Решение по дело №33/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 260016
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20213620200033
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260016

 

гр. Н., 11.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

при секретар протоколиста Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 33 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД гр. Н., представлявано от Р.А. срещу НП № 23-0001084 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел Контрол в РД „***“ В., с което на жалбоподателя е наложено имуществена санкция за нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/ 2002 г. на МТС в размер на 200лв.

Жалбоподателят сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване и връчване на акта, и на НП, поради което последното следва да бъде отменено. Посочено е, че Акта и НП са връчени на лицето Х.Т., който макар да е имал предоставено от представителя на дружеството пълномощно, не е притежавал правото да подписва и да получава актове и НП срещу дружеството. Поради това жалбоподателят сочи, че е опорочена административната процедура по връчване на акта и НП, което е нарушение на чл. 52, ал.2 от ЗАНН.

Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

Съгласно съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2019 № 277035 от 18.09.2020 г., съставен от инспектор при РД „АА“ гр. В. З. Д. Ю. и в присъствието на свидетеля Б.Г.И., е посочено, че на 17.04.2020 г. в град Н., обл.Ш., ул.***“№**, където е и седалището на жалбоподателя, притежаващ лиценз на Общността за извършване на  превоз на товари №18608, валиден до 01.01.2028 г., е извършил международен превоз на товари с тт.а. „*“ с рег. № ****, собственост на превозвача, без издадено валидно удостоверение за периодичен технически преглед за проверка на техническата му изправност. Посочено е, че това е видно от СМР от дата 17.04.2020 г. и информацията в картата на водача Р. М., а липсата на валидно удостоверение на периодичен технически преглед за сочената дата била установена чрез справка в програмата за технически преглед към ИА“АА“. Посочено е също, че автомобилът е без валидно удостоверение за периодичен преглед след датата 14.03.2019 г.

Акта е връчен на Х. П. Т. с отбелязване „пълномощник“. В акта е посочена нарушената правна  норма - чл.57, ал.6 т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.

В НП № 23-0001084/30.11.2020 г. на Началник отдел „***“ в РД „АА“,В. е възпроизведено текстовото съдържание на нарушението от акта и нарушената правна норма, като на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция от 200 лева. НП е връчено  на 14.12.2020 г., като видно от разписката за получаване отново на Х.Т., в деловодството на жалбоподателя.

Съдът намира, че при съставянето и връчването на  акта и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Съдът не споделя изводите на жалбоподателя за липса на представителна власт у пълномощника Х.Т., да представлява жалбоподателя и в административно наказателно производство. Приложено е пълномощно с нотариална заверка на подписа  на законния представител на дружеството жалбоподател  Р.А., осъществена от нотариус  с рег. №715 с район на действие РС-Шумен на 30.11.2017 г. и в присъствието на преводач от български на турски език. Правомощията на пълномощника са във всички свери, свързани с дейността на дружеството, в т.ч. представителство по сключване на договори, водене на счетоводство, представителство пред общински, държавни, административни органи и агенции, НАП, НОИ, във всички административни процедури и производства, свързани с осъществяваната дейност. В т.6 от пълномощното, пълномощника е упълномощен да представлява дружеството пред контролните органи, в т.ч. и ИА „АА“, като са изброени действията, които пълномощника има право да извършва. Посочено е след изрично изброените правомощия, в последния абзац на пълномощното, че клаузите в пълномощното не изчерпват правата на упълномощения Х. П. Т. и не го ограничават да извършва и всички останали правни действия, т.е разширяват кръга на вече предоставените му права. Съгласно посоченото в пълномощното, представителят на търговеца е турски гражданин, чийто представител като търговец, регистриран по ТЗ е лицето посочено в пълномощното Х.Т.. Доколкото се касае за отговорност на търговец, юридическо лице по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, което поради своите характеристики е лишено от възможността самостоятелно да изразява воля, а тази негова функция е предоставена на лицата, които по закон имат право да действат от негово име – управител, представляващ или лица, които са упълномощени да извършват конкретни действия или волеизявления, то извършеното от пълномощника Тивчев действие по получаване на акта и НП е в съответствие с делегираните права и представителна власт.

Съдът намира, че не е налице опорочаване на процедурата по връчване на акта съгл. чл. 43, ал.1 от ЗАНН, както и на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН.

 

Разгледано по същество, съдът установи следното:

По делото не се спори, че жалбоподателят „****“ ЕООД,с ЕИК:***със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“ № **, представлявано от Р.А., притежава лиценз на общността за превоз на товари № 18608. Видно от приложената справка от информационна система на  РД“АА“-В., товарен автомобил „Даф ФТ“ категория 3 с рег. №*** е преминал успешно периодичен преглед и този преглед е на 14.03.2018 г. и валиден за една година. Приложен е и протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на посочения товарен автомобил, както и международно удостоверение за технически преглед, отново с отбелязан месец и година за преминаване на следващ преглед - 03/2019 г. Представена е и информация от картата на водача на товарния автомобил Рейхан Ахмед за деня на соченото нарушение 17.04.2020 г. и е видно, че автомобилът се е управлявал в този ден.

От горното следва, че жалбоподателят, като превозвач, на 17.04.2020 г. е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на МТС, като въпреки императивните разпоредби на същата, относно изискванията на които следва да отговарят превозните средства, допуснати от търговеца за извършване на  международен превоз на пътници и товари, в частност те да притежават издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.

Представения по делото протокол за технически преглед е от 14.03.2018 г.

Съгласно чл. 29, ал.1, т.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години – всяка година, след което – на всеки 6 месеца. Първоначалната регистрация на управляваното МПС - тт.а. „Даф“ с рег. № *** е от 2013 г. и следователно подлежи на проверка на техническата му изправност до 2023 г. – всяка година.

Като е изтекъл срокът на предишния технически преглед на 14.03.2019 г. и управляването на посоченото МПС след тази дата, жалбоподателят е нарушил изискванията на закона - чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на МТС.

Представеното по делото от жалбоподателя международно удостоверение за технически преглед е от дата 14.09.2020 г., което е след крайната дата на която по силата на предишния технически преглед е следвало МПС-то да премине технически преглед – 03.2019 г., поради което това не отменя извършеното от жалбоподателя нарушение.

Извършеното от жалбоподателя нарушение се доказва от писмените доказателства по делото, в частност от представения протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 14.03.2018 г., справка за периодите на работа и почивка на ППС, така и от гласните показания на разпитаните свидетели.

Доколкото липсва изрична санкционна разпоредба за посоченото в НП и установено от съда нарушение, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвП, за нарушения по самия закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.

Нарушената разпоредба на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, е подзаконов нормативен акт, издаден по силата на §5 от ПЗР на ЗАвтП и като такъв, нарушаването на нейните разпоредби води до необходимостта от санкциониране на нарушителите с предвидената в чл. 105, ал. 1 ЗАвП имуществена санкция от 200 лв.

 

Нарушението не може да бъде отнесено към категорията маловажни случаи по смисъл на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за безопасността по пътищата при международен превоз на пътници и товари.

Нарушението е извършено чрез бездействие от страна на жалбоподателя.

Съдът го намира за напълно доказано, поради което НП следва да се потвърди. Наказанието е фиксирано от законодателя в размер на 200 лв.

Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.181 ,т.1 от ЗДвП, като по – благоприятна за нарушителя, т.к разпоредбите на ЗДвП се отнасят спрямо разпоредбите на ЗАвтП като общ към специален закон, особено в контекста на издадената въз основа на него наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. В случая важи принципа, че специалните норми отменят общите такива, поради което административно наказващия орган правилно е възвел административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 105, ал.1 от ЗАвтП.

С оглед на установеното, съдът намира, че НП се явява законосъобразно следва да се потвърди.

 

Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.

Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:

Искане за разноски от страна на въззиваемата страна е направено със съпроводителното писмо, с което се изпраща административната преписка и жалбата до РС Н..

Искане за разноски е направено и от жалбоподателя, като същия претендира възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 300лв.

С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН, която има характер на специална спрямо общата разпоредба на ал.3, в полза на юридически лица, каквото е Началник на ОО „***“ гр. В. се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.

Видно от съпроводителното писмо на Началник на ОО „***“ гр. В., същото е изготвено от самия Началник на ОО „***“ гр. В., и не се установява участието на юрисконсулт по настоящето дело.

В този смисъл искането за разноски се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 23-0001084 от 30.11.2020 г. на Началник на ОО „***“ гр. В., с което на „****“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление гр. Н.,ул. „***“ № *, представлявано от Р.А., за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева).

 

Отхвърля искането по чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на Началник на ОО „***“ гр. В. за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по делото като неоснователно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                        Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                            Галина Николова