Р Е Ш
Е Н И Е
№ 227
12.05.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 1171 по описа за
2020 година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Б.К.К., ЕГН : **********,
с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.Г.Р.Г. ***, съдебен адрес:***,
срещу Заповед № 4074з-1744 от 09.02.2020г. на Директора на Регионална дирекция
"Гранична полиция" - Смолян.
Жалбоподателят
посочва, че работи като „командир на отделение“ в МГПГ от ГПУ - Ново село при
РДГП - Смолян към ГД „Гранична полиция“ на МВР. В обжалваната заповед на
Началника на ГПУ - "Ново село" гр.Свиленград се твърдяло, че в
качеството си на длъжностно лице, инструктиращо работната смяна в ГПУ - Ново
село, за времето от 20:00 ч. на 28.08.2020 г. до 08:00 ч. на 29.08.2020 г.,
жалбоподателят проявил небрежност и не заложил в проведения ежедневен
инструктаж писменото разпореждане на Директор РДГП - Смолян за стопроцентов
контрол на лица и МПС, преминаващи през ГПИ в дълбочината на зоната за
отговорност, както и не обобщил резултатите от смяната за извършването на тази
конкретна задача. Заради това със заповедта било прието, че жалбоподателят
извършил нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, заради което и на основание
чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР му било наложено дисциплинарно
наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото същата не била съобразена
със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на
чл. 210 от ЗМВР - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 от АПК.
Фактическата обстановка в заповедта била неясно и непълно описана. Не били
посочени точно времето и мястото на извършване на твърдените нарушения. В
заповедта бил посочен часови период от време, без да личи в кой точно момент от
същия жалбоподателят бил длъжен да изпълни определени задължения. Не ставало
ясно на какво основание му били вменени цитираните в заповедта задължения. Не
било цитирано или описано разпореждането на директора на РДГП - Смолян, за
което се твърдяло, че не е изпълнил. Не ставало ясно кога самият жалбоподател
бил уведомен за него и какво е било съдържанието на същото, какво е следвало да
се спази, както и дали касае конкретно жалбоподателя. Фактическата обстановка,
която посочил наказващият орган, не давала възможност да се разбере какви били
действителните факти по случая.
Неясно било от текста
на заповедта едно или повече нарушения се твърдяло, че е извършил
жалбоподателят, при все че от мотивите на същата личало, че му се вменяват поне
две такива – „незалагане в инструктаж“ и „необобщаване на резултати“. Не само
че двете деяния не били индивидуализирани по време, място и съдържание, но не
била приложена в случая и императивната норма на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, която
задължавала наказващият орган да определи наказание за всяко от нарушенията,
след което да наложи по-тежкото от двете. В заповедта мотиви в тази насока дори
не се съдържали.
Неясна била и дадената
от наказващия орган правна квалификация на нарушенията. Прието било, че същите
следва да се подведат под нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР -
"неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра, зам. министрите, и главния секретар на МВР и на преките
ръководители". Конкретизация на хипотезата, по която било квалифицирано
нарушението по издадената заповед, обаче не била направена. Тази квалификация едновременно
с това противоречала на посочената като основание за санкционирането норма на
чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. l от ЗМВР, като и в тази насока мотиви в заповедта
липсвали.
Не били описани и
коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които били приети за
извършени визираните в нея дисциплинарни нарушения. Посочената в текста на
заповедта справка може би представлявала докладна за направени констатации, но
не и доказателство за извършено дисциплинарно нарушение. Такова доказателство
следвало да бъдат налични документи, показания на свидетели и други
доказателства по смисъла на закона.
Не на последно място, в заповедта не били
изложени доводи и не били установени от наказващия орган всички критерии и
факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна санкция -
тежестта на нарушението, последиците от същото, формата на вина, цялостното
поведение на служителя, както изисквали разпоредбите на чл. 206, ал. 2 и чл.
210, ал. 7 от ЗМВР. Формалното пресъздаване на текста на тези правни норми, не
замествало конкретните факти и мотиви, които издателят на заповедта бил длъжен
да обсъди и изложи.
Всички гореизложени
обстоятелства несъмнено определяли обема на дисциплинарното обвинение срещу
жалбоподателя, като служител на МВР, и съответно предопределяли параметрите на
неговата защита, която имал право да проведе в дисциплинарното производство.
