Р Е Ш Е Н И Е № 69
Гр. Сливен, 07.07.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 56 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1586 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 67/10.02.2020
г. по АНД № 1586/2019 г. на Районен съд Сливен е отменено Наказателно
постановление № F464137/04.02.2019 г., издадено от Директор на офис Сливен при
ТД на НАП - Бургас, с което на П.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, като лице
подлежащо на задължителна регистрация по ЗДДС, за нарушение по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 53, вр. чл. 27 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ТД на НАП, която чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен при
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаело се за
формално нарушение, а бил и незаконосъобразен доводът на районния съд за
маловажност на случая, доколкото важността на обществените отношение, които се
регламентират със ЗДДС. Моли съда да отмени атакуваното първоинстанционно
решение и потвърди наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован,
не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че решението на Районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на представителя
на ОП - Сливен анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
Настоящият ответник
по касационната жалба П.В.М. бил регистриран като з. п.. На 21.12.2018 г. подал
Заявление вх. № ДДС.0000-0050173 за регистрация по ЗДДС, към която приложил
справка за облагаемия оборот за последните 12 месеца преди текущия, съгласно
която облагаем оборот с натрупване е посочен от м. април 2018 г. до м. ноември
2018 г., възлизащ общо на 60 545,35 лева. С Резолюция за извършване на
проверка № 202691802627493/21.12.2018 г. орган по приходите възложим извършване
на проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на П.В.м..
Проверката установила, че задълженото лице е достигнало облагаем оборот за
задължителна регистрация в размер на 53 337,35 лева за периода 01.11.2017
г. – 31.10.2018 г., формиран от дейност като ЗП от продажба на зърнени култури,
плодове и зеленчуци, но не е подало заявление за регистрация в периода
01.11.2018 г. – 07.11.2018 г. При така установеното и приемайки, че не е спазен
срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, орган по приходите
съставил Акт за установяване на административно нарушение № F464137/03.01.2019 г., в който квалифицирал деянието
като такова по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на упоменатия АУАН, на 04.02.2019
г. Директорът на ТД на НАП – офис Сливен при ТД на НАП – Бургас издал
Наказателно постановление № F464137/04.02.2019 г., с което на П.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, като лице подлежащо на задължителна регистрация по ЗДДС, за
нарушение по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 53, вр. чл. 27 и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да отмени
Наказателното постановление, Районният съд развил следните мотиви:
Решаващият съд е
приел, че нарушението е установено и доказано по безспорен начин, но същото е
маловажно, доколкото заявлението е подадено в много кратък срок след
законоустановения срок, а и е извършено за пръв път. При такива доводи съдът е
приел, че деянието, макар и формално да осъществява признаците на
административно нарушение, съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е
валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
Видно от събраните
по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: извършеното
нарушение е на пръв път, а закъснението за подаване на заявление за регистрация
по ЗДДС е минимално. С визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена
възможност на наказващия орган да освободи от административна отговорност
извършителя в случаите на малозначителност на нарушението. Прилагането на тази
разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не
може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни
случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28
от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта
на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно
се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай: извършено
е за пръв път, а закъснението за подаване на заявление за регистрация е
минимално и няма настъпил вредоносен резултат. Тези обстоятелства са подкрепени
с категорични и безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на
първоинстанционното производство. Същите са били налице от фактическа страна и
при издаване на процесното наказателно постановление, но
административнонаказващият орган, като не ги е съобразил, респ. не е изпълнил
задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта на
нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият
съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т.см. е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т.н.д.
№ 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е сторил това, Районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо са неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички
съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за
незаконосъобразност на Наказателно постановление № F464137/04.02.2019 г.,
издадено от Директор на офис Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на П.В.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, като лице подлежащо на задължителна регистрация по
ЗДДС, за нарушение по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 53, вр. чл. 27 и
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500,00 (петстотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в жалбата
като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 67/10.02.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1586/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.