№ 83
гр. Козлодуй, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20241440101137 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Г. Чомпалов - САК, с искове с
правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против:
1. .........................................., с .........................., с цена на иска 26.40 лв
и
2. ................................, с цена на иска 197.60 лв.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2021 г. А. С. А. е ....................
тип „Кредит до заплата" .............................. с .........................................., чрез
кредитен посредник „Финтех Сървисиз" ЕАД, ЕИК: ********* /заличено към
настоящия момент дружество, на което универсален правоприемник е
дружеството ............................, със седалище и адрес на управление:
............................../. Заема в размер от 800 лева е отпуснат и усвоен същия ден
по личната банкова сметка на ищеца в „Първа Инвестиционна Банка" АД. В
погасителен план към кредит .............................. към договор за кредит било
посочено, че погасителният план има силата на споразумение между страните
относно размера на усвоената сума от 800 лева за срок от 1 месеца, а размерът
на сумата, която следва да върне А. С. А. е в размер на 826.40 лева, включваща
усвоената главница и договорната лихва.
Отново на същия ден /25.08.2021 г./ в изпълнение на договор за
потребителски кредит тип „Кредит до заплата" .............................. А. А.
сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя
лице, а именно с ............................. В договора е уговорено, че същият влиза в
сила в момента на неговото подписване, ако не бъде осигурен като
обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица,
1
наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно
възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от .......................................... банка и не представи съответните
доказателства за това.
В договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението
за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер на 213.60 лева.
На А. А. е представен и погасителен план с включено възнаграждение за
обезпечение, в който е посочено, че в случай на възползване от услуга за
възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит
.............................. и възнаграждение за предоставено поръчителство възлиза
на: 1. размерът на усвоената сума по кредита, заедно с договорната лихва -
826.40 лева и 2.размерът на възнаграждение за поръчителство - 213.60 лева,
като общата сума която следва да върне ищеца е в размер на 1040.00 лева.
Твърди се, че на 21.09.2021 г А. предсрочно е погасил по предоставения
договор за заем и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство
сума в общ размер на 1024.00 лева. /включваща главница, лихва и
възнаграждение за поръчителство/. Твърди се, че след като ищеца е заплатил
процесната сума в размер на 1024.00 лева на Посредника ..................................
/универсален правоприемник на „Финтех Сървисиз" ЕАД/, последното е
превело на .......................................... получената сума, представляваща
погасената главница и възнаградителна лихва, както и е превело на
.............................. получената сума, представляваща погасеното
възнаграждение за поръчителство.
С ИМ се твърди, че гореописаните договори са нищожни
/недействителни/ съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/
вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като
противоречат на законоустановените императивни правила, а именно – чл. 10,
ал.1, чл 11,ал.1,т.7,т.9, т.10 и т.11, вр. чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и дължимата общата сума.
Сочи се, че в изпълнение на горното А. А. е сключил Договор за
възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с
............................, като се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 213.60 лева по процесния договор, която сума
впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по Договора за
паричен заем на посредника .................................. /универсален правоприемник
на „Финтех Сървисиз" ЕАД/. Считат, че сключеното с ..............................
съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за
поръчителство. Твърдят, че клаузата, с която в процесния договор за паричен
заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, което
впоследствие се предоставя от точно определено от Заемодателя лице -
2
.............................., в полза на .........................................., се намира в пряко
противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК, като
излагат подробни доводи за горните.
Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК .......................................... не е включило в ГПР
разходите за заплащане на възнаграждението по сключения между доверителя
ми и .............................. договор за предоставяне на поръчителство, което по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата,
която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР.
Получаването на сумата по кредита е било обусловено от сключването
на договор за поръчителство, от страна на кредитополучателя, за което
последният дължи възнаграждение в размер на 213.60 лева. Това
обстоятелство безспорно е било известно на .........................................., предвид
това, че сключването на договор за поръчителство е предвидено в самия
договор за потребителски кредит.Също така сумата в общ размер на 213.60
лева е част от общо дължимата сума по кредита и макар в договора да е
посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство,
предоставено от .............................., същата е заплатена от ищеца на Посредник
на заемодателя .................................. /универсален правоприемник на „Финтех
Сървисиз" ЕАД/, като част от дължимите суми по самите кредити, без
потребителят да е уведомен към кой правен субект се разпределят
постъпилите суми.
Считат, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. На
самостоятелно основание считат, че договорите са недействителни, тъй като
грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата
сума, дължима от потребителя по кредита. По този начин е нарушена и
втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.11,ал.1,т.9 вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като липсва посочване на лихвения процент по кредита /ГЛП/. В договора за
потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но същият не се отнася до
размера на ГЛП по конкретно предоставения заем.
В ИМ се сочи, че договора за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
3
Считат, че договора за потребителски кредит е нищожен и на основание
чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент
от тяхното съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден.
В условията на евентуалност сочат, че ако съдът приеме договорите за
валидни и действителни, то считат, че са нищожни отделните клаузи от
процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК,
първия ответник оспорва предявеният иск по основание и размер.
Предентират се разноски.
С отговора първия ответник .......................................... сочи, че
договорът за кредит тип .............................. съдържа всички, предвидени в чл.
11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря
на всички изисквания на действащото в Република България законодателство,
предвид което същият е действителен.
Сочат, че на 25.08.2021г. между ищеца и ответника
.......................................... е сключен Договор за потребителски кредит тип
.............................. ............................... На същата дата ищецът е усвоил
главницата по кредита в размер на 800 лв с лихвен процент по кредита 0.11 %
и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.40%. Задълженията по
така посочения кредит са погасени на 21.09.2021г.
Оспорват размерите на предявените искове.
Сочат, че изложените в ИМ доводи за недействителност, могат да се
обособят най-общо в 3 отделни групи - доводи за недействителност на целия
кредит на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК; доводи за нищожност на целия кредит
на основание чл. 22 от ЗПК и доводи за нищожност на отделни клаузи на
договора. Излагат подробно становището си за всяка една от тези групи
Втория ответник .............................. в срока по чл. 131 от ГПК е подал
молба с която моли за постановяване на съдебно решение при признаване на
иска, като съда да приложи чл. 237 ГПК.
Молят, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на ..............................
да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението дружество не е давало
повод за завеждане на делото.
Молят съда да приеме, че предявеният иск е основателен, като
постанови решение по чл. 237 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, не се
представлява. От същия чрез пълномощника адв. Чомпалов е постъпило
4
становище в което се подържа исковата молба, прави се искане на основание
чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска срещу втория
ответник. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците в проведените открити съдебни заседания не се явяват и
не се представляват. От първия ответник .......................................... е постъпила
молба с която подържа подадения отговор на същата, прави искане за
разноски в размер на 360 лв, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Втория ответник
.............................. в подадена до съда молба, подържа отговора на ИМ, моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, моли разноските да бъдат
възложени на ищеца по смисъл на чл. 78, ал. 2 ГПК, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
1. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 23,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против ..........................................,
с .......................... с който се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН:
**********, сума в размер на 26.40 лева /двадесет и шест лева и
четиридесет стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на
основание възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
Между страните не се спори, че между тях е сключен договор за
потребителски кредит тип .............................. .............................. от 25.08.2021 г.
Безспорни обстоятелства между страните са, че на същата дата ищецът е
усвоил главница в размер на 800,00 лв. и че задълженията по така посочения
кредит са погасени на 21.09.2021г.
Общият размер на кредита посочен в чл. 1, ал. 4 от Договора е 800.00
лева. Между страните е уговорено - фиксиран лихвен процент на ден 0.11% и
годишен процент на разходите 48.40%. Посочена е общата сума по кредита –
826.40 лв.
С ИМ е представена разписка № 0400013929900578 от 21.09.2021г за
извършен превод в полза на ............................................., с посочено основание
„задължение по кредит 50111326“, неоспорена от ответниците в размер на
1024 лв.
Съгласно чл.1, ал. 2, вр. ал.4, т. 4 от Договора кредитополучателя се
съгласява в срок от 24 часа от подписване на Договора за потребителски
кредит тип .............................. да осигури обезпечение по кредита си –
поръчителство от страна на едно физическо лице, наето на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв;
одобрено от кредитодателя дружество поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от .........................................., банка
съгласно списк с одобрени от кредитодателя банки.
5
От представения от първия ответник стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити се установява, че
срока на договора е 30 календарни дни считано от усвояването на кредита,
брой на вноските – 1 бр.
II. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против ................................ с който
се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в размер на
197.60 лева /сто деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща заплатено при начална липса на основание възнаграждение за
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
От ответникът с отговора на ИМ се признава иска.
Ищеца в нарочна молба прави искане на основание чл. 237 от ГПК да се
постанови решение при признание на иска.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ищеца с превод чрез Easy Pay е превел 1024 лв с основание задължение по
кредит № 50111326. Посочено е, че това са задълженията по двата договора –
към .......................................... – 826.40 лв и към.............................. – 213.60 лв.
Посочено е, че превеждайки сумата от 1024 лв ищеца е погасил главница в
размер на 800лв, договорена лихва 26.40 лв и поръчителство 213.60 лв. От
СЧЕ се установя, че ГПР многократно надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения.
Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема
изцяло като обективно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място е предявен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против .........................................., с ...........................
На второ място е предявен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против ................................
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и
.......................................... е възникнало валидно облигационно
правоотношение по :договор за потребителски кредит тип ..............................
.............................. от 25.08.2021 г., както и неговото съдържание и по договор
за възлагане на поръчителство от 25.08.2021г. За основателността на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на сумата в размер на 26.40 лв. по договора за
кредит в полза на първия ответник и сумата 197.60 в полза на втория, както и
твърденията си, че договорите са нищожни /недействителни/ на сочените в
исковата молба основания, а в тежест на ответните дружества е да докаже
наличието на основание за плащане на сумите.
6
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество съдът
намира за основателни.
1. По предявеният иск против ...........................................
Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит тип
.............................. .............................. от 25.08.2021 г., отговаря на изискванията
на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Между страните не се спори, че между същите е сключен договор за
потребителски кредит тип .............................. .............................. от 25.08.2021 г
.
Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за
наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника
.......................................... Договор за потребителски кредит тип
.............................. .............................. от 25.08.2021 г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
7
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 48.40 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,85
%. Посочената фиксирана лихва от 0.11% на ден не е ясно как точно се
съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на
разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата
сума по Договора и свързаният с него договор за възлагане на поръчителство с
посочено от заемодателя лице потребителят се задължил да заплати на втория
ответник сума в размер на 213.60 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.40%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на 213.60 лева - за
възнаграждение за поръчител, оскъпява кредита, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
8
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
От заключението на повторната СЧЕ се установява, че действителния размер
на ГПР, определен след включване на дължимите възнаграждения за
поръчител надвишават петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
С посочената норма законодателят прави изключение от принципното
правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на
потребителя.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери
дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно
императивното правило, предвиждащо единна математическа формула за
изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така,
защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата –
заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
Следва да се споделят и доводите на ищеца, че неравноправна и поради
това нищожна е и клаузата за обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство с избрано от ответника-кредитор дружество ...............................
Съгласно чл. 16 - чл. 18 ЗПК, преди сключване на договор за кредит
кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите. Задължение на кредитора е преди
сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя. Същото се извежда от член 8, пар. 1 от Директива 2008/48. В
този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение.
В този смисъл клаузата за обезпечаване на задълженията по договорите
чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца дружество, за
което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
9
допълнително увеличаване на размера на задължението му. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на допълнително
възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след
сключване на договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на
Директивата е, ако има съмнение в платежоспособността на потребителя,
първо да се поиска обезпечение и едва след представянето му да се отпусне
кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не желае да поеме
риска, следва да откаже сключването на договора.
Ето защо клаузата за обезпечаване на кредита е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като
дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване
на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило на
практика задължение да сключи допълнителен договор с избрано от
кредитора трето лице, на което следва да заплати възнаграждение.
По силата на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен
страната по такава клауза е длъжна да върне всичко, което е получила по нея,
което следва и от разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
2. По предявеният иск против ..............................
Ответникът с отговора по чл. 131 ГПК признава иска, прави искане за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Ищеца в нарочна молба
също прави искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Ответникът
.............................. е признал иска, налице е искане на ищеца за постановяване
на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с
него. Ето защо искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото е направено искане за присъждане на разноски, както и на
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА за всеки един от исковете. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорена безплатна правна помощ. Представен е списък на разноски по чл.
80 ГПК.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100 лева и
300 лева за депозит за вещо лице. Предвид уважаването на предявените искове
в пълен размер, то ответните дружества следва да бъдат осъдени да му
заплатят сторените разноски в цялост, като разходите за вещо лице следва да
10
се присъдят на първия ответник с оглед направеното оспорване.
На пълномощника на ищеца адв. Г. Чомпалов от САК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това,
дължимото на основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е сума в размер на 400
лева за всеки един от исковете.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. С.
А., ЕГН: **********, ................................. и .........................................., гр.
София, с .........................., че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит тип .............................. .............................. от 25.08.2021 г., е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради несъответствие с
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА .........................................., гр. София, с .........................., да
заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сумата 26.40 лева /двадесет и шест лева
и четиридесет стотинки/, получена без правно основание по Договор за
потребителски кредит тип .............................. .............................. от 25.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 30.09.2024г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА .........................................., гр. София, с .........................., да
заплати на А. С. А., ЕГН: **********, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв., представляваща
заплатена държавна такса и възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, .........................................., гр.
София, с .........................., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Чомпалов от САК сумата в
размер на 400 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА .............................., гр. София с ......................................, да
заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сумата 197.60 лева /сто деветдесет и
седем лева и шестдесет стотинки/, получена без правно основание по Договор
за възлагане на поръчителство от 25.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
30.09.2024г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА .............................., гр. София с ......................................, да
заплати на А. С. А., ЕГН: **********, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лв., представляваща
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, .............................., гр. София с
11
......................................, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Чомпалов от САК сумата в
размер на 400 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А.,
ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12