Неяснотата относно съществени обективни и субективни елементи от твърдяното
нарушение винаги представлявала несъответствие на издадената заповед със
закона.
Обжалваната заповед
била издадена и при съществено нарушение на административно-производствените
правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР
процедура по нейното издаване, като не били обсъдени и взети предвид
обясненията на служителя. Изискването на такива не било осъществено в
съответствие с нормата на чл. 206 от ЗМВР. Не била издадена нарочна заповед, от
която служителят да разбере за образуваното срещу него дисциплинарно
производство и да има яснота срещу какво се защитава. Не били положени усилия
за събиране на доказателства и за цялостно изясняване на фактите по случая.
Не били налице
фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като
жалбоподателят не бил извършил посоченото в нея дисциплинарно нарушение. В тази
смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било
основание за нейното оспорване по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната заповед
била несправедлива и не съответствала на целта на закона - основание за
оспорването й по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
Налагането на
наказание за неизвършено нарушение и при липса на вина при всички положения
било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното
наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя.
С оглед на
гореизложеното, жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло заповедта като
незаконосъобразна и да осъди ответната страна да му заплати всички направени
във връзка с воденето на делото разноски.
Ответникът – Директор на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Смолян, редовно призован за съдебно заседание, не
се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира по делото
молба-становище и писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Кадрова
справка рег.№ 4074-14865/30.10.2020 г., жалбоподателят Б.К.К. е назначен в Министерство
на вътрешните работи през 2003 г. Считано от 20.04.2015 г., същият заема
длъжността командир на отделение в „Мобилна гранична полицейска група“ от
Гранично полицейско управление – Ново село и му е присвоено званието „младши
експерт“. По време на службата си в МВР е награждаван пет пъти и няма налагани
дисциплинарни наказания.
С Писмо рег.№
4074р-11348/20.08.2020 г., изходящо от За Директор на РДГП – Смолян до
началниците на ГПУ – Ново село, ГПУ – Ивайловград и ГПУ – Крумовград, е
разпоредено, считано от 22.08.2020 г., ГПН, изпълняващи задачи по граничното
наблюдение в дълбочина на зоната на отговорност да извършват стопроцентов
контрол на всички преминаващи МПС и при извършване на проверките да акцентират
на конкретно посочени в писмото въпроси, като горепосочената задача следва да е
отразена в нарядните дневници и в ежедневния инструктаж на ГПН.
В изпълнение на
Заповед № 4074з-1155/28.08.2020 г. на Директора на РДГП – Смолян е извършена
контролна дейност от определена за целта работна група по изпълнение на
задачите по гранично наблюдение и граничните проверки в ГПУ „Ново село“.
Със Заповед №
4074з-1222/09.09.2020 г. на Директора на РДГП - Смолян е разпоредено да се
извърши проверка за изясняване на постъпили данни с докладна записка УРИ
4074з-11960/02.09.2020 г., причините за неизпълнение на разпореждането за
стопроцентов контрол на МПС и неспазване на формата и облеклото, както и има ли
допуснати нарушения на служебната дисциплина. Проверката е възложена на комисия
в състав: председател ст.инспектор Георги Петров Табаков – началник на МГПГ при
РДГП – Смолян и членове: инспектор А.Н. Р.– полицейски инспектор в сектор
„Гранична полиция“ при РДГП – Смолян. Със заповедта е определен срок за
приключване на проверката и изготвяне на писмена справка до 30.09.2020 г. Със
Заповед № 4074з-1378/05.10.2020 г. на Директора на РДГП - Смолян срокът за
извършване на проверката е удължен до 14.10.2020 г.
На 14.10.2020 г.
определената комисия е изготвила и представила до Директора на РДГП – Смолян
справка рег. № 4074р-14023/14.10.2020 г., в която са обобщени данните от
възложената ѝ проверка. В справката е посочено, че след обобщаване на
събраните в хода на проверката материали комисията намира, че младши експерт Б.К.К.,
като инструктиращ на смяна, не е отразил в ежедневния инструктаж и не е
поставил за задача разпоредения в писмо УРИ 4074p-11348/20.08.2020 г.
стопроцентов контрол на преминаващите лица и МПС през зоната за отговорност на
ГПУ – Крумовград, което комисията е приела за нарушение на служебната
дисциплина, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо, във връзка
с чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Поради това комисията е предложила на Б.К.К. да
бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
В писмо рег.№
4074р-14396/21.10.2020 г. от Директора на РДГП – Смолян до началника на ГПУ –
Ново село е изискано жалбоподателят Б.К.К. да отговори на следните въпроси:
Запознат ли е с писмо УРИ 4074р-11348/20.08.2020 г. и мерките, разпоредени в
него? Каква организация е създал за изпълнението на поставената задача в
цитираното писмо? Отразено ли е горното в ежедневния инструктаж за смяната, в
която е бил инструктиращ на 28.08.2020 г. срещу 29.08.2020 г. и запознати ли са
служителите, назначени в ГПН?
В тази връзка в
Докладна записка рег.№ 4537р-13267/22.10.2020 г., изходяща от жалбоподателя до
Директора на РДГП – Смолян, Б.К. посочва, че на 28/29.08.2020 г. за времето от
19:00 до 09:00 часа е бил назначен за инструктиращ на ГПН в ГПУ – Ново село и
че е запознат с писмо УРИ 4074р-11348/20.08.2020 г. Посочил е, че писмото стои
залепено на книгата за планиране на ГПН и при всеки инструктаж ГПН биват
запознавани с него. Посочва, че относно отразяването му в ежедневния инструктаж
няма спомен.
Жалбоподателят Б.К. е
запознат със Справка рег. № 4074р-14023/14.10.2020 г. на 27.11.2020 г., видно
от отбелязването, направено в нея, като същият изрично е удостоверил, че е
уведомен за възможността в срок от 24 часа да даде писмени възражения или
обяснения. По делото няма данни жалбоподателя да се е възползвал от дадената му
възможност да представи пред дисциплинарнонаказващия орган писмени обяснения
във връзка с направените констатации в справката от извършената проверка. В
тази връзка по делото е представено и Писмо рег.№ 4537р-15622/04.12.2020 г. от
За началник на ГПУ – Ново село, гр.Свиленград до Директора на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ Смолян, в което е посочено, че в деловодството на
ГПУ – Ново село до 17:00 часа на 28.11.2020 г. от мл.експерт Б.К.К. няма
постъпили допълнителни сведения, възражения и обяснения към извършената
проверка.
С оспорената в
настоящото производство Заповед
№ 4074з-1744 от 09.02.2020 г., издадена от Директора на РД "Гранична
полиция" – Смолян,
на младши експерт Б.К.К. - командир на отделение в Мобилна гранична полицейска група
от Гранично полицейско управление - Ново село при РДГП – Смолян,
на основание чл.
194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо
и чл. 204, т. 4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. За да наложи това дисциплинарно наказание, дисциплинарно-
наказващият орган е приел, че Б.К.К., в качеството си на длъжностно лице,
инструктиращо дежурната смяна в ГПУ - Ново село, за времето от 20:00 ч. на
28.08.2020 г. до 08:00 ч. на 29.08.2020 г. е проявил небрежност и не е заложил
в проведения ежедневен инструктаж писменото разпореждане на Директор РДГП -
Смолян за сто процентов контрол на лица и МПС, преминаващи през ГПИ в дълбочина
на зоната за отговорност, както и не е обобщил резултатите от смяната за
извършеното по тази конкретна задача. Посочено е, че с деянието си младши
експерт Б.К. е проявил небрежност и като инструктиращ на смяната не е отразил в
ежедневния инструктаж и не е поставил за задача разпореденото в писмо с peг.№
4074p-11348/20.0.2020 г., стопроцентов контрол на преминаващите лица и МПС през
зоната за отговорност на ГПУ - Ново село, което представлява нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
Посочено е, че
извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено със справка с peг.№
24074р-14023/14.10.2020 г. от извършена проверка по Заповед рег.№
4074з-1222/09.09.2020 г., както и че са оценени събраните доказателства, взета
е предвид тежестта на нарушението, предвид това, че не поставяйки задачата за
стопроцентов контрол при инструктажа от действията му не са настъпили вредни
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата, приети
писмените обяснения на служителя с докладна записка рег. №
4537р-13267/22.10.2020 г. и след като служителят не се е възползвал от правото
си да представи допълнителни обяснения или възражения, видно от писмо с рег. №
4537р-15622104.12.2020 г.
Екземпляр от
заповедта е получен от жалбоподателя на 15.12.2020 г., видно от отбелязването
върху акта, а жалбата срещу същата е депозирана на 21.12.2020 г.
По искане на
жалбоподателя по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.И.Д. и В.П.П.. В показанията си пред съда същите заявиха, че
жалбоподателят е командир на отделение – техен пряк ръководител и инструктиращ
смяната. И двамата свидетели посочиха при разпита си в съдебно заседание, че са
били уведомени за издаденото от Директора на ГДГП разпореждане по време на
патрулно-постовата дейност да бъде осъществяван 100 % контрол на МПС. На въпрос
дали им е бил проведен инструктаж за наряда на 28-ми срещу 29-ти август 2020
г., свидетелите посочват, че такъв инструктаж е бил проведен от Б.К.. Изрично било
упоменато за 100 % контрол, като самото писмо било закрепено към нарядния
дневник, с който дневник се запознавали и за което се подписвали преди всеки наряд.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта и
изхожда от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт
не само на посочените от жалбоподателя основания, а на всички основания по чл.
146 от АПК, като преценява дали е издаден от компетентен орган, спазена ли е
установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваната заповед
изхожда от орган с установена по делото компетентност по смисъла на чл. 204, т.
4 от ЗМВР. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма. Спазени са и
преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете по ал. 1
и ал. 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му
е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест (чл. 195, ал. 3 от ЗМВР). Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба,
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите по дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В
настоящия случай твърдяното нарушение е установено от дисциплинарно наказващият
орган на 16.10.2020 г., видно от поставената резолюция на Справка рег. № 4074р-14023
от 14.10.2020 г. Процесната заповед е издадена на 09.12.2020 г. Следователно
двумесечният срок е спазен.
Съгласно чл. 206, ал.
1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. В конкретния случай, видно от данните по преписката, тази
процедура е спазена, като преди издаване на процесната заповед на жалбоподателя
е дадена възможност да представи пред дисциплинарно наказващия орган писмени
обяснения във връзка с направените констатации в справката от извършената
проверка.
Съдът намира за
основателни възраженията, изложени в жалбата, касаещи неспазване на
установената от закона форма при издаване на оспорената заповед. Реквизитите,
които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид, са
изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на
нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващия орган, че в същото
да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение,
които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай -
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него
бездействие, като бъде посочено по какъв начин се е проявило то в обективната
действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то
всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на
нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в
тази насока, според настоящия съдебен състав, води, от една страна, до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е в
невъзможност да организира защита си, поради поставянето му в невъзможност да
узнае всички елементи на нарушението, а, от друга страна, препятства
възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на
административния акт. В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че за
съда не съществува яснота относно това колко нарушения според дисциплинарно наказващия
орган са извършени от наказаното лице. От една страна, в оспорения акт е
посочено, че жалбоподателят не е заложил в проведения ежедневен инструктаж
писменото разпореждане на Директор РДГП - Смолян за стопроцентов контрол на
лица и МПС, преминаващи през ГПИ в дълбочина на зоната за отговорност, а, от
друга, че не е обобщил резултатите от смяната за извършеното по тази конкретна
задача. Ако се приеме, че именно неизпълнението на писменото разпореждане на
прекия началник е осъщественото от жалбоподателя дисциплинарно провинение,
възниква въпросът защо в заповедта това деяние е квалифицирано като такова по
чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Небрежността в изпълнение на служебните
задължения не е неизпълнение, а е вид изпълнение, което обаче е неадекватно на
дължимото такова. Следователно от описанието на фактическите и правни изводи на
административния орган в обжалваната заповед не може да се установи за какво
точно нарушение е наказан жалбоподателят - за небрежност при изпълнение на
служебни задължения или за неизпълнение на заповед на пряк ръководител.
Нарушението е съществено и защото е свързано с правилното определяне на вида и
срока на наказанието, което следва да се наложи, тъй като за "Небрежност в
изпълнение на служебни задължения" се налага наказание "Писмено
предупреждение" по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а за неизпълнение на
заповеди се налага наказание "Порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11,
предл. 2-ро от ЗМВР.
Нещо повече, когато
на служителя се вменява определено бездействие, дисциплинарно наказващият орган
дължи излагане на мотиви в какво се изразява дължимото действие, в изпълнение
на каква правно регламентирана дейност е дължимо действието и дали от обективна
страна представлява неизпълнение на служебните задължения и по какъв начин.
Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да дефинира ясно и конкретно какви са
били правомерните действия, които е следвало да бъдат извършени от служителя и
в какъв срок. В случая деянието, за което санкциониран жалбоподателят, е с
правно основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, която правна квалификация обаче
е несъответна на фактическото обвинение. Посоченото, че жалбоподателят „не е
заложил в проведения ежедневен инструктаж писменото разпореждане на Директор
РДГП - Смолян за стопроцентов контрол на лица и МПС, преминаващи през ГПИ в
дълбочина на зоната за отговорност, както и не е обобщил резултатите от смяната
за извършеното по тази конкретна задача“, не представлява неизпълнение на ЗМВР,
на актовете по неговото прилагане, нито на заповеди на Министъра на вътрешните
работи, заместниците на министъра, на Главния секретар или на преките
ръководители, а е деяние, по-скоро отговарящо на определението по чл. 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на конкретни служебни задължения, каквото обаче
в случая не се твърди.
Предявяването на
дисциплинарно обвинение изисква, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дефиниране
(описание) на обстоятелствата, релевантни за вмененото нарушение, както и на
доказателствата, които установяват виновно нарушение на служебната дисциплина.
Дисциплинарно наказващият орган дължи да формулира и обоснове обвинението ясно
и недвусмислено. В случая допуснатите неясноти при описанието на
нарушението/ята, респективно липсата на законоустановени реквизити в оспорения
акт, представляват нарушение на формата на административния акт, ограничават
правата на наказаното лице, доколкото същото се поставя в невъзможност да
разбере за какво точно нарушение/я е наказано и оттук да организира правото си
на защита. Това обстоятелство, както вече бе посочено, препятства и
възможността на съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност
на оспорения акт и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната
заповед.
За пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано, че в случая липсва и посочване на
доказателствата, които потвърждават нарушението. От оспорената заповед не става
ясно въз основа на кои доказателства е прието, че жалбоподателят е извършил
нарушение на служебната дисциплина.
От друга страна,
както вече бе посочено, от обстоятелствата, описани в процесната заповед, се
стига до извод за вменяване на жалбоподателя на отговорност по отношение извършването
на две деяния. Първото, изразяващо се в незалагане в ежедневния инструктаж на
горепосоченото писмено разпореждане, а второто – в необобщаване на резултатите
от смяната за извършеното по тази конкретна задача. Същите са квалифицирани
като едно общо нарушение, което противоречи на материалноправните разпоредби,
регулиращи съответното производство, а именно, за всяко от извършените деяния
да се налага отделно наказание. Последното сочи на допуснато от органа
нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
На следващо място
съдът намира, че при издаването на оспорената заповед не са спазени
изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е общо, че са взети предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, без да е посочена
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, като липсва и
обосновка какво е приел за установено дисциплинарно наказващият орган в тази
връзка. Липсват изводи за това как е определен видът и размерът на наказанието,
съобразено с конкретно извършеното нарушение, настъпилите от него вредни
последици, изложение на обстоятелствата, при които е извършено, както и оценка
на цялостното поведение на служителя по време на службата. Не е обсъдено изобщо
дали има виновно поведение от страна на жалбоподателя.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че обжалваната заповед е валиден
административен акт, който обаче е издаден в нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Поради изложеното жалбата следва да бъде уважена и атакуваната заповед следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на
делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебно - деловодни
разноски, като съдът намира своевременното направеното възражение от ответника
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 800 лева за
основателно. Размерът му не е съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
фактическата и правна сложност на делото. Въз основа на изложеното, настоящата
инстанция счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
намали, като се присъди такова в размер на 500 лева. При това положение и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 510 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса. Не следва да бъдат присъждани
претендираните суми за такси за преписи от документи по делото. Според
съдебната практика, под "разноски" в процеса следва да се разбират
тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия, тоест свързаните с
извършването на правните действия в процеса. Останалите разходи за извършване
на фактическите действия на страните и техните процесуални представители,
свързани с изготвяне на копия от документи, транспорт и други подобни, не
представляват такива разноски. Отговорността за разноските не обхваща всички
причинени вреди от повдигнатия спор, а само направените по делото разноски,
свързани с правните действия по делото.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -Хасково
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-1744 от 09.02.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, с която на Б.К.К. - командир на отделение в Мобилна гранична
полицейска група от Гранично полицейско управление - Ново село при РДГП –
Смолян, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал.
1, т. 3, предложение първо и чл. 204, т. 4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА
Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на Б.К.К., ЕГН : **********, с
адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: