№ 641
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260047 от 07.04.2021 г., постановено по търг. дело № 65/2020 г.,
Окръжен съд София, Търговско отделение е отхвърлил предявените от „АЛС
България“ЕООД/н/ срещу „Суисмод“ООД иск за признаване за установено, че „АЛС
България“ЕООД/н/ е собственик на дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел
GЕРD275 и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия, както и
евентуалния иск за осъждане на ответника да заплати на „АЛС България“ЕООД/н/ сумата от
77 662,08 лв., представляваща стойността на собствения на „АЛС България“ЕООД/н/дизелов
генератор, марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва за забава върху сумата от 77 662,08 лв., считано от датата на завеждане
на искова молба в съда до окончателното й заплащане, в случай че движимата вещ не е
налице, не се намира у ответника или е развалена.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „АЛС
България“ЕООД/н/, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове- главен и евентуален
да бъдат уважени, така както са предявени.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
1
съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на
поискани от страната писмени и гласни доказателства в резултат на което страната е била
лишена от възможността да докаже твърденията си за основанието на което вещта е била
оставена на съхранение при ответника, което да поражда отговорността на последния при
нейното погиване или изгубване.
Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови
друго с което предявенните искове да бъдат уважени. Претендират се и направените в
производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото е постъпил писмен отговор от „Суисмод“ООД, подаден от процесуалния му
представител адв. Н., с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения,
изложени в писмения отговор.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„АЛС България“ЕООД/н/ срещу „Суисмод“ООД, в която са изложени твърдения, че на
28.11.2013г. между ищцовото дружество в качеството му на наемател и ответникът, като
наемодател, бил сключен Договор за наем от 28.11.2013 г., по силата на който
„Суисмод“ООД е предоставил на „АЛС България“ЕООД за временно ползване срещу
заплащане на наемна цена недвижим имот, находящ се в землището на гр. Ихтиман,
ЕКАТТЕ 32901, община Ихтиман, област София, представляващ поземлен имот с площ от
10,294 дка, с начин на трайно ползване: производствен терен, в местността „***",
съставляващ имот № 063013 по плана за земеразделяне на същото землище, ведно с
построената в имота текстилна (шивашка) фабрика, с подобекти, подробно описани в
Договора. Договорът бил сключен за първоначален период от 3 години, като впоследствие с
подписани срокът на договора бил продължаван многократно, последно до 30.11.2019г.
Ищецът излага още в исковата молба, че договорът за наем бил прекратен , като
имотът,предмет на наемното правоотношение, бил предаден на наемодателя на 04.09.2019
г.,с изключение на част от офис-оборудването и намиращ се в същия дизелов генератор
марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, който бил собственост на наемателя.
Твърди се, че между „АЛС България“ЕООД/н/ и „Суисмод“ООД била постигната
договорка дизеловият генератор да бъде съхраняван от „Суисмод“ООД до 20.09.2019г.,
която дата била първата свободна дата за извършване на демонтаж и транспортиране от
2
страна на третото за спора лице „Алкор“ООД, което представлява доставчика на генератора.
Последното дружество било единственото лице, оторизирано да извършва демонтаж и
монтаж на дизелови генератори с марката „Perin“. Твърди се, че на 20.09.2019 г.
представители на „Алкор" ООД уведомили ищеца, че находящият се в имота дизелов
генератор е различен от притежавания от „АЛС България“ЕООД, поради което демонтаж и
транспорт не можело да бъде извършен. Освен това, представителите на „Алкор" ООД
заявили, че находящият се в базата дизелов генератор бил с разкачени кабели и същият, за
разлика от собствения на ищеца дизелов генератор, не бил свързан с електрическата
инсталация. За посещението на служителите на „Алкор" ООД била съставена Работна карта
№ 010272 от 20.09.2019 г., като в същата били отразени горните обстоятелства.
Ищецът сочи, че многократно отправял устни покани до „Суисмод" ООД за
предаване на собствения му дизелов генератор, оставен му за пазене в собствения на
ответника недвижим имот.
До настоящия момент обаче генераторът не бил предаден, нито пък била заплатена
сума, равняваща се на стойността на същия, поради и ищецът моли да бъде постановено
решение, по силата на което на осн. чл.108 от ЗС и по чл.57, ал.2 от ЗЗД /последният при
условията на евентуалност/ да бъде признато за установено, че „АЛС България“ЕООД/н/ е
собственик на дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275 и осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху същия или в случай че движимата вещ не
е налице, не се намира у ответника или е развалена, за осъждане на ответника да заплати на
„АЛС България“ЕООД/н/ сумата от 77 662,08 лв., представляваща стойността на собствения
на „АЛС България“ ЕООД/н/дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 77
662,08 лв., считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й
заплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Суисмод" ООД не е представил отговор на
исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител – адв. Н. е оспорил предявените искове. Заявил е становище, че не оспорва
факта, че след прекратяването на договора за наем дизеловият генератор е бил оставен
временно в имота докато наемателят организира демонтаж и преместването му, но оспорва
твърдението на ищеца, че се е задължил да го съхранява. Тези фактически твърдения се
поддържат от него и в производството пред настоящата въззивна инстанция и по така
изложените съображения се прави искане предявените искове- главен и евентуален да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като
доказателства договор за наем от 28.11.2013г. и анекс към него от 28.09.2016г. се
3
установява, че ответното търговско дружество е предоставило на ищеца за временно
ползване срещу заплащане, собствения си недвижим имот, находящ се в землището на
гр.Ихтиман и представляващ ПИ с площ от 10. 294 дка, ведно с построената в имота
Текстилна /шивашка/ фабрика с подобекти към нея.
Не се спори, а и от представения по делото протокол с дата 03.12.2013г., че
„Суисмод“ ООД е предало на „АЛС България“ЕООД владението върху наетия имот, както и
оборудване за употреба от наемателя, с изключение на архивната стая.
Не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като
доказателства фактури с №№ 518/16.01.2014г. и 523 от 10.02.2014г., че ищцовото
дружество е закупило от „Алкор“ ООД дизелов генератор с марка Перин и модел GEPD275.
Дружеството продавач се е задължило да достави, монтира и въведе в експлоатация
процесния генератор. „Алкор“ ООД е доставило на ищеца закупения генератор, видно от
приемо-предавателен протокол с дата 11.02.2014г., като няма спор и се установява, че още
на същата дата съоръжението е било въведено в експлоатация.
Страните по делото не спорят, че договорът за наем, сключен на 28.11.2013г. е
прекратен, както и че на 04.09.2019г. наемателят е предал на наемодателя имота, предмет на
договора за наем. Отразено е в представения по делото Приемателен протокол от
04.09.2019г., че „….Следното имущество на „АЛС България“ЕООД остава във Фабриката :
а)Дизелов генератор; б) офисно оборудване;….“, както и че съсъщото следва да бъде
преместено преди 30.09.2019г.
Не се спори, че на 20.09.2019г. служители на дружеството „Мундус Сървисиз“ АД по
възлагане от доставчика „Алокор“ ООД посещават Завод за седалки под Мотела в Ихтиман,
за да демонтират и транспортират генератор и АВТ от Ихтиман до с. Мусачево, но
констатират, че генераторът не е Pierin., както и че са различни силовите и оперативните
кабели. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото и приети като
доказателства работна карта № 010272 и фактура № 1214/05.09.2019г./.
Видно е от представените от ответника постановление за образуване на досъдебно
производство от 04.11.2019г. и постановление за спиране на наказателно производство от
03.09.2020г., че РП-Ихтиман е образувала и впоследствие спряла наказателно производство
с предмет кражба от неизвестен извършител на процесния дизелов генератор. Видно е още
от постановлението за образуване на досъдебно производство, че сигнал за извършеното
престъпление е подал Ш. Д. Б., който е бил представляващ ищцовото дружество към този
момент. Прието е в постановлението, че на 13.09.2019г. около 21.00 часа от двора на
Фабрика до мотел Ихтиман е била отнета от владението и без съгласието на Ш. Д. Б., чужда
движима вещ, а именно процесния дизелов генератор.
Установява се от заключението на допусната и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза, че пазарната стойност на процесния дизелов генератор към месец септември
4
2019г. е в размер на 47 720 лева без ДДС. Последното е уточнено в съдебно заседание от
08.12.2020г.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В. и П..
Свидетелят В. /свидетел на ищеца/ установява, че процесният генератор е бил в имота на
ответника към датата 04.09.2019г., когато е бил предаден имота от наемателя на
наемодателя. Друг генератор в имота нямало. След като отишли представители на
дружеството ищец на 20.09.2019г. да си вземат генератора установили, че бил заменен с
друг генератор – по-малък, който обаче не бил собственост на ищеца. Ищецът нямал достъп
до имота на ответника след датата 04.09.2019г. Докато ползвал имота и до датата на
предаването му – 04.09.2019г. ищецът ползвал жива охрана на имота и имуществото в него.
Свидетелката П. /свидетел на ответника/ излага, че работила за „Суисмод“ ООД като
административен ръководител и отговаряла за дейността на фабриката – производствено и
административно. След като дейността на „Суисмод“ ООД приключила фабриката била
отдадена под наем на ищеца „АЛС България“ЕООД. Свидетелката излага, че се занимавала
по това време с това да освободят сградата от всичко, което било там налично и да се
предаде сградата. Ищцовото дружество престанало да ползва сградата още в началото на
2019г. От „АЛС България“ЕООД на 4-ти септември сградата се предала на „Суисмод“. На
предаването присъствали свидетелката, г-н Ш. Д. Б. и една дама, на която свидетелката не
помни името. За генератора свидетелката излага, че разбрала докато обикаляли фабриката,
за да се предаде и приеме. Ш. Д. Б. заявил, че се налага да оставят техен генератор, защото
не са успели да организират изнасянето му от фабриката, както и офис-мебелите, и помолил
да останат в сградата докато успеят да го организират, като поел ангажимент в срок до един
месец това нещо да се случи, устно бил поет ангажимент. Генераторът се намирал в парцела,
не в самата сграда, самият генератор се намирал извън сградата. Свидетелката сочи още, че в
дните след 20.09.2019г. е ходила в имота с полиция, видяла е генератор, който се е намирал
там, но дали е другият генератор или този, за който се води делото тя не може да каже.
Излага, че не е обърнала внимание толкова на генератора при предаването на имота, понеже
той не бил тяхна собственост, и тя нямала грижата да види дали той е в добро състояние.
Генераторът, който и към момента бил в имота не бил собственост на ответника и
свидетелката сочи, че не знае как се е появил там. Освен това установява, че след
предаването на имота от страна на ищеца, ответникът не е използвал този имот.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно- частта му, с която е отхвърлен главният осъдителен иск за осъждане на ответника
да предаде владението на процесната движима вещ и евентуалният иск по чл.57, ал.2 ЗЗД да
заплати равностойността на вещта ако се установи нейното погиване,
5
като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи
повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата
молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.
Независимо от това следва да се добави и следното :
Между страните не е спорно, а и от представените по делото и приети като
доказателства - данъчни фактури с №№ 518/16.01.2014г. и 523 от 10.02.2014г. и протокол за
въвеждане в експлоатация от 11.02.2014г. се установява обстоятелството, че ищцовото
дружество е собственик на дизелов генератор с марка Перин и модел GEPD275, както и че
същото е било въведено в експлоатация в производственото предприятие на ищеца,
намиращо се в собствения на ответника недвижим имот.
Не се установява обаче по делото, че точно този дизелов генератор да е бил владян
някога от ответника, както и че по силата на предавателния протокол от 04.09.2019г. му е
предоставено упражняването на фактическа власт от страна на ищеца. Процесната вещ-
дизелов генератор, която е била оставена при ответника до организирането и извършването
на демонтаж от ищеца, не е индивидуализирана с посочването на означение, технически и
други индивидуални признаци, отличаващи я от други вещи притежаващи същите родови
белези, в документ който да носи подписите на представител на „Суисмод“ООД. Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване
на фактите, на които основава своето искане до съда, като в конкретния случай това е
предаването на процесния генератор с марка Перин и модел GEPD275, които фактически
твърдения с оглед оспорването им от страна на ответника са спорни и са се нуждаели от
доказване. Доколкото ищцовото дружество е било във владение на имота близо шест
години, то по делото няма никакви доказателства, че именно генераторът, който е придобит
от ищеца през 2014г. е бил на територията на наетия имот при прекратяването на наемния
договор и че точно той е бил оставен в имота на ответника след прекратяването на наемните
отношения и връщането на имота обратно на наемодателя, което е станало по силата на
предавателния портокол от 04.09.2019г.
Единственото доказателство в тази насока са свидетелските показания на С. В.-
служител от ръководния екип на „АЛС България“ЕООД, но същите са изолирани и
неподкрепени по пряк или косвен начин от други безспорни писмени или гласни
доказателства и като такива не могат да бъдат кредитирани и следва да бъдат само
възприети само като потвърждаващи защитната теза на ищеца без да имат самостоятелно
доказателствено значение по отношение на това дали се е осъществил главния спорен по
делото факт- дали и коя точно движима вещ е предадена от ищеца на ответника съгласно
подписания между тях предавателен протокол, в който липсва каквато и да била
индивидуализация и описание на предадената вещ.
Представената по делото и приета като доказателство Работна карта, съставена от
6
„Мундис Сървисиз“АД на който е било възложено от доставчика на съоръжението
извършването на демонтаж на съоръжението само установява това което е възприето от
служителите извършващи демонтажа на оборудването- че двигателят не е Pierin, както и че
няма обозначителни табели и не е свързан с електрическата контактна мрежа на
помещението, но не и че точно такъв дизелов генератор като процесния се е намирал във
владение на ответника.
Представените по делото и приети като доказателства постановление за образуване и
за спиране на досъдебно производство на РП- Ихтиман в битността им на диспозитивни
документи не установяват нищо друго освен, че както е отразено в тях по сигнал на
представляващия ищцовото дружество, че на 13.09.2019г. от двора на фабриката е било
отнето владението на процесния дизелов генератор Pierin, както и че по това производство
тепърва ще се извършват оперативно-издирвателни мероприятия. Прави впечатление обаче,
че в постановлението за образуване на досъдебно производсто като предполагаема дата на
отнемане на вещта е посочена по данни на подателя на сигнала 13.09.2020г., която обаче се
разминава с датата 20.09.2020г. на която пак по негови твърдения в исковата молба е
посочено , чеза пръв път е узнал, че процесният генератор не се намира в държане на
ответника. А това противоречие от своя страна допълнително разколебава достоверността
на показанията на свидетеля В., вкл. и по отношение на точния момент от който е узнато, че
вещта не се намира в помещението в което е оставена, като отново следва да се посочи, че
показанията на този свидетел са единствените сочещи, че точно процесният генератор се е
намирал във фактическата власт на ответника.
Предвид горното слева да се приеме, че като краен извод са правилни констатациите
на първостепенния съд, че няма данни точно процесният генератор марка Перин и модел
GEPD275 да е бил владян някога от ответника, както и че към датата на исковата молба,
респ. към датата на приключване на устните състезания той е упражнявал фактическа власт
над него, което го е мотивирало да отхвърли предявения ревандикационен иск за осъждане
на ответника да предаде владението върху вещта като неоснователен. Поради тези
съображения и като споделя изцяло тези изводи на първоинстанционния съд в тази им част
решението следва да бъде потвърдено в тази част като правилно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че след като по делото не се
установява ответникът да е упражнявал нкога фактическа власт на процесния дизелов
генератор, представляващ марка Перин и модел GEPD27, то е безпредметно да се установява
и основанието на което се твърди да е упражнявана тази фактическа власт- дали това е по
договор за влог с произтичащото от това задължение за съхраняване и опазване на вещта.
След като се е установява по делото, че ответникът изобщо не владее вещта, то е
ирелевантно за предмета на спора установяването на действителните отношения между
страните имащи отношение към вещта, която действително е предададена и която
продължава да се намира във фактическа власт на ответника, но която той не иска да му
бъде върната обратно с твърдения, че тя е различна от вещта, която е предоставена на
7
ответника с предавателния протокол от 04.09.2019г. и което негово твърдение в настоящия
процес остана недоказано.
Независимо от горното въззивният съд намира, че отхвърляйки изцяло предявеният
иск с правно основание чл.108 ЗС- с отхвърлителен диспозитив както по отношение
искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на процесната движима вещ,
така и да бъде установено по отношение на него, че ищецът е нейн собственик,
първоинстанционният съд е действал в противоречие със задължителните тълкувателни
предписания в т.2 от ТР№ 4/14.03.2016г. по тълк.дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС. Както е
разяснено в цитираното тълкувателно решение на ВКС ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее
този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът
следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив,
че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Както се установи в настоящия случай, по делото безспорно се установява, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния дизелов генератор, но не се установява
изобщо ответникът да е упражнявал фактическа власт върху него, било с основание или без
основание, това налага и съдът в съответствие с т.2 от ТР№ 4/14.03.2016г. по тълк.дело №
4/2014г. на ОСГК на ВКС с отделен установителен диспозитив да признае за установено, че
ищецът е собственик на вещта, поради което и решението в обжалваната част следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което ищецът да се признае за собственик
на процесната движима вещ, като в останалата си част, с която е отхвърлено искането да
бъде осъден да предаде владението върху същата, решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно.
По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.57, ал.2 ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел този иск да е неоснователен. Правната норма на чл.57,
ал.2 от ЗЗД изисква пълна реституция на това, от което е лишен обеднелият в слуачите, при
които една вещ подлежи на връщане, но е погинала, отчуждена или разходвана преди да
бъде върната. След като обаче по делото не се установява, че процесният дизелов генератор
да е бил получаван някога от ответното дружество и да е бил в негова фактическа власт, без
значение на какво основание, както и изобщо дали е имало някакво основани за товае, то не
е налице каквото и да било разместване на блага при което ищецът да е обеднял, а
ответникът да се е обогатил със стойността на дизеловия генератор марка Перин и модел
GEPD275. Не се установява също така, че именно точно този генератор е погинал при
въззиваемия или отчужден от него, което да представлява предпоставка за уважаването на
този иск, поради което и искът с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД правилно е бил отхвърлен
8
от първоинстанционния съд като неоснователен и решението на съда и в тази му част следва
да бъде потвърдено.
Поради частичното несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено, а в останалата част да бъде
потвърдено като правилно.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 07.04.2021 г., постановено по търг. дело № 65/2020
г., Окръжен съд София, Търговско отделение, с което е отхвърлено искането на „АЛС
България“ЕООД/н/ срещу „Суисмод“ООД да бъде признат за собственик на дизелов
генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, като вместо него постановява друго :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АЛС България“ЕООД/н/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, с.
Мусачево срещу „Суисмод“ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.Ихтиман ,
ул.“Г.С.Раковски“№24, чрез адв. О.Н., че „АЛС България“ЕООД/н/, ЕИК ********* е
собственик на Дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260047 от 07.04.2021 г., постановено по търг. дело №
65/2020 г., Окръжен съд София, Търговско отделение, с което е отхвърлен предявения от
„АЛС България“ЕООД/н/ срещу „Суисмод“ООД главен иск с действително правно
основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на Дизелов
генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, както и евентуален иск с правно
основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД за сумата 77 662,08 лева, представляваща стойността на
собствения на „АЛС България“ЕООД/н/ дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел
GЕРD275.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9