О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 26.07.2018 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 3032 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
10.07.2019г. на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 182/2016г.
по описа на ОДМВР - Бургас, пор № 1909/2016г. по описа на БРП, водено срещу м.г.т.
с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от соченото за пострадало лице – П.С.Б.. В
жалбата се посочва, че изводите на БРП са неправилни. Застъпва се, че неправилно наблюдаващият прокурор е приел, че
се касае за гражданско-правен спор. Изразява се становище, че в конкретния
случай са налице всички признаци на престъплението по чл. 209, ал.1 НК, за
което е привлечен Т. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление и върне
делото на БРП.
Съдът намира, че така депозираната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от активно легитимирано лице – сочения
за пострадал от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е
подадена в преклузивния седемдневен срок (постановлението е получено на 15.07.2019г.,
а жалбата е депозирана на 17.07.2019г). Разгледана по същество съдът я намира
за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 06.06.2016г. по реда на
чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на
РП-Бургас и е водено за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК. В хода на
разследването с постановление от 29.05.2017г. като обвиняем е бил привлечен м.г.т.
за извършени от него в периода 22.06.2015г. – м.12.2015г. общо 6 измами спрямо П.Б.,
обединени в едно продължавано престъпление, с общ предмет от 15200 лева.
С
атакуваното постановление на БРП от 10.07.2019г. наблюдаващият прокурор приел,
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление от общ характер, поради което и
прекратил наказателното производството. За да стигне до този извод
представителят на държавното обвинение е посочил, че действително се
установява, че в процесния период св. Б. е предоставил на обв.
Т. парични суми, които последния не е върнал, но е приел, че се касае за
гражданско-правни отношения, които не изпълват със съдържание престъпния състав
по чл. 209 НК. Посочил е, че изначално двамата не са уговорили срок за връщане
на паричните суми, поради което и според него обвиняемият не е въвел в
заблуждение Б. относно срока за връщането на парите. Застъпил е, че обвиняемият
е имал намерение да върне парите, поради което и в последствие двамата са
сключили договор за заем с падеж до 01.05.2019г. и дори са уговорили неустойка
в случай на забава. В заключение е посочил, че в хода на разследването не са
събрани доказателства, че към всеки един момент, когато е искал пари на заем от
пострадалия, обв. Т. го е мотивирал да извърши акт на
имуществено разпореждане, като чрез въздействие върху съзнанието му да е
оформил погрешни представи, в насока кога ще върне паричните суми. В заключение
е посочил, че дори без резерва да се приеме, че е имало извършена измама спрямо
пострадалия, то единствено в показанията на последния има твърдения,
обосноваващи съпричастността на Т. към престъпното деяние, поради което и
самото обвинение се явява недоказано. В тази връзка акцентира, че от
доказателствената съвкупност следва да се изключат показанията на св. С. К. и
тези на св. М. М.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че изводите на
прокуратурата към настоящия момент са прибързани и необосновани, а от там и
незаконосъобразни по следните причини:
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в постановлението за прекратяване прокурорът е изложил фактическата обстановка, която приема за
осъществена, поради което и няма нужда тя да бъде преповтаряна, като съдът ще
се спре по-подробно на доказателствените източници. Прави впечатление, че в рамките на около 3 години по делото са
проведени около 10 разпита на пострадалото лице, в които същият е депозирал
показания за едни и същи факти. Дали наистина това е било необходимо или не -
излиза извън компетентността на настоящата инстанция в това производство, но
по-важното е, че в рамките на тези многобройни разпити всеки път пострадалият е
излагал по идентичен начин възприятията си за случилото се (разбира се с
незначителни разминавания, лесно обясними с изминалия период от време).
Въпросните показания по мнение на настоящата инстанция са логични,
последователни и правдиви. Същите намират своята косвена опра в останалия
доказателствен материал – показания на свидетелите А. Б., Н. Б., А. В., С. К.
(по-надолу съдът ще изложи мотиви защо към момента тези показания могат да се
ползват), извлеченията от банкови сметки, писмените доказателства – записи на
заповед, договор за заем и т.н. Поради тази причина няма никаква пречка
показанията на св. П. Б. да се кредитират, нещо което очевидно е било сторено
от наблюдаващия прокурор при очертаване на фактическата обстановка. В тази
връзка съдът не споделя изводът на прокурора, че понеже само Б. уличава обв. Т., то и само заради това обвинението се явява
недоказано. Процесуалният закон, а и практиката на съдилищата е категорична, че
за достоверността и убедителността на доказателствата следва да се изхожда не
от тяхното количествено измерение, а от тяхната логичност, последователност и
т.н., поради което и няма никаква пречка обвинителната теза да намира опора в
показанията на пострадалия, ако същите отговарят на горните изисквания. Не може
да се подмине, че в подкрепа на тези показания са и обясненията на обвиняемия,
който също потвърждава, че действително е получил от пострадалия сумата от
15 200 лева, но посочва, че е смятал да я върне. Единственият
доказателствен източник, който се разминава с изложеното от св. Б. е разпита на
св. М. М., който отрича да е виждал пострадалия или да е говорил с него. Следва
да се има предвид обаче, че св. М., видно от показанията на пострадалия, е
участвал в срещата между него и обвиняемия и също е имал своята роля при
формиране на неверните представи у пострадалия, при което съвсем логично е да
не излага факти, които биха довели до уличаването му в участие в
инкриминираното деяние. Поради това показанията на този свидетел следва да се
анализират с особено внимание – нещо което в случая не е сторено. Тук е мястото
да се посочи, че в хода на цялото разследване дори не е изискана справка от
мобилните оператори, относно собствеността на посочения от пострадалия
телефонен номер, предоставен му за връзка с „М.“, за да може да се провери дали
същият се е ползвал от М., от обвиняемия или от друго някое лице. Действително
на л. 153 е налична докладна записка, в
която с едно изречение е посочено, че ползвателят на телефон с № ********** не
е установен. При положение, че дори не е изиска справка за собственост на този
номер изводът няма как да се приеме за меродавен. Следва да се има предвид, че
информацията за собствеността на телефонния номер не е такава по смисъла на чл.
