№ 175
гр. гр. Лом, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100811 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред РС Лом по депозирана исковата молба от
******* ЕАД (предходно наименование ******** ЕАД), ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, район ********, ж.к. ******,
Бизнес парк *****, сграда **, представлявано от М. С. и Дж. К. К., срещу Г. Б.
Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, ул. ******* *, с която са предявени
при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове от ищеца срещу ответника с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, производство
по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, като се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 381,86 лева
(триста осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), формирана,
както следва: сумата от 66,58 лева /шестдесет и шест лева и петдесет и осем
ст./, представляваща задължение за период 20.04.2021- 19.06.2021г. за месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер
359*********; и сумата от 315.28 лева /триста и петнадесет лева и двадесет и
осем ст./, представляваща задължение за договорена неустойки, формирана,
както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни
услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер 359********* - сума в размер на
125,90 лева /сто двадесет и пет лева и деветдесет ст./, представляваща три
стандартни месечни такси, и сума в размер на 189,38 лева /сто осемдесет и
девет лева и тридесет и осем ст./ - за устройството ***** ** 32GB ******,
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор, както и дължима законова
1
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.11.2023г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с ищеца договор за
мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер 359*********, като е
закупил устройството ***** ** 32GB ****** на преференциална цена. Твърди
се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което
същият е прекратен едностранно от ******* ЕАД на 16.08.2021г. Релевира се,
че към 20.08.2021г. ответникът е имал задължения за преходни периоди в
размер на 66.58 лева. Тези задължения били обединени във фактура от
20.5.2021г., фактура от 20.6.2021г., като в тях подробно е посочено как е
формирана дължимата сума. Ищецът сочи, че задължението в размер на
66,58лв. е формирано от сумата от 28,70 лева, дължими за период 20.04.2021-
19.05.2021г., представляващи частично задължение за месечни и еднократни
такси (абонаменти, доп. пакети потребление на мобилни услуги по процесния
договор) и сумата от 37,88 лева, дължими за период 20.05.2021-19.06.202г.,
представляващи задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по процесния договор. В исковата
молба се твърди, че поради неизпълнението е начислена и договорна
неустойка в общ размер на 315.28 лева, формирана както следва: за
предсрочно прекратяване на услуги по процесния договор с предпочетен
номер 359********* - сума в размер на 125,90 лева, представляваща три
стандартни месечни такси, и сума в размер на 189,38 лева за устройството
***** ** 32GB ******, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната по сключения договор.
Ищецът е изложил съображенията си, поради които е начислил посочената
неустойка. Посочил е и съображения, поради които смята, че не са налице
неравноправни клаузи.
В исковата молба се твърди, че при сключването на договор с *******
ЕАД всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които
операторът обединява всички сключени и действащи към момента договори
на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Във
всяка издадена от ищеца фактура има подробно описване на вида услуги, на
база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер.
В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени
задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на
новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. Ищецът
твърди, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер
на 381,86 лева са обединени във фактура № *******/20.8.2021г. за клиентски
номер ****** със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Сочи, че
към момента на депозиране на исковата молба тези задължения не са
заплатени.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, направени в
заповедното и в исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от особения
представител на ответника. В същия са наведени доводи за нередовност на
исковата молба поради невръчване на копия от писмени доказателсва на
2
ответната страна. Оспорват се изцяло исковете като неоснователни и
недоказани и е наведено възражение за наличие на неравноправни клаузи,
касаещи претендираната неустойка. Ответникът моли претенцията да бъде
отхвърлена.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като още с исковата
молба е отправена молба делото да се гледа в негово отсъствие. Депозирано е
и становище от процесуалния представител на страната, в което са развити
подробни съображения относно исковата претенция и наведените от
ответника възражения. Извършено е позоваване на съдебна практика и на
законови разпоредби.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява от
особения представител адв. В. И. от МАК. От същата е постъпила писмена
защита, която съдът не следва да взема предвид с оглед обстоятелството, че не
е бил предоставен срок за депозиране на такава.
Доказателствата по делото са писмени.
От събраните по делото материали, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането на заповедста за изпълнение като титул за
осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена
заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид това на заявителя /ищец/ са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Актът на съда е връчен на ищеца на 05.03.2024г., като на 05.04.2024г. /по
пощата/ е депозирана исковата молба, входирана в съда на 09.04.2024г.
Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето
защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен
интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С
оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата
претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: между ответника и ищеца да е
3
съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал своите задължения да престира на ответника съгласно
договорените параметри, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение
от страна на ответника на неговите задължения по сключените договори, т.е.
липса на заплащане от страна на ответника в определения срок, едностранно
прекратяване на договора.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже
твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения.
Указано е, че ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно
доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч.
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключения
договор, качеството си на кредитор, изпълнение на договорните си
задължения, размера, падежа и изискуемостта на вземането си. Съдът е
посочил, че по иска с правна квалификация по чл. 92 ЗЗД ищецът е този, който
следва да докаже съществуване на неустоечна клауза по валиден договор,
сключен с ответника, че е изправна страна, размера на претенцията си,
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, вкл.
ако е налице едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от
страна на ответника на произтичащите от него задължения. С доклада по
делото е указано, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал
задължението си съгласно уговореното в договорите, т.е. да докаже плащане
на задълженията по тях, респ. погасяване чрез други способи, като ответникът
носи тежестта да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи, правопогасяващи).
По делото се установи (а и не се спори), че ищецът е предприятие
/търговец/, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги по
реда на Закона за електронните съобщения. Няма спор, че в случая ответникът
има качеството на потребител, поради което се ползва и от предвидената в
тази връзка защита по реда на ЗЗП.
По настоящото дело е изискано и приложено ЧГД № 2206/2023г. по
описа на РС Лом. От материалите по същото се установи, че ищецът е
депозирал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 23.11.2023г., по повод на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 24.11.2023г. за сумата от общо 381,86 лева (триста осемдесет и един
лева и осемдесет и шест стотинки), от които: 66.58 лева (шестдесет и шест лв.
и петдесет и осем ст.), формирани задължения за предходен период обединени
във Фактура № *******/ 20.05.2021 година и Фактура № *********/ 20.6.2021
година, от които: 28,70 лева (двадесет и осем лв. и седемдесет ст.), дължими за
период 20.04.2021 г.-19.05.2021 година, представляващи частично задължение
за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020 година с
предпочетен номер 359*********; и 37,88 лева (тридесет и седем лв. и
осемдесет и осем ст.), дължими за период 20.05.2021 г. 19.06.2021 година,
задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
4
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020
година с предпочетен номер 359*********; договорени неустойки в общ
размер на 315.28 лева (триста и петнадесет лв. и двадесет и осем ст.),
формирана както следва: сума в размер на 125,90 лева (сто двадесет и пет лв.
и деветдесет ст.), представляваща три стандартни месечни такси за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от
07.12.2020 година с предпочетен номер 359********* и сума в размер на
189,38 лева (сто осемдесет и девет лв. и тридесет и осем ст.) за устройството
***** ** 32GB ******, представляваща разлика между цената на устройствата
без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 23.11.2023г., до изплащане на вземането, както и сумата 505 лв.
(петстотин и пет лева) разноски по делото, от които: дължимата и платена
държавна такса в размер на 25лв. (двадесет и пет лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Видно от приложения по ЧГД 2206/2023г. по описа на РС Лом договор за
мобилни услуги за предпочетен номер 359********* от 07.12.2020г. страните
са били в договорни отношения във връзка с подадено от ответника заявление
за пренасяне на номер в мрежата на ищеца от същата дата. Няма наведени
възражения в обратния смисъл. Видно от приложения заверен препис от
посоченото заявление, процедурата по пренасяне стартира от момента на
подаване на същото. Първоначалният срок на договора от 07.12.2020г. бил 24
месеца с първоначален абонамент в размер на 36,99 лв. на месец, а след
изтичане на първоначалния срок – 41,99лв.
Във връзка със същия договор бил закупен и мобилен апарат марка
******* модел ***** ** 32GB ******. В договора е посочено, че цената му е в
размер на 19,99лв. с абонаментен план, а без – 329,90 лв., като отстъпката от
стандартната цена е 309,91 лв. По делото няма данни дали сумата е заплатена
и дали устройството е предадено действително на ответника, но няма и
наведени възражения и оспорвания в тази насока, като ищецът не твърди да е
налице липса на заплащане на устройството от страна на ответника, а
последният не сочи, че е налиец неизпълнение относно предаване на веща от
страна на мобилния оператор.
В договора е предвидено, че след изтичане на първоначалния срок
същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му
за мобилните/фиксирани номера, посочени в него, с едномесечно писмено
предизвестие.
Договорено е, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. на
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за
5
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но не повече от
три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаенти, потребителят дължи и възтановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща
на оставащия срок на договора, и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посочения в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него при поредоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Видно от приложените документи по цитираното ч.гр.д. ответникът е
подписал декларации-съгласие от 07.12.2020г., с която е декларирал, че при
подписване на гореописаните договори е получил екземпляр от ОУ на
мобилния оператор и е запознат с тях, както и че операторът е предоставил
информация по чл. 4, ал .1 от ЗЗП.
Ищецът в качеството си на оператор е изпълнил задълженията си,
произтичащи от договора, като твърдения в обратния смисъл не са наведени.
Установи се по делото, че ищецът е издал три броя фактури за процесните
вземания, които не са оспорени от ответната страна. Видно от фактура №
*******/20.05.2021г. за периода 20.04.2021г. до 19.05.2021г. на ответника е
начислена сума в рамзер на 38,56 лв. с ДДС във връзка с ползвания
абонаментен план и услуги, като срокът за плащане е бил до 04.06.2021г. От
фактура № *********/20.06.2021г. се установи, че за периода 20.05.2021г. до
19.06.2021г. на ответника е начислена сума в рамзер на 37,88лв. с ДДС във
връзка с ползвания абонаментен план и услуги, като срокът за плащане е бил
до 05.07.2021г. Общата сума по посочените фактури е в размер на 76,44 лв. с
ДДС. На 20.08.2021г. била издадена от ищеца фактура № ******* за периода
20.07.2021г. о 19.08.2021г. със срок за плащане – 04.09.2021г. Видно от същата
на ответника били начислени следните суми: 315,28 лв., представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, и 66,58 лв. с
ДДС – задължения от предходен период, или общо сумата по посочената
фактура е в размер на 381,86лв.
Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за заплащане на
претендираните суми.
По делото е приложена покана за доброволно плащане от ищеца до
ответника с посочена в нея дата - 20.07.2021г. В същата е посочено, че
дължимата към оператора от потребителя сума за горепосочения предпочетен
номер е в размер на 66,58 лв. с ДДС. Указано е, че при неплащане на
дължимата сума договорът за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще
бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен/фиксиран
номер няма да бъде възможно, както и че към посочената по-горе дължима
сума ще бъде добавена неустойка, в размер съгласно договора, а всички
оставащи лизингови вноски, в случай че е закупено устройство на лизинг, ще
6
станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг. Няма
данни по делото посочената покана реално да е достигнала до ответника.
При този разбор на фактите настоящият състав намира, че
основателността на предявените искове за заплащане на суми,
представляващи дължими месечни такси за предоставяне на мобилни услуги
на ответника от страна на ищеца за конкретно посочените от последния
периоди, произтичащи от цитирания по-горе договор, се обуславя от следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична
сума, изправност на ищеца като страна по облигационната връзка, настъпил
падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.
Представеният договор за мобилни услуги, както и ОУ към него
установяват юридиечският факт, породил облигационните правоотношения
между страните, които са срочни и валидни. По делото се установи, че ищецът
и ответникът в процесния период са били в облигационна обвързаност по
силата на сключен договор, въз основа на който абонатът е получил и
посоченото в исковата молба устройство. Съглашението включва
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на предмета
(предоставените и използвани услуги, устройство).
По силата на сключения договор ищецът като доставчик се е задължил
да предоставя на ответника като потребител услуги от собствената си мобилна
мрежа срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези
услуги. Видно от представения договор за мобилни услуги ищцовото
дружество се е задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа мобилни услуги на ответника. Видно от
приложените към делото декларации-съгласие, ответникът е декларирал, че е
получил подписан екземпляр от ОУ, което показва, че е запознат със
съдържанието им и е съгласен с посоченото в тях.
Няма наведени твърдения от страна на ответника, че за съответните
периоди потребителят не е имал възможност да използва мобилната мрежа на
оператора. Следва да се отчете фактът, че дължимостта на претендираните
суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на достъп до услугите,
за които е сключен индивидуалния договор, в размери, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи от генерирания
трафик за съответния период. Съгласно т. 23, б. „б“ от ОУ на мобилния
оператор, изрично приети от ответника, дължимият месечен абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, т.
