Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 13984 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 185640/27.08.2020
г., постановено по гр. д. № 52843/2019г. по описа на Софийски районен съд, 50-ти
състав, са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
Ц.Й.Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането, съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2019 г. по ч. гр.
д. № 35598/2019 г. по описа на СРС, I-во ГО, 50-ти състав, на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 422.63 лева,
представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – ап. 150 в гр. София, ж. к. „********, с аб.№
308252 за периода от 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 422.63 лева, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, и сумата от 119.88 лева, представляваща изтекла мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.09.2016 г.-11.06.2019 г. Решението е
постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението
е постъпила въззивна жалба с вх. № 5122495/02.09.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД,
подадена чрез юрисконсулт Т.Ж.с приложено по делото пълномощно, в която се
съдържат оплаквания за неправилност на решението. Според жалбоподателя съдът
неправилно е приложил материалния закон относно института на погасителната
давност във връзка със събраните доказателства и установените по делото
обстоятелства. Инвокира се, че според Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г.
абонатите на топлофикационното дружесво следва да заплащат фактурираните задължения за доставената
топлинна енергия в 30 дневен срок на месеца, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия, а съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия от 2014 г. на „Т.С.“
ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество
топлинна енергия през отчетния период. Сочи се, че за претендирания период от
месец 10.2015 г. до месец април 2016 г. в сила са били Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г.,
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016 г., според които клиентите
следва да заплащат стойността на фактурата за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в период от 45 дневен срок за периода, за който се
отнасят, като издаваната обща фактура е за целия предходен отоплителен район,
следователно за общата фактура от 31.07.2016 г. задълженията ставали изискуеми
към 15.09.2016 г., като от този момент според „Т.С.“ ЕАД започвал да тече
давностния срок по чл.111 б. „в“ от ЗЗД. Въззивникът иска отмяна на решението,
уважаване на предявените искове в пълен размер и претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна Ц.Й.Е., в който се поддържа, че решението е
правилно и законосъобразно. Изложени са съображения относно приложимостта на
института на погасителната давност за претендираните вземания. Излага се, че
изравнителната фактура се изготвяла с цел да установи има ли суми за
изравняване в края на периода – за възстановяване или връщане на суми.
Въззиваемата страна иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********, с адрес на
управление:*** срещу Ц.Й.Е. с ЕГН: ********** с адрес: *** с която е поискало
от съда на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД да признае за установено,
че Ц.Е. с ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сума в размер на 422.63
лева, представляваща стойността на незаплатена за периода от 01.10.2015 г. –
30.04.2016 г. реално потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва
върху главницата от 422.63 лева, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 119.88 лева, представляваща изтекла мораторна
лихва върху главницата за периода от 14.09.2016 г.-11.06.2019 г. Ищцовото
дружесво е навело твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е
потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, изпаднал в забава за
заплащане на главниците, както и че страните били обвързани от договор при Общи
условия. Претендирало е разноски.
Ответникът Ц.Е. е
подала писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Сочи се,
че заявлението по чл.410 от ГПК е било депозирано в съда на 21.06.2019 г., като
исковата претенция за главницата касае периода месец 10.2015 г. до месец април
2016 г. Излага се, че топлофикационния имот не се използвал, а радиаторите в
жилището са били демонтирани през месец 10.2016 г. Прави се искане съдът да
отхвърли исковите претенции на „Т.С.“ ЕАД като неоснователни и недоказани.
По делото е
приложено заповедно дело № 35598/2019 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав,
образувано по заявление с вх. № 3042978/21.06.2019 г. по чл. 410 ГПК и със заповед от 01.07.2019
г., по което районният съд е разпоредил Х Ц.Й.Е. с ЕГН: ********** да заплати „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******** сума в размер на 422.63 лева, представляваща стойността на
доставена за топлоснабден имот – ап. 150 в гр. София, ж. к. „********, с аб.№
308252 за периода от 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху главницата от 422.63 лева, считано от 21.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 119.88 лева, представляваща
изтекла мораторна лихва върху главницата за периода от 14.09.2016 г.-11.06.2019
г., както и 75.00 лева – разноски по делото, от които 25.00 лева за внесена
дърцавна такса и 50.00 лева за юрисконсулт. За издадената заповед длъжникът е
уведомен на 15.07.2010 г., като на 23.07.2019 г. последният е подал възражение,
в което е релевирал възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“
от ЗЗД. На 13.08.2019 г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 13.09.2019г.
Приет е протокол
от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма,
която да извършва дялово разпределение, както и списък на етажните собственици
от 10.07.2002 г., както и договор сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение.
По делото е
приет договор, сключен между собствениците на етажната собственост и „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия № 3763/18.09.2002
г., съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „********са
избрали и възложили на „Т.С.“ ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата за срок от 3 години, като при липса на възражения от
страните този срок се подновява автоматично за всяка следваща година.
Като част от
доказателствената съвкупност са приобщени и съобщение към издавана фактура №
**********/31.07.2016 г. за топлофикационния имот за периода от 01.05.2015г. –
30.06.2016г., както и удостоверение за актуално състояние на „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“
ЕООД.
Приет е
неоспорен от страните нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160,
том I, рег. № 1446, дело № 144 от 14.02.2005 г., съгласно който от купувача Ц.Й.Е.
е придобита от продавача С.Б.О.собствеността върху ап. 150 в гр. София, ж. к. „********.
По делото са
приложени извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния
период за абонатен № 308252, които установяват размера на дължимите суми за
топлинна енергия, както и заявление-декларация № 3916/22.11.2005 г. от Ц.Й.Е. за
откриване на партида и два броя писмени споразумения на Ц.Й.Е. с „Т.С.“ ЕООД за
остойностяване на доставяната в имота топлинна енергия по данни от фирмата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 32
и чл. 33 Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014 г., сумите по
фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин
и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на
срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.
Съгласно чл. 32
и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. задълженията следва да се
платят се дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се
отнасят.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и проверки
при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана, в нея се потребява енергия за отопление и топлинна енергия,
отдавана за сградна инсталация, като е липсвал водомер в жилището за горещо
битово водоснабдяване, отчети по общият топломер между абонатите са снемани
след края на всеки отоплителен сезон за нормативно определения период от 12
месеца, като общият топломер е преминавал метереологична проверка съгласно
изискванията на ДАМТН. Посочило е, че не е потребявана енергия за горещо битово
водоснабдяване за периода месец 10.2015 г. – месец 04.2016 г., начислена е
енергия за сградна инсталация съобразно обем на имота, дяловото разпределение
на енергията било направено от „Т.С.“ ЕООД по правилата на Наредбата за
топлоснабдяване, а фактурираните ежемесечно суми за топлинна енергия за
абонатен № 308252 са изчислени съобразно Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г., изм. и
доп. ДВ, бр. 94 от 29.10.2013 г. Титуляр на партидата на абонатен № 305252 за
процесния период била Ц.Й.Е.. Вещото лице е констатирало, че стойността на
реално потребената енергия за периода от м. 10. 2015 г. до 30.04.2016 г. е в
размер на 232.63 лева по фактурирани от „Т.С.“ ЕАД суми и коригирана с
резултата от изравнителната сметка.
Съгласно
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и
на базата на получени данни от ищеца, е посочило, че на 11.09.2017 г. е
извършено плащане в размер на 20.00 лева по обща фактура №
**********/31.07.2016 г. По счетоводни данни на дружеството „Т.С.“ ЕАД липсвало
плащане за процесните суми за периода от м. 10.2015 г. до 30.04.2016 г. по
фактури в размер 422.63 лв., а по
изравнителни сметки е имало суми за възстановяване в размер от 216.75 лв., от
която сумата в размер на 210.00 лева е прихваната със стари задължения на
ответника от 2010 г. извън процесния период. Неплатени били 422.63 лв. -
главница за топлинна енергия за периода месец 10.2015 г. до месец 04.2016 г. ,
а законната лихва за периода от 15.09.2016 г. – 11.06.2019 г. била в размер на 117.28
лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По правилността
на решението:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и обезщетение за забава
на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава XXXVII от ГПК.
За да бъде
уважен така предявеният иск, по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължението на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото в съответствие с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007
г., ответникът е изпаднал в забава на плащането на сумите.
По делото се
установи, че с подадено заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя "Т.-С."АД, а длъжникът е осъден да му заплати процесните
суми на посочените от заявителя основания, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете,
предмет на настоящото производство.
Действащата към
периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги
урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период и Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал. 2 на същия
текст, когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
За
процесния период м. 10. 2015 г. - м. 04. 2016 г. страните в настоящото
производство са били обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД от 2008 г. и от 2014 г. Приложими за периода м. 10. 2015г. - м. 04.2016 г.
са Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г. Въззивникът неправилно се позовава и на Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., тъй
като те са влезли в сила след процесния период, съответно не касаят същия.
Съдът приема, че
по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество,
регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните. По
делото е установено, че през процесния период страните са били обвързани от
валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота, ответникът е
носител на вземане за дялово разпределение на същата.
Спорен по делото
остава въпросът дали тези вземания, възникнали за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016
г., са погасени по давност.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с
три годишна давност се погасяват периодичните задължения, включително и тези за
лихви, като съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Съдът приема, че
процесните вземания са периодични, поради което и за тези вземания
съобразно чл. 111, б. "в" от ЗЗД погасителната
давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по
договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и
повтаряващи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен (в този смисъл е ТР
№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Вземанията,
претендирани се периода от м. 10. 2015 г. до 30.04.2016г., са възникнали при
действието на ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., съответно приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ, съгласно които
плащането на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ
този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата
на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване
на фактура, то съдът намира, че това е съглашение, договорено между страните,
изискуемостта на задължението да настъпва след покана за плащане. Това е така,
понеже изискуемостта настъпва след активно поведение от страна на кредитора,
изразяващо се в отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане,
съгласно ОУ, се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата
на интернет-страница на кредитора. При така възприетото, съдът намира, че
приложима в настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът на
издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му - те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура №**********/31.07.2016 г.
за тези вземания за периода през 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г., които включват
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
счетоводния документ от ищеца за това вземане не е от естество да промени
вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му.
При така
възприетото по-горе и след като съдът съобрази датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2019
г., и по съображенията, изложени по-горе за началния момент на погасителната
давност на вземанията, възникнали при действието на Общите условия от 2014 г.,
то съдът приема, че вземането за главницата за топлинна енергия за периода от
м. 10. 2015 г. до 30.04.2016 г. е погасено по давност, считано от 01.06.2016 г.
Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност е 3 години.
Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж. При това положение погасени по давност по аргумент от чл. 119 от ЗЗД са и лихвата за забава на плащането на
главницата. Съдът намира, че извършеното плащане на 11.09.2017 г. със
сумата от 20.00 лева по обща фактура № **********/31.07.2016 г. касае частично
погасяване на задължения за доставяна топлинна енергия, за които давността е
изтекла, считано от 01.06.2016г. Съгласно правилото на чл.118 от ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането
на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Институтът на погасителната давност е процесуалноправен. С изтичане на
давността не се погасява самото материално субективно право, а само възможността
същото да бъде защитено чрез предвидените способи за правна защита -
възможността да се превърне в притезание. По делото липсва изрично признание на
вземанията на ищцовото дружество от ответника в срока на погасителната им
давност или адресирано до кредитора едностранно изявление за отказ от изтеклата
в полза на ответника погасителна давност, след настъпването й от 01.06.2016 г.
Признанието на едно вземане има действието на пораждането на ново правно
задължение или на отказ от изтекла давност. Отказът се различава от признанието,
защото признанието има действие от извършването му и предполага неизтекъл
давностен срок, а отказът може да се извърши само след изтичане на давностен
срок и има обратно действие.
Доколкото
мотивите на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да се
потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените в полза на
ищеца разноски за исковото и заповедното производство.
По отговорността за разноски пред СГС:
При този изход
на съдебния спор разноски на въззивника за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение са недължими, поради неоснователността на въззивната жалба. На
въззиваемата страна разноски не следва да се присъждат, тъй като липсват
доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, не е приложена
разписка, банков документ или фактура, като липсва и договор за правна помощ.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185640/27.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 52843/2019г. по описа на Софийски районен съд, 50-ти
състав.
Решението е
постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.