Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 29.01.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 14 623 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът Н.Н.Т. твърди, че е кредитор на дружество „С.0.” ЕООД / с пред. наименование „БГ С.И.” ЕООД/ по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, което обстоятелство било установено с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че след образуване на производството по съдебно установяване на вземането управителят на търговското дружество се разпоредил последователно с апартамент 24, находящ се в гр. София, кв. „Левски”, ул. „*********със застроена площ от 139, 74 кв. м. и с апартамент 19, находящ се в гр. София, кв. „Левски”, ул. „*********5 със застроена площ от 75,60 кв. м. като продала същите на себе си като физическо лице. Твърди се, че тези сделки са увреждащи кредитора – ищец, поради което същият е мотивирал правен интерес и иска от съда да признае за установено, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 166, дело 1182/3023 г.  и договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 118, дело 274/2012 г. са недействителни спрямо него.

Ответникът „С.0.“ ЕООД,  оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. С молба от 07.06.2017 г. неговият управител заявява признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

Ответницата Л.Р.Х., оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК по заявени съображения в същия. Претендира разноски.

Съдът след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда. Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора, когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора / в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 171/2009 г. /.

С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството, че процесния по делото договор е възмезден законодателят поставя изискване за знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице. Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна предвиденост.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. В тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на ответника „С.0.” ЕООД / с предходно наименование „БГ С.И.” ЕООД/ с оглед неоспорените по делото твърдения за развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и облигационно вземане, основано на този развален договор. Тези твърдения се подкрепят и от представения по делото изпълнителен лист от 21.11.2016 г. на СГС, Първо ГО, 19 състав, гр.д. 2000/2012 г. Исковата молба по това гражданско дело е депозирана на 08.02.2012 г. т.е. към тази дата и с оглед уважаването на претенцията по делото вземането на ищеца е било ликвидно и изискуемо. Двете процесни разпоредителни сделки са извършени на 21.04.2012 г. и на 30.11.2012 г. При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца е възникнало преди датата на разпоредителните сделки. Обстоятелството, че по отношение на вземанията на ищеца – кредитор е постановено съдебно решение /цитираното по-горе решение на СГС, I-19 състав/ има значение с оглед установяване на размера на вземането, за който на същия е предоставена възможност за принудително удовлетворяване, но не касае моментът на възникване на самото вземане /решение 566/18.06.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1473/2009 г./. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена първата от фактическите предпоставки на състава на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора. Знанието на длъжника по разваления предварителен договор /ответникът „С.0.” ЕООД / е очевидно доколкото се намалява възможността на кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./. Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от друго имущество на длъжника. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Третата предпоставка касае субективният елемент на състава, а именно знание за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя, предвид възмездния характер на сделката. Настоящият съдебен състав намира, че същата при доказателствена тежест на ищеца е установена. За да обоснове този извод съдът взе предвид константната съдебна практика, която следва да съобрази, съгласно която длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение № 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и разглеждания случай. Не на последно място следва да се вземе предвид и изричното признание от страна на ответника „С.0.” ЕООД – продавач по процесната сделка, заявено при условията на чл. 237 от ГПК. 

Купувачът – физическо лице, от своя страна, е едноличният собственик на капитала на дружеството – продавач, поради което и с оглед горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че същият е знаел за увреждането.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че е установена и третата предпоставка на фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

При липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че исковете като основателни и доказани следва да се уважат.

На ищеца, с оглед нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК се следват разноски в размер на 3 296 лв., съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Н.Н.Т., ЕГН **********, със съд. Адрес: ***, офис 120 – адв. Д.Ж. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният на 21.04.2012 г. договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 118, рег. № 7611, дело 274/2012 г. на Нотариус 039 – И. *** действие – СРС, сключен между „БГ С.И.” ЕООД /със сегашно наименование „С.0.” ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, като продавач, и Л.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като купувач,  за следния недвижим имот: апартамент 19, находящ се в гр. София, кв. „Левски”, ул. „*********5 със застроена площ от 75,60 кв. м., състоящ се от входно антре, тоалетна, баня с тоалетна, склад, дневна с кухненски бокс, две стаи и балкон, заедно с изразени в площи 11,94 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която ще се изгради върху дворното място, цялото с площ от 880 кв.м., съставляващо УПИ ХVI-181, от кв.297, по плана на гр. София, местност „Левски – Ботевградско шосе”.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Н.Н.Т., ЕГН **********, със съд. Адрес: ***, офис 120 – адв. Д.Ж. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният на 30.11.2012 г. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 166, рег. № 24989, дело 1182/2012 г. на Нотариус 039 – И. *** действие – СРС, сключен между „БГ С.И.” ЕООД /със сегашно наименование „С.0.” ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, като продавач, и Л.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като купувач,  за следния недвижим имот: апартамент 24, находящ се в гр. София, кв. „Левски”, ул. „*********със застроена площ от 139, 74 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, тоалетна, кабинет, спалня и два балкона, заедно с изразени в площи 22, 08 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която ще се изгради върху дворното място, цялото с площ от 880 кв.м., съставляващо УПИ ХVI-181, от кв.297, по плана на гр. София, местност „Левски – Ботевградско шосе”.

ОСЪЖДА „С.0.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и Л.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Н.Н.Т., ЕГН **********, със съд. Адрес: ***, офис 120 – адв. Д.Ж. сумата от 3 296 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред АС - София.

 

                                     СЪДИЯ: