Определение по дело №252/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 71
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20211800600252
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. С. , 27.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600252 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243,ал.4 и 5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на
прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с протест против определение от
19.04.2021г. на РС гр. К. по ЧНД № 92/2021г., по силата на което е
отменено постановление на РП- С. от 8.02.2021г. по пр.пр. № 1139/2016г. на
РП- С., ДП № 24/2017г. на РУП - С., по силата на което е прекратено поради
недоказаност на обвинението наказателното производство образувано и
водено против Я. П.П., за това че на 27.07. 2016г. около 20-20.30 ч., в къща в
гр. К., ул. „О.“ № 92 се заканил на Н. А. Ц. от гр. С., че ще гръмне нейната
племенница а след това- и нея, като насочил пистолет срещу нея и отправил
словесни заплахи „какво мислиш, че няма ли..“, като това заканване би могло
да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по
чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК .
РС К., по силата на атакуваното определение, е приел, че разследването
не проведено задълбочено, обективно и всестранно, както и съставеното
наказателно постановление е в нарушение на процесуалните изисквания за
обоснованост и за преценка на доказателствата, изграждане на вътрешно
убеждение – фактически и правни изводи, които да съответстват на
доказателствата, на правилата за преценката им според НПК и на формалната
логика. В постановлението на РП С., проличава едностранчив подход,
1
откъслечни коментари, само на някои от доказателствата, които обосновават
предварително възприетата теза от прокуратурата за недоказаност на
обвинението, липсва задълбочен анализ и търсене на действителния смисъл
на доказателствата – свидетелски показания, депозирани при проведен
повърхностен и формален разпит, изобщо не е проведен разпит на
свидетелка- очевидец на заканата, която на инкриминираната дата се е
намирала на мястото на престъплението, липсват изобщо фактически изводи,
въз основа на които да бъде проверена волята на решаващия прокурор – кои
факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, не е
приложена формалната логика, вместо това решаващия прокурор е формирал
произволни изводи като напр.- че не биха могли да бъдат истинни
свидетелски показания, при разпит, проведен след една година след
инкриминираната –като дата на извършване на престъпното деяние. В
обобщение на всичко това първостепенният съд е заключил, че разследването
не е проведено обективно и пълно, а съставеното наказателно постановление
е в нарушение на съществени основни начала, ръководещи за наказателния
процес – по чл.13 и чл.14 НПК – разкриване на обективната истина и
формиране на вътрешно убеждение, като е отменил обжалваното
постановление.
Това определение на РС- К. е протестирано с молба да отмяна и за
потвърждаване на НП за прекратяване на наказателното производство от РП-
С., с бланкетен по своя характер протест, изцяло лишен от смисъл и
съдържание. От същия става ясно единствено обстоятелството, че към
момента на извършване на престъпното деяние привлеченото към
отговорност лице е било полицейски служител.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства на досъдебното
производство и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното
определение и постановление на базата на приложимите законови
разпоредби , намира за установено следното:
При изготвяне на протестираното определение РС К. е изградил верни
правни изводи и законосъобразно е отменил постановлението на РП С., като
съставено изцяло в противоречие с процесуалните правила, определящи реда
и начина на водене на разследване и разкриване на обективната истина, а
2
също така- на преценката на доказателствата, изграждане на вътрешно
убеждение- фактически и правни изводи от решаващия прокурор.
Проверката от настоящата въззивна инстанция констатира нарушаване
на правилата на чл.13,14 и чл.107 НПК при анализа, проверката и оценката на
доказателствените източници и обстоятелства от предмета на доказване в
дейността на РП, съдържаща се в постановлението за прекратяване.
Настоящият въззивен състав, е имал поводи и при предходни произнасяния
по чл.243 НПК да отбележи, че фактическите изводи на Прокуратурата,
възприети в Постановлението с което се слага край на наказателното
производство следва да съответстват на същите изисквания за преценка на
доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение, поставени от закона
като изисквания пред доказателствено правната и логическата дейност на
съда, в мотивите към съдебен акт. В пълна степен, когато осъществява
функцията на решаващ орган в досъдебното производство за Прокуратурата
важи възприетото, в Р№ 237/4.06.2013г. по н.д. № 668/2013г. Второ НО:
„Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и
надеждността на доказателствените източници при изграждане на
фактическите и правните си изводи.На последваща проверка подлежи
спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите
му почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали и дали те
са оценени съобразно действителното им съдържание, без превратно
възприемане на съдържащата се в тях информация.”
Суверинитетът на прокуратурата, като единствен титуляр на
обвинителната функция, не освобождава решаващия прокурор да мотивира
актовете си като излага съображения за правните си и предпоставящите ги
фактически изводи в съответствие с доказателствата и правилата по оценката
и анализа им, като основава изводите си на основата на цялата
доказателствена съвкупност и мотивира същите по убедителен, непораждащ
съмнение начин като единствено възможни.
В настоящия случай, въззивната инстанция споделя изцяло упреците,
отправени от първия съд към съдържанието на НП и преценката на РС, че се
касае за недопустим подход към доказателствата и обвинението от страна на
РП С. , която с „лека ръка“ слага край на производството, водено и
3
образувано за престъпление против личността- закана за лишаване от живот,
която е отправена с огнестрелно оръжие, насочено към тялото на жертвата.
Видно от съдържанието на същото, верен е изводът на първостепенния съд,
че НП е лишено от мотиви – липсват фактически изводи, които е приел
решаващия прокурор, изцяло отсъства анализ на доказателствата така както
повелява закона- на цялата доказателствена съвкупност, като всяко от
доказателствата да е тълкувано според собствения му смисъл и съдържание,
да бъде съпоставено в критичен анализ с доказателства, които му
противоречат по смисъл и съдържание и да бъде търсено мястото му в
съвкупността, отношението му с другите доказателства от цялата
доказателствена съвкупност. Настоящият съд и в други свои решения
подчертава, че най- лесния начин да се игнорира принципът на разкриване на
обективната истина е фрагментарният подход към доказателствата- откъсване
на дадено доказателство от останалите и фрагментиране – не обсъждане на
самото доказателство в цялост, изваждане на отделни части, откъсване от
контекста на общия смисъл. Такъв подход постига като ефект преиначаване
на действителния смисъл на доказателството и придаване на значение,
което няма, най-често за да обслужи една предварително възприета позиция
– защитна или обвинителна, без оглед на доказателствата и във вреда на
обективната истина.
Правилно РС К. е отбелязал, че липсата на обективност и на коректен
прочит да доказателствата се е изразила в заместване на правилата за
изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика, като мерило за
оценка на доказателствата до произволно формирани твърдения –напр., че
разпитът на свидетел, който се е състоял година след инкриминираната дата,
няма как да съдържа истинни факти. По този начин, без основание изцяло са
игнорирани и отхвърлени показанията на пострадалата.
В крайна сметка, правилен е изводът на съда, че НП за прекратяване на
производството е съставено в драстично нарушение на основните принципи
по чл.13, 14 и чл.107,ал.5 НПК, до степен, че се касае до липса на мотиви, въз
основа на които да бъде проверена волята на решаващия прокурор.
В действителност, обективният анализ на събраните по делото
доказателства, създава основание за цялостна ревизия на изводите на РП
4
досежно изложените твърдения за правнорелевантните факти, доколкото
такива са направени, а именно поради едностранчивия, необективен и
извънпроцесуален подход при подбора и оценката на доказателствата.
На следващо място- при положение, че съществените за обвинението
доказателства са събрани в началото- през 2017г., разследването което не е
представлявало особена фактическа или правна сложност обективно е
забавено и е водено в очевидно нарушение на принципа на разумен срок по
чл.22 НПК- ал.2 –що се касае до вменени действия на наблюдаващия
прокурор по бързина на разследването.
Определението на РС К., с което е постановена отмянана
Постановлението на РП- С. за прекратяване на НП е правилно и в пълно
съответствие със закона.
Преценката на настоящия съд се разграничава от предходната
инстанция относно това, че в предварителния стадий са събрани достатъчно
доказателства, обосноваващи от фактическа и правна страна осъщественото
от привлеченото лице Я. П.П. деяние.
Единствено, по делото би могла да бъде изготвена съдебна техническа
експертиза, с оглед на данните, съдържащи се в справка на л.114,т.1 от ДП, а
именно, че към инкриминираната дата Я. П. е притежавал със законно
разрешително- късо нарезно оръжие и ловно оръжие, които са иззети и се
съхраняват по надлежния ред, по експертен път да се отговори на въпроса
дали упоменатите в справката имат характеристики на огнестрелни оръжия,
годни ли са били към инкриминираната дата на заплашването, да произведат
изстрел и да поразяват живи цели.
Настоящият въззивен контрол на съставено постановление за
прекратяване е второ поред пред СОС. В първоначалното разглеждане по
ВЧНД №705/2018г. по описа на СОС са констатирани идентични пороци на
липса на желание да се обоснове обвинителната теза като се анализират
доказателствата и да се изведат релевантните факти, спрямо които да се
приложи нормата на материалния закон.
При настоящото второ съставено НП отново за прекратяване, съдът
констатира, че указанията, дадени от СОС при предходното разглеждане
5
изобщо не са били изпълнени от прокуратурата, което граничи с отказ от
правораздаване.
Следва да се отбележи още, че по дело, което не представлява
фактическа или правна сложност е допуснато неоправдано забавяне на
разследването в грубо нарушение на принципа на разумен срок по чл.22 , ал.2
НПК в продължение на 6 години от извършване на престъпното деяние, което
от друга страна създава реална опасност и риск от изтичане на предвидената
по закон давност за погасяване на наказателно преследване, която за
престъплението по чл.144,ал.3 НК наказуемо с лишаване от свобода до 6
години , е в размер на 10 години.
Поради изложеното, е необходимо, както правилно РС К. е указал,
отменяйки постановлението да се осъществи цялостен анализ на показанията
на пострадалата Н. Ц., в съвкупност със св. показания на М.Д., В. Т., Л. Р. Ж.,
В. А., К. Д. Ц. – свидетели, които са възприели нараняванията на пострадалата
след извършване на престъплението срещу нея и нанесения и побой,
физическото и психическото и състояние, ведно с доказателства от
останалите доказателствени групи- писмени- медицински документи,
извлечение –справка от повиквания от спешния телефон –национална система
112, справките –на л.11 и 114 от ДП относно оръжия, които е притежавал Я.
П., Съдебно- медицинска и и Съдебно-психологическа, както и комплексна
СПП експертизи, относно състоянието на пострадалата и способността на
така отправените закани с насочване на огнестрелно оръжие от упор в тялото
и да са предизвикали основателен страх от осъществяването им. Тези
доказателства да се анализират заедно със пок.св. К. Ц.- от 22.12.2017г., И.А.
-разпит от 4.10.2019г. и Л.Р. – от същата дата 4.10.2019г., за отправени нови
закани и заплахи за убийство на пострадалата и на св. Л.Р..
Цялата, изложена по- горе доказателствена съвкупност да се съпостави
с пок.св.П. П. и П. П., като се отчете качеството на двамата на родители на
лицето, спрямо когото е водено разследването – Я. П..
Да се съпоставят с показанията на св. Цв. Б. – полицейски служител,
посетил местопроизшествието на инкриминираната дата, да се анализират в
дълбочина показанията му – многократно съдържащи изявлението „не си
спомням“ що се касае за релевантни за обвинението факти.
6
Да се вземе под внимание практиката на ВКС относно годността на
доказателственото средство- показанията на свидетел, пострадал от
престъплението съгл. “- Р № 282 по н.д. № 206 /2010г. на ІІ НО „Показанията
на пострадалия са равностойно доказателствено средство и не съществува
пречка съдът да основе на тях доказателствените си изводи- фактически
положения, които счита по делото за установени, респ.- за отхвърли други
доказателствени средства, които противоречат на тези свидетелски показания,
оценявайки ги като недостоверни“
Да се използва процесуалната възможност за привличане и водене на
производството като задочно производство против извършителя Я. П., за
който има данни, че трайно е напуснал адреса, на който пребивава и
територията на Р България, като се е установил да живее в САЩ – по
чл.269,ал.3 т.4 НПК /някоя от хипотезите по този текст/.

Всичко, изложено по- горе обосновава наличието на необоснованост, на
особено съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, което налага потвърждаване на протестираното
определение, с което е отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото на РП- С. за продължаване
на процесуалните действия

Предвид гореизложеното и на осн.чл.243, ал.7,вр. ал.5 т.3, НПК съдът






7

2.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.04.2021г., постановено по ЧНД №
92/2021г. на РС –гр. К., по силата на което е отменено Постановление на РП
за прекратяване на досъдебното производство от 8.02.2021г. по ДП № 24
/2017г. РУ-С. /пр.преписка № 1139/016г на РП С./.

ВРЪЩА делото на РП С. за продължаване на разследването.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8