е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор между страните и
включва разходите за поддържка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размери съобразно избрания от него абонаментен
план/програма/пакет. Предоставянето на мобилен номер по договора за
мобилни услуги пък служи за идентификация на отделния абонат на
оператора, ползващ мрежата му, т. е. съответният индивидуален номер се
предоставя с цел достъп до мобилната мрежа. Следователно месечните такси
се дължат независимо от реалното потребление на услугите по предоставения
абонамент. Така, независимо дали ответникът реално е използвал
7
предоставените му услуги по сключените договори, той дължи месечни
абонаментни такси.
Представените по делото фактури представляват частен свидетелстващ
документ, удостоверяващ данъчно събитие и начислен данък. Същите следва
да се ценят съобразно чл. 182 ГПК. Предвид това, че са съставени от ищеца не
с оглед нуждите на процеса и предвид всички обстоятелства по делото, вкл.
липсата на оспорване на същите от ответника, съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало
задължението за заплащане на стойността им.
Досежно изпълнението на задължението, следва да се посочи, че
съгласно чл. 27, изр. 1 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й, откъдето следва, че вземанията, предмет на раглежданите
искови претенции, са с настъпила изискуемост. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването
на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.
Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на
изпълнение на договорното си задължение, като при липса на ангажирани
доказателства в този смимсъл, съдът следва да приеме твърдяното
неизпъление за доказано.
По делото не са представени доказателства (а няма и твърдения в тази
насока) за осъществено заплащане на сумите по фактурите, приложени към
доказателствената маса, поради което твърдяното от ищеца неизпълнение от
ответника на задължението му за плащане цената на месечните абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по сключения договор за мобилни
услуги за процесния период следва да се приеме за установено.
Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав,
обуславящ основателността на претенцията на ищеца с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за
установяване на вземането за стойността на месечните абонаментни такси.
Предвид това относно сумата в размер на 66,58 лева /шестдесет и шест
лева и петдесет и осем ст./, представляваща задължение за период 20.04.2021-
19.06.2021г. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020г.
с предпочетен номер 359*********, от които: 28,70 лева (двадесет и осем лв. и
седемдесет ст.), дължими за период 20.04.2021г.-19.05.202г., представляващи
частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
07.12.2020г. с предпочетен номер 359*********; и 37,88 лева (тридесет и
седем лв. и осемдесет и осем ст.), дължими за период 20.05.2021г. 19.06.2021г.,
задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020
година с предпочетен номер 359*********, съдът намира претенцията за
доказана по основание и размер.
Като законна последица от горното върху уважения размер на
8
претенцията следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.11.2023г., до окончателното й
изплащане.
По отношение на предявените искове за неустойки следва да се уточни,
че съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Така функциите, които неустойката изпълнява, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точно изпълнение на поетите задължения. За да се установи
дължимост на претендираната неустойка, т.е. правото на ищеца да начисли
такава, на първо място следва да се докаже, че е налице неустоечна клауза в
съответния смисъл, както и че е изпълнен нейният правопораждащ
фактическия състав.
Ищецът твърди, че вследствие неизпълнение на задълженията на
ответника във връзка с Договор за мобилни услуги с горепосочения
предпочетен номер е начислил неустойка в размер на 315.28 лева /триста и
петнадесет лева и двадесет и осем ст./, като подробно е описал как е
формирана тази сума. Както бе посочено, в самия процесен договор като
разлика в цената е посочена сумата от 309,91 лв., а претенцията на ищеца е в
размер на 189,38 лв. За предсрочно прекратяване на договора се претендира
неустойка в размер на 125,90лв. Видно от процесния договор абонаментът за
първоначалния срок на договора (който е 24 месеца) е 36,99 лв. на месец или
110,97лв. за три месеца, предвид обстоятелството, че неустойката не може да
надвишава три месечни абонаметни такси. Предвиденият абонамет след
изтичане на тези 24 месеца е в размер на 41,99лв. или 125, 97 лв. за три месеца.
Установи се, че в самия процесен договор е уговорена неустоечна клауза
при прекратяване на същия по вина на абоната, подробно описана в мотивите
на настоящото решение.
Видно от представените ОУ на мобилния оператор в част XIII
„Задължения на потребителя“ и по-конкретно - чл. 71, потребителят е длъжен
да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ,
а именно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й. Съгласно чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, мобилният оператор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на
т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Така изброените
предложения в чл. 75 от ОУ са дадени алтернативно, като мобилният оператор
има правото да избере коя от санкциите ще приложи спрямо потребителя. За
да се приеме, че кредиторът–ищец в качеството си на изправна страна в
правоотношението е избрал някоя от цитираните последици, следва да
уведоми неизправния длъжник за това с писмено изявление, което да
достигне до длъжника. Без наличие на такова изявление от кредитора не става
ясно коя от алтернативно изброените последици е избрал мобилният оператор
като санкция срещу неизправния длъжник, още по-малко да се твърди, че е
9
избрал и сторил именно едностранното прекратяване на договора.
Действително ищецът е представил покана с адресат – ответника, но не е
депозирал доказателства дали и кога същата действително да е достигнала до
последния, въпреки указаната му в тази връзка доказателствена тежест.
Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни услуги
по силата на чл. 19б от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния
оператор да го прекрати на това основание. Предвид това следва да е налице
писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник за това, че
кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се
приложи санкционната клауза за начисляване на неустойка.
Според чл. 19б, т.“в“ от ОУ мобилният оператор има право едностранно
да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато
потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ. Така цитираната
разпоредба следва да се съотнесе към разпоредбата на чл. 19а от ОУ, която
урежда едностранно прекратяване на срочен или безсрочен договор с
оператора, но по инициатива на абоната, който има право да направи това с
писмено едномесечно предизвестие. Такова прекратяване е договорено и в
договора от 2020г., сключен между страните.
Настоящият състав намира, че в случая приложение намира
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма двустранният
договор следва да бъде развален /прекратен/ с едностранно волеизявление на
изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение в писмена форма /тъй като процесните
договори са сключени в писмена форма/, че след изтичането на срока ще
прекрати договора. От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че
предупреждението, че договорът ще бъде развален, следва да е ясно и
недвусмислено заявено в писмена форма и да е достигнало до ответника.
Изискването за писмено предупреждение до длъжника за разваляне на
договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия. По
същността си описаните хипотези в чл. 75 от ОУ и в чл. 19б и 19в покриват
изцяло хипотезата на правната норма на чл. 87 от ЗЗД, независимо, че в
договорите е използван изразът „прекратяване“ вместо „разваляне“. Разваляне
на писмен двустранен договор без писмено предизвестие би се явило в
противоречие с цитираната норма. Т.е. развалянето на договора следва да се
осъществи така, както е очертала цитираната правна норма, включваща в
състава си достигане волеизявлението на кредитора до длъжника.
Неустойката, която ищецът претендира, се дължи при разваляне на
договорните отношения преди изтичане на срока (договорът е сключен през
2020г., а сумите се претендират за период през 2021г.). В случая не са
ангажирани доказателства ответникът да е бил реално уведомен за
прекратяване на договорните правоотношения, поради което не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за заплащане на неустойки. Прекратяването
на договора представлява волеизявление от страна по същия, по силата на
което се прекъсва наличната облигационна връзка. Не са налице
10
доказателсвтва, обективиращи подобно изявление от страна на ищеца да е
достигнало до ответника, поради което не са налице предпоставките за
възникване на задължение на последния за заплащане на претендираната
неустойка.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи ищецът да е
упражнил надлежно правото си да прекрати/развали процесния договор за
мобилни услуги преди да изтече срокът му и не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото му да иска заплащане на начислена неустойка.
Поради това не се дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги, нито неустойка, представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора. В този смисъл е постановено и решение по в. гр. дело №
403/2021г. по описа на ОС Монтана.
Предвид горното и разминаването в претендираните суми за неустойки,
посочено по–горе, в случая се явява ирелевантно с оглед обстоятелството, че
тази претенция на ищеца е ицяло неоснователна.
Освен горното касателно претенцията за неустойка, съставляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
цена настоящият състав, намира, че ищецът не може да претендира
впоследствие неустойка, съставляваща търговска отстъпка по договора.
Същата е предоставена към момента на сключване на договора и тя формира
крайната цена. Цената е съществен елемент на сделката и е договорена от
страните към момента на сключване на договора. По този начин се достига до
заобикаляне на първоначално обявената и договорена цена, което е в
противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.
Претенциите за неустойки впрочем се явяват неоснователна и на друго
основание. Както се посочи, ищецът претендира два вида неустойка - такава в
размер на до три месечни такси до края на срока на договора за
прекратяването му по вина на абоната и неустойка в размер на такава част от
разликата между преференциалната и пазарната цена на устройството,
съответна на стойността към сключване на договора поради прекратяване по
вина на абоната.
По делото е несъмнено установено, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения, произтичащи от договор за електронни
съобщителни услуги, по които договори се претендират и процесните
неустойки. В случая ответникът има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, което обстоятелства се явява безспорно между страните, поради
което съдът е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
приложимите договорни клаузи, още повече, че с отговора на исковата молба
са наведени именно такива възражения.
От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни
11
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и
добри нрави и посредством, които се създава значително неравновесие
/неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и
потребителя /икономически по-слабата страна/. От съдържанието на
процесната клауза е видно, че същата вменява в тежест на потребителя
задължение да плати неустойка при неизпълнение на негови задължения.
Същата не е уговорена индивидуално, а е била изготвена предварително,
което несъмнено се установява от съдържанието на договора, в който
единствено е предвидена възможност в празните полета да бъдат попълнени
само индивидуализиращите данни на потребителя, дата и място на сключване
на дгоовора. Конкретните неустоечни клаузи присъстват в договора като част
от бланковия му формат, а потребителят не е бил в състояние да влияе върху
съдържанието им. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с ответника, се е възползвал от положението на
икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и
задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези
обстоятелства ищецът е предвидил в предварително изготвения бланков
договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е
прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно
договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка.
Начинът, по който се претендира тези вземания всъщност мобилният
оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор,
нарушава принципа за справедливост и има на това основание неравноправен
характер.
С оглед гореизложеното, така, както са уговорени, процесните клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя, поради което
претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въз основа на изложеното преявените искове за установяване
дължимост на суми, представляващи начислени неустойки вследствие
прекратяване на процесния договор по вина на абоната в общ размер на 315,
28 лв., се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна
съобразно уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е
12
доказал извършването на разноски в общ размер на 1055 лв., от които 480 лева
адвокатско възнаграждение, 175 лева държавна такса, 400 лева
възнаграждение за особен представител. По ЧГД 2206/2023г. по описа на РС
Лом са направени разноски от заявителя в размер на 505 лева, от които 480
лева възнаграждение за адвокат и 25 лева държавна такса.
С оглед уважената част от исковата претенция, която е в размер на
66,58 лева /при предявена в размер на 381,86 лева/ или това са 17 %, и
предвид липсата на разпределение на адвокатското възнаграждение съобразно
предявените искове, на ищеца се дължат разноски по настоящото дело в
размер на 265,20 лева.
В настоящото производство ответникът също има право на разноски
предвид отхвърлената част от исковата претенция, но тъй като няма изрично
искане в тази насока, съответно не се доказват и направени такива, съдът не
следва да осъжда ищеца да ги заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
Б. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, ул. ******* *, дължи на „*******“
ЕАД, с ЕИК ******* (с предишно наименование „********“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление: гр. ********, ж.к. „*******“, ******, сграда
*, сума в общ размер на 66,58 лева /шестдесет и шест лева и петдесет и осем
ст./, представляваща задължение за период 20.04.2021- 19.06.2021г. за месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер
359*********; ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -23.11.2023г., до изплащане на вземането,
които суми са част от предмета на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 24.11.2023г. по ЧГД 2206/2023г. по описа на РС Лом.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуване на вземане по реда
на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, предявени от
„*******“ ЕАД, с ЕИК ******* (с предишно наименование „********“
ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ********, ж.к. „*******“,
******, сграда *, срещу Г. Б. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, ул.
******* *, за сумата от общо 315.28 лева /триста и петнадесет лева и
двадесет и осем ст./, представляваща задължение за договорена неустойки,
формирана, както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер 359********* - сума в
размер на 125,90 лева /сто двадесет и пет лева и деветдесет ст./,
представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 189,38 лева
/сто осемдесет и девет лева и тридесет и осем ст./ - за устройството ***** **
32GB ******, представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор, както и дължима
законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
13
изпълнение -23.11.2023г., до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Б. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, ул. ******* *
да заплати „*******“ ЕАД, с ЕИК ******* (с предишно наименование
„********“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ********, ж.к.
„*******“, ******, сграда * сума в размер на 265,20 лева (двеста шестдесет
и пет лева и двадесет ст.), представляваща сторени от ищеца деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд Лом пред Окръжен съд Монтана.
Препис от решението да се връчи на страните по делото заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч. гр. дело №
2206/2023г. по описа на PC Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
14