№ 844
гр. Варна, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503105 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по подадената от ТРАЙЧО ТРАЕВ ЕГН **********,
тел.**********, съд.адрес: к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, п.к.9006 пощ.кутия 21-21,
частна жалба вх.№ 301280/ 1.11.2021 срещу определението на ВРС-XIXс-в от з.з. на
15.10.2021 по гр.д.№ 2060/2021, с което е прекратено производството по делото като
недопустимо, на осн.чл.130 ГПК.
Счита същото за неправилно и затова моли за неговата отмяна, като излагат следните
доводи:
В нарушение на добрите нрави 3др.Йорданова се е възползвала от известната й още
от 1971г болест на брат му, възприета от нея в насрещния иск за развод по гр.д.№ 942/2003г
като "напреднала форма на шизофрения" и го принудила, видно от молбата му за развод, да
й продаде на безценица половината от неподеляемото на самостоятелни части жилище, за да
бъдели равнопоставени /по данните от свидетелските показания по делото за развод/.
Съгласно цитираното в решението по в.гр.д.№ 74/2010г на ВОС Постановление на
Пленума на ВС № 4/03.08.1983г разпореждането на единия съпруг с личното си имущество
спрямо другия съпруг са допустими, ако не противоречи на закона и на морала, а с ППВС №
5 т.6 от 1972г е разяснено, че са нищожни договорите между съпрузи, чрез които се
намаляват имуществените права на единия съпруг, ако се заменя общата собственост върху
вещите и правата върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях. Нищожни са и
договорите с прехвърляне на СИО срещу задължение за издръжка и гледане.
Обжалва определението на ВРС по съществения процесуален въпрос за нищожност
на договора за покупко-продажба с правно осн.чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД поради липсата на воля у
трайно душевно болния продавач и незаконосъобразните процесуални действия по
1
пререшаване на това състояние, като е отказана поисканата в с. з. повторна съдебно-
психиатрична експертиза в съответствие с чл.31 ал.1 ЗЗД, вероятно при търсен ефект
преклудирано и, следователно, недопустимо, съгл.чл.297-299 ГПК, производство по влязло
в сила съдебно решение.
Намира разглеждането на частната жалба да е от значение за точното прилагане на
закона и развитието на правото - чл.280 ал.1 т.т. 1 и 3 ГПК.
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД предвижда правната възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго. Именно
това е сторила 3др.Запрянова през 1983г, затова Тр.Т. като правоприемник на наследодателя
си Ал.Димчев, допълнил на осн.чл.210 ал.1 и чл.214 ал.2 ГПК молбата с искане за
обещетение от 5100лв за неоснователно забогатяване, като част от иск с цена 150 000 лв.
Счита определението на ВРС за порочно, постановено на основание недопустимо
пререшаване състоянието на трайно душевно заболяване с промяна на личността и с прояви
на невменяемост при сложни житейски ситуации за наследодателя му, в състояние на
медикаментозна ремисия с възможност да се грижи за работите си на основание и то само
по данни от регулярни контролни амбулаторни прегледи, въпреки установените данни по
време на болнично лечение и съдебно-психиатрични експертизи, че той не приемал
предписаните му лекарства и не осъзнавал, че е болен, както било прието с Решение № 43
по гр.д.№3143/2016r на III ГО на ВКС.
При това съдът не обсъждал приетото в бракоразводното гр.д.№ 942/2003г трайно
душевно заболяване с доказателства за действия на Здр.Йорданова в нарушение на добрите
нрави, довели до имотна сделка под нейно влияние, с която Ал.Димчев увреждал интересите
си, както е видно от молбата му за развод и насрещния иск на 3др. Йорданова по това дело.
Както е прието в Решение № 248/16.11.2015г по гр.д.№ 1271/ 2015г ВКС, III ГО, при
параноидна шизофрения с непълна ремисия и резидуални /остатъчни/ параноидни идеи,
дори при висок интелект болният може да бъде манипулиран или да вземе нереалистични
решения в имуществената сфера, водещо до невъзможност да се грижи за своите работи и с
опасност да извърши действия под влияние на други лица, с които да увреди интересите си
при проблеми с имуществен характер. При подобно възползване от зависим от сина си
възрастен човек, бил сключен имотният договор, обявен от съда за нищожен – определение
на ВКС № 257/08.06.2015г по гр.д.№ 1286/2015г.
На основание заключенията в съдебна експертиза през 2008г за медикаментозна
ремисия при Ал.Димчев в периода 1983-1999г от в.лице-психиатър Ад.Джорджанова,
въпреки че през 2003г тя установила /по повод друга експертиза/ отказа на Ал.Димчев да
приема лекарства, отсъствие на съзнание за болест и невменяемост по време на нападение
над съдебна служителка, съдилищата приемат извършените имотни сделки за действителни.
Но умишлената неистина на д-р Джорджанова е в противоречие на поддържаното от нея
становище в нейната дисертация от 2015г „Анализ на съдебно психиатричните и съдебно-
психологични експертизи в гражданския процес по описа на Окръжен съд-Варна за периода
от 2007 до 2012 година". В нея приема, че при болни с хронично протичащ шизофренен
2
процес и оздравелите от мозъчни инфекции (Ал.Димчев е преболедувал тежко в детската си
възраст от менингоенцефалит), настъпват изменения в цялата нервна организация, интелекта
и характера, нарушени са висшите критични способности при осмисляне на обстановката в
цялост и при отличаване на главното от второстепенното, с недостатъчна корекцията на
собственото поведение към обкръжаващата социална среда при нововъзникнало положение,
с непълна и неправилна преценка при сложни жизнени ситуации (стр.38 от дисертацията).
Когато сделката е така абсурдна, че в очите на всеки би била неразумна (стр.50),
нищожността може да се приеме и от самия договор.
Именно такава е известната й ситуация, описана от присъствалата през 1983г на
сватбата на Ал.Димчев и 3др.Йорданова свидетелка С.Господинова. В съд.заседание тя е
заявила, че я впечатлило заявеното от Димчев, че „ще направи съпругата си собственик на
половината от имота, за да се чувстват равнопоставени и да няма ревност“ (по протокола от
с.з. за 25.04.2007г. по гр.д. №4795/2005г).
През 1987г, когато се съгласява по прехвърлянето на така образуваната семейна
имуществена общност на сина на Здр.Йорданова срещу гледането й, е издадено медицинско
удостоверение със заключение за повишена внушаемост.
През 1992г, когато иска да не знаем, че ще прави „дарение" със СИО, психиатър д-р
Райнов изисква произнасяне от Комисия относно дееспособността му, какъвто документ не е
приложен в НА.
През 1999г, когато продава и последната част от жилището, ТЕЖ установява
пристьпно-прогредиентно протичане на шизофренията.
Отв. В.Ф., чрез адв.Ф.Д., възрази в отговора си срещу допустимостта на исковете,
водени между същите страни по гр.д. №№ 8877/2003г на ВРС-10с-в, гр.д.№ 4545/2005г на
24с-в и 4795/2005г на ВРС-10с-в за предаване владението, придобито по наследствено
правоприемство на основание НА № 10/17.11.1980г
Претенциите за обявяване недействителност на договора, обективиран с НА №
41/1983г поради формирана СПН с влязлото в сила решение по гр.д.№ 4795/2005г, с което е
отхвърлен предявеният иск с правно осн.чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожение на договора, били
недопустими, след като от 1971г до смъртта си Ал.Димчев не е бил в състояние, в което да
не е могъл да ръководи и разбира действията си.
Претенциите за нищожност с правно осн.чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД са преклудирани и
недопустими съгл.чл.297-299 ГПК.
В.Ф. коментира произволно медицинските доказателства.. Защото изписването от
психиатрията през 1973г „с подобрение" не е равносилно на пълна липса на продуктивни
симптоми, продължително съхранено професионално, семейно и социално функциониране в
продължение на десетилетия не е налице, след като е трудоустроен за постоянно от работа
като инженер на работа като механик и снабдител; оплаква се проф.Иванов за неправилно
лечение, проявява агресия към съпругата си; иска от психиатър аз и баща им да не знаят, че
ще прави дарение с жилището; осъден е отново на принудително лечение през 2003г и
3
2005г.
Исканото обещетение по реда на чл.59 ал.1 ЗЗД е в нарушение на чл.210 ал.1 ГПК.
От съдебно изисканите три дела ВРС установил, че;
1/ гр.д.№ 8877/2003г на ВРС е образувано по иск на Ал. Димчев срещу ответниците
за ревандикация на втория етаж от жилищната сграда. Осъдени са да му предадат владението
върху 3/4 от жилището, при отхвърлени претенции за наеми. ВОС е обезсилил решението на
РС и е прекратил производството в частта за предаване владението върху 1/4ид.ч.от имота,
основан на твърдението за учредено право на ползване и е отхвърлил иска за предаване
владението на 1/2ид.ч. от втория етаж, основано на твърдението, че е бил лична собственост
на основание замяна, обективирана в НА № 10/1980г. Това Решение е потвърдено от ВКС.
2/ С Решение № 5356/201Зг по гр.д.№ 4545/2005г на ВРС-24 с-в са отхвърлени
исковете на Тр.Т. за предаване владението върху 1/4ид.ч. от дв.място ведно с 1/2ид.ч. от
втория етаж и 1/4ид.ч. от подобренията, на осн.чл.108 ЗС, потвърдено от ВОС и ВКС
3/ С Решение по гр.д.№ 4795/2005г РС е отхвърлил иска за обявяване нищожността
на сделката по НА № 41, том III, д.№791/07.03.1983г поради липса на договорена цена, в
евентуалност за унищожаемост за това, че продавачът Ал.Димчев вследствие заболяването
си не е могъл да разбира и ръководи своите действия. С Решението на ВОС №
737/07.06.2010 по в.гр.д.№ 74/2010г е обезсилено първоинстанционното решение и е
прекратено производството по установителния иск за собственост по съображение за
идентичност между страните и предмета на предявените искове с тези по гр.д.№ 8877/2003г
и гр.д.№ 4545/2005г.
Съдът е приел, че предявените искове с правно осн. чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД в
настоящото производство се явяват процесуално недопустими на осн.чл.299 ГПК. Със СПН
се установявало съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право,
предмет на делото, включително правопораждащите го юридически факти. Горепосочените
производства били приключили с влезли в законна сила решения, с които са отхвърлени
като неоснователни исковете на Тр.Т. лично и в качеството му на правоприемник на
починалия в хода на гр.д.№ 8877/2005г Ал.Димчев срещу В.Ф. и 3др.Йорданова с правно
осн.чл.108 ЗС, чл.26 ЗЗД и чл.31 ал.1 ЗЗД. Солидаризира се с извода и изложените в тази
връзка аргументи на ответника в отговора му по ИМ на настоящото производство.
По производството по гр.д.№ 4795/2005г съдът се бил произнесъл със СПН и по
въпроса за правната квалификация по чл.31 ал.1 ЗЗД на отхвърления иск за липса на
правновалидно волеизлияние на страната (Ал.Димчев) при сключване на сделката (вместо
при трайна невъзможност да разбира и ръководи действията си).
Уточнението в молбата на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД като нов бил недопустим и не
подлежи на обжалване.
Съгл.чл.143 ал.2 ГПК ищецът може да поясни и допълни ИМ, чл. 210 ал.1 ГПК
ищецът може да предяви с една молба няколко иска и чл.214 ал.1 ГПК в първото заседание
за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед
4
защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени
основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, може да измени само размера на предявения иск, да премине от установителен в
осъдителен и обратно.
Прекратява производството по чл.130 ГПК.
Налице са разлики й неточности по описанието на РС относно посочените три дела:
1/ В Решението по гр.д.№ 8877/2003г не е отбелязано, че то е продължение на
бракоразводното производство, не се обсъжда Решението по гр.д.№ 942/2003г, вкл.относно
причината за развода, а именно психотичните прояви.
ВОС обсъжда в Решението по в.гр.д.№ 1582/2005г ППВС № 4/3.08.1983г, че
разпореждането на единия съпруг с личното си имущество спрямо другия съпруг е
допустимо, ако не противоречи на закона и на морала. С Постановление № 5 т.6 от 1972г на
ППВС е разяснено, че са нищожни договорите между съпрузи, чрез които се намаляват
имуществените права на единия съпруг, ако се заменя общата собственост върху вещите и
правата върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях. Нищожни са и
договорите с прехвърляне на СИО срещу задължение за издръжка и гледане. Въпреки това,
ВОС е обезсилил решението на ВРС и е прекратил производството в частта за предаване
владението върху 1/4ид.ч.от имота, основан на твърдението за учредено право на ползване
на вече починалия Ал.Димчев и отхвърли иска за предаване владението на 1/2 ид.ч.от
втория етаж, основано на твърдението, че е лична собственост на основание замяна,
обективирана в НА № 10/17.11.1980г, което е потвърдено от ВКС.
2/ С Решение № 5356/2013г по гр.д.№ 4545/2005г на ВРС-24с-в е отхвърлил исковете
на Тр.Т. по чл.108 ЗС за предаване владението върху 1/4ид.ч. от дворното място ведно с
1/2ид.ч. от втория етаж и 1/4ид.ч. от подобренията, потвърдено от Окръжен съд и ВКС.
В това Решение е отбелязан разводът поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на осн.чл.99 ал.1 СК и че семейното жилище е било предоставено на Ал.Димчев. Но
съдът се позовава на Решението за прекратеното като второ заведено гр.д.№ 4795/2005г на
ВРС доколкото между същите страни, на същото основание и за същото искане е било
заведено гр.д.№ 8877/2003г.
Отбелязано е, че със същото решение е потвърдено решението на РС за отхвърляне на иска
за прогласяване нищожността на покупко-продажбата през 1983г, на осн.чл.26 ал.1 предл.1
ЗЗД поради липса на продажна цена, като съдът приема, че това не влече недействителност
при уредени сметни отношения и ако волята на страните може да се извлече чрез тълкуване
на общото му съдържание. Отхвърлен е и искът за унищожаване по чл.31 ЗЗД поради това,
че към момента на сключване на сделката Ал.Димчев не е могъл да разбира и ръководи
действията си.
При това въззивният съд намира, че приетите като доказателства бракоразводно дело,
гр.д.№ 8877/2003г и съдебно-психиатрични експертизи са неотносими към разглежданият
правен спор и не ги обсъжда. Приема заключението на съдебно-медицинските експертизи,
5
че по време на сключване на сделките, вкл. през 1983г Ал. Димчев е бил в състояние да
ръководи постъпките си.
Обезсилва решението на РС в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване,
че Тр.Т. е собственик на недвижимия имот, за отмяна на КНА от 2003г и НА от 1987г и
прекратява производството по тези искове и оставя в сила решението в останалата му част.
ВКС приема, че въпреки прекратяването като второто заведено гр.д.№ 4795/2005г. доводите
на Тр.Т. за прекратяване на договора от 1983г поради липса на продажна цена и
унищожаване поради това, че към момента на сключването му Ал.Димчев не е могъл да
разбира и ръководи действията си, предвид преклудиращото действие на СПН,
регламентирана с чл.299 ГПК, не било допустимо да се разглеждат по същество от
първоинстанционното и от въззивното производство.
3/ С Решение по второто заведено гр.д.№ 4795/2005г между същите страни и на
същото основание ВРС отхвърля иска за обявяване нищожността на сделката по НА №
41/7.03.1983г поради липса на договорена цена, в евентуалност за унищожаемост поради
това, че продавачът Ал. Димчев вследствие заболяването си не е могъл да разбира и
ръководи своите действия.
С Решение № 737/07.06.2010 по в.гр.д.№ 74/2010 ВОС обезсилва и прекратява
производството по установителния иск за собственост по съображение за идентичност
между страните и предмета на предявените искове с тези по гр.д.№ 8877/2003г и гр.д.№
4545/2005г на ВРС, но оставя в сила решението в останалата част, включваща отхвърляне
иска за прогласяване нищожността на сделката от 1983г поради непосочена цена, в
евентуалност за унищожаване на същата сделка на основание чл.31 ал.1 ЗЗД. ВКС не
допусна касационно обжалване.
Видно от ИМ, по която е образувано настоящото гр.д.№ 2060/ 2021г жалбоподателят
Тр.Т. пледира за нищожност на договора за покупко-продажба на половината от жилището
на наследодателя ми А.Димчев, обективиран в НА № 41 том III н.д.№ 791/07.03.1983г като
сключен при липса на съгласие поради състоянието му на трайно душевно заболяване на
осн.чл.26 ал.2 изр.1 предл.2 ЗЗД и накърняване на добрите нрави от възползвалата се от
известното на Здр.Йорданова болестно състояние съпруга й, като го е принудила седмица
след сключване гражд.брак през 1983г, да й продаде на безценица половината от
единственото си жилище.
Страните, ищецът Тр.Т. и отв.В.Ф., както и съдът подвеждат претенциите и
решенията на съда по чл.299 ГПК. Приложени са по делото Решение № 49/14.04.2011г по
т.д.№ 561/2011г на ВКС - I ГО и Решение № 619/30.09.2010г по гр.д.№ 370/2010 на ВКС-IV
ГО, с което е прието, че по-късно заведеното, при наличие на две висящи дела с идентичен
предмет между същите страни се прекратява, като без значение са обстоятелствата дали по
едното от двете дела има постановено решение и дали то е влязло в сила.
Но докато ответникът и съдът приемат, че исковете са преклудирани на основание
приетото от вещи лица в съдебно психиатрични експертизи, че в периода 1983-1999г
Ал.Димчев е бил в медикаментозна ремисия на душевното (психично) заболяване и можел
6
да се грижи по това време за работите си - чл.31 ал.1 ЗЗД, то медицинските доказателства за
чести обостряния на заболяването, вкл. решението на ТЕЛК, решенията на съдилищата за
принудително лечение като опасен за околните и най-вече установените с Решението по
гр.д.№ 942/2003г причини за развод, сочат категорично трайно душевно заболяване - чл.26
ал.2 изр.1 предл.2 ЗЗД - Решение № 143/16.12.2019г по гр.д.№ 2729/2018г на ВКС
Съгласно ТР № 6/15.01.2019г по тълк.д.№ 6/2017г на ОСГТК на ВКС изложението на
конкретните оплаквания срещу обжалваното определение имат значение единствено да
ориентират съда за становището на ищеца, а съдът служебно проверява всички
правнорелевантни факти и сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция в
изпълнение на задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон, която воля
не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
Предлага на вниманието разсъждението, че по време на сделката през 1983г
А.Димчев също е бил с прояви на трайно душевно заболяване, което се доказва от
приложената медицинска документация. До този извод ще се достигне и при тълкуване на
договора, сключен по принуда от лице, от което той е бил зависим – 3др.Йорданова,
упражнявала давление над податливия на чужда воля душевно болен да й продаде на
безценица част от жилището си.
Сочи и Решение № 17/5.02.2018г по гр.д.№ 1578/2017г на ВКС, че при допуснати от
първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, на което се
позовава, въззивният съд е длъжен да даде необходимите указания - Решение №
101/3.09.2015г по гр.д.№ 5531/2014г на ВКС, че при неправилна квалификация от първата
инстанция, въззивният съд трябва да обезпечи правилното приложение на материалния
закон.
Като становище моли за да отмяна обжалваното определение на ВРС-19с-в от
15.10.2021г по гр.д.№ 2060/2021г като порочно, постановено на база заключенията на
вещото лице по контролни и не съвсем прецизни амбулаторни прегледи, без съобразяване
на всички факти, връзки между тях, опитните правила и логика и с медицинските
заключения от психиатрични болници и Решения на ТЕЛК (Решение № 43/2015г по гр.д.№
3143/2014г на ВКС-III ГО), както и при постановени решения без допускане на исканата в
с.з. повторна психиатрична експертиза, след като са налице категорични данни за изготвена
неистинска експертиза, и постановите нищожност на договора, обективиран в НА № 41 том
III н.д.№ 791/7.03.1983г като сключен от трайно душевно болен и принуден от
заинтересовано недобросъвестно лице, при нарушение на добрите нрави или да бъде
отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на друг съдебен състав.
Моля да отмените частта в определението относно иска за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за неоснователно обогатяване, за която първата инстанция прие, че не
подлежи на обжалване след като по закон имам право да пояснявам и допълвам ИМ с
7
няколко иска, като в първото заседание за разглеждане на делото мога да изменя
основанието на своя иск с оглед защитата на ответника. До приключване на съдебното
дирене в първата инстанция мога да изменя размера на предявения иск, както и да премине
от осъдителен към установителен и обратно.
В подадения в срока по чл.276 ГПК писмен отговор от В.Ф. се изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване постановеното от ВРС
прекратително определение.
СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество – за
неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд споделя изцяло изложените от ВРС съображения относно
недопустимостта на образуваното пред него производството.
За да го прекрати, ВРС е приел, че е сезиран с ИМ от ТР. К. ТР. срещу В. Н. Ф.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на обективирания в НА № 41 т.III н.д.№ 791/7.03.1983г
договор за покупко-продажба на 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188кв.м, находящо
се в гр.Варна ул.„Драгоман" /бивша ул.„Асен Златаров"/ № 19, ведно с 1/2 ид.ч. от
жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и
стълбище за втория етаж, както и %ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен между
Александър Костадинов Димчев ЕГН ********** /починал/ в качеството му на продавач и
Здравка Йорданова Димчева ЕГН ********** /починала/ в качеството й на купувач поради:
1/ липса на предмет - поради невъзможността имотът да бъде разделен на две
самостоятелни жилища;
2/ липса на съгласие от страна на продавача Ал.Кост.Димчев във връзка с трайната
му душевна болест и невъзможност да разбира и ръководи действията си ;
3/ накърняване на добрите нрави от страна на купувача Здр.Й.Димчева, придобила
половината от жилището на цена 25 пъти по-малка от реалната му стойност, като се е
възползвала от известното й страдание на Димчев „напреднала форма на шизофрения".
С уточняваща молба с вх.№ 279474/22.03.2021г ищецът е предявил и искова
претенция по реда на чл.59 ЗЗД срещу ответника за сумата 5100лв като частичен иск от
общо претендираната сума в размер на 150 000лв, представляваща обезщетение за
неоснователното обогатяване на Здравка Йорданова Димчева.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, ответникът В.Ф. чрез процесуалния си
представител адв.Ф.Д., е възразил срещу допустимостта на така предявените искове с
аргументи, че исковете с правно осн.чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД се основават на отхвърлени със
8
СПН претенции на ищеца за ревандикация на процесния втори етаж от жилищната сграда и
за обявяване недействителността на сделката, обективирана в НА № 41/7.03.1983г на
Варн.нотариус.
Сочи се, че с влезлите в сила решения по водени между същите страни три предходни
гражд.дела, а именно:
-гр.д.№ 8877/2003г на ВРС-10с-в,
-гр.д.№ 4545/2005г на ВРС-24с-в и
-гр.д.№ 4795/2005г на ВРС-10с-в са постановени задължителни за съдилищата в
отношенията между страните решения по спорни въпроси, чието пререшаване е
недопустимо съгл.чл.297, 298 ал.1 и 2 и чл.299 ал.1 от ГПК.
По отношение предявения с уточн.молба иск по чл.59 ал.1 ЗЗД, счита, че в нарушение
на чл.210 ал.1 от ГПК този иск не е бил предявен с първоначалната ИМ и затова се явява
недопустим.
В предоставения от съда срок, ищецът е оспорил доводите за недопустимост с искане
същите да бъдат оставени без уважение и производството по делото да продължи по така
предявените искови претенции.
От служебно изисканите граждански дела с посочените номера се установява
следното:
1/ гр.д.№ 8877/2003г на ВРС-10с-в е било образувано по иска на Александър
Костадинов Димчев срещу В. Н. Ф. и Здравка Йорданова Димчева за ревандикация на
втори етаж от жилищна сграда в гр.Варна ул."Драгоман" № 19, на осн.чл.108 ЗС.
С решението от 10.06.2005г ответниците са били осъдени да предадат на ищеца
владението върху 3/4ид.ч. от жилището, а претенциите срещу тях за заплащане на
получавани наеми са били отхвърлени.
След постановяване на първоинст.решение поради настъпилата в хода на
производството смърт на ищеца Ал.Димчев на 12.07.2005г като негов правоприемник е бил
конституиран наследникът му по закон настоящият ищец ТР. К. ТР..
Решението на ВРС е било обжалвано от Тр.Т. и от ответниците.
С определение № 2327/7.11.2006г по в.гр.д.№ 1582/2005г ВОС е спрял
производството по делото по повод образуваните пред ВРС две производства по искове за
собственост на процесния втори етаж и за обявяване недействителността на
прехвърлителните сделки, с които ответниците се легитимирали при отричането на
претендираното право на собственост от ищеца.
С Решението на ВОС № 1514/07.12.2011г по в.гр.д.№ 1582/2005г на поради
оттегляне жалбата на Т.Т. производството по въззивната жалба е прекратено и решението
на ВРС е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен искът на АлДимчев за
претендираната сума от 5000лв, представляваща припадащата се част в качеството му на
ползвател на 1/4ид.част от получаваните наеми за периода март 1995- януари 2004г, на
9
осн.чл.30 ал.3 вр.чл.111 ал.1 ЗС; обезсилено е решението на РС и е прекратено
производството по делото в частта по иска на Ал.Димчев, заместен в процеса от Тр.Т., за
предаване владението върху 1/4ид.ч. от втория етаж от сградата, основано на твърдения за
учредено в полза на Ал.Димчев вещно право на ползване с НА № 29/1992г; отменено е
решението на РС и е отхвърлен искът на Ал.Димчев за предаване владението върху 1/2ид.ч.
от втория етаж от сградата, основано на твърдения, че е лична собственост на ищеца по
силата на замяна, обективирана в НА № 10/17.11.1980г т.IХ н.д.№ 3139/1980г на ВН.
С Определение на ВКС № 277/2.05.2012г по гр.д.№ 300/2012 не е допуснато
касационно обжалване и от посочената дата решението на ВОС е влязло в законна сила.
2/ гр.д.№ 4545/2005г на ВРС-24с-в е било образувано по иска на Трайчо К.Т. с
правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху 1/4ид.ч. от дворно място и
1/4ид.ч. от подобренията в двора, намиращ се в гр.Варна ул.„проф.Асен Златаров" /сега
„Драгоман"/ №19, ведно с 1/2ид.ч. от втори етаж, като ищецът твърди, че се явява
собственик на процесните ид.части, чието право произтича от наследственото
правоприемство от неговия брат Ал.Димчев, придобил по договор за замяна, обективиран в
НА № 10/1980г правото на собственост върху процесните части.
С Решението на ВРС № 5356/28.11.2013г предявените срещу В.Ф. и Здравка Й.
Димчева искове са отхвърлени. За да отговори на въпроса дали Тр.Т. се легитимира като
собственик на имота на соченото придобивно основание РС е обсъдил приетите като
доказателство по делото множество нотариални актове, вкл. и НА № 43/1983г. „
С решението на ВОС № 1550/14.08.2015г по в.гр.д.№ 643/2014г е потвърдено
решението на ВРС, с което е отхвърлен искът на ТР. К. ТР. срещу В. Н. Ф., действащ в
лично качество и като наследник по закон и правоприемник на починалата в хода на
производството негова майка Здравка Й.Запрянова, и Елфриде Ингрид Мо /съпруга на В.Ф./
за предаване владението върху 1/4ид.ч. от дв.място, заедно с 1/2ид.ч. от втория етаж от
сградата, както и 1/4 ид.ч. от подобренията в дв.място и трети етаж-надстройка с площ
60кв.м., придобит по силата на наследствено правоприемство от брат му Ал.Димчев,
поч.12.07.2005г, придобит от последния с договор за замяна, обективиран НА № 10/1980г,
на осн. чл. 108 от ЗС.
По касационната жалба на Тр.Т. ВКС с Определение № 228/3.06.2016г по гр.д.№
499/2016г е допуснато касационно обжалване на решението на ВОС само в частта досежно
третия етаж и не е допуснато обжалване в частта, с която е потвърдено решението на РС
за отхвърляне на иска за предаване владението на осн.чл.108 ЗС.
3/ гр.д.№ 4795/2005г на ВРС-10с-в е образувано по предявения от Тр.Т. иск за
обявяване нищожността на сделката по нот.акт № 41/1983г поради липса на договорена
цена, а в евентуалност за унищожаемост на същата поради това, че продавачът Ал.Димчев
вследствие заболяването си не е могъл да разбира и ръководи своите действия.
С решението на ВРС № 3345/11.11.2009г както главният, така и евентуално
предявеният искове са отхврълени; отхвърлен е и искът за отмяна на НА № 41/1983, също и
10
установителният иск за собственост върху имота по НА № 147/12.08.1987г.
С Решението си ВОС № 737/07.06.2010г по в.гр.д.№ 74/2010г е ОБЕЗСИЛЕНО е
решението на ВРС в частта, с която са отхвърлени предявените от Трайчо К.Т. срещу
Здравка Йорданова Запрянова, В. Н. Ф. и Елфриде Ингрид Ф., искове за:
1/ установяване, че Т. е собственик на недв.имот - 1/8ид.ч. от дворното място, ведно с
1/2ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда, както и 1/8ид.ч. от подобренията в дв.място,
предмет на НА № 147 том IX н.дело № 2932/12.08.1987г, както и
2/ иск за отмяна на КНА № 90/2003 на н-с Р.Кожухарова, вписан в СлВп-Варна под вх.рег.№
2485, акт № 69 том VII дело № 1459/20ОЗг, както и
3/ искът за отмяна на НА № 147 том IX дело № 2932/12.08.1987г, на осн. чл.431 ал.2 ГПК
/отм/ и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото пред двете инстанции в тези части;
ПОТВЪРДЕНО е решението в останалата му част , с която са отхвърлени исковете на
Т.Т. срещу Здравка Йорданова Запрянова, В. Н. Ф. и Елфриде Ингрид Ф. за
1/ прогласяване нищожността на сделката, обективирана в НА № 41/1983г, в
евентуалност за унищожаване на същата сделка, както и за отмяната на цитирания
нот.акт,
2/ за унищожаване на сделката, обективирана в НА № 29/1992г., както и за отмяната на
цитирания НА и за отмяната на НА № 38/1999г, както и в частта, с която са уважени
исковете за прогласяване за нищожно нотариалното действие по изповядване на сделката по
НА №38/1999г, и е прогласена нищожността на самата сделка, а също и в частта за
разноските.
С Определение на ВКС № 985/4.08.2011г по гр.д.№ 1606/2010 не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение.
Така следва да се посочи, че първото производство по гр.д.№ 8877/2003г е било
образувано по инициатива на самия Александър Димчев срещу Здравка Йорданова Димчева
и сина й В.Ф. за защита на вещните му права – за предаване владението на припадащата му
се част от втория етаж на сградата в качеството му на съсобственик.В обстоятелствената
част на ИМ е посочено, че правото му на собственост произтича от договора за замяна,
обективиран в НА № 10/1980г, по силата на който е придобил съответните ид.части от
дворното място и втория етаж от сградата, намиращи се на посочения адм.адрес. Пак там е
обективирано признанието на Ал.Димчев, че с НА № 43/1983г е прехвърлил 1/8ид.ч. от
дворното място и 1/2ид.ч. от втория етаж на съпругата си Здравка Й.Димчева, които
впоследствие двамата заедно прехвърлили на сина й В.Ф. с НА № 29/1992г, като запазили за
себе си правото на ползване до края на живота им. Затова се счита за собственик на 1/2ид.ч.
от втория етаж на сградата и ползвател на останалата 1/4ид.ч. от същата.
ИМ обективира признанието на ищеца пред държавен орган относно правата на
отв.страна, произтичащи от договора по НА № 43/1983г, т.е. същият като правно валиден е
произвел действие.
11
На сл.място. Поради смъртта на Ал.Димчев в хода на същото производство Тр.Т. е
встъпил в процеса като негов правоприемник и поради направеното от него самия оттегляне
на жалбата решението на ВРС е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени исковете
му за предаване владението върху 1/4ид.ч. от жилището на втория етаж от сградата.
В производството по гр.д.№ 4795/2005, за да отхвърли иска с правно основание чл.31
ал.1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по въпроса за валидността на сделката, обективирана в НА
№ 41/1983г - дали е било налице правно валидно волеизявление /съгласие/ на прехврълителя
към момента на сключването й поради трайна невъзможност да разбира или ръководи
действията си, което да се дължи на психиатрично заболяване.
Съобразно нормата на чл.298 ГПК решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите
юридически факти.
С влязлото в сила решение страните са обвързани със СПН по отношение признатата
от съда действителност на сделката. Със сила на пресъдено нещо /СПН/ се установява
съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право - предмет на делото,
вкл. и провопораждащите го юридически факти. Преклудиращото действие на СПН се
изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти,
които са възникнали преди този момент.
При положение, че в настоящото производство искът е предявен от Тр.Т. срещу
същия ответник В.Ф. за същото искане - обявяване недействителността на договора по НА
№ 41/1983г, на осн.чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД, поради същите фактически твърдения за
невъзможност на продавача да формира правно валидна воля поради трайна невъзможност
да разбира или ръководи действията си, то настоящият иск се явява недопустим съгласно
чл.299 ГПК – поради формирана сила на пресъдено нещо относно спора за нищожност на
атакувания договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 41 т.III н.д.№ 791/7.03.1983г
В тази връзка основателни са доводите на ответната страна, наведени в писмения
отговор, относно недопустимостта на настоящото производство.
Поради формираната СПН по тези спорове относно правото на собственост, за
страните по спора се преклудира и възможността да се позовават на нищожност на
предходни придобивни основания, касаещи същите обекти.
След като съдът е признал сделката за валидна, без значение е дали са били наведени
всички възражения за нищожност на договорите, които са били приети за неоснователни или
такива изобщо не са били наведени, тъй като настъпва преклузия за всички факти,
осъществили се до приключването на устните състезания в предходното исково
производство, които биха могли да бъдат основание за нищожността на договора, но не са
били заявени своевременно.
В допълнение може да се посочи следното: недопустимо е ищецът да се позовава на
12
факти и да бъдат обсъждани доказателства, които са били събрани в други съдебни
производства, били са предмет на обсъждане и въз основа на тях са постановени и съдебните
решения. С предявяването на настоящия иск на практика се цели ревизия на постановените
съдебни актове, преминали инстанционен контрол и съответно влезли в законна сила, което
е недопустимо. Допуснати процесуални опущения при воденето на предходни производства
не може да бъде санирано чрез настоящия иск. Казано с други думи, твърденията за порок
във волята на прехвърлителя Ал.Димчев по сделката по НА № 43/1983г поради душевна
болест е следвало да бъдат заявени още в първото производство, в което предмет на
изследване е бил обемът правото на собственост на Ал.Димчев. При това настоящият ищец
Тр.Т. като най-близък роднина на Ал.Димчев, и като лекар очевидно е бил запознат със
психиатричната диагноза на брат си е имал възможност още тогава да се погрижи за
неговите дела. Няма данни Ал.Димчев да е бил поставен под запрещение, а сам по себе си
фактът, че на едно лице е поставена психиатрична диагноза все още не означава, че то е
напълно недееспособно, доколкото е от значение кога и как е протичала болестта,
провеждано ли е било медикаментозно лечение пр..
Предвид всичко изложено постановеното от ВРС прекратително определение следва
да бъде потвърдено.
II.
Що се отнася до искането, обективирано в уточняваща молба вх.№
279474/22.03.2021г /л.101-103-I/, с която е предявен частичен иск от 5100лв за неоснователно
обогатяване, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД от общо претендирана сума от 150 000лв, като
основанията за претенцията му преповтарят фактологията, свързана с нищожността на
сделката о НА № 41/1983г и че поради психическото заболяване на брат му неговата
съпруга се Здравка Запрянова се е обогатила неоснователно, като е придобила жилище на
цена 25 пъти по-малко от реалната му стойност
Въззивният съд съобразява следното:
Посочената уточняваща молба е подадена в изпълнение указанията на РС за
отстраняване нередовностите по първоначално предявения иск, в която е обективирано и
ново искане.
На този етап от развитие на производството по делото - отстраняване нередовностите
по исковата молба това е допустимо. Преди съдът да приеме ИМ за редовна и да връчи
препис от нея на ответната страна за становище, съгл.чл.131 ГПК, няма пречка страната да
добави и ново искане, още повече, ако се окаже първоначалното й такова за недопустимо.
Крайният момент е преди постановеният от съда с определение проект за доклад по делото,
на осн.чл.140 ГПК, с който се очертават предметните предели на спора, дава се правната
квалификация на предявените искове и се разпределя доказателствената тежест и се
насрочва делото за разглеждане в открито с.з. След този момент е недопустимо добавянето
на нови искове, което може да бъде сторено в отделно производство. В тази връзка е и
13
нормата на чл.214 ГПК, според която в първото заседание за разглеждане на делото е
допустимо изменението на иска само в неговото основание или в неговия петитум, т.е.
едновременното изменение на основание и петутим съставлява предявяването на нов иск,
което е недопустимо.
В настоящия случай, след като производството все още е във фазата по отстраняване
нередовностите по исковата молба и се приема, че предявеният като главен иск е
недопустим, няма пречка производството по делото да продължи по отправеното ново
искане. Същото отново подлежи на преценка доколко е допустимо и дали исковата молба в
тази част нередовна, за което следва да бъдат дадени указания.
От изложеното следва, че предявяването на нов иск е допустимо. Затова на преценка
подлежи дали същият е допустим и дали ИМ в тази част страда от пороци, за чието
отстраняване следва да бъдат дадени съответните, указания.
В тази връзка въззивният съд преценява, че искането отново е недопустимо поради
липсата на правен интерес от търсената защита. Аргументите за това са следните:
Ищецът Тр.Т. претендира соченото парично обезщетение от 5100лв като част от
общия размер от 150 000лв на твърдяното основание – неоснователно обогатяване от
отв.В.Ф., което произтича от осъществената продажба от майката на ответника-Здравка
Й.Димчева /Запрянова/ в полза на последния, обективирана в НА № 41/1983г, понеже
имотът бил продаден на цена 25 пъти по-ниска от посочената в договора. Следователно,
черпи правата си отново от същите факти, които са били предмет на обсъждане в
предходните производства, за позоваването на които вече е настъпила преклузия предвид
изложените по-горе мотиви за недопустимостта на главния иск. Решението на ВОС по
в.гр.д. № 74/2010г формира СПН по отношение атакуваната сделка по НА № 41/1983г, като
съдът е приел същата за валидна и затова е произвела своето правно действие – вещно-
транслативно и облигационно.
При това положение правата на Тр.Т., които той черпи от същата сделка и
произтичащи от качеството му наследник на своя брат Ал.Димчев /страна по тази сделката/
са преклудирани. Така за ищеца липсва правен интерес от предявяването на настоящия иск,
тъй като не може да се легитимира като лице, което да има защитимо притезателно право,
чието удовлетворяване да се осъществи по този съдебен ред
Предвид изложеното, макар и по други правни съображения, постановеното
прекратително определение на ВРС и в тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-XIXс-в от 15.10.2021 по гр.д.№ 2060/2021,
с което е прекратено производството по делото като недопустимо, на осн.чл.130 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страната
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15