Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря СВЕТЛАНА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2732 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на С.Ц.Н.
ЕГН **********, постоянен адрес ***, против Решение № Ц2153-03-79 от 23.11.2020
г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №
Д-03-000-00-01417942/07.10.2020 г.,
Разпореждане № Д-03-000-00-01417944/07.10.2020 г. и Разпореждане №
Д-03-000-00-01417945/07.10.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения
и помощи при ТП-Варна на НОИ, с които на основание чл.
40, ал. 4 от КСО, считано от 07.10.2020 г. е спряно изплащане на парично
обезщетение по три болнични листа.
Жалбоподателката твърди, че решението е
незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения
и при неправилно приложение на материалния закон. Намира
решението за постановено в противоречие с административнопроизводствените
правила, тъй като същото е постановено след едномесечния срок предвиден в чл.
117, ал. 3 КСО. Счита,
че същото е постановено в противоречие със материалния закон, като изплащането на обезщетението се спира при липса на предпоставките на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Счита, че същото е
немотивирано, като не е посочено конкретно на кое от трите основания посочени
в чл. 40, ал. 4 от КСО се спира
изплащането на обезщетението. Същевременно твърди, че сочените в решението факти не
кореспондират с която и да е от хипотезите предвидени в кодекса.
Предположението за извършено нарушение от страна на осигурителя, не погасява, не изключва и не отлага правото
на осигуреното лице да получи обезщетение. В случая от лицето са подадени
всички необходими документи, справки и декларации в НАП, вкл. такива носещи информация за
начислени осигуровки, както и декларации образец № 1 и трудов
договор. Счита, че образуването на производство в НОИ за проверка на
осигурителя "******" ЕООД относно спазване на осигурителното законодателство по повод
права и задължения на друго лице не може да обуслови спиране на производството.
Счита, че акта е постановен при нарушаване на принципите за законност и истинност
в процеса. На изложените основания претендира отмяна на оспореното решение.
Претендира присъждане на разноски за извършването на
които представя доказателства.
В съдебно заседание и по
съществото на спора чрез пълномощника си - адв. К., поддържа жалбата и моли
съда да я уважи.
Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален
представител – ю. к. Л., оспорва жалбата. Поддържа, че същата се явява
неоснователна, по съображенията в оспореното решение, което като съобразено с
доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Оспорва претендирания размер на адвокатското възнаграждение, като прекомерен и моли за редуцирането му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в
преписката доказателства се установява, че осигурителят „*******" ЕООД е подал за С.Ц.Н.
удостоверения по образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО,
съответно с вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г. по болничен лист серия Е №
20201720180/14.08.2020 г. за периода от 10.08.2020 г. до 03.09.2020 г.,
включително; вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г. по болничен лист
серия Е № 20201314937/30.06.2020 г. за периода от 30.06.2020 г. до 13.07.2020
г.. и вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г. по болничен лист серия Е №
20201720221/15.09.2020 г. за периода от 04.09.2020 г. до 30.10.2020 г.. Във връзка с депозираните документи, при преценка на фактите и
обстоятелствата, имащи значение за правото на лицето на парично обезщетение е
отчетено обстоятелството, че със Заповед № 3P-5-03-00850217/04.12.2020 г. е
възложена проверка от контролен орган на ТП на НОИ по разходите на ДОО на
осигурителя " ********” ЕООД. Със справка в Регистъра на осигурените
лица и в Регистъра на трудовите договори е установено, че през 18-месечния
период за жалбоподателката са подадени данни, че е работила в „******" ЕООД - гр. Созопол; „*******" ЕООД - гр. Созопол и „*********" ЕООД - гр. Созопол. Във връзка със същата, с писмо от 14.10.2020 г. от ТД на НАП - Варна е изискана информация и проверка от контролните органи при ТП - Бургас на НОИ и за
установяване на обстоятелствата извършва ли дружеството „*******” ЕООД, ЕИК ********, търговска дейност, т.е.
дати има качеството на „осигурител", респективно упражнявала ли е трудова дейност
жалбоподателката там. за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. С писмо от 04.02.2020 г. е постъпила такава,
че: дружеството е с прекратена регистрация от 04.06.2019 г. по ЗДДС; за периода 01.07.2019 до 04.02.2020 г. няма данни за осъществявана стопанска дейност от предходния осигурител на
жалбоподателката „*********” ЕООД. Със задължителни предписания на управителя на
дружеството „*********" и на управителя на дружеството „*********" ЕООД, е даден срок за представяне
на разчетно - платежни и трудово - правни документи. С писмо изх. № Ц1030- 02-745#1/19.11.2020 г. на Директора
на ТП - Бургас на НОИ, вх. № Ц1030-03-745#1/19.11.2020 г.. е поискано
извършването на проверка от контролните органи на ТП - Варна на НОИ по
делегация.
