Решение по дело №2567/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1344
Дата: 29 септември 2023 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20234430102567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Плевен, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430102567 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ПРАШАНОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр.
Плевен против Т. Ц. Ц. от ***. В молбата се твърди, че ищцовото дружество
се занимава с проектиране на фотоволтаични централи. Твърди се, че в
началото на м. септември 2022 год. ответникът поръчал на ищеца да му
изработи два проекта, като цената на услугата била 2 400 лв. с включено ДДС.
Твърди се, че проектите били изработени, като на *** год. ответникът ги
получил лично. Твърди се, че била издадена фактура № *** год., която била
осчетоводена и с платени данъци. Твърди се, че срокът за плащане от страна
на ответника бил 28. 02. 2023 год., но такова не било извършено. Твърди се,
че ищецът изпратил покана за доброволно плащане по куриер, но ответникът
отказал получаването й. Твърди се, че поради това ищецът подал заявление по
реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. по
описа на *** районен съд. Твърди се, че съдът издал заповед за изпълнение,
срещу която постъпило възражение от ответника, което обуславя правния
1
интерес от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено спрямо ответника вземането му за сумата от 2 400
лв., представляваща стойността на поръчани и изготвени два броя проекти за
фотоволтаични централи, отразена в издадената фактура № *** год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. По делото са
приложени два технически инвестиционни проекта с възложител ответника Т.
Ц. Ц. и *** ***. А. П. О. за обект „монтаж на инсталация за производство на
ел. енергия, намираща се в ПИ *** в *** и обект „монтаж на инсталация за
производство на ел. енергия, намираща се в ПИ *** в ***. Представен е и
граждански договор № *** год., сключен между ищеца „Прашанов
Инженеринг“ ЕООД като възложител и ***. А. П. О. като изпълнител с
предмет изготвяне на проектна документация за монтаж на инсталация за
производство на ел. енергия в ***- ПИ *** и ПИ ***. Не на последно място,
по делото е представена и фактура № *** от *** год., издадена от „Прашанов
Инженеринг“ ЕООД на Т. Ц. Ц. за сумата от 2 400 лв., представляваща
стойността на изготвена проектна документация за обект „монтаж на
2
инсталация за производство на ел. енергия, намираща се в ПИ *** в *** и
обект „монтаж на инсталация за производство на ел. енергия, намираща се в
ПИ *** в ***. В хода на съдебното дирене се установи, че процесната фактура
е осчетоводена при ищцовото дружество и е включена в дневници- продажби
за м. януари 2023 год. Съгласно разпоредбите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от
ТЗ и създадената във връзка с тях константна съдебна практика счетоводните
книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната,
която ги е водила. В конкретния случай ответникът по делото не е оспорил
редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство, при което
положение извършеното вписване на процесното задължение от 2 400 лв.
следва да се цени като доказателство в полза на ищеца, още повече, че
същото кореспондира и с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото бе установено по
безспорен начин, че между страните е било налице облигационно
правоотношение, произтичащо от неформален договор за изработка, в
изпълнение на което ищецът е изготвил и предоставил на ответника проектна
документация за обект „монтаж на инсталация за производство на ел.
енергия, намираща се в ПИ *** в *** и обект „монтаж на инсталация за
производство на ел. енергия, намираща се в ПИ *** в ***. Няма данни по
делото, а и възражения в тази насока, за наличието на пропуски или
недостатъци в изготвените проекти, което да оправдава отказа на ответника
като възложител да заплати стойността на извършената услуга. Поради това
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 48, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 588,
00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Ц. Ц.
3
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ПРАШАНОВ
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, ул. „Генерал Радецки“ № 2, представлявано от М. И. П., сумата от 2 400,
00 лв., представляваща стойността на поръчани и изготвени два броя проекти
за обект „монтаж на инсталация за производство на ел. енергия, намираща се
в ПИ *** в *** и обект „монтаж на инсталация за производство на ел.
енергия, намираща се в ПИ *** в ***, която сума е отразена в издадената
фактура № *** год., ведно със законната лихва, считано от 14. 03. 2023 год.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Ц. Ц. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ПРАШАНОВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Генерал Радецки“ № 2, представлявано
от М. И. П., сумата от 48, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 588, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4