№ 278
гр. София, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.
С определение № 471 от 10.03.2022 г. на СГС, НО – 31 състав, постановено по НЧД №
617/2022 г. по описа на същия съд, е отменено постановление на СГП от 03.02.2022 за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 131/2015 г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 54329/2015 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 ал.1 от
НК. Със същото определение делото е върнато на СГП за продължаване на производството и
за изпълнение на дадените указания.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от прокурор при СГП с
оплаквания, че е неправилно. Твръди се, че в постановлението за прекратяване изрично е
обсъдено, че коментираните в седморната ДКСМЕ Правилник за устройството, дейността и
вътрешния ред на МБАЛ “Токуда Болница София“АД, два броя длъжностна характеристика
и договор за обучение за придобиване на специалност №103/18.05.2011 г. нямат характер на
нормативни актове и нарушаването им би могло да влече единствено административна и
дисциплинарна отговорност, но не и наказателна такава, както и че видно от материалите по
делото по отношение на д-р А. през 2014 г. е издаден Акт за установяване на
административно нарушение и нейната адмнистративно-наказателна отговорност е била
реализирана.
Сочи се, че е обсъдена и цитираната от вещите лица в същата седморна ДКСМЕ Наредба №
4 от 07.02.2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“, като се
отбелязва, че тя е отменена през 2010 г. и че към датата на смъртта на В. Х. този нормативен
акт не е бил част от действащото право. Относно цитирания Медицински стандарт по
неонатология се изтъква, че същият е обнародван в ДВ бр.66/08.08.2014 г. и че към датата
на смъртта на В. Х. също не е бил част от действащото право.
1
На следващо място се развиват съображения, че в отменения прокурорски акт е преценено и
е изложено, че относимите по време и предмет действащи правила са уредени в Наредба №
3 от 07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", обнародвана в ДВ
бр. 15/21.02.2014 г. и отменена през 2016 г., в която, според прокурора, е уредена
допустимостта на извършените от д-р А. действия, а именно - че същите са извършени от
лекар без специалност, но които действия влизат в правомощията на неговата
правоспособност спрямо заеманата длъжност. Заявява се становище, че в този подзаконов
нормативен акт е уредено, че специализантите по педиатрия осъществяват диагностично-
лечебна дейност в обхвата на специалността педиатрия в рамките на компетенциите си на
лекар без специалност педиатрия под контрола на специалист – педиатър, но че този
подзаконов акт обаче не вменява изискване за непрекъснат и личен контрол от страна на
специалиста-педиатър спрямо лекаря-специализант. Поради това в протеста се излагат
аргументи в насока, че следва да се приеме, че този контрол би могъл да се осъществи под
различна форма - устен доклад от страна на специализанта, писмен такъв или доклад и
консултация по телефона и че такъв, според прокурора, в настоящия случай е бил извършен.
Твръди се, че този извод кореспондира със събраните по делото гласни доказателства -
свидетелски показания на лекарите от болничното заведение и обясненията на обвиняемата
А..
В протеста се изтъкват и доводи, че не може да бъде споделен извода на градския съд, че
липсата на относими към предмета на разследване документи може да бъде преодоляна към
настоящия момент чрез допълнителен разпит на Д.Х. и на съпруга й с оглед назначаване на
допълнителни СМЕ. В тази връзка се твърди, че този въпрос е бил изяснен със способите и
по реда, предвиден в НПК, и че ако пострадалите лица са разполагали с такива документи,
то същите са щели да бъдат приобщени по предвидения в закона ред своевременно още през
2015 г.
По така изложените съображения подалият протеста прокурор счита, че атакуваното
определение на СГС е неправилно и че поради това следва да бъде отменено, а
постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. С
оглед на това в протеста се предлага да се отмени атакуваното определение на СГС и да се
постанови съдебен акт, с който да се потвърди постановлението за прекратяване на
наказателно производство № ДП 513 ЗМК 131/15 г. по описа на СДВР, пр. вх.№5439/15г. по
описа на СГП, образувано и водено срещу В.М. А.–М. за престъпление по чл.123,ал.1 от
НК.
Срещу горното определение на СГС е постъпила и жалба от обвиняемата В. М. АЛ.,
подадена чрез защитника й адв. С.П. С. от САК, с оплаквания, че е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
Твърди се, че с обжалваното определение Софийски градски съд е приел една неправилна
фактическа обстановка в противоречие на събраните доказателства по делото. В тази връзка
в жалбата се описват конкретни факти, каквито, според виждането на обвиняемата и
нейната защита, се установяват по делото. Като правилни се определят констатациите на
2
СГС, че по отношение на инфекцията, довела до настъпването на смъртен изход, детето е
било своевременно преглеждано от лекар, вкл. и от специалист по детски болести, при което
е назначавано симптоматично лечение; както че и при втория преглед, извършен в Болница
Токуда на 29.06.2014 г. /един ден след извършения от доктор В.М. преглед/ от лекар-
специалист д-р К., не са установени клинични данни за възпалителен процес на белите
дробове. Сочи се, че диагнозата „двустранен бронхиолит" за първи път се установява от
аутопсионния протокол и че до този момент находки за поставяне на такава диагноза не е
имало, поради което се изразява мнение, че назначеното лечение е съобразно с изразената
симптоматика. Застъпва се становище, че от това обстоятелство следва да се направи
обоснован извод, че се касае за заболяване, протичащо атипично, без ясно изразени
симптоми и че с оглед на това, както е посочено от първоинстанционния съд, лечението на
детето, назначено от всички участвали лекари, е било правилно.
Прави се оплакване, че от така изяснената в пълнота фактическа обстановка необоснован и
неподкрепен от доказателствата по делото се явява изводът на СГС, че са налице пропуски в
диагностиката на В. Х., изразяващи се в несвоевремено извършване на изследвания на
кръвните показатели и несвоевременно извършване на рентгенография на белите дробове,
както и непредприемане на хоспитализация. В тази насока, на първо място, се излагат
доводи, че по делото няма никакви данни детето да е било насочено за хоспитализация,
доколкото липсва направление от личния лекар и искане за такава. Акцентира се, че такъв
медицински документ липсва обективно, тъй като не е бил издаден от личния лекар, поради
което няма как този пропуск да бъде преодолян при извършването на допълнителни
действия по разследването в досъдебното производство. По този повод се твърди, че на
28.06.2014 г. детето е прегледано от доктор В.М. единствено по изричното настояване на
родителите; че то е доведено без направление и искане за хоспитализация, както и без
каквито и да било други медицински документи. На второ място, се развиват и
съображения, че както е посочено и в обжалваното определение, в действителност
проявените симптоми не са давали основание да се мисли за двустранен възпалителен
процес на белите дробове. Претендира се обаче, че изводът на първоинстанционния съд, че
доктор М. е допуснала грешка като не е назначила лабораторни изследвания и рентген не се
подкрепя от доказателствата по делото. Застъпва се теза, че с оглед липсата на анамнестични
и клинични данни за друго заболяване, освен констатираното при прегледа възпаление на
горни дихателни пътища, подобна диагноза не изисква задължително провеждане на кръвни
и/или образни изследвания, както и че настъпилата рязка промяна в състоянието на детето
на 29.06.2014 г. е нямало как да бъде предсказана и избегната, още повече, че родителите не
са съобщили на д-р М. за наличието на симптоми и оплаквания, насочващи към
заболяването „двустранен бронхиолит".
Твърди се също, че в определенито си СГС приема наличието на административни пропуски
на длъжностните лица, за които пропуски се изразява мнение, че не касаят наказателното
производство и не са в причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на детето В.
Х.. Освен това се сочи, че длъжностните лица са наказани по административен ред и
3
административните наказания са изпълнени.
Отосно констатацията на първоинстанционния съд, че липсва документ, отразяващ
състоянието на детето при извършения на 28.06.2014 г. преглед от д-р М., се изтъква
съществуването на обективна причина за това, която е изяснена по делото – че родителите
на починалото дете не са се регистрирали в системата на болницата, което е направило
невъзможно издаването на амбулаторен лист от прегледа.
Прави се и оплакване, че неправилно СГС е възприел, че държавното обвинение не
кредитира тройната съдебно-медицинска експертиза. Заявява се, че дори напротив - както
тройната съдебно-медицинска експертиза, така и допълнението към нея са изцяло
кредитирани от СГП и че именно в допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза
е посочено, че леталният изход е следствие на фудроянтно протичаща инфекция, довела до
рязко влошаване в състоянието на детето, настъпило в рамките на часове преди
хоспитализацията на 29.06.2014 г. Твърди се, че еволюцията на заболяването при такива
тежко протичащи инфекции, на тази възраст, с подлежащ предразполагащ терен е трудно да
бъде прогнозирана; както и че настъпването на непредотвратими промени и неблагоприятен
изход, дори в болнично заведение, при оказана своевременна и в пълен обем медицинска
помощ не може да бъде изключено. В този ред на мисли като категорично се квалифицира
заключението на вещите лица, че смъртта е причинена от заболяване, а не от
извършени/неизвършени медицински действия.
Предвид всичко гореизложеното подалият жалбата защитник моли да бъде отменено
обжалваното определение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Апелативен съд - София, след като се запозна с изложените в протеста на прокурора при
СГП и в жалбата на обвиняемата /подадена чрез нейния защитник/ доводи и с материалите
по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и на
прекратителното постановление, приема за установено следното:
Досъдебното /наказателното/ производство е било образувано на основание чл. 212 ал.1 от
НПК с постановление на прокурор при СГП от 24.04.2015 г. срещу неизвестен извършител
за това, че на 01.07.2014 г. в гр. София, МБАЛ „Токуда болница София“ АД е причинил
смърт по непредпазливост на В. И. Х. поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК
/именно тази фактическа и правна рамка на разследването е очертана в постановлението за
образуване на досъдебното производство/.
В хода на провежданото ДП с постановление на разследващ полицай при СДВР от
08.06.2021 г. В.М. А. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 123 ал.1 пр.2 от НК – за това, че около 17.00 часа на 28.06.2014 г. в гр. София, бул.
„Никола Й. Вапцаров“ № 51Б, в МБАЛ „Токуда болница София“ АД като лекар-ординатор в
„Неонатологично отделение“ в МБАЛ „Токуда болница София“ АД, притежаваща диплома
№ 028638 за висше образование по медицина, издадена от Медицински университет –
София, назначена с трудов договор № 725/29.08.2011 г., причинила смъртта на В. И. Х., ЕГН
4
********** /настъпила на 29.06.2014 г. в 17.15 часа в МБАЛ „Токуда болница София“ АД
вследствие на остро развил се възпалителен процес – бронхиолит, бронхит и двустранна
пневмония, довел до полиорганна недостатъчност/, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност /упражняване на медицинска професия/, представляваща източник
на повишена опасност – като лекар-ординатор по неонатология не е следвало самостоятелно
да осъществява преглед, както и да дава заключение за медицинското състояние на В. И. Х.
с ЕГН **********, която е дете излязло от неонаталната възраст, а е следвало да насочи
детето за преглед от педиатър, в нарушение на чл. 81 от Закона за здравето; Стандарт по
педиатрия Наредба № 3 от 07.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Педиатрия“; Изисквания към лицата, осъществяващи дейност по специалността
„Педиатрия“ – 1. Изисквания към специалиста педиатър и 2. Изисквания към дейността на
специализанта по педиатрия; чл. 34 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния
ред на МБАЛ „Токуда Болница София“ АД; чл. 4 от Договор за обучение за придобиване на
специалност № 103/18.05.2011 г.; чл. 25 ал.1 и ал.2 от Наредба № 34/29.01.2006 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването; чл. 12 ал.7, чл. 24 ал.4, чл. 25
ал.1 и чл. 25 ал.2 от Наредба № 34 от 29.12.2016 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването и Длъжностна характеристика на лекар-ординатор в
отделение по Неонатология на МБАЛ „Токуда Болница София“ АД.
С постановление на прокурор при СГП от 03.02.2022 г., предмет на контрол в настоящата
съдебна процедура по чл. 243 ал.5-8 от НПК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК е прекратено наказателното /досъдебното/ производство по ДП № 513 ЗМК
131/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. вх. № 5439/2015 г. по описа на СГП, образувано и
водено срещу В. М. АЛ. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
Това прекратително постановление е било обжалвано пред СГС от адв. Г.Ю., повереник на
И. Н. Х. и Д. С. Х., наследници на починалата В. И. Х., като със своя съдебен акт, предмет
на настоящата въззивна проверка - определение № 471 от 10.03.2022 г., постановено по НЧД
№ 617 по описа на СГС за 2022 г., първостепенният съд го е отменил и е върнал делото на
СГП с указания.
В процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК, в която се осъществява съдебен контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, каквато се
явява и настоящата, първоинстанционният съд, както и въззивният, са длъжни да проверят и
да се произнесат по въпросите дали прекратителното постановление е обосновано и дали
при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния
и на процесуалния закон. Затова в текущото производство както първата, така и въззивната
инстанция са длъжни да анализират цялата налична доказателствена съвкупност, въз основа
на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед
на това да преценят дали установените от прокурора в прекратителното постановление
фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен
материал /виж решение № 510 от 23.12.2009 г. по н.д. № 466/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/. Т.е., да
преценят дали постановлението е обосновано. Освен това задължително следва да бъде
5
преценена и процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали същото е
извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по разследването –
способи на доказване /дали събирането и проверката на доказателствения материал е
протекло съобразно императивните процесуални норми/; на дейността по оценката на
доказателствения материал /дали същият е обсъден в своята цялост, дали неоснователно е
игнорирана част от него, дали са обсъдени противоречивите доказателствени материали,
дали има позоваване на процесуално негодни доказателства и т.н./; както и на самото
изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното производство /дали
прокурорът е допуснал нарушения при изготвянето му – като не е изложил мотиви или
същите са противоречи, нелогични или неразбираеми; не е изложил фактически
констатации, които счита за установени; не е посочил фактическите и/или правните
основания за прекратяването и др./. На задължителна оценка подлежи и материалната
законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при
прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на
основанието за прекратяване /в случая произнасянето по материалната законосъобразност
на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е
извършено престъпление, което предполага извършването на преценка за правилното
прилагане на материалния закон/.
Съобразно гореизложеното за принципните положения относно пределите и обхвата на
съдебния контрол в това производство, въззивната инстанция намира, че в случая
първостепенният съд въобще не е изпълнил задълженията си по чл. 243 ал. 5 от НПК да
извърши преценка по въпросите, изпълващи съдържанието на критериите за обоснованост и
законосъобразност на постановлението за прекратяване. А като не е изложил никакви
съображения по тези въпроси градският съд на практика не се е произнесъл по
обосноваността и законосъобразността /процесуална и материална/ на прокурорския акт.
Така, СГС изобщо не е извършил преценка и съответно не е заявил становище по въпроса
дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения
обективно съответстват или несъответстват на събрания и проверен по делото
доказателствен материал. И вместо да се произнесе по обосноваността на постановлението
за прекратяване на наказателното производство първият съд е оспорил извършената от
прокурора оценка на част от доказателствените материали /седморната допълнителна
комплексна СМЕ и тройната съдебно-медицинска експертиза/ и на свой ред е представил
своето виждане за установените в хода на разследването факти.
Но доколкото в настоящото производство съдът не е оправомощен да се произнася по
въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в
прекратителното постановление, интерпретация на доказателствата, събрани на досъдебното
производство /решение № 60 по н.д. № 703/2002 г., I н.о. на ВКС/, в случая първият съд
недопустимо е изложил своята преценка относно кредитирането на доказателствата от
досъдебната фаза и е заявил несъгласието си с доводите на прокурора да не кредитира
тройната съдебно-медицинска експертиза /стр. 5/, както и да не кредитира седморната
6
допълнителна комплексна СМЕ /стр. 2/.
За това, че в настоящия казус СГС е излязъл извън рамките на съдебния контрол върху акта
на държавното обвинение, с който се прекратява наказателното производство, особено
показателно е, че този съд освен излагането на собствена преценка за доказателствата от
досъдебната фаза се е ангажирал и с различни от тези на прокурора изводи за фактическата
обстановка по делото. Така, в проверяваното определение /стр.2-5/ е изложена конкретна
фактическа обстановка, възприета от градския съд в резултат на извършен собствен анализ
на събраните в хода на разследването доказателствени материали и на различна оценка на
същите, като приетата от първия съд фактология се различава съществено от описаната в
постановлението за прекратяване по отношение на някои значими за решаването на делото
обстоятелства.
В настоящото контролно-отменително производство съдът не може чрез свой собствен, в
т.ч. и различен анализ на събрания и проверен доказателствен материал да приема нови
фактически положения, каквито не се съдържат в прокурорския акт. В случая в разрез с тази
забрана градският съд е приел за установени фактически констатации, които не само, че се
различават с описаните в постановлението за прекратяване, но и значително ги надхвърлят
като обем и съдържание, което е процесуално недопустимо /доколкото в това производство
съдът категорично не действа като инстанция по същество досежно фактите/.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че приетата от първия съд фактическа
обстановка на практика е била изведена единствено въз основа на заключението на една от
тройните СМЕ /на л.л. 115-121 в т.1 от ДП/, като всъщност на стр. 2-5 от проверяваното
определение дословно са възпроизведени /пресъздадени/ фактическите и експертните
изводи от заключението на въпросната тройна СМЕ /на л.л. 115-121 в т.1 от ДП/. Поради
тази причина /механичното възпроизвеждане на изводите от заключението/ се създава
неяснота относно авторството на обективираните в тази част от съдебния акт изводи - не
става ясно дали тези изводи следва да се възприемат като такива на вещите лица, изготвили
експертизата, или да се възприемат вече като собствени изводи на съда /респ. като
споделени от съда изводи/.
В крайна сметка в проверяваното определение липсва заявен ясен и недвусмислен отговор
на въпроса дали прекратителното постановление, по отношение на което е следвало да бъде
извършен съдебен контрол от СГС, е обосновано или необсновано.
В атакуваното определение липсва произнасяне на първостепенния съд и по въпросите,
запълващи съдържанието на критериите за законосъобразност на постановлението за
прекратяване. В случая преценката за законосъобразност на прокурорския акт се свежда
единствено до заявената от градският съд позиция на несподеляне изводите на СГП, че
наказателното производство следва да бъде прекратено. Тази позиция обаче е изцяло
декларативна и формална и за обосноваването й не са изложени никакви конкретни
аргументи, от които да е видно защо не се споделят изводите на прокурора, че наказателното
производство следва да бъде прекратено.
7
В тази връзка не са били констатирани никакви конкретни процесуални нарушения, които да
са довели до опорочаване на акта на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Не е било установено и обсъдено и конкретно нарушение на материалния
закон /касаещо приложеното основание за прекратяване на наказателното производство/.
На практика СГС е мотивирал несъгласието си с прекратяването на наказателното
производство с един твърде оскъден и пестелив анализ на извършената в хода на
разследването процесуална и в частност доказателствена дейност, резултат от която
/дейност/ е решението на прокурора да прекрати наказателното производство /стр. 5/. В
частност градският е констатирал единствено пропуски в административната дейност на
лечебното заведение във връзка с липсата на издадени медицински документи, но не е
посочил какво точно е значението на тези пропуски и на липсата на въпросните медицински
документи за предмета на разследването, респ. за установяването на релевантните на
обвинението обстоятелства. И въпреки, че не е изложил никакви мотиви в тази насока,
първоинстанционният съд е приел, че визираните пропуски /очевидно тук става въпрос за
пропуските в доказателствената дейност на органите на ДП/ могат да бъдат отстранени чрез
провеждането на допълнителни разпити на Д.Х. за изясняване на обстоятелството намират
ли се в нея или в съпруга й медицински документи, свързани с лечението на В. Х.; чрез
тяхното предаване на органите на органите на ДП и при необходимост чрез назначаване на
допълнителни СМЕ. Не е посочено обаче какви правно значими факти могат да бъдат
установени от въпросните /евентуално намиращи се в родителите на детето/ документи.
На фона на коментираните твърди лаконични съображения по повод несъгласието с извода
на прокура за прекратяване на наказателното производство в определението на СГС са
останали без отговор следните съществени въпроси, имащи значение за преценката дали е
осъществен състав на престъпление по чл. 123 от НК:
- относно правилността на поставените диагнози и съответствавали ли са те на състоянието
на детето и на проявяваната симптоматика;
- относно обема и вида медицински действия и мероприятия, които е следвало да бъдат
извършени спрямо детето В. Х. съобразно предписанията и правилата, регламентиращи
успешното и безопасно упражняване на лекарската професия, респективно съобразно
добрите медицински практики, за да бъде предотвратен леталния изход;
- кой /кое лице, упражняващо лекарска професия/ е следвало да ги извърши;
- кои от тях /медицинските действия и мероприятия/ са били осъществени и кои не;
- налице ли са пропуснати или пък извършени несвоевременно, не в дължимия обем или
неправилно, неточно и лошо извършени медицински действия спрямо детето В. Х.;
- при наличието на някои от гореизброените медицински действия дали те са в причинна
връзка с настъпилата смърт на детето, респективно допуснати ли са били нарушения в
медицинските действия по отношение диагностиката и лечението на В. Х., които да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта й;
- каква е оценката на оказаната медицинска помощ – дали е била адекватна, своевременна,
8
съобразена с клиничните прояви и еволюцията на заболяванията; съобразена ли е била с
действащите медицински стандарти, утвърдените алгоритми за лечение и добрата
медицинска практика;
- при конкретните обстоятелства възможно ли е било посредством медицинско /респ.
медикаментозно/ въздействие да бъде избегната смъртта на детето и дали в случая е било
сторено всичко необходимо и достъпно /като знание и медицинска практика/ във връзка с
диагностиката и лечението, за да бъде предотвратен леталния изход;
- какви конкретни задължения е имала обвиняемата в качеството си на лекар-ординатор в
„Неонатологично отделение“ в МБАЛ „Токуда болница София“ АД, които тя е съблюдавала,
респ. не е съблюдавала при прегледа на В. Х.; неизпълнението на тези задължения има ли
пряко отношение към настъпилата смърт на детото.
Без да бъде даден отговор на горните въпроси и без да бъдат обсъдени посочените
обстоятелства, не би могло да се извърши преценка дали е налице осъществен състав на
престъпление по чл. 123 ал.1 от НК, за каквото именно е привлечена към наказателна
отговорност обвиняемата В.М. А.. А това, от своя страна, не позволява извършването и на
проверка дали прокурорът е допуснал грешка при прилагането на основанието за
прекратяване на наказателното производство.
Така, след като първостепенният съд не е изпълнил задължението си да анализира цялата
доказателствена съвкупност и въз основа на тази си дейност да посочи дали описаните в
прокурорския акт фактически положения обективно се извеждат и установяват от събрания
в хода на разследването доказателствен материал, както и задължението си да извърши
контрол на цялата доказателствена и процесуална дейност на разследващите органи и на
прокурора, довела като краен резултат до прекратяването на наказателното производство,
решаващият му извод, че наказателното производство не е следвало да бъде прекратено е
направен в нарушение на процесуалния закон и на принципа на обективната истина, с който
е свързан принципа за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Извън
буквалното възпроизвеждане на заключението на една от тройните СМЕ в атакуваното
определение се съдържат само лаконични немотивирани декларативни твърдения, които по
никакъв начин не удовлетворяват изискването на чл. 34 от НПК съдебният акт да съдържа и
мотиви. А това, според настоящата инстанция, налага извода, че проверяваното определение
на практика няма мотиви.
Описаните дефицити и пороци на обжалвания съдебен акт, сочещи на липса на мотиви,
обосновават извод за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването
му и са основание за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане /за ново произнасяне по жалбата срещу прекратителното постановление/
от друг състав.
Доколкото в случая предмет на въззивиния контрол е именно определението на
първостепенния съд, то липсата на мотиви на това определение обективно възпрепятства
9
въззивната инстанция да извърши проверка на същото по същество – дали е правилна
оценката на първия съд относно обосноваността и законосъобразността на прекратяването.
Констатираното основание за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на
първата съдебна инстанция за ново разглеждане се явява пречка въззивният съд да замести
първоинстанционния и сам да реши въпросите по протеста на прокурора при СГП и по
жалбата на обвиняемата, с които е сезиран /в този смисъл е становището на проф. д-р М.Ч. в
„Досъдебно производство по НПК – теория и практика“, Сиела Норма АД, София, 2013 г.,
стр. 463/. Противното на практика би довело до лишаването на страните от произнасянето на
една съдебна инстанция. С оглед на това настоящият съд счита, че не следва да се произнася
по оплакванията в протеста и в жалбата на обвиняемата, които са по съществото на спора, а
именно по обосноваността и законосъобразността на прекратителното прокурорско
постановление.
Воден от гореизложените мотиви, Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 471 от 10.03.2022 г. на СГС, НО – 31 състав, постановено по НЧД
№ 617/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на СГП от
03.02.2022 за прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 131/2015 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 54329/2015 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123
ал.1 от НК, и с което делото е върнато на СГП за продължаване на производството и за
изпълнение на дадените указания.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд
/за ново произнасяне по жалбата на адвокат Г.Ю., повереник на посочените като пострадали
лица И. Н. Х. и Д. С. Х., срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10