Предвид горните установявания и предвид липсата на представена информация от страна на работодателите на
жалбоподателката - „*****" ЕООД, гр. Созопол, „*******" ЕООД, гр.
Созопол и „********" ЕООД, гр. Созопол с процесните Разпореждане № Д-03-000-00-01417942/07.10.2020 г., Разпореждане № Д-03-000-00-01417944/07.10.2020 г. и Разпореждане №
Д-03-000-00-01417945/07.10.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и
помощи при ТП-Варна на НОИ, на осн. чл. 40, ал. 4 от КСО са спрени образуваните производства за изплащане на парични обезщетения по горепосочените болнични листи, с мотив - извършване на проверка на работодателя „*******" ЕООД, гр. Созопол по спазване на осигурителното законодателство.
Издадените разпореждания са
връчени на жалбоподателката на 14.10.2020 г., която в
законоустановения срок е депозирала жалби срещу същите.
С Решение № Ц2153-03-79 от
23.11.2020 г. Директорът на ТП на НОИ-Варна е оставил жалбите без
уважение като е приел, че оспорените разпореждания са правилни и
законосъобразни. В мотивите на решението е посочено, че основанието за спиране
е започнала проверка срещу „*********" ЕООД, гр. Созопол за
установяване на обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност,
респективно упражнявала ли е трудова дейност жалбоподателката, за която да подлежи на
задължително осигуряване по КСО. Изложено е, че към момента на издаване на
решението, все още не са получени изисканите от осигурителя документи, както и
в цялост изисканата данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП Варна. В заключение, директора е
достигнал до извода, че правилно е спряно производството по изплащане на
обезщетение, до приключване на проверката.
Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и
законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното
правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като съответства на изискванията на
закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала
настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По валидността на акта:
Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна и потвърдените с него
разпореждания на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП –
Варна на НОИ, са издадени от материално компетентния административен орган, по
аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "ж"
от КСО. Спазени са изискванията за форма при издаване на оспорения
административен акт. Предвид това, съдът намира, че оспореният акт не страда от
пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална законосъобразност
на акта:
Като фактически основания за
издаване на разпорежданията от 07.10.2020 г. е посочено, че случая е предаден
на контролните органи на ТП на НОИ Варна за извършване на проверка по
спазване на осигурителното законодателство, а като правно основание е посочена
нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО.
Изложените в трите разпореждания мотиви не кореспондират с която и да е от
хипотезите за спиране на производството, визирани в КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството
по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност,
трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и
раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на
медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и
решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
В процесните разпореждания липсват мотиви кои
са тези доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за
отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Едва в потвърждаващото
решение на Директора на ТП на НОИ Варна са изложени мотиви, а
именно, че е налице друго производство, по което се извършва проверка по
разходите на ДОО от контролните органи на НОИ за установяване на
обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респективно упражняват ли
трудова дейност съответните лица.
Предвид горното, съдът
намира, че процесното решение е постановено при допуснати съществени нарушения
на административно производствените, правила поради това, че е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2
чл. 30 и чл. 35 и чл. 36 от АПК, без административният орган да е събрал всички
необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая.
Освен това е постановено и
при неправилно приложение на материалния закон. По делото не са представени
доказателства за наличието на нито едно от изчерпателно изброените в
разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО
основание за спиране на производството по изплащане на парични обезщетения.
Предизвиканата от ТП на НОИ-Варна данъчна проверка на предходния осигурител
"********" ЕООД по реда на чл. 110, ал. 1 от ДОПК, не представлява само по себе
си доказателство по смисъла на разпоредбата на
чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Казаното се отнася и до обстоятелствата, че
цитирания осигурител не е внасял осигурителни вноски за жалбоподателката за периода на действие на трудовия й договор, в т. ч. и за този, за които касаят размера на паричните обезщетения. Това е така, тъй като последиците от не внасяне на осигурителни вноски от работодателя, не може да рефлектира върху
осигурителните права на работника.
Що се касае до съмненията на органите на ТП на
НОИ – Варна, че работодателят на жалбоподателката не е извършвал стопанска
дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова дейност, то
тези съмнения трябва да бъдат заменени с конкретни доказателства.
