съд не е следвало да указва на ищеца да води делото само срещу един от наследници на починалия длъжник и само за част от дължимите суми. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното определение и връщане делото на РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по  гр.д. № 331/2020 година  по описа на РС-Хасково е образувано по подадена от „Теленор България“ ЕАД - София искова молба срещу М.Е.Т. ***. По реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК е предявен облигационен иск за установяване дължимостта на цена (такси и стойността на използвани услуги) по договори за мобилни услуги. Ищецът заявява, че предявява иска си срещу М.Е.Т. в качеството му на наследник на починалия след издаването на заповед по чл. 410 ГПК Емил Т. Досев – лице, сключило договор с дружеството-ищец за мобилните услуги.

Видно от приложените към делото материали на заповедното производство, развито по  ч.гр.д. № 1624/2019 година по описа на РС-Хасково, на 26.06.2019 година е издадена заповед № 782/2019 година по чл. 410 ГПК. По силата на заповедта, длъжникът Емил Т. Досев следва да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД – София главница, лихви и разноски, произтичащи от неизпълнение на задължения за заплащане на абонаментни такси по два договора за мобилни услуги. След издаването на заповедта длъжникът Емил Т. Досев е починал, което се установява от извършената от съда служебна справка. Районният съд е установил наследниците му – Теодор Е.Т. и М.Е.Т. и е предприел връчването на заповедта на тях.

Наследникът Теодор Е.Т. е намерен и заповедта му е връчена по месторабота. Не е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което заповедният съд е издал срещу него изпълнителен лист за ½ от вземанията, визирани в процесната заповед по чл. 410 ГПК.

На втория наследник – М.Е.Т., заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Поради това заповедният съд е изпълнил процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, като е указал на кредитора „Теленор България“ ЕАД  възможността да предяви иск за вземането си. Получавайки съобщението на съда, „Теленор България“ ЕАД е предявил иска си за цялото вземане по издадената заповед по чл. 410 ГПК, като е образувано производството по гр.д. № 331/2020 година на РС-Хасково.

С разпореждане № 1056/14.02.2020 година РС-Хасково е оставил исковата молба без движение, като е счел същата за нередовна. Напомнил е на ищеца, че за ½ от вземането му вече е издаден изпълнителен лист – срещу наследника Теодор Е.Т.. Указал е, че тъй като ответникът по иска М.Е.Т. е наследник с дял ½ от наследствените права, то ищецът следва да предяви иска си само за ½ част от цялото вземане на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът не се е съгласил с това указание на съда, като изрично с  молба вх. № 4511/05.03.2020 година е заявил, че предявява иска си срещу М.Е.Т. за цялото си вземане, предмет на заповедното производство. С атакуваното определение № 581/12.03.2020 година районният съд е прекратил производството по делото поради неизпълнение указанията му и неотстраняване нередовностите на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка ХОС стига до следните изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу обжалваем съдебен акт и  от лице – носител на правото на жалба.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна. ХОС намира за неправилни указанията, дадени от районния съд с разпореждане  № 1056/14.02.2020 година. Това е така защото с оглед залегналия в чл. 6 от ГПК принцип за диспозитивното начало, правото да очертаят предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие принадлежи на страните. Съдът по свой почин не може да дава указание на ищците – за каква част от вземането си да предявят иска си срещу един или друг длъжник. Това касае и случаите на наследствено правоприемство. В исково производство за парично вземане, основано на твърдение за неизпълнение на договорно задължение, наследниците на починалия длъжник са обикновени другари. Солидарна отговорност между тях не е уредена нито от закона, нито от договора между кредитора и техния наследодател. Поради това съдът не следи служебно за еднаквост на бъдещото решение по отношение на пълния кръг наследници, а следователно и не следва да дава указания на кредитора – как да разпредели претенциите си между тях. Това е въпрос по съществото на спора, на който съдът следва да отговори с крайния си съдебен акт. Дори и ако само фактическите твърдения на ищеца сочат, че претенцията му надхвърля наследствения дял на един от наследниците, то това ще бъде основание за отхвърляне на иска като неоснователен с решението по същество, а не за оставяне на исковата молба без движение като нередовна. Ето защо районният съд не е следвало да оставя ИМ от „Теленор България“ ЕАД без движение и да му указва каква да бъде цената на иска.

От друга страна, ищецът не е длъжен да изпълнява незаконосъобразните указания на съда, а неизпълнението им не води до неблагоприятни последици за него, в това число тези по чл. 129 ал. 3 ГПК. Като е приел противното, РС Хасково е постановил неправилно – в нарушение на процесуалния закон, определение, което следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато за разглеждане на същия съд, но в друг съдебен състав, доколкото докладчикът по делото, постановил атакуваното определение, на практика е формирал и изложил доводи, които касаят основателността на предявената претенция.

                Мотивиран така, съдът

 

О п р е д е л и:

 

       ОТМЕНЯ Определение № 581/12.03.2020 година, постановено по гр.д. № 331/2020 година по описа на РС-Хасково за прекратяване производството по делото.

      ВРЪЩА делото на РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия, в друг съдебен състав.

      Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                              2.