Протокол по дело №451/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 426
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20225000600451
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 426
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Емилия Ат. Брусева

Станислав П. Георгиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора К. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600451 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
По частен протест на ОП Хасково се явява апелативния прокурор К.
П..
Обвиняемият М.А.М. се явява лично и със защитниците си адв. П.Н.
от АК – В. и адв. Б.Б. от АК - В., редовно упълномощени.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
1

Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания
за доказателства.
Адв. Н.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи. Представям характеристика за обв.
М.М. от Община В.. Нямам други доказателствени искания.
Прокурорът: Да се приеме.

Съдът намира, че следва да се приеме представената характеристика на
обв. М.М..
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представеното писмено доказателство.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура - Хасково. Считам, че се касае за едно напълно
незаконосъобразно определение по делото за изменение на мярката за
неотклонение в „Домашен арест“. Преди всичко, съдът с една дума не е
изложил в мотивите си защо счита, че презумпцията на чл. 63 ал. 2 в момента
не е налице. Напротив, съдът изцяло споделя становище относно
обоснованото предположение, наред с това предпоставката за тежко
умишлено престъпление, в конкретния случай това е едно от най-тежко
наказуемото в НК, това е контрабандата на наркотични вещества,
предвиждащо наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и много
сериозна глоба от 200 до 300 000 лв. Тук съдът не е изложил мотиви.
Напротив, той е казал, че това предположение е налице. По отношение на
всички доказателства събрани, в т.ч. и обясненията на другите трима
обвиняеми и позицията, която М.М. е взел. За мен лично мотиви в това
отношение липсват. Единствено съдът се е позовал на липсата на опасност да
2
се укрие или да извърши престъпление, което е аргументирано с
обстоятелство, че е с чисто съдебно минало, че има постоянен адрес и има
добри характеристични данни. Това са обстоятелства, които са били на
вниманието и на двете производства и на Варненския апелативен съд и на
Окръжен съд -Хасково, това не са нови обстоятелства, като припомням, че
сме в производство по чл. 65 и следва да се видят всички обстоятелства. Няма
нито едно ново обстоятелство, напротив. Както е отчел съдът, всички
обстоятелства от разглеждането на последната мярка до ден днешен са в
полза на обвинението. Другото обстоятелство, че разследването е към
приключване за мен също е без значение. Напротив, доказателствата са в
подкрепа на обвинението. Наред с това има още едно безспорно обвинение,
което е по чл. 354а НК, което също не е с нисък размер на наказание от 5 до
15 години лишаване от свобода. Ако в един момент се е наблягало на това, че
И.М. е освободен, а другите обвиняеми са задържани, т.е. другите са в
неравностойно положение, понастоящем същото се получава това и с обв.
М.М., т.е. такава равнопоставеност в момента категорично би била налице. За
мен по-важното в случая е, че каузалният принос на М.М. е най-съществен И
в това съдът също е изложил аргументи или по-скоро, когато е изменил
мярката не е опровергал становището на обвинението или на предната
съдебна инстанция. Става дума за близо 9 кг. наркотично вещество и го
споменавам, защото мястото на местопрестъплението по чл. 354а от НК е
против здравето и се касае за хероин, знаете какво е въздействието на това
наркотично вещество върху здравето, а в конкретния случай се касае за
наркотично вещество, което е на стойност 850 000 лева. Всички доказателства
към момента са събрани. Независимо, че делото е престояло дълго под
юрисдикцията на друг орган на ДП, независимо от това към момента от
октомври, когато е дошло от Х. ДП е към приключване и предстои
предявяване на обвинението. Укор в предходните съдебни инстанции е било
обстоятелството на продължителен срок на задържане. Факт е, че 8 месеца е
срока, но разумния или този, който е определен в разпоредбата на чл. 63 ал.4
е предвиден една година и половина за този вид деяние, т.е. не е неразумен.
Наред с това, за да оправдаем срока, който към момента е актуален. Следва да
се отчете обстоятелството, че в продължение на половината от това време, 4
месеца делото е било в съдебни инстанции и това е във връзка с упражняване
правото на защита, т.е. всеки обвиняем си има право на обжалва, както е с
3
актовете на съда и именно при упражняване на това право делото е било с
продължителен срок в съда, което не би трябвало да се отнесе както към
поведението на обвинението, още по-малко и към органите на ДП, т.е
разследването е ритмично и в срок. Знаете, че престъпленията по чл. 242,
свързани с наркотични вещества налага комуникация между органи от
различни държави и това води до забавяне, но не сочи на неговата
неритмичност, напротив те са целенасочени и свързани с предмета на
доказване. Ето защо, моето виждане е, че и с оглед тежестта на
престъплението и с оглед другите обстоятелства, и с оглед най-вече с
каузалния принос на М.М., мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
неадекватна, т.е. първо поставя в неравностойно положение него с останалите
обвиняеми, второ не кореспондира с неговото лично участие в този казус и не
би обслужило целите на разследването. Затова моето виждане е, че протестът
следва да бъде уважен и определението на Хасковския окръжен съд бъде
отменено.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
частния протест против определението на Хасковския окръжен съд, с
което на подзащитния ни мярката е променена от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“. Считам, че това определение е правилно и
законосъобразно. Във всички случаи съдът е изследвал всички обстоятелства,
които ние сочим и е стигнал до един правилен и законосъобразен извод.
Какво имам предвид. Разбира се повдигнатото ни е обвинение на 11.01.2022 г.
С повдигане на обвинението нашият подзащитен е дал обяснения.
Обясненията са били кратки, но има нещо много съществено, тъй като той
е казал – признавам се за виновен. Аз предполагам с оглед часа на
обвинението защо това е така и не са му взимали обяснения по-подробно.
Ние сме правили искания да присъстваме на всички процесуално-
следствените действия, с другите обвиняеми, с очни справки и т.н., но на нито
едно не сме поканени. Важното е, че от 11.02. до настоящия момент с този
обвиняем разследващите органи не са извършили абсолютно никакви
процесуално-следствени действия. Наближават девет месеца от неговото
задържане и да приемем, че този срок не е достатъчен, с оглед обективните
данни по делото, това какво е събрано, как са проверени тези доказателства?
Те са проверени със съответните експертизи. По делото са налични и всички
доказателства, събирани със СРС и ВДС, които обективират тези
4
доказателства също са налице. Безспорно делото е в един краен етап и до този
извод стига и първоинстанционният прокурор, като казва, че въпреки реално
краткия срок на разследване ДП е в своята заключителна фаза и предстои
прецизиране на обвинението и предявяване на материалите. Този извод, който
прокурорът е направил, е направил и окръжният съд, това означава, че по
никакъв начин нашият подзащитен не може да повлияе оттук нататък на
събиране на доказателствата, на установяване на обективната истина, защото
тези обстоятелства са налични по делото, от една страна да влияе на
свидетели и на други обвиняеми, и такива данни по делото не съществуват.
Това е едно обстоятелство, което сочи на това, че по отношение на него, той
има постоянен адрес, има семейство, има бизнес, за което представихме
доказателства, че не съществува опасност той да се отклони от определената
му мярка за неотклонение до приключване на наказателното производство и
евентуалното определяне на наказание, с оглед на това, това наказание да
бъде изтърпяно. Ето защо по отношение на прецизиране на обвинението,
никой от нас не е искал обяснения. В тези доказателства, които са събрани,
сочат друга форма на съучастие от страна на нашия подзащитен под формата
на подбудител и помагач, а не на извършител, както е по първоначалното
обвинение,но това е въпрос на прецизиране.
Считам, че с оглед на всички тези обстоятелства определената мярка за
неотклонение от ХОС „Домашен арест“, която да се изпълнява по неговия
настоящ и постоянен адрес, като наблюдението по отношение на него се
осъществява от органите на полицията, които имат съответните правомощия,
както и с електронна гривна, която при най-малкото отклонение прокурорът
ще поиска и ако се наруши тази мярка, съдът ще промени тази мярка. Моля
уважаеми съдии за произнасяне в този смисъл.

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, ще се постарая да бъда съвсем
кратък, с оглед изложеното от колегата.
Ние сме в процедура по проверка на законосъобразността на едно
определение по мярка за неотклонение по реда на чл. 65 и следващи от НПК.
Всичко това, което сподели пред вас прокурорът, би имало някакъв смисъл,
би могло да се дискутира, би могло да се приемат или отхвърлят определени
факти или твърдения в неговата пледоария, ако това беше делото по
5
същество. Ние обаче сме в друга процедура и моето дълбоко разбиране е, че
тук обстоятелствата, които следва да имате предвид, което има предвид и
Окръжният съд в Хасково са следните: каква е целта на мярката за
неотклонение? Целта на мярката за неотклонение не е да бъде наказан, който
и да е било той. Целта на мярката за неотклонение е ясно записана в чл. 57
НПК: да не се укрие, да не извърши друго престъпление и да не се отклони.
Това е, което следва да се има предвид, когато се преценява каква мярка за
неотклонение следва да бъде подбрана. В настоящия случай, с оглед на
неговото процесуално поведение, което е повече от добро, с оглед на
обстоятелството, че той е съдействал - къде устно, къде писмено на органите
на разследването относно това да се разкрие обективната истина по делото и с
нищо не е допринесъл това ДП да бъде разследвано повече от 9 месеца към
настоящия момент. И твърдението на прокурора, че щели да се правят
някакви справки в Турция, такива данни по делото няма. Напротив, нещата са
изяснени. Нямаме вина, най-малкото, затова че действително делото се
размота няколко пъти, с оглед на това къде е завършено престъплението и
къде би следвало да се разглежда делото. Напротив, по наше настояване
делото, което престоя повече от месец и половина в съда във В., бяхме
принудени да сигнализираме прокуратурата, за да се види и да се вземе
решение къде ще се гледа делото – в Х. ли ще се гледа, във В. ли ще се гледа,
в С. ли и т.н. И всичко това е правено благодарение на нашите усилия.
Не мога да се съглася и с обстоятелството, че презумпцията на ал. 2 не
била оборена. Познавате константната практика на ВКС в тази насока,
разпоредбата на ал. 2 относно това, че при тежко обвинение се предполага, че
едно лице ще се укрие, има значение при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение. След 9 месеца, при всички събрани материали по делото,
при всички обстоятелства, които са изяснени по делото, няма как да се
твърди, че по отношение, специално на М., има някакви данни, че той би
могъл да се укрие или да извърши друго престъпление или да избяга. Нито е
осъждан, нито има криминална регистрация, нищо. Очевидно това е един
негативен инцидент в неговата биография, а и характеристиката, която ви
представих днес от Община В. – мястото, където той живее, където е
неговото семейство, където е постоянният му адрес, говори за това, че няма
никакви отрицателни данни по отношение на него. Дали е цинизъм, дали е
дързост, това са обстоятелства, които имат значение, когато съдът, който ще
6
реши виновен ли е, по каква квалификация е виновен, какво наказание следва
да му наложи – това са обстоятелства, които имат значение там. Тук при нас
има значение, в тези производства има значение относно това има ли
доказателства, че той може да се укрие – няма такива доказателства по
делото; има ли доказателства с оглед на определената му мярка, втора по
тежест – „Домашен арест“, с гривна, с ежедневен контрол на органите на
полицията, какъвто е и законът, каквато е и практиката – няма такова нещо.
По този начин всичко се елиминира и всички обстоятелства, които имат
значение за определяне на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в
арестно помещение. Ето защо аз ще ви помоля да игнорирате всички
останали обстоятелства. Ние също имаме възражения – и по корекцията, и по
квалификацията, и дали е особено тежък случай, с оглед на неговата личност
и т.н. Но това са неща, които ще бъдат изяснявани и не са изяснени до
момента не по наша вина. Всичко, което искаме от него, той го е дал,
съдействал е. Ние също имаме интерес в обозримо бъдеще това да се случи.
Но кога ще се случи, как ще се случи, ние не го знаем. Считам, че към
настоящия момент определената от съда в Хасково мярка за неотклонение
„Домашен арест“ ще бъде адекватна и ще изпълни целите на мярката за
неотклонение, а кога ще приключи делото, дали прокуратурата има да върши
някакви други процесуално-следствени действия, дали евентуално ние бихме
могли да поискаме нещо, което, след като се запознаем с всички материали по
делото, е необходимо - това е въпрос на разследване, ще продължи дотолкова,
когато прокуратурата реши, че е готова да внесе, било то акт, било то
споразумение, било то присъда.
Ето защо моля да приемете, че в това производство определението, с
оглед приетото, че не са налице основания и опасност той да се укрие и
извърши престъпление или да избяга от изпълнение на присъдата, са налице,
поради което определението на ХОС е правилно и моля да го потвърдите.

Обв. М.М. (за лична защита): Моля да потвърдите определението на
ХОС да бъда пуснат под домашен арест.

Съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА.
Обв. М.: Моля за потвърждаване.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 590 от 31.10.2022г. по ЧНД № 609/2022 г.
Хасковският окръжен съд е уважил искането на защитата на обвиняемия
М.А.М. по досъдебно производство № 17/2022 г. по описа на СБОП - Х. като
е изменил мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека
такава, а именно „Домашен арест“, която да се изтърпява по местоживеенето
му в гр. В., обл. М..
Недоволен от така постановеното определение е останал прокурор Д.Л.
от ОП – Хасково, който го е обжалвал в законоустановения срок пред
въззивната инстанция с доводи, че от момента на вземане на първоначалната
мярка „Задържане под стража“, спрямо обвиняемия М.М. не са налице
нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека. Намира, че
до момента не е разколебано обоснованото предположение за неговата
съпричастност във вменените му престъпления. Поставя се акцент върху
естеството на повдигнатите две обвинения за извършването на тежки
умишлени престъпления от обв. М. и неговата активна роля. В тази връзка
счита, че макар и същият до момента да не е бил осъждан и с добри
характеристични данни, тези обстоятелства не оборват реалната опасност да
се укрие и да извърши друго престъпление, предвид на високата обществена
опасност на деянието и дееца. Тази опасност е презюмирана, съгласно чл.63,
ал.2, т.3 от НПК и по повод на повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.242, ал.4 от НК. Отделно, изминалият период от над 8 месеца намира, че
не се явява неразумен, предвид на сложността на разследваната престъпна
дейност, като същият не надхвърля рамките по чл.63, ал.4 от НПК до 1 година
и 6 месеца. По този повод се иска и отмяната на определението на окръжния
съд и постановяването на ново, с което да се остави без уважение искането на
защитата за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под
8
стража“ в по-лека такава.
Прокурорът от АП – Пловдив по отношение на изменението на мярката
за неотклонение на обв. М. заявява, че поддържа протеста по изложените в
него съображения и моли за потвърждаване на първоначалната мярка за
неотклонение.
Обв. М.М. се явява лично и със защитници – адв. П.Н. и адв. Б.Б. от АК
– В.. Заявяват, че подадения протест се явява неоснователен като молят да се
потвърди определението на окръжния съд за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека – „Домашен арест“.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в протеста на ОП –
Хасково, приема за установено следното:
Протестът е основателен.
С атакуваното определение Хасковският окръжен съд е уважил
искането на защитата на обвиняемия М.А.М. като е изменил мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава - „Домашен арест“.
Първоинстанционният съд аргументирано е отчел, че въз основа на
събраните по делото доказателства не е разколебано обоснованото
предположение за съпричастността на обв. М.М. спрямо вменените му
престъпления по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 354а,
ал.2, пр.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
Безспорно се касае за повдигнати обвинения за тежки умишлени
престъпления, с предвидени наказания, съответно - лишаване от свобода от
15 до 20 години и глоба, както и лишаване от свобода от 5 до 15 години и
глоба.
Настоящият състав обаче намира, въпреки изминалият повече от 8
месеца период от задържането на обв. М., че реалната опасност от укриване
или извършване на друго престъпление от негова страна все още не е
отпаднала. Достигането до този извод не би могло да бъде обосновано само и
единствено с изложените от окръжния съд кратки съображения, свързани с
това, че лицето е с чисто съдебно минало, има добри характеристични данни
и е оказало съдействие на разследването.
С основание в протеста е отбелязано, че тези реални опасности все още
9
не са преодолени, предвид на естеството на повдигнатото обвинение за тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК и активната
свързваща роля на обв. М. във вменената му сложна по своя характер на
изпълнение престъпна дейност, с множество съучастници. А срокът за
задържане е съобразен и със законовата рамка, с оглед на повдигнатото
обвинение, в случая от 1 година и 6 месеца.
В конкретния случай, въпреки напредналият етап на досъдебното
производство, предвид на фактическата и правна сложност на делото са били
спазени изискванията на чл.5 от ЕКПЧОС, като проведеното разследване и
срока на задържането на обв. М. все още са в рамките на разумните срокове
по чл.22 от НПК. По този повод не без значение и обстоятелството, че делото
е изпратено по компетентност на Хасковската окръжна прокуратура съвсем от
скоро.
В тази връзка настоящият въззивен състав намира, че посочените от
защитата основания, на настоящия етап от разследването не могат да бъдат
приети за обосновани и като последица да доведат до промяната на взетата
спрямо обвиняемия М.М. първоначална мярка за неотклонение.
Затова следва да се отмени като необосновано и неправилно,
обжалваното определение на Хасковския окръжен съд, с което е било
уважено искането на защитата за промяна на мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека такава – „Домашен арест“.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 590 от 31.10.2022г. по ЧНД №
609/2022 г. Хасковският окръжен съд, с което е уважено искането на
обвиняемия М.А.М. по досъдебно производство № 17/2022 г. по описа на
СБОП - Х. като е изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража” в „Домашен арест“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обвиняемия М.А.М. по
досъдебно производство № 17/2022 г. по описа на СБОП - Х. за изменение на
мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
10
Определението е окончателно.

Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11