РЕШЕНИЕ
№ 3 05.01.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
четвърти състав, на осми
декември две хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
433 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Е.М.К., ЕГН **********; с адрес *** и адрес за
призоваване гр. Русе, ул. ”Александровска” № 26, ет. 4, офис 9 против Решение № 2153-17-212/31.08.2022 г., издадено от и.д.
директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К.
срещу Разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ Русе и същото разпореждане е потвърдено. Иска се отмяна на решението и
съдът да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М.Б.,***, поддържа
жалбата на основания, изложени в нея и претендира разноски.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител – старши
юрисконсулт Ивелина Карамфилова, оспорва жалбата като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки по съществото на спора.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения;
след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална
предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за
разглеждане, но неоснователна по същество.
Е.М.К. е
сезирала директора на ТП на НОИ Русе със Заявление вх. №
2113-17-1236/03.08.2021 г. за отпускане на пенсия и добавки - лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Избрала е възможността размера на ЛПОСВ да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал.
4 – ал. 7 от КСО като се вземе предвид осигурителният й доход за периода
01.06.1992 г. – 01.06.1995 г. (три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж преди 01.01.1997 г.) и от осигурителния й доход за периода
след тази дата до датата на отпускане на пенсията.
С Разпореждане №
11/08.09.2021 г. на ръководител „ПО“ на К. е отпусната пенсия в минимален
размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, считано от 07.07.2021 г. до определянето
на размера й по реда на КСО. Пенсията е отпусната при общ осигурителен стаж 36
г. 02 м. 26 д.
На 17.09.2021 г. със Служебна
бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице, на К. е признат като
осигурителен стаж, този, който тя е положила през юли 2021 г. при осигурителен
доход 650,00 лева. Видно от описа на осигурителния стаж на К., изготвен на
02.12.2021 г., нейният осигурителния стаж е признат в размер на 36 г. 03 м. 02
д. С Разпореждане № 14/03.12.2021 г. (04.01.2022 г.) на
ръководител „ПО“ пенсията е изменена в действителен размер, считано от
07.07.2021 г. (датата на навършване изискуемата пенсионна възраст в размер на 61
г. и 8 м.). Размерът към датата на отпускане е определен на база зачетен стаж
до 06.07.2021 г. включително, от трета категория 36 г. 03 м. 02 д.
Индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8 – ал. 9; ал. 10,
т. 2 и ал. 11 от КСО и на база осигурителния доход за периода 01.01.2000 г. - 06.07.2021
г. включително, е 2,5705. С посоченото разпореждане, във връзка с § 22ц от ПЗР
на КСО, служебно са преизчислени индивидуалните коефициенти на К. за
съответните периоди, като е установено, че индивидуалният коефициент, изчислен
по реда на чл. 70, ал. 8 - ал. 9; ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО е
по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията се определя с
индивидуален коефициент - 2.5641.
По делото е налична служебна
кореспонденция във връзка с уточняване на обезщетение поради временна
неработоспособност, като е представена справка за дохода на К., от който е
изчислено същото за месец април 2021 г. В тази връзка е издадено Разпореждане №
6/07.02.2022 г. на ръководител „ПО“, с което е променен (увеличен) дохода на К.
за периода от 01.07.1999 г. - 06.07.2021 г. от 345 638,43 лева на 347 533,46
лева и в резултат на промяната е определен нов коефициент по така наречената
„стара методика” от 2,146 на 2,158. Променен е и дохода за периода 01.01.2020
г. - 06.07.2021 г., като от 344 834,42 лева е увеличен на 346 731,45 лева.
Определен е нов индивидуален коефициент, изчислен по така наречената ’’нова
методика“, като от 2,5641 е увеличен на 2,5705. На основание § 22ц, ал. 1 от
ПЗР на КСО, след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния
коефициент е установено, че индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70,
ал. 8 – ал. 9; ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО е по -благоприятен за
жалбоподателката, поради което размерът на пенсията е определен с индивидуален
коефициент 2,5705. На основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от
25.12.2021 г. пенсията на Е.К. е преизчислена в размер 1 414,70 лева.
Неразделна част от това разпореждане е Опис на върнатите документи, представени
със Заявление № 2113-17-1236/ 03.08.2021 г., съставен на 28.02.2022 г.
По делото е представено
Решение № 2153-17-123/25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е
отхвърлена жалбата на К. и потвърдено Разпореждане № 14/03.12.2021 г. и Разпореждане
№ 6/07.02.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Русе. В мотивната част на
решението е посочено, че жалбата е подадена на 25.02.2022 г. и в нея се твърди,
че неправилно е определен индивидуалния коефициент и размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст считано от датата на отпускането - 07.07.2021 г., като не са представени нови
доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход. В решението детайлно са
посочени всички условия, които са съобразени при определяне на действителния
размер на ЛПОСВ на К. по реда на чл. 70, ал. 4 – ал. 7 от КСО, като е описан
алгоритъма, който е приложен. Решението е връчено лично на К. на 07.04.2022 г.,
видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 01JOO9 T, то не е обжалвано по
съдебен ред и е влязло в сила.
С Разпореждане №
17223334606/01.07.2022 г. ръководител „ПО“, на основание § 7ж от ПЗР на КСО и
при прилагане на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 479/ 30.12.2021 г. (т.нар. COVID –
добавка) ръководител „ПО“ е определил нов размер на пенсията на К. – 1 616,17
лева, считано от 01.07.2022 г. По делото не са ангажирани доказателства кога
това разпореждане е връчено на жалбоподателката, но не е спорно между страните,
че подадената от К. жалба вх. № 1012-17-283/01.08.2022 г. по електронен път е в
срок. В тази жалба осигуреното лице посочва, че като адвокат се осигурява по
реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, включително авансово през 2021 г. Сочи още в
жалбата, че в законоустановения срок К. е подала Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2021 г., в която е определен окончателен годишен размер на осигурителния
доход за 2021 г. и е внесла окончателните изравнителни вноски по фондове. Достига
до извод, че е променен размера на осигурителния доход от 01.06.2020 г. до
06.07.2021 г., като същия се е увеличил и по тази причина е следвало
административният орган служебно да се приложи чл. 99, ал. 1, т. 2, буква Д от КСО – да промени размера на нейната ЛПОСВ. Впоследствие, спрямо този увеличен
размер е следвало да приложи разпоредбата на § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО. Според К.,
неопределянето на ЛПОСВ по посочения от нея начин води до нарушение на чл. 46,
ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителният стаж (НПОС). Предявено е
искане за отмяна на разпореждането и правилно приложение на закона.
С Разпореждане №
36/29.07.2022 г. (04.08.2022 г.) на ръководител „ПО“
на база наличните към 01.03.2022 г. данни в информационната система на
Националния осигурителен институт, отнасящи се за периода до 31.12.2021 г., включително,
се установява, че пенсионерът отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2 от КСО
и на основание чл. 102, ал. 1, т. 1; ал. 2 и ал. 5 от КСО, считано от
01.04.2022 г., служебно е преизчислена ЛПОСВ на К., като са съобразени наличните
данни за допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след
нейното отпускане, съответно - след нейното последно преизчисляване.
По жалбата на К. срещу
Разпореждане № 17223334606/ 01.07.2022 г., издадено от ръководител „ПО“, директорът на ТП
на НОИ Русе се е произнесъл с Решение № 2153-17-212/31.08.2022 г., което е
предмет на настоящото производство. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата
на К. срещу посоченото разпореждане, като последното е потвърдено. В мотивната
част на административния акт са изложени както фактически, така и детайлно правните
основания за неговото издаване. Направен е извод, че осигурителният стаж на К.,
положен в период след пенсионирането в качеството й на самоосигуряващо се лице,
е зачетен с Разпореждане № 36/ 29.07.2022 г., постановено от ръководител „ПО“.
В случай, че К. желае преизчисление на ЛПОСВ при съобразяване на осигурителен
доход след пенсионирането, тя следва да подаде заявление за преизчисление по реда
на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО - обр. УП 28. Аналогично, допълнително
изплатените суми за временна неработоспособност и внесени вноски за годишно
изравняване за 2021 г. ще бъдат включени след изрично подадено от нея
заявление. Посочена е възможността за обжалване на решението по съдебен ред в
14-дневен срок от връчването му. Това решение е връчено на К. на 15.09.2022 г.,
видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 01МАВО К.
Недоволна
от така постановеното решение, К. обжалва същото в настоящото производство с
доводи за незаконосъобразност, като твърди, че оспореното решение е издадено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата е изложена
хронологично фактическата обстановка, свързана с определянето на размера на
нейната ЛПОСВ. Посочено е, че като самоосигуряващо се лице, упражняващо
свободна професия (адвокат), се осигурява авансово през текущата календарна
година, в конкретния случай за месеците на 2021 г. до 06.07.2021 г.
