№ 310
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500525 по описа за 2021 година
С Решение № 260154 от 28.01.2021г., постановено по гр. дело №
5779/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска, предявен от
Д. М. В. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр.
Пловдив за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми,
платени без основание, както следва – 886, 76 лева, представляваща заплатена
от ищеца сума за допълнителна начислена електроенергия и 5, 42 лева –
лихва за забава.
Против първоинстанционното решение е депозирана въззивна
жалба от Д. М. В., с която се претендира атакуваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на
спора, с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че
решението е необосновано. Посочва се, че за да отхвърли предявения иск,
съдът е изложил мотиви относно приложимото право и релевантната съдебна
практика, но не е изложил доводи относно това защо счита, че е налице
неоснователно обогатяване за доверителя ми и защо счита, че то е в размер,
за който е била извършена корекция на сметката му за електроенергия за
1
минал период. В жалбата се посочва, че съдът изцяло е игнорирал доводите
на ищеца в тази насока, а именно – че ответникът не доказа, че ищецът се е
обогатил неоснователно и какъв е размера на това обогатяване. В жалбата се
посочва, че ответното дружество по никакъв начин не доказва по размер
претенцията си за заплащане на коригирана сметка за минал период,
реализирана от него извънсъдебно и принудително чрез спиране на ел.
захранването в дома на ищеца. В жалбата се посочва, че по делото не е
представено доказателство относно твърдението на ответника за показания на
„манипулирания“ електромер към 16.01.2017г., която е начална дата на
периода, за който е извършена корекцията, но тъй като тази справка не е
доказателство, то не може да се направи обоснован извод относно
количеството на потребена от ищеца енергия за периода 16.01.2017г. до
20.03.2017г., която ответното дружество е коригирало с 66, 62%. В жалбата се
посочва, че по делото няма данни, установени с допустими доказателствени
средства за началния момент на периода на извършване на корекцията, а
именно – 16.01.2017г. Твърди си, че от ответната страна е представена
неподписана графика, наречена „извадка от товаров трофил“, на която е
отразено, че „манипулацията е извършена на 16.01.2017г.“, но това твърдение
не е доказано по никакъв начин по делото и поради това следва да се направи
извод, че ответната страна не е доказал периода, за който има право да прави
корекция на ползваната от ищеца енергия, респективно да иска плащане на
така увеличеното количество. В жалбата се посочва, че съдебната практика
допуска да се извършва корекция и без наличието на правила за това, дори
без общите условия да уреждат това право, на базата на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване, но само при положение, че при
спор съответният доставчик установи по несъмнен начин периода, през който
техническото средство е измервало неправилно и размерът на своето вземане,
а по настоящото дело тези обстоятелства не са били доказани по надлежния
ред.
Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
2
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде
отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Ответната страна по въззивната жалба – „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото писмен отговор на жалбата, в
който посочва, че подадената жалба е допустима, но изцяло неоснователна.
Посочва се, че решението на съда е правилно, обосновано, постановено при
пълнота на доказателствата, като всяко едно от доказателствата е тълкувано
правилно поединично и в съвкупност с останалите доказателства. В отговора
се посочва, че доказателствата по делото са тълкувани правилно като са взети
под внимание всички важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал
до едно правилно решение, основано на изложените по делото факти. Твърди
се, че решението е в съответствие с материалния закон, фактическите
констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните изводи –
на закона. В отговора се посочва, че основание за постановяване на
решението, съдът е намерил във факта, че са налице условията за начисляване
на електроенергията, тъй като е налице законово основание на доставчика на
електрическа енергия да коригира сметките да доставена електрическа
енергия на потребителите за изминал период. В отговора се посочва, че
въззивната страна за първи път във въззивното производство навежда
твърдения за неправилност на извършените преизчисления, както по
количество ел. енергия, така и по отношение на цената на ел. енергията, което
е недопустимо. Посочва се, че единственото оспорване в
първоинстанционното производство е по отношение на факта, че процесният
електромер не е измервал с грешка в размер на – 66, 62%, но този факт е
безспорно установен с представения по делото Констативен протокол от
метрологична експертиза за търговско измерване. № 646/15.06.2020г. В
отговора на жалбата се посочва, че протоколът на метрологичната експертиза
е официален констативен документ предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от
Закона за измерванията във връзка с чл. 179 от ГПК, при което съставлява
доказателство за извършените от издалото го длъжностно лице действия,
предвид което и следва да се приеме, че отразеното в него съдържание
3
отразява действителното констатирано от него съответното длъжностно лице
състояние на проверения електромер.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба - „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото писмено становище, в
което посочва, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д.
М. В. от гр. Б., ул. Е. Й. № * ет. * против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД със седалище гр. Пловдив, с които се претендира да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 886, 76 лева,
платена без основание, както и сума в размер на 5, 42 лева, платени на
ответното прието без основания, ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2020г. до окончателното
плащане и направените по делото разноски. В исковата молба се посочва, че
на 21.03.2017г. служители на ответното дружество са съставили констативен
протокол № 289109 на основание чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от Правилата за
измерване на количеството ел. енергия, видно от който електромерът,
измерващ доставеното количество ел. енергия до дома на ищеца е показал, че
измерената грешка е извън допустимите, след което електромера е бил
демонтиран и изпратен за проверка. В исковата молба се посочва, че
електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка и на 09.07.2020. е
изпратено писмо до ищеца, в което същият е уведомен, че сметката му за ел.
енергия за периода от 16.01.2017г. до 21.03.2017г. се коригира на основание
чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ. В исковата молба се посочва, че за периода, за
който се отнася корекцията, ответното дружество няма право да извършва
4
такава. Посочва се и обстоятелството, че ищецът е заплатил начисленото му
количество ел. енергия, както и такса в размер на 7 лева с ДДС и лихва за
забава в размер на 5, 42 лева.
Ответната страна по исковата молба - „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив депозира по делото
писмен отговор, в който оспорва предявените искове.
За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че корекциите на сметки са допустими само когато отклоненията в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на
грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за минал период.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и жалбата следва да
бъде разгледана по отношение на наведените с нея съображения за
неправилност на постановеното решение.
По делото е представен Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 289109 от
21.03.2017г., от който е видно, че е извършена проверка на жилищен обект,
находящ се в гр. Бургас, ул. Е. Й. № * и при проверката е констатирано, че се
отчита грешка извън допустимите граници при нормална векторна диаграма
на схемата на свързване и електромерът е демонтиран и поставен в безшевна
торба за служебна експертиза, а на обекта е монтиран нов електромер.
По делото е представен Констативен протокол № 646/15.06.2020г.,
изд. от Български институт по метрология, от който е видно, че е
констатирана грешка при отчитането на ел. енергията в размер на – 66, 64%.
Видно от представения по делото протокол се констатира, че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера, има изменение в електрическата
схема, като са извадени куплунг Х2 и Х3 на вторичните страни на първа и
втора токови вериги и по този начин са изменени техническите и
5
метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него
електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на
допустимото.
По делото е представена Справка за коригиране на сметката за
електроенергия, от която е видно, че в съответствие с констатирана грешка
при отчитане – 66, 62% на преминалата през електромера ел. енергия на
абоната са начислени допълнително – 4 031 енергия в Kwh на обща стойност
от 582, 93 лева (дневна тарифа на стойност от 0, 144612) и 2 101 енергия в
Kwh на обща стойност от 303, 83 лева (нощна тарифа на стойност от 0,
144612) – общо – сума в размер на 886, 76 лева.
По делото е представена и Фактура № ***994/09.07.2020г., от
която е видно, че ответното дружество е фактурирало в тежест на Д. М. В.
сума в размер от 886, 76 лева за периода от 16.01.2017г. до 21.03.2017г.
По делото не се спори, а от представените доказателства се
установява, че фактурираната сума е заплатена от страна на ищеца Д.В..
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта
в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
С оглед наведените във въззивната жалба възражения, настоящата
инстанция намира за установено следното:
Съдът намира, че фактическата обстановка е установена и
възприета от първоинстанционния съд в пълнота и съобразно представените
доказателства.
6
Безспорно е, че за да се уважи предявения иск е необходимо да се
установи, че за ищцовата страна не е съществувало правото да извърши
едностранна корекция на сметката на ответника и съответно – да получи
стойността на консумираната ел. енергия за обекта, собственост да ответника.
В този случай е безспорно, че ответната страна носи доказателствената
тежест да установи, че задължението, което се претендира от ответника
съществува и правилно е изпълнено.
Безспорно е, че на основание чл. 98а, ал. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 4
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един
централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между
енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на
електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се
задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата
на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената
сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
Безспорно е, че посочените клаузи на Общите условия, издадени
въз основа на законовата делегация на чл. 98а от ЗЕ, почиват на общите
правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението
на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта.
Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на
7
електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че
абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не
изключват основното задължение на купувача да заплати цената на
доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на
електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат
специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на
ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената
енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество
електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална
правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на
ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила
от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва
от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на
цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната
практика на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III
г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о.
на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на
ВКС), чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото
съдебно решение, с което съдебният състав изоставя досегашната си
практика, базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3262/2014 г., II т. о., ТК.
По делото безспорно се установява, че ответникът – Д. М. В. е
абонат на ответното дружество за обект, находящ се на ул. Е. Й. № * с
клиентски номер ***755 и номер на електромера - ***112. По делото
безспорно се установява и обстоятелството, че на 21.03.2017г. в процесния
обект е извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол за
8
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
289109, подписан от двама служители на "Електроразпределение Юг" ЕАД.
По делото се установява, че въз основа на извършената проверка е
констатирано, че абонатът е прекъснат в електромерното табло и електромера
е демонтиран на 21.03.2017г. Установено, че при проверка на електромера е
констатирано, че същият отчита електроенергията с грешка извън
допустимите граници, а е налице нормална векторна диаграма на схемата на
свързване, поради което и електромера е демонтиран за проверка. Установява
се и обстоятелството, че след извършена проверка на електромера от страна
на Българския институт по метрология е констатирано, че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера, има изменение в електрическата
схема, като са извадени куплунг Х2 и Х3 на вторичните страни на първа и
втора токови вериги и по този начин са изменени техническите и
метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него
електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на
допустимото, а именно – 66, 64% при максимално допустима грешка от +-
2%..
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че е изготвена и Справка за коригиране на сметката за
електроенергия на ответника за неотчетена и нефактурирана ел. енергия –
общо 6 132 кВт/ч и на 09.07.2020. ищцовото дружество е издало Фактура №
***994/09.07.2020г., за сумата от 886, 76 лева, която сума е заплатена от
страна на Д.В..
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че за
периода от 16.01.2017г. до 21.03.2017г. в имота на ищеца са били реално
доставени и потребени 6 132 кВт/ч електроенергия на стойност от 886, 76
лева, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че за ищцовата страна е съществувало задължение
да заплати на ответното дружество процесната сума от 886, 76 лева по силата
на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Безспорно е, че в случая не се
касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на
купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на
цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите
за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия.
9
С въззивната жалба е въведено оплакване, че за въззивното
дружество не съществува възможността да извършва корекции на сметки на
клиенти, а задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в общите си условия на ред, по който да бъдат
уведомявани клиентите за извършване на корекция на сметка и при наличие
на правила за измерване на количеството консумирана ел. енергия са
изпълнени.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (в
редакцията на разпоредбата към датата на извършване на проверката –
21.03.2017г.) устройството и експлоатацията на електроенергийната система
се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Безспорно е, че към датата на проверката
– 21.03.2017г. е била в сила разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ (понастоящем
отменена с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г.), съгласно която – "При липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни... ". Както е
видно, законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали
възможност за корекция на изчисленото количество ел. енергия и потребени
мрежови услуги, при установяване на неправилно или неточно измерване.
Нито ЗЕ, нито подзаконовите актове, регулиращи материята, са въвели като
условие наличието на виновно поведение от страна на абоната, за да бъде
извършена корекция. При това положение, както бе посочено и по-горе съдът
следва да се съобрази с развитието на съдебната практика. С цитираните по-
10
горе решения се възприема различно правно разрешение, като договорът за
продажба на ел. енергия се разглежда в контекста на общите правила за
покупко-продажба, уредени в ЗЗД и се зачита основното правило на договора
за покупко-продажба, а именно – задължението на купувача да заплати
полученото, зачита се и един от основните принципи на правото, намерил
израз в множество законови разпоредби на различни нормативни актове, а
именно – избягване на неоснователното обогатяване и неоснователното
разместване на блага. Възприема се правото на двете страни да установят в
спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност,
правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на
съответен абонат, потребил ли е той количеството ел. енергия и дължи ли се
цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за
установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от
обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване
обсъждането е насочено основно към неоснователното разместване на блага.
В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява и оплакването на
липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата
му, предвиден от разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Липсата на ред за
уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите
получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на
съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при
положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани
ел. енергия и мрежови услуги.
При това положение настоящият състав приема, че спорът не би
могъл да се ограничи само до въпроса за липса на ред за уведомяване на
клиентите за изготвени корекции за сметките, а следва да бъдат обсъдени
всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.
Както бе отбелязано по-горе – на дата – 21.03.2017г. електромера
за обект, находящ се на ул. Е. Й. № * – собственост на Д.В. е демонтиран и
след проверка е констатирано, че до вътрешността на електромера е
осъществяван достъп, като е налице изменение в електрическата схема и са
извадени куплунг Х2 и Х3 на вторичните страни на първа и втора токови
вериги и по този начин са изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера и преминаващата през него ел. енергия се
11
измерва с отклонение, извън границите на допустимото. Установява се и
обстоятелството, че неизмереното количество начислена електроенергия,
изчислена по методиката на ПИКЕЕ е в размер на 6 132 квт/ч, а остойностено
това количество възлиза на сума в размер от 886, 76 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че следва да
намерят приложение общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при
неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока,
купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна
отговорност. В конкретния случай по делото се установява, че е спазен редът
по извършване на корекцията и следва да се приеме, че за ищцовата страна е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 886, 76 лева,
представляваща стойността на консумирана ел. енергия за периода от
16.01.2017г. до 21.03.2017г. – задължение, което е изпълнено от негова
страна, тоест – по делото следва да се приеме, че за ищцовата страна е
съществувало задължение да заплати така фактурираната допълнителна
електроенергия, поради което е предявеният иск е неоснователен.
По отношение на наведеното възражение във въззивната жалба, че
стойностите на начислената ел. енергия за дневна и нощна тарифа съвпадат,
съдът констатира, че действително въз основа на депозираната по делото
справка за коригиране на сметка на електроенергия се установява, че при
остойностяване на количествата ел. енергия и за дневна и за нощна тарифа е
посочена стойност – цена за един квт/ч в размер на 0, 144612 с ДДС.
Безспорно е, цените са електроенергия за отделните периоди са
общоизвестни, предвид обстоятелството, че се определят въз основа на
решения, взети от КЕВР и за конкретния период са обявени на следните
сайтове - http://old.dker.bg/files/DOWNLOAD/res-c19-2016.pdf и
https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Eto-gi-novite-ceni-na-toka-i-toplata-
voda-za-klientite-na-EVN-652428, от които е видно, че стойността на
електроенергия за квт/час на дневната тарифа на електроенергия е 0, 206604
лева, а за нощна тарифа – 0, 11734 лева с ДДС и преизчислена съобразно тези
стойности коригираната стойност на електроенергия възлиза на сума в размер
от 1 079, 35 лева, получена като сбор от 832, 82 лева – стойността на дневна
тарифа и 246, 53 лева – стойността на нощна тарифа. Безспорно е, че
претендираната от страна на ответното дружество и заплатена от страна на
12
ищеца ел. енергия е по-ниска и съдът не би могъл да я коригира съобразно
посочените стойности, предвид забраната да се влошава положението на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При положение, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези,
които е направил първоинстанционният съд в своето решение, то следва да
бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към
изложените от първоинстанционния съд мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени на
въззивното дружество направените по делото разноски, както следва - сума в
размер на 150 лева, представляваща направените по делото разноски във
въззивното производство – възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че цената на предявения иск е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260154 от 28.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 5779/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН ********** от гр. Б., ул. Е. Й. № * ет. *
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ със седалище гр. Пловдив,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Михаела Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова
Стойчева сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
стойността на направените през въззивното производство разноски –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14