В тази връзка съдът съобразява допълнително,
че разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КСО регламентира редица правомощия на
контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения,
включително да извършват проверки и ревизии във връзка с възложената дейност,
като Управителят на НОИ издава инструкция за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност.
Посочените в ал. 1 правомощия кореспондират с
отразените в чл. 108, ал. 2 от КСО задължения на физическите и юридическите
лица да представят на контролните органи исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ,
както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
От своя страна текстът на чл.
40, ал. 1 от КСО регламентира правото на осигурените лица за общо заболяване и
майчинство на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, при визираните в
същия кодекс условия. Осигурителното обезщетение за временна неработоспособност
цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице, което е престанало
да работи, поради настъпилия осигурителен риск.
В тази връзка не може да бъде споделена тезата
на административния орган, че е възможно спиране на производството по изплащане
на процесното обезщетение и отлагане на произнасяне по същество за неопределен период след представяне на болничния лист, за да се изчака резултата от проверката на осигурителя. Тази теза не
кореспондира с целта на закона за своевременно получаване на обезщетението,
когато осигуреното лице се презюмира, че е в затруднено положение и се нуждае
от парична помощ.
По изложените съображения оспореното решение и
потвърдените с него разпореждания следва да бъдат отменени.
Предвид разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на
въпроса по същество от съда, следва да се изпрати преписката на
административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на спора
формулираното искане от жалбоподателката с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно.
В настоящето производство се претендира и
заплащане на разноски – държавна такса в размер на 10.00 лева и възнаграждение за един адвокат,
който е представлявал жалбоподателката в размер претендиран
за сумата от 1050.00 лева. Във връзка с искането за присъждането на разноските,
от страна на жалбоподателката са представени договор за правна защита и
съдействие съдържащ разписка за платената сума и вносна бележка за платена
държавна такса.
От страна на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на уговорения между жалбоподателката и процесуалния ѝ
представител хонорар да процесуално представителство.
Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във
всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на
производството по делото. Според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по т.д. № 6/2012г. ОСГТК, съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер. В случая съобразно минималния размер на
възнаграждението, изчислено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
сумата 350,00 лв., съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно,
тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 1050,00 лева
надхвърля съществено минималния такъв, а делото не се характеризира със
съществена правна и фактическа сложност. Съдът не споделя вижданията на
процесуалния представител на жалбоподателката за дължимо адвокатското възнаграждение в трикратен размер спрямо
минималният такъв по НМРАВ, включително и за дължимо такова по повод извършени
процесуални действия пред административния орган. Адвокатското възнаграждение
се дължи за осигурено адвокатско представителство по конкретното съдебно
производство (дело), а не поотделно за всяка част от оспорването. Такова не се
дължи и за извършените пред административния орган процесуални действия.
Поради това, отчитайки факта, че делото не се характеризира с висока правна
и фактическа сложност, че в настоящото съдебно производство само са разменени
книжа и че е проведено едно съдебно заседание, размерът на адвокатския хонорар
на жалбоподателката следва да се приеме за прекомерен и да се редуцира до минималния
такъв по НМРАВ за сумата от 350,00 лева.
Сумата в размер на 10.00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане
на делото също не следва да се присъжда. По делото се установи, че
жалбоподателката има качеството на осигурено лице, поради което тази сума, като
недължима следва да ѝ бъде върната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-03-79
от 23.11.2020 г. на Директора на ТП на ТП НОИ гр. Варна, с което е
отхвърлена жалбата на С.Ц.Н., ЕГН **********, постоянен адрес ***, против Разпореждане
№ Д-03-000-00-01417942/07.10.2020 г., Разпореждане №
Д-03-000-00-01417944/07.10.2020 г. и Разпореждане №
Д-03-000-00-01417945/07.10.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения
и помощи при ТП-Варна на НОИ, с които на основание чл.
40, ал. 4 от КСО, считано от 07.10.2020 г. е спряно изплащане на парично обезщетение
по болнични листи серия Е № 20201720180/14.08.2020 г. за периода от
10.08.2020 г. до 03.09.2020 г., включително; болничен лист серия Е №
20201314937/30.06.2020 г. за периода от 30.06.2020 г. до 13.07.2020 г.. и по
болничен лист серия Е № 20201720221/15.09.2020 г. за периода от 04.09.2020 г.
до 30.10.2020 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за
продължаване на административното производство, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Варна да заплати на С.Ц.Н. ЕГН, **********,
постоянен адрес *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: