№ 4161
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216341 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 606147-F628533 от 14.10.2021г. П.Г. – и.д.
Заместник директор в ТД на НАП София е наложил на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.18, ал.5 от Валутен закон (ВЗ) на „...........“ .........
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл.5 от Наредба № 4/08.08.2003г.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „...........“ ........., в която
се посочва, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че
изложените в Наказателното постановление твърдения се намират в противоречие с
действителните факти и обстоятелства, а също така и с материално-правните и
процесуалните правила. Сочи се, че НП и АУАН са издадени от некомпетентен орган и в
тази връзка се цитира чл.18, ал.12 от ВЗ. По съществото на спора се заявява, че описаните в
НП действия не съставляват нарушение на чл.5 от Наредба № 4/08.08.2003г. за условията и
реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл.3 от
ВЗ. Жалбоподателят посочва, че има сключени договори с клиенти и че същите са получили
в брой желаната от тях валута. Фактът, че те са платили за валутата чрез превод на лева в
банковата сметка на обменното бюро не може да отмени характера на правоотношението –
обмен на валута в наличност. В тази връзка в жалбата се цитира §1, т.31 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и се
посочва, че прехвърлянето на средства между сметките на заявителя и обменното бюро не
засяга характера на основното правоотношение между страните. Твърди се, че преводът на
1
левове в сметката на обменното бюро не може да бъде определен като обмяна на валута.
Същинската обмяна на валута се извършва в обменното бюро с предоставянето на валутата
в брой на съответния клиент. На следващо място се посочва, че извършването на
нарушението не е виновно. Фактът, че обмяната на валутата е документирана своевременно
и за сделките са уведомявани компетентните институции, показвало, че Дружеството не е
имало намерение да укрие продажбите и да навреди на фиска. Дори да се приеме, че има
извършено нарушение, то представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят се позовава и на чл.17 от ДОПК. Твърди, че нарушението било еднократно
и с ниска степен на обществена опасност, а целите на индивидуалната и генерална
превенция на административното наказание били постигнати с образуването на
административно производство. С тези аргументи се иска съдът да отмени изцяло
процесното Наказателно постановление.
Пред СРС - 10 състав жалбоподателят се представлява от адв. Д., която в съдебно
заседание на 20.04.2022г. заявява, че подържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 04.10.2022г. адв. Д. моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Адвокатът посочва, че Заповедта на Изпълнителния директор на НАП определя като
компетентен да издава Наказателни постановления Директорите и техните заместници на
ТД на НАП, но само по отношение на нарушенията на чл.18, ал.6 и чл.18, ал.7, т.2 от
Валутния закон, а в случая е констатирано нарушение на чл.18, ал.5 от Валутния закон. В
съответствие с това и на основание чл.18, ал.12 от Валутния закон АУАН и НП за
нарушения по чл.18, ал.5 от ВЗ следва да се съставят от лица, упълномощени от Министъра
на финансите. Поради това се повтаря тезата от жалбата, че издателят на Наказателното
постановление не е компетентен орган. Заявява се, че обменните бюра могат да извършват
сделки с валута в наличност и им е забранено да извършват сделки по безкасов път.
Преповтаря се жалбата, че когато на клиента се предоставя изисканата валута в брой, а той
плаща чрез банков превод, няма нарушение, тъй като клиентът е получил валутата в
наличност, а относно плащането нито законът, нито Наредбата предвиждали някакви
ограничения. Важното било как е получена валутата, т.е. да бъде в наличност – в брой, а не
как е платено след това. Иска се и прилагане на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН като се отмени
Наказателното постановление и се предупреди нарушителя.
Въззиваемата страна – Заместник директор на ТД на НАП София – се представлява
пред СРС от юрк. Начева, която в съдебно заседание на 20.04.2022г. оспорва жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 04.10.2022г. юрк. Начева пледира за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Според процесуалния представител на въззиваемата страна при
образуване на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения. Правилно бил приложен материалният закон и правилно Заместник директорът
на ТД на НАП е изпълнил правомощията си, тъй като е бил оправомощен със Заповед.
Според юрк. Начева няма законова основа за довода, че за състава на процесното нарушение
има значение единствено предоставянето на чуждестранна валута, тъй като обменът на
валута в обменните бюра се извършва само на място, т.е. безкасово с оглед осъществяване
2
на последващ контрол на държавата. Твърди се, че по делото са налице категорични
доказателства, че от страна на наказаното лице е извършено безспорно вмененото
нарушение. По отношение на приложението на чл.28 от ЗАНН юрк. Начева счита, че тази
норма е неприложима, тъй като ставало въпрос за няколко договора, по които е имало
касово плащане в значителен размер. Твърди се, че правилно е ангажирана отговорността на
наказаното лице и се иска СРС да потвърди издаденото Наказателно постановление като
законосъобразно. В зависимост от изхода на делото юрк. Начева претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят „...........“ ......... извършва дейност като обменно бюро.
На 25.06.2020г. бил сключен договор между „...........“ ......... и ЙО.СВ.СЛ. за покупко-
продажба на евро по преференциален курс. Уговорено било СЛ. да преведе по банковата
сметка на „...........“ ......... сумата от 195 650 лева на части или изцяло, като СЛ. трябвало да
уведоми „...........“ ......... със заявка – потвърждение за закупуването на валутата с уточнен
вальор и курс. На 25.06.2020г. ЙО.СВ.СЛ. подал заявка – потвърждение за купуване на 100
000 евро с вальор 25.06.2020г. по курс 1,9565 с левова равностойност 195 650 лева и превел
по банковата сметка на „...........“ ......... 195 650 лева. С разходен касов ордер (РКО) и бордеро
№ 94 от 25.06.2020г. на ЙО.СВ.СЛ. били предоставени от „...........“ ......... 100 000 евро.
На 16.07.2020г. между „...........“ ......... и „............“ бил сключен договор за покупко-
продажба на евро по преференциален курс. Уговорено било „............“ да преведе по
банковата сметка на „...........“ ......... сумата от 160 000 лева на части или изцяло, като
трябвало да уведоми „...........“ ......... със заявка – потвърждение за закупуването на валутата с
уточнен вальор и курс. На 16.07.2020г. „............“ подал заявка – потвърждение за купуване
на 81 780 евро с вальор 16.07.2020г. по курс 1,956469 и левова равностойност 160 000 лева и
по банковата сметка на „...........“ ......... били преведени 160 000 лева. С разходен касов ордер
и бордеро № 43 от 16.07.2020г. на управителя на „............“ били предоставени от „...........“
......... 81 780 евро.
На 15.07.2020г. между „...........“ ......... и „..........“ Е......... бил сключен договор за
покупко-продажба на евро по преференциален курс. Уговорено било „..........“ Е......... да
преведе по банковата сметка на „...........“ ......... сумата от 95 500 лева на части или изцяло,
като трябвало да уведоми „...........“ ......... със заявка – потвърждение за закупуването на
валутата с уточнен вальор и курс. На 16.07.2020г. „..........“ Е......... подало заявка –
потвърждение за купуване на 48 785 евро с вальор 16.07.2020г. по курс 1,957569 и левова
равностойност 95 500 лева. На 15.07.2020г. по банковата сметка на „...........“ ......... били
преведени 95 500 лева. С разходен касов ордер от 16.07.2020г. и бордеро № 41 от
16.07.2020г. на управителя на „..........“ Е......... били предоставени от „...........“ ......... 48 785
евро.
На 24.06.2020г. бил сключен договор за покупко-продажба на евро по
преференциален курс между „...........“ ......... и Д.И.Х. Уговорено било Х. да преведе по
3
банковата сметка на „...........“ ......... сумата от 224 019,25 лева на части или изцяло, като Х.
трябвало да уведоми „...........“ ......... със заявка – потвърждение за закупуването на валутата с
уточнен вальор и курс. На 24.06.2020г. Д.И.Х.подал заявка – потвърждение за купуване на
114 500 евро с вальор 25.06.2020г. по курс 1,9565 и с левова равностойност 224 019,25 лева,
като тази сума била преведена по банковата сметка на „...........“ ......... на дата 25.06.2020г. С
РКО от 25.06.2020г. и бордеро № 95 от 25.06.2020г. на Х. били предоставени от „...........“
......... 114 500 евро.
На 19.06.2020г. бил сключен договор за покупко-продажба на евро между „...........“
......... и „........“ АД. Уговорено било „........“ АД да преведе по банковата сметка на „...........“
......... сумата от 700 000 лева, както и да уведоми „...........“ ......... със заявка – потвърждение
за закупуването на валута с уточнен вальор и курс. На 19.06.2020г. от името на „........“ АД
била подадена заявка – потвърждение за купуване на 357 780 евро с вальор 19.06.2020г. по
курс 1,95651 и с левова равностойност 700 000 лева, като тази сума била преведена по
банковата сметка на „...........“ ......... на дата 19.06.2020г. С РКО от 19.06.2020г. и бордеро №
67 от 19.06.2020г. от „...........“ ......... били предоставени на управителя на „........“ АД 357 780
евро.
На 17.06.2020г. между „...........“ ......... и „..........“ Е......... бил сключен договор за
покупко-продажба на евро по преференциален курс. Уговорено било „..........“ Е......... да
преведе по банковата сметка на „...........“ ......... сумата от 783 000 лева на части или изцяло,
както и да уведоми „...........“ ......... със заявка – потвърждение за закупуването на валутата с
уточнен вальор и курс. На 19.06.2020г. „..........“ Е......... подало заявка – потвърждение за
купуване на 400 000 евро с вальор 19.06.2020г. по курс 1,9575 и левова равностойност 783
000 лева. На 19.06.2020г. по банковата сметка на „...........“ ......... били преведени 783 000
лева. С РКО от 19.06.2020г. и бордеро № 61 от 19.06.2020г. на управителя на „..........“ Е.........
били предоставени 400 000 евро от „...........“ ..........
На 23.09.2021г. Р. (в присъствието на Р. Г. Д.) съставил срещу „...........“ ......... Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F628533 за това, че във връзка с
цитираните по-горе договори „...........“ ......... извършва сделки с валута в наличност като
обменно бюро и че същото не може да извършва по занятие обмяна на валута по безкасов
начин. Поради това е прието, че „...........“ ......... е нарушило чл.5 от Наредба № 4 от
08.08.2003г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на
обменните бюра във връзка с чл.3 и чл.18, ал.4 от Валутния закон.
Актът е връчен срещу подпис на управителя на „...........“ Е......... на дата 24.09.2021г.
Посочените по-горе сделки, както и АУАН били описани и в Протокол № П-
22221421096693-073-001 от 29.09.2021г., касаещ проверка на Дружеството – жалбоподател,
извършена от служители на НАП.
Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение, на
14.10.2021г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 606147-F628533, с което
П.Г. – и.д. Заместник директор в ТД на НАП София е наложил на основание чл.53, ал.2, вр.
4
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.18, ал.5 от Валутния закон на „...........“ .........
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.5 от Наредба
№ 4/08.08.2003г.
Наказателното постановление е получено от управителя на „...........“ ......... срещу
подпис на дата 29.10.2021г. и е обжалвано с жалба от 04.11.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства – АУАН № F628533 от 23.09.2021г.; Протокол №
П-22221421096693-073-001 от 29.09.2021г.; Заповеди № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. и № 667
от 30.09.2021г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед № 435 от 18.06.2021г. на и.д.
Директор на ТД на НАП София; договори за покупко-продажба на валута от 25.06.2020г.,
16.07.2020г., 15.07.2020г., 24.06.2020г., 19.06.2020г. и 17.06.2020г.; заявка – потвърждение
от Й. СЛ.; заявка – потвърждение от „............“; заявки – потвърждения от „..........“ Е.........;
заявка – потвърждение от Д. Х.; заявка – потвърждение от „........“ АД; разходни касови
ордери от 25.06.2020г., 16.07.2020г., 25.06.2020г. и 19.06.2020г.; бордеро № 94/25.06.2020г.;
бордеро № 43/16.07.2020г.; бордеро № 41/16.07.2020г.; бордеро № 95/25.06.2020г.; бордеро
№ 67/19.06.2020г.; бордеро № 61/19.06.2020г., както и извлечения от сметката на „...........“
......... от дати 25.06.2020г., 16.07.2020г., 15.07.2020г., 25.06.2020г. и 19.06.2020г.
Цитираните по-горе договори за покупко-продажба на валута, заявки –
потвърждения, разходни касови ордери, бордера и извлечения от сметката на „...........“ .........
са обективни, достоверни и взаимно се подкрепят. Поради това СРС кредитира изцяло тези
писмени доказателства.
Констатациите в АУАН № F628533 от 23.09.2021г. и Протокол № П-22221421096693-
073-001 от 29.09.2021г. се основават на кредитираните по-горе договори, заявки –
потвърждения, разходни касови ордери, бордера и извлечения от сметката на „...........“ ..........
Поради това съдът дава вяра на фактите, изложени в Акта и Протокола. По отношение на
направените в тези два документа правни изводи – доколкото те не са факти, а изводи -
документите нямат обвързваща сила за съда, тъй като съдебният състав дължи
самостоятелна правна преценка на релевантните обстоятелства.
Приложените по делото Заповеди № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. и № 667 от
30.09.2021г. на Изпълнителния Директор на НАП и Заповед № 435 от 18.06.2021г. на и.д.
Директор на ТД на НАП София са официални документи, които разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тъй като изхождат от държавен
орган. Поради това съдът в принципен план ги кредитира.
Доколкото събраните по делото доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че документите, приложени на лист
24-29 и лист 39-52 от делото се явяват неотносими към този правен спор, тъй като се отнасят
до друго дело (НАХД № 16324/2021г.), но явно по погрешка са били приложени от
5
деловодителя по настоящото дело. Поради това те не следва да се подлагат на анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което СРС – 10 състав приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От съдържанието на АУАН и НП не става ясно на коя точно дата е извършено
нарушението по чл.5 от Наредба № 4/08.08.2003г. (по съображения, изложени по-долу), но
доколкото е посочено, че договорите са от 17.06.2020г., 19.06.2020г., 24.06.2020г.,
25.06.2020г., 15.07.2020г. и 16.07.2020г., плащанията по банков път са от 19.06.2020г.,
25.06.2020г., 15.07.2020г. и 16.07.2020г., а нарушението е констатирано на 23.09.2021г., то
може да се приеме, че съставеният на 23.09.2021г. Акт е издаден при спазване на сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН – доколкото за валутни нарушение срокът за съставяне на АУАН е 2
години от извършване на деянието. Наказателното постановление е издадено на
14.10.2021г., т.е. в рамките на месец след съставянето на АУАН. Поради това СРС приема,
че в конкретния случай са спазени и сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно
– наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с липсата на компетентност на лицата, издали АУАН и НП; процедурата по
съставяне на АУАН и относно липсата на яснота относно датата на извършване на
твърдяното нарушение и колко нарушения се вменяват на жалбоподателя.
Според чл.18, ал.5 от Валутния закон лице, вписано в регистъра по чл.3, ал.3 от ВЗ,
което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на Наредбата по
чл.3, ал.5 от ВЗ, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. Член 3, ал.3
от ВЗ гласи : „В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на
лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Вписването в регистъра се извършва в 14-
дневен срок от подаването на всички документи, изискуеми в Наредбата по ал.5.“. Според
чл.3, ал.5 от ВЗ Министърът на финансите издава Наредба, с която определя условията и
реда за вписване в регистъра по чл.3, ал.3 от ВЗ, както и изискванията към дейността на
обменните бюра. Тази Наредба е № 4 от 08.08.2003г. за условията и реда за вписване в
регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.
В процесния случай „...........“ ......... е наказано на основание чл.18, ал.5 от ВЗ по
административен ред за нарушение на чл.5 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. за условията и
реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Това
означава, че на основание чл.18, ал.12, изр.1 от Валутния закон АУАН трябва да се състави
от оправомощени от Министъра на финансите длъжностни лица, а Наказателното
постановление – да се издаде от Министъра на финансите или от оправомощени от него
6
длъжностни лица. В случая, обаче, АУАН е съставен от Р., който според приложената по
делото Заповед № 435 от 18.06.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП София е заемал
длъжността „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП София, Дирекция „Контрол“,
Отдел „Проверки“, Сектор „Проверки“ ИРМ Кюстендил след 01.07.2021г. По делото е
приложена Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП, но
липсва Заповед или друг документ, доказващ, че Р. е оправомощен от Министъра на
финансите да състави АУАН. По отношение на Наказателното постановление - посочено е,
че е издадено от П.Г. – и.д. Заместник директор в ТД на НАП София, т.е. НП не е издадено
от Министъра на финансите. Същевременно въззиваемата страна не е ангажирала
доказателства П.Г. да е бил оправомощен от Министъра на финансите да издаде
конкретното Наказателно постановление. По делото е приложена само Заповед № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП, но от една страна с нея не се доказва
оправомощаване от Министъра на финансите, а от Изпълнителния директор на НАП, а от
друга страна точка 1.3. от тази Заповед се отнася до чл.18, ал.6 и ал.7, т.2 от ВЗ, но не и до
нарушенията, регламентирани в чл.18, ал.5 от ВЗ. Това означава, че по делото не е доказано
Наказателното постановление да е издадено от компетентно лице съгласно нормата на чл.18,
ал.12, изр.1 от ВЗ. Още нещо – предоставената от въззиваемата страна по делото Заповед №
667 от 30.09.2021г. на Изпълнителния директор на НАП доказва, че Пламен Найденов
Георгиев считано от 19.11.2021г. е заемал длъжността „Заместник директор на ТД на НАП“
в ТД на НАП София. Същевременно НП е издадено на 14.10.2021г., т.е. преди 19.11.2021г.,
което означава, че въззиваемата страна не само, че не е доказала обжалваното НП да е
издадено от Министъра на финансите или от оправомощено от него длъжностно лице, но не
е доказала и каква длъжност е заемал Пламен Найденов Георгиев към датата на издаване на
НП – 14.10.2021г. Всичко изложено по-горе показва, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление не са съставени и издадени от оправомощени лица и релевираният в тази
връзка довод от страна на жалбоподателя се явява напълно основателен.
Налице е и нарушение на чл.40 от ЗАНН - от самия Акт по безспорен начин се
установява, че той е съставен на 23.09.2021г., а е връчен на управителя на „...........“ ......... на
24.09.2021г. Това означава, че АУАН не е съставен в присъствието на представител на
„...........“ .......... Принципно това е допустимо, когато нарушителят е известен, но не може да
бъде намерен или когато е поканен, но не се яви за съставяне на Акт (чл.40, ал.2 от ЗАНН).
От ангажираните от въззиваемата страна доказателства не става ясно дали до „...........“ .........
е била изпратена покана за явяване на представител на Дружеството за съставяне на Акт на
дата 23.09.2021г. Поради това следва да се приеме за недоказано Дружеството – нарушител
да е било поканено за съставяне на АУАН на 23.09.2021г. и доколкото АУАН е съставен
тогава явно в отсъствие на представител на Дружеството – нарушител, следва изводът, че в
случая не е спазена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН и няма доказателства да е
изпълнена тази по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поради това съдът приема, че в хода на
административно – наказателното производство е било допуснато нарушение по чл.40 от
ЗАНН, довело до нарушаване правото на Дружеството - нарушител да присъства негов
представител лично при съставянето на АУАН и да се увери, че Актът е бил реално съставен
7
на посочената в него дата и пред посочения в него свидетел.
На следващо място следва да се отбележи, че в Акта и в Наказателното
постановление не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочена е датата на
констатиране на нарушението, както и датите на договорите на „...........“ ......... с отделните
клиенти, но се твърди да е извършено едно нарушение, а не шест отделни нарушения,
колкото са договорите и превеждането на суми по банковата сметка на Дружеството. При
това положение не е ясно коя дата се приема като дата на извършване на нарушението –
дали датите на договорите (17.06.2020г., 19.06.2020г., 24.06.2020г., 25.06.2020г., 15.07.2020г.
и 16.07.2020г.), дали датата на проверката (23.09.2021г.) или датите на плащането по банков
път (19.06.2020г., 25.06.2020г., 15.07.2020г. и 16.07.2020г.). Според настоящия съдебен
състав естеството на твърдяното нарушение е такова, че датата на неговото извършване не
следва да съвпада с датата на констатиране на нарушението, нито с датата на подписване на
договорите, а това следва да е датата на превода на парите по банковата сметка на „...........“
.......... В АУАН и НП са посочени датите на банковите преводи и те са 19.06.2020г. /за
първите два договора, цитирани в АУАН и НП/, 25.06.2020г. /за вторите два договора,
цитирани в АУАН и НП/, 15.07.2020г. и 16.07.2020г., т.е това са четири различни дати - при
твърдение за едно нарушение по чл.5 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. Липсата на ясно
посочена дата на извършване на нарушението в АУАН и НП се явява нарушение на чл.42,
т.3 от НПК и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място настоящият състав на СРС счита, че в АУАН и НП с думи са
описани шест отделни нарушения по чл.5 от Наредба № 4 от 08.08.2003г., тъй като всяко
едно от посочените плащания по банков път на „...........“ ......... във връзка с покупко-
продажба на валута се приема от наказващия орган като „обмяна на валута по безкасов
начин“. Същевременно с процесното НП на „...........“ ......... е наложено само едно
административно наказание на основание чл.18, ал.5 от ВЗ – „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева. Определено не е ясно за кое от фактически описаните шест нарушения
по чл.5 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. е наложена имуществената санкция от 2000 лева.
Това е самостоятелно основание съдът да приеме, че е допуснато несъответствие, респ.
нарушение на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. Според съдебната практика (Решение №
4418 от 27.06.2019г. на АССГ – XVIII касационен състав по дело № 2026/2019г. и др.)
посочената тук неяснота възпрепятства правото на защита на наказаното лице да разбере
вмененото му нарушение и за кое точно деяние е санкциониран.
Гореизложеното дава основание на СРС – 10 състав да приеме, че има допуснати
множество съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице да разбере повдигнатото срещу него административно обвинение, дали му
се вменяват шестте описани с думи деяние или само едно нарушение /предвид налагането на
една имуществена санкция в размер на 2000 лв./. За наказаното лице е невъзможно да се
защитава по неясно и неразбираемо обвинение за извършване на административно
нарушение. Нарушено е и правото на защита на жалбоподателя да участва при съставянето
на АУАН. Некомпетентни се явяват и лицата, подписали конкретните АУАН и НП. Всичко
8
това води до извода за порочност на издаденото Наказателно постановление, което се явява
формална предпоставка за отмяна на атакуваното Наказателно постановление, без да е
необходимо обсъждането на спора по същество.
Въпреки това, с оглед релевираните от жалбоподателя съображения по съществото на
спора, СРС следва да посочи, че дори и да нямаше допуснати съществени процесуални
нарушения, пак щеше да се стигне до отмяна на НП поради недоказаност на конкретно
повдигнатото административно обвинение. Недоказаността се състои в това, че няма
ангажирани доказателства от страна на административно – наказващия орган „...........“ .........
като обменно бюро да е извършвало обмяна на валута по безкасов начин. Писмените
доказателства, кредитирани по-горе, установяват, че клиентите на обменното бюро са
подписвали договор за покупко – продажба на валута, подавали са заявка – потвърждение,
превеждали са по банков път сумата, срещу която са купували евро, като валутата им е била
предавана на ръка, т.е. на каса, а не по безкасов път. Настоящият съдебен състав споделя
мнението на жалбоподателя, че плащането за валутата чрез превод на лева по банков път не
отменя характера на правоотношението – обмен на валута в наличност. В случая става
въпрос за двустранно взаимоотношение – на задължението на клиента да плати левовата
равностойност на валутата отговаря задължението на обменното бюро да предостави на
клиента исканата валута. Забраната за извършване на обмяна на валута по безкасов начин се
отнася до задължението на обменното бюро да предостави на клиента исканата валута на
каса, а не до задължението на клиента да я плати. Още повече, че при суми на и над 10 000
лева има забрана плащанията да се извършват в брой (чл.3 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/) и за клиента на обменното бюро това не е сделка „по занятие“ и
съответно изключението на чл.2, т.3 от ЗОПБ не важи. Поради това този съдебен състав
счита, че плащането на валутата в лева по банков път от страна на клиента по банкова
сметка на обменното бюро не представлява „обмяна на валута“ и не е нарушен чл.5 от
Наредба № 4 от 08.08.2003г., при условие, че плащането на валутата от обменното бюро на
клиента е станало на каса. Това означава, че от обективна страна не е доказано да е
реализиран съставът на нарушението по чл.5 от Наредба № 4 от 08.08.2003г.
Гореизложеното означава, че са налице основания за цялостна отмяна на процесното
Наказателно постановление - и поради допуснати съществени процесуални нарушения, и
поради недоказаност на административното обвинение.
Въпреки изхода на делото, доколкото Дружеството – жалбоподател не е поискало
присъждане на разноски, нито са ангажирани доказателства за техния реален размер
(предвид съдържанието на пълномощните на лист 33-34 и лист 37 от делото), съдът не
следва да присъжда разноски в полза на „...........“ .......... С оглед отмяната на НП – искането
на юрк. Начева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 606147-F628533 от 14.10.2021г., издадено
от П.Г. – и.д. Заместник директор в ТД на НАП София, с което на основание чл.53, ал.2, вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.18, ал.5 от Валутния закон на „...........“ ......... е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.5
от Наредба № 4/08.08.2003г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10