159а НПК, вр. с чл. 251б и сл. ЗЕС, поради което и не
е необходимо съдебно разпореждане за получаването й, нито съхраняването й е
обвързано с 6-месечен срок. Поради това няма пречка информацията да се изиска и
сега и чрез проверката й да се проверят твърденията на св. М.
По
отношение на показанията на св. С. К., по мнение на съда, неправилно към
настоящия момент същите са били изключени от доказателствения
материал. Видно от повторния й разпит на л.258 същата е заявила, че се
възползва от правото си при този разпит да не дава показания относно М. Т.,
които евентуално биха го уличили в престъпление (право по чл. 121, ал.1 НПК), а
не че отказва да бъде свидетел (право по чл. 119 НПК). При това положение няма
никаква пречка да се използват, вече дадените от нея показания, доколкото тя не
е загубила качеството си на свидетел. Това уточнение е с оглед прецизност и не
оказва пряко влияние върху крайните правни изводи на съда.
По
отношение на обясненията на обвиняемия следва да се има предвид, че същият
потвърждава, че действително е получил парична сума от пострадалия, но твърди,
че е имал намерение да я върне. В прокурорския акт въобще не е анализирано дали
същият е имал възможност да изпълни това си твърдение или не, а на доверие се
приема, че действително Т. е смятал да върне парите. Още в постановлението на
ОП-Бургас, с което е отменено предходно прекратяване на делото (л.228-231)
правилно е посочено, че голословната декларация на обвиняемия, че е имал
намерение да върне парите не е достатъчна, а трябва да се изследва как, по
какъв начин е смятал да стори това и въобще имал ли е изначална възможност да
го направи. В изпълнение на това указание действително са били изискани справки
за собственост и трудови доходи, но информацията получена от тях не е била
анализирана от прокурора в крайния му акт, поради което и не става ясно защо
прокурорът приема, че в действителност обвиняемият е имал намерение да се
издължи и че обективно е имал възможност за това, при положение, че от
изисканите справки не се установява това.
По отношение на извода, че се
касае за гражданско-правен спор съдът следва да посочи, че в трайна практика на
ВКС се приема, че наказателно-правна измама е възможна и при съществуващи
договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица – примерно договор за
заем или договор за изработка. Разграничителния критерий между обикновеното
неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното
отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на
сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на
сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение,
постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на
насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по
една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. При
наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния
резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и
да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност.
Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално
той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе у пострадалото лице
заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което
би се явило без правно основание. В този изричен смисъл и Решение № 433 на ВКС
по наказателно дело 902/2015, Решение №
329 на ВКС по наказателно дело №
1105/2015г. , Решение № 337/2015г. на ВКС, кас. дело
№ 716 /2015г. Трайно установено в съдебната практика е и разбирането, че за
умисъла или намерението на дееца, като факти от неговия вътрешен живот, се съди
като се преценят всички факти и обстоятелства от обективната действителност, които
съпътстват престъпното деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи
преки доказателства е трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. Като безспорна индиция за наличието на
първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни
задължения се приема отсъствието на обективна възможност за изпълнение на
задължението към момента на сключване на договора. Така Решение № 330 от 17.11.2015 г. по н. д. № 882
/ 2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение, Решение № 453
от 31.10.2011 г. по нак. д. № 2098/2011 г. на ВКС.
Всички тези принципни положения, съотнесени към настоящите 6 деяния водят до следния извод.
Безспорно от събраните към
момента доказателства се установява, че по отношение на ремонта на покрива - обвиняемият
не е имал нито възможност, нито средства, нито познания да извърши обещания
ремонт, нито реално е пристъпил към каквото и да е изпълнение – закупуване на
материали, фактическо започване на ремонта и т.н. Въпреки това същият е
действал активно и е създал у пострадалия неверни представи, че в
действителност познава човек, който може да изпълни ремонта и че ще му
съдейства това да се случи. Веднага след като е получил сумата от 3000 лева
обаче Терзийски е започнал да изтъква какви ли не причини, поради които не може
да започне ремонта (виж разпит на пострадали на л. 241-242) и не е върнал
получената сума, поради което и по мнение на настоящия състав и поне към
настоящия момент и на базата на събраните доказателства се налага изводът, че още
изначално Т. не е желаел постигането на правомерния резултат на облигационната
връзка, а е целял само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и
да било по повод възникналото гражданско правоотношение. При това положени
съдът не може да сподели изводите на прокурора, че поведението му сочи на
обикновено неизпълнение на договорни отношения. С оглед горното съдът счита, че
заключението на държавния обвинител по отношение на първото от шестте
инкриминирани деяния е необосновано, доколкото не почива на правилното интерпретиране
на фактите и е в противоречие с наложилата се съдебна практика. Между другото в
прокурорския акт липсва изрична мотивировка по отношение на първото от
инкриминираните деяния, като е обърнато повече внимание на останалите деяния,
включени в продължаваното престъпление.
По отношение на 5-те деяния
касаещи получаването на заеми, съдът също счита, че не се касае за обикновено неизпълнение
на граждански отношения. Установява се безспорно, че при всеки един от случаите
обвиняемият е изтъквал точно определена причина, която да използва като
привидно основание за получаване на паричните суми – за лечение; за постъпване
на работа в МВР; за закупуване на апартамент; за вдигане на възбрана и т.н.
Очевидно е, че тези основания не са били верни, поради което се налага изводът,
че реално обвиняемият е въвел в заблуждение пострадалия, относно основанието за
имущественото разпореждане, което към настоящия момент и по мнение на настоящия
състав - няма как да се обясни с друго, освен с изначална липса на намерение у Т.
за връщане на взетата сума. Липсата на изначално намерение да се издължи прави
ирелевантно уговаряне на конкретен срок за връщане на заетата сума (между
другото дори такъв срок да не е уговорен, това не означава че заемът е
безсрочен, доколкото разпоредбата на чл. 240 ЗЗД изрично посочва, че ако не е
уговорено друго заемателят дължи връщане на парите в
едномесечен срок от поканата). По мнение на настоящия състав и при петте заема
обвиняемият е въвел в заблуждение пострадалия относно основанието, за което са
необходими средствата, като всеки път е използвал такива аргументи, които да
въздействат житейски силно върху Б. и да го мотивират да даде сумата, въпреки
че нито един от тези аргументи не е бил верен. Нещо повече – по делото не са
събрани никакви доказателства, които да сочат, че реално към момента на
получаване на всяка една от сумите Т. е имал реална възможност да се издължи,
което в комбинация с неверните причини, поради които е искал сумите,
недвусмислено сочи на единствената цел -
получаване на имотната облага, без да намерение да се изпълни насрещно
задължение (връщане на заетата сума). В подкрепа на този извод е и фактът, че
въпреки дългия изминал период – 4 години и въпреки многократните покани –
обвиняемият реално не е възстановил и върнал почти нищо от дължимото (върнал е
само 600 лева, което на фона на общ заем от 12200 е пренебрежимо малко). Това
че в последствие, много след довършване на деянията, обвиняемият е подписал два
записа на заповед и е сключил договор за заем, по които очевидно също не е имал
намерение да се задължава, доколкото въпреки тях не се е издължил - няма как да
се тълкува в негова полза. Касае се за опит за уреждане на деликтите
отношения между извършителя и увредения, които по никакъв начин не водят до
отпадане на наказателната отговорност на първия – обстоятелства изяснени от
ОП-Бургас в коментираното вече отменително
постановление, към които настоящият състав напълно се солидаризира, поради
което и намира за ненужно да ги преповтаря. Поне към настоящия момент за съда
няма никакво основание да счита, че подписаните записи на заповед и договор за
заем целят нещо друго освен повторното заблуждаване на пострадалия, че парите
му ще бъдат върнати, респективно – опит за отбягване на наказателната отговорност.
С оглед горното настоящият състав
счита, че към момента постановлението на РП-Бургас е необосновано, доколкото правните
изводи в прокурорския акт не кореспондират с изведената фактическа обстановка. Съдът
не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното
производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне
и/или поддържа обвинение и за какво. Противното би означавало, че съдът не
контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите
функции на прокурора. Съдът следва да извърши преценка на правилността на
формирането на изводите на прокурора, както и дали същият е провел пълно
всестранно и обективно разследване, преди да формира окончателното си мнение.
Както стана ясно по-горе съдът, в настоящия му състав, приема, че в случая
разследването е непълно и изводът на прокурора, обективиран в постановлението
за прекратяване, не почива на приетата фактическа обстановка. Всичко това дава
основание на БРС да отмени постановлението за прекратяване и да върне делото на
БРП за прилагане на закона, съобразно с мотивите на настоящето определение.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 10.07.2019г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 182/2016г. по описа на ОДМВР - Бургас, пор № 1909/2016г.
по описа на БРП, водено срещу м.г.т. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с
мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП, на соченото за пострадало лице - П.С.Б., на защитника на обвиняемия – адв. С. Д. - БАК и на обвиняемия – м.г.т..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: