Решение по дело №20148/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261401
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110120148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /….04.2021г.; гр. ***

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - ***, 10 състав, на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***              при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 20148 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 341 ГПК и следващите, във фаза на извършване на делбата.

               Образувано е по предявен от С.М.Е., ЕГН **********, иск срещу К.М.Д., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде допусната делбата на следния недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ***по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес в ***, с площ от 81,25 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, сервизни помещения, ведно с изба номер 25 с площ от 5.94 кв.м. и 0,9868% от общите части на сградата, при квоти от по ½ за всяка страна.

         С  влязло в законна сила решение № 3633 от 31.07.2020г. по описа на ВРС, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 20148/2019г., съдът е допуснал делба на следния недвижим имот, апартамент с идентификатор ***по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес в ***, с площ от 81,25 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, и  сервизни помещения, при граници: ***, ***, ***и ***, ведно с изба номер 25 с площ от 5.94 кв.м. и 0,9868% от общите части на сградата, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: ½ ид.ч. за С.М.Е., ЕГН **********, с адрес *** и ½ ид.ч. за К.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***.

         В открито съдебно заседание съдът е приел за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищцата С.М.Е. по реда на чл. 346 ГПК за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2550,00 лв., представляваща сбор от дължимото обезщетение за еднолично ползване на имота за периода от 10.12.2019г. до 12.11.2020г. Посочено е, че ответникът е бил поканен с исковата молба за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         В проведеното открито съдебно заседание на 12.11.2020г. ответникът К.Д. не оспори, че само той има ключ за процесния имот. Заяви „Само аз използвам жилището. И преди и след смъртта само аз го ползвам жилището.“ Предвид изложеното обстоятелството, че само ответникът използва имота е било прието за безспорно.

         По делото е допуснато извършването на СТОЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: За апартамент с идентификатор ***по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес в ***, с площ от 81,25 кв.м., не съществува техническа възможност да бъде разделен на дялове, съобразно квотите на съсобствениците. Няма възможност да се оформи втори вход и стаи. Съобразно Наредба номер 7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, няма техническа възможност за извършване на делба между съделителите, съобразно квотите. Пазарната цена на имота е в размер на 109 000,00 лв. Наемната цена на имота за периода от 10.12.2019г. до 12.11.2020г. е в размер на 5100,00 лв.

          Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба, като по волята на един и независимо от волята на другите участници в имуществената общност, тя се прекратява. Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници.  Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.

                   С оглед на изложеното и доколкото допуснатият до делба имот е неподелям, съдът може да приложи единствено следният способ за извършване на делба – изнасяне на имота на публична продан. Това е така, доколкото по делото липсва искане за възлагане на имота по реда на чл. 349 ГПК. Този извод се обосновава от приетото по делото заключение по допуснатата СТОЕ, която съдът кредитира изцяло, като професионално дадена и отговаряща изцяло на поставените въпроси. В случая са налице условията в чл. 348 ГПК, който урежда, че когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

            По направените във втора фаза искания:

            Искането на ищеца по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява изцяло неоснователно. Самата норма урежда, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Това е частен случай на общата забрана за неоснователно обогатяване. Целта е присъждане на парично обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според притежаваните права. Материална предпоставка за уважаване на иска е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Задължението за заплащане на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. (Решение № 51 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4829 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение)

           В постановеното Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Претенцията за обезщетение по ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: - той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, - той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея; - ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание или с договор за наем трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

            Внимателният прочит води до обоснован извод, че обезщетение се дължи от момента получаване на писмената покана от ползващия собственик. В случая поканата е била обективирана в исковата молба, която е получена от ответника на 04.03.2020г. Т.е. дори да се дължи обезщетение, началният момент следва да е именно 04.03.2020г., а не 10.12.2019г. Но освен това се достига до извод, че за уважаване на иска следва ползващият имота съсобственик да НЕ допуска до ползване другите съсобственици, да им пречи да упражняват своите права върху имота, да им пречи да си служат с имота/вещта, да НЕ зачита конкурентните права на другия съсобственик. Безспорно по делото се установи, че само ответникът ползва имота, предмет на делба и само той има ключ за имота. Но сам по себе си този факт е недостатъчен за уважаване на претенцията. Ищцата следваше да установи, че е правила опити да използва своя съсобствен имот, съобразно нейната квота в него. Следваше да представи доказателства, че е изразявала желание да ползва имота по предназначение или да получава плодове от него, като например наем. По делото не се установи ответникът да е създавал пречки на ищцата да ползва имота. Дори с поведението си ответникът показа заинтересованост да даде възможност на ищцата да ползва имота. Твърдението на ответника, че не може да се свържи с ищцата, остана необорено. Съдът намира, че за да уважи претенция по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС следва да е събрал достатъчно доказателства, че единият съсобственик е пожелал, изразил е воля, достигнала до другия съсобственик, да използва съсобствената вещ, при което положението ползващият съсобственик е ограничил тази възможност или е отказал да предаде фактическата власт на имота. Такива доказателства не се събраха.

                   По разноските:            

                      В чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е уредено, че по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. Следователно С.М.Е. и К.М.Д. дължат държавна такса в размер съобразно на квотите им съсобствеността и съобразно пазарната цена на имота. Следователно всеки съделител дължи в полза на съда сумата от 2180,00 лв. С оглед на обстоятелството, че в делбеното производство страните имат качество едновременно на ищец и на ответник, съдът намира, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат оставени така, както са направени от страните. Но ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 150,00 лв., заплатена за извършване на СТОЕ.

                  Отделно от това С.Е. следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 102,00 лв. за предявения иск по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, следният недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ***по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес в ***, с площ от 81,25 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, сервизни помещения, ведно с изба номер 25 с площ от 5.94 кв.м. и 0,9868% от общите части на сградата.

 

                ОТХВЪРЛЯ предявеното от С.М.Е., ЕГН **********, искане по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника К.М.Д., ЕГН **********, да й заплати сумата от 2550,00 лв., представляваща сбор от дължимото обезщетение за еднолично ползване на имота, представляващ апартамент с идентификатор ***по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес в ***, с площ от 81,25 кв.м., за периода от 10.12.2019г. до 12.11.2020г., поради неоснователност.

 

               ОСЪЖДА С.М.Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - *** държавна такса по иска за делба в размер на 2180,00, представляваща 4 % върху стойността на дела й в размер на 54 500,00 лв., както и сумата от общо 102,00 лв., държавна такса по предявената претенция по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, на основание чл. 355 ГПК.

 

               ОСЪЖДА К.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - *** държавна такса по иска за делба в размер на 2180,00 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела му в размер на 54 500,00 лв., на основание чл. 355 ГПК.

 

              ОСЪЖДА К.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.М.Е., ЕГН **********, сумата от 150,00 лв., представляваща платена от С.Е. сума за възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото СТОЕ.

 

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от получаването му, пред Окръжен съд – ***.

      

 

                                                     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................