О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. Шумен, 18 Юли 2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Маринов, в.ч.гр.д. № 244 по
описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 8827 от 16.05.2019 г.,
депозирана от М.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. П.П. *** против
разпореждане № 1965 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 2713/2018г. по описа на РС – Ш.,
с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, на жалбоподателя му е върната въззивната
жалба, подадена срещу решението по същото дело.
Жалбоподателят излага, че за да върне въззивната жалба, първоинстанционния
съд е приел, че не са изпълнени указанията му за внасяне на д.т. в размер на 50
на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. Позовава се на
ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК, според което, по въззивна
жалба, срещу решение по допускане на делбата се дължи д.т. като за неоценяем
иск, съобразно правилата на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 3 от ТДТССГПК. Твърди, че
още с подаването на въззивната жалба, е представил доказателства за внесена
д.т. за въззивното обжалване в размер на 30 лева, доколкото се обжалва решение
по допускане на делбата и същата е съобразена с ТР, поради което моли съда
отмени обжалваното разпореждане и да даде указания на първоинстанционния съд за
администрирането на въззивната жалба и внасянето на делото в ОС – Ш..
Ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в който излага становище
за неоснователност на същата и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като се запозна с изнесените в жалбата доводи и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е и основателна, поради следните съображения:
Жалбоподателя е депозирал в срок въззивна жалба с рег. № 5620 от 29.03.2019г.
срещу постановеното решение № 197/06.03.2019г. по гр. д. № 2713/2018г. на РС –
Ш.. С разпореждане № 1555 от 01.04.2019 г. първоинстанционният съд е оставил
жалбата без движение, като е предоставил на жалбоподателя едноседмичен срок, в
който да внесе по сметка на ОС – Ш., държавна такса за въззивната жалба, в
размер на 50 на сто от дължимата такава за първоинстанционното производство в
размер на 2124,64лева и му е указал, че на основание чл.262, ал. 2, т. 2 от ГПК
при неизпълнение на разпореждането жалбата ще бъде върната. Приел е, че
въззивната жалба е срещу решението, в частта относно предявен в първа фаза на
делбеното производство насрещен установителен иск с правно основание чл. 21,
ал. 2 от СК (отм.), вр. чл. 34 от ЗС, вр. чл. 342 и сл. от ГПК за пълна
трансформация на притежавано лично имущество в съсобствени недвижими имоти и
държавната такса следвало да бъде определена по общите правила.
Съобщението за оставянето на жалбата без движение е получено от
жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. П.П. на 15.04.2019г. С
депозирано възражение от 17.04.2019г. жалбоподателя е възразил срещу така
определената д.т. позовавайки се на ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на
ОСГТК, и че дължимата държавна такса в размер на 30 лева, вече е внесена. С
обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 1965/25.04.2019г.
първоинстанционният съд е констатирал, че жалбоподателя не е отстранил констатираната
нередовност на въззивната жалба, в даденият му едноседмичен срок – изтичащ на
22.04.2019г., а именно да внесе дължимата държавна такса в размер на 50 на сто
от таксата дължима за първоинстанционното производство и е приложил
разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, като е върнал подадената въззивна
жалба на жалбоподателя.
Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното разпореждане за
връщане на въззивната жалба за неправилно. Начинът на събиране на държавната
такса за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по
допускане на делбата е решен с постановеното ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД №
6/2012г. на ОСГТК, в т. 17 на което изрично е посочено, че по жалба срещу
решение за допускане на делба (каквото е и процесното ) се дължи държавна такса
като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от ТДТССГПК. Прието е, че
доколкото към този момент имуществото и дяловете на съделителите не са
остойностени, не е възможно да се изходи от разпоредбата на чл. 1 от ТДТССГПК
поради което и приложение намира разпоредбата за неоценяемите искове - чл. 3 от
ТДТССГПК.
В настоящия случай, доколкото се обжалва решение на първоинстанционния съд
по допускане на делбата, се дължи държавна такса в размер на минимум 30 лева,
която такса видно от материалите по делото жалбоподателя е внесъл още с
депозирането на жалбата и е представил доказателства за това. Необходимо е да
се отбележи, че действително по обективно съединени искови претенции с иска за
делба се дължи държавна такса по тях, независимо от иска за делба. В настоящия
случай, въпреки приетото от първоинстанционния съд, че е сезиран с изрична
насрещна искова молба по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), вр. чл. 34 от ЗС, вр. чл.
342 и сл. от ГПК, която по действащия закон намира правното си основание в
чл.23, ал.1 от СК, ответника не е заявявал такава искова претенция, а е
упражнил правото си чрез възражение. Възможността на страна в делбено производство да
отправя възражения за нищожност на засягащи я сделки, под формата на възражение,
и други възражения касаещи правото на собственост на делбения имот, по никакъв
начин не е ограничена от нормата на чл.343 от ГПК, и не е необходимо и
задължително претендиращата страна да ги заявява под формата на иска, а е
напълно допустимо това да става и с възражения. Именно така е предявено и
възражението на ответника за пълна трансформация с отговора на исковата молба,
и в производството пред първата инстанция няма предявяван насрещен иск. По това
възражение държавна такса не се дължи.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция, приема, че депозираната
въззивна жалба против решението за допускане на делбата отговаря на изискванията
на чл.261, т. 4 от ГПК, поради което и, като я е оставил без движение, с
указания за представяне на допълнителна държавна такса и като е върнал същата
поради невнасянето ѝ, районния съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен, а делото върнато за администриране
на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1965 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 2713/2018г. по описа на
РС – Ш., с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, е върната въззивна жалба
рег.№5620/20.03.2019г. по описа на ШРС, от М.П.Д. с ЕГН ********** - ответник
по г.д.№2713/2018г. по описа на ШРС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.