включително, като в следващата календарна година до края на месец април формира
своя окончателен годишен осигурителен доход; определя окончателните си
осигурителни вноски и внася изравнителни осигурителни вноски за предходната
календарна година по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Изброени са извършените от К.
действия, като е направен извод, че формирания от нея окончателен осигурителен
доход за 2021 г. не е използван от пенсионния орган при определяне размера на
нейната ЛПОСВ. Изложени са разсъждения, свързани с начина на определяне на
окончателния размер на месечния осигурителен доход, както и необходимостта от
прилагането на чл. 41, ал. 1, изречение последно от НПОС. Твърди се, че в
Разпореждане № 17223334606/ 01.07.2022 г. е следвало да намери отражение вече
определеният окончателен осигурителен доход за 2021 г., което не е сторено,
въпреки че дохода за изчисляване размера на пенсията й от 01.01.2021 г. до
06.07.2021 г. е променен на законово основание. На практика се твърди, че
административният орган е следвало да действа служебно така, както е сторил
това при постановяване на Разпореждане № 6/07.02.2022 г. Според
жалбоподателката не са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, с което са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на административния акт,
отразили се върху правилността му. След като размерът на ЛПОСВ не е определен
при прилагане на посочените норми, се прави извод, че е нарушен и принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК. Като нарушение на материалния закон К. счита, че
дадените обяснения във връзка с преизчислението на пенсията са неотносими в
конкретния случай, тъй като при преизчисляването на пенсиите следва да е
положен допълнителен осигурителен стаж и доход след отпускане на пенсията. При
преизчисляването се прави ново изчисляване на първоначално определения размер
на пенсията съобразно тежестта на годините и месеците зачетен осигурителен
стаж, върху който автоматично се начисляват всички извършени осъвременявания и
преизчислявания от датата на отпускане на пенсията до настоящия момент, т.е.
при преизчисляването се променя процента по чл. 70, ал. 1 от КСО на
осигурителния стаж в зависимост от определения процент със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и се прави ново осъвременяване и
преизчисляване от датата на отпускане на пенсията. На отделно основание се сочи
нарушение на принципа за служебното начало по чл. 9 от АПК, защото с издаването
по служебна инициатива на Разпореждане № 36/29.07.2022г. на ръководител „ПО“
осигурителният стаж на К. е допълнен с 24 дни, за периода 07.07.2021 г. -
31.07.2021 г. включително, но не е изменил служебно осигурителният й доход до
06.07.2021 г. включително. Според жалбоподателката не е налице основание нито в
КСО, нито в НПОС, нито има процедура или формуляр, обявени от НОИ за изрично
заявяване от пенсионера, самоосигуряващо се лице на такава информация. Аргументира
се защитна теза, че административният орган е трябвало да приеме жалбата й от
01.07.2022г. за изрично заявяване от нейна страна и поради това е следвало
служебно да се самосезира и да предприеме действия по компетентност. Не на
последно място се сочи нарушение на принципа на последователност и предвидимост
по чл. 13 от АПК във връзка с паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност поради неприлагане на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО. Иска се от съда да отмени
като незаконосъобразни Решение № 2151-17-212/31.08.2022 г. на директора на ТП
на НОИ Русе и потвърденото с него Разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г. на
ръководител „ПО“ и да върне преписката на компетентния административен орган за
решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Към жалбата като
доказателства са приложени заверени копия на извлечения от Годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДЦФЛ за 2021 г. (стр. 1, 2, 3, 10 и 11); съобщение от
25.03.2022 г. от НАП за приета Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; протокол от
30.03.2022 г. от НАП за обработена декларация обр. 6 за 2021 г., ведно с
декларация обр. 6.
С Определение от 18.10.2022 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.
Указал е на жалбоподателя, че на
основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Дал е указание на ответника, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е
на административния орган.
В проведеното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя представя Справка от регистъра на
осигурените лица, като твърди, че от същата е виден размера на окончателния
осигурителен доход на К. за 2021 г., като на стр. 2 в последната колона на
справката е посочена сумата 21 000 лева. По тази причина счита, че
представената от административния орган по преписката на стр. 38 справка от
персоналния регистър на НОИ към дата 26.08.2022 г. е непълна. Потвърждава, че
справката е направена след внасяне на изравнителните вноски и със същата
допълва съдържанието на представената от ответника справка.
Процесуалният представител на ответника е ангажирал
писмени бележки вх. № 4973/12.12.2022 г. Проследено е хронологично пенсионното
производство, което се е развило във връзка със заявлението на К. за отпускане
на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Изложени са подробни
разсъждения относно приложението на § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО принципно и
конкретно за разглеждания казус. Отделно от това е разгледано и твърдението на К.,
че е изпълнила задълженията си на самоосигуряващо се лице в законово
регламентираните срокове, довнесла е разликата след годишното изравняване от
окончателният й осигурителен доход за 2021 г. , като същото се оспорва с
подробно изложени доводи. В заключение е посочено, че обжалваното решение е
законосъобразен административен акт, като по тази причина се иска жалбата на К.
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в кръга на
правомощията му по закон. Във връзка със заместването на директора на ТП на НОИ
Русе е представена Заповед № 1015-17-13/27.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ
Русе за лицата, които го заместват, в случай на негово отсъствие.
Спазена е
разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити
на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правното
основание, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът намира за необходимо
да посочи, че не са налице твърдяните нарушения на основни принципи в правото.
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че административният орган e нарушил принципа на
служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК, като жалбоподателката не сочи
конкретно в коя хипотеза този принцип е нарушен. Принципа на служебното начало
е пряко свързан с нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съгласно чл. 35 от АПК Индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Разпоредбата
на чл. 36 от АПК регламентира събирането на доказателствата, като съгласно ал.
1 Доказателствата
се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този
кодекс или в специален закон случаи. Съдът
счита, че административният орган е
приложил в пълен обем правомощията си относно служебното начало.
Директорът, в качеството си на решаващ орган, е преценил, че за да се произнесе
относно законосъобразността на атакуваното пред него разпореждане разполага с
цялата необходима информация.
Съдът намира, че
установените от административния орган релевантни факти и обстоятелства са
надлежно доказани в хода на административното производство и не са опровергани
в хода на проведеното съдебно производство от жалбоподателката. Въведените
възражения във връзка с Разпореждане № 36/29.07.2022 г. относно служебното
допълване на осигурителния стаж на К. с 24 дни (за периода 07.07.2021 г. –
31.07.2021 г.) нямат отношение към спорния по делото въпрос, поради специалния
ред на осъвременяване на пенсиите през 2022 г., въведен с § 7ж от ПЗР на КСО -
увеличението на пенсиите, считано от 01.07.2022 г. се извършва без да се
променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията. Следователно, не е
нарушено служебното начало.
Сочи
се още нарушение на чл. 6 от АПК, като съдът отново посочва, че липсва
посочване в жалбата в какво се състои неговото нарушение от решаващия орган, а
съдът не установи такива. Твърдението, че след като К. е внесла изравнителни
вноски за 2021 г., за нея автоматично възниква право да получи пенсия в размер,
който тя счита за правилно определен, е несъстоятелно и не представлява
нарушение нито на посочения принцип, нито на който и да е друг принцип въобще. На
К. не е отказана възможността се ползва от осигурителните й права от
окончателния й осигурителен доход за 2021 г., а с процесното решение й е
указана възможността как може да стори това.
Не
се установява и нарушение на принципа на последователност и предвидимост,
уреден от чл. 13 от АПК, съгласно който Административните органи
своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената
практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на
закона и постигане на целите му.
В конкретния случай
административният орган действа при обвързана компетентност, тъй като
условията, при които се прилага разпоредбата на чл. 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО са
изчерпателно посочени.
Настоящият съдебен състав намира, че
издадената заповед е съответна на материалния закон, като релевираните в
жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
По
делото липсва спор по фактите. Спорът между страните е правен и се свежда до
това дали пенсионният орган е следвало да вземе предвид окончателният
осигурителен доход върху който са внесени осигурителни вноски за 2021 г. от К.,
за да определи правилно действителния размер на нейната ЛПОСВ към 30.06.2022
г., който съответно да бъде увеличен от 01.07.2022 г. на основание § 7ж, ал.2 от
ПЗР на КСО. Тезата на административният орган е, че К. е следвало да подаде
заявление за целта. Обратно, К. счита, че е следвало служебно да бъде определен
нов размер на пенсията й, тъй като пенсионният орган разполага с необходимата
информация да стори това.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от КСО Пенсиите,
отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1
юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с
процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и
50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
Според § 7ж, ал. 1 от ПЗР
на КСО (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) През 2022 г. пенсиите не се осъвременяват по чл.
100. С приемането на § 7ж, ал. 2 – ал. 18 е уредено
осъвременяването на отпуснатите пенсии, като може да се направи извод, че за
целта това се реализира при съобразяване на вида и датата на отпускането им.
В конкретния случай е
приложима разпоредбата на § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО, съгласно която Размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г., на
пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември
2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението по
изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана
на основание Постановление
№ 479 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер
по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и сумата по §
7, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2022 г.,
когато има такава.
Условията, които се
въвеждат с цитираната разпоредба са следните:
1.
Пенсията да е свързана с трудова дейност –
условие на което, К. отговаря.
2.
Начална дата на отпускане на пенсията да е
да отпусната с начална дата до 31 декември 2021 г. – пенсията на К. е отпусната
с начална дата 07.07.2021 г., т.е. изпълнено е и това условия.
3.
Размерът на пенсията да е определен по реда,
предвиден в КСО, като се съобразява неговия размер към 30 юни 2022 г. – няма
спор, че размерът на пенсията на жалбоподателката е определен по реда на КСО,
като размерът към 30.06.2022 г. е 1 414,70 лева, определен
с влязлото в сила Разпореждане № 6/07.02.2022 г.
Видно от съдържанието на
приложимата правна норма няма изискване за промяна на дохода, на база на който
е изчислен размерът на пенсията, така както жалбоподателката иска да бъде
направена тази промяна. Следователно, след като в посочената разпоредба се
разглежда само пенсията, то увеличението от 10% се отнася само до нея, но не и
за допълнителните суми, изплащани отделно от пенсията. Като допълнителни суми
следва да се приемат т.нар. COVID - добавка в размер на 60 лева и сумата по §
7, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2022 г., когато има такава (т.е. сумата на
индивидуалната компенсаторна разлика - само за пенсионерите, за които от януари
2022 г. е била определена и се е изплащала такава допълнителна сума). За К. е
приложима само т.нар. COVID – добавка.
При така изложените
разяснения, пенсията на К. с Разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г. служебно
е формиран размера на ЛПОСВ по следния начин:
1414,70 лева -
размер на личната пенсия към 30.06.2022 г., определен с обжалваното и влязло в
сила Разпореждане № 6/07.02.2022 г. и зачетен осигурителен стаж от трета
категория 36 г. 03 м. 26 д.
2,5705 – индивидуален
коефициент, определен с необжалваното и влязло в сила Разпореждане № 14/03.12.2021
г. при зачетен осигурителен стаж от трета категория 36 г. 03 м. 26 д.
10% увеличение на
действителния размер на пенсията съгласно § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО (1414,70
лева*10% = 141,47 лева)
1556,17 лева –
общ размер на пенсията без добавки (1414,70 +141,47=1556,17 лева)
60,00 лева – сума по ПМС
479/30.12.2021 г. (т.нар. COVID – добавка)
1616,17 лева
общ размер на пенсията на К., считано от 01.07.2022 г. (1556,17 + 60,00 =
1616,17 лева)
Съдът
намира, че възраженията на жалбоподателката относно зачетения й осигурителен
доход, са ирелевантни към конкретното административно производство, реализирано
по реда на § 7ж от ПЗР на КСО. Това е така, защото цитираната разпоредба на §
7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО изрично определя предпоставките (фактическите
обстоятелства), при които възниква задължението на пенсионния орган да извърши
ново изчисление на пенсията на лицата, като освен това императивно определя и
конкретните изчисления, които органът е длъжен да направи. Видно от текста на
разпоредбата, пенсионният орган е длъжен да използва за изчисленията размерът
на пенсията на лицето, определен по реда на КСО към 30.06.2022 г., към който
размер да приложи посоченото в нормата увеличение. Разпоредбата не предвижда
възможност за ново изчисляване на пенсията по реда за нейното изчисляване по
КСО – чрез определяне на зачетен осигурителен стаж и осигурителен доход и
изчисляване на индивидуален коефициент или чрез промяна на средномесечния
осигурителен доход, от който се изчислява пенсията по реда на чл. 70 от КСО. Следователно, размерът на пенсията, определен
с Разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г. е определен законосъобразно от
компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност и
правилно разпореждането е потвърдено от решаващия орган.
Позоваването
на разпоредбите на чл. 46, ал. 11 от НПОС и чл. 42, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване са
неотносими към конкретния казус поради особения ред на определяне на увеличени
на пенсиите, регламентиран от чл. 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт е правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с
материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради
което жалбата срещу същия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТП на НОИ Русе следва да се
присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.М.К., ЕГН **********; с адрес *** и адрес за призоваване гр. Русе,
ул. ”Александровска” № 26, ет. 4, офис 9 против Решение №
2153-17-212/31.08.2022 г., издадено от и.д. директора на ТП на НОИ Русе..
ОСЪЖДА Е.М.К.,
ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: