Р Е Ш Е Н И Е
Номер 206 /22.10.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Яна Панева
Членове: Иваничка Славкова
Светлозар Георгиев
Секретар
Нели Ковачева
Прокурор Златин Златев
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВЧНД № 1140 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е
образувано по жалба на Р.И.Р., чрез
неговия защитник- адв. П.Н. от ВАК, с която се иска въззивният съд да отмени
определение по ЧНД № 4112/2019г. по описа на РС-Варна, 32 състав, с което
осв.лице Р.И.Р. е настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ с.Царев
брод за срок от ТРИ МЕСЕЦА. С решението първоинстанционният
съд е посочил лице, което следва да бъде определено от кмета на Община- Шумен,,
което да изразява информирано съгласие за лечение на освид. Р.И.Р. .
В съдебно заседание представителят
на Варненска окръжна
прокуратура моли съда да
приеме, че решението на ВРС е законосъобразно и следва въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно
е преценил необходимостта от лечение на осв.лице Р.И.Р..
Защитникът на осв.лице Р.И.Р. - адв. Н. изразява
становище, че поддържа жалбата и моли
съда да отмени атакуваното решение, като
възразява срещу събраните доказателства от първа инстанция и оспорва
заключението на СПЕ.
В съдебно заседание пред състав
на ВОС жалбоподателят
не се явява, тъй като видно от писмо №
РД-29-2352/17.10.2019г. от ДПБ-Царев брод към настоящият момент осв.л. Р. е с
поведенческа дезорганизация и липсваща критичност, като състоянието му не
позволява да се яви в съдебно заседание на 22.10.2019г.
След преценка на становището на представителя на ВОП
и становището на адв. Н., както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание
чл. 313 и 314 от НПК,
съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първа инстанция е
протекло по реда на чл.157 от ЗЗ.
Осв.
Р. живеел заедно с баща си- св. И.Р.И. на адрес ***. Родителите му били
разведени. През 2001г. настъпила промяна в поведението му, когато започнал да
се усамотява, не работел и събирал отпадъци, които складирал в дома си. След като
започнал да заплашва баща си и да упражнява върху същия физическа агресия,
последният му напуснал жилището
През
последните години осв. Р. продължил да събира отпадъци в дома си, като не
комуникирал със съседи. Във връзка с възникнала през 2019 г. повреда на ВиК
инсталацията в дома му, започнал теч, който изисквал своевременно осъществяване
на ремонтни дейности. Въпреки това, същият не предприемал такива и не допускал
съседи до дома си, което наложило влизане в жилището му за отстраняване на
повредата със съдействието на роднините му и полицията. При осигуряване достъп
до жилището му близки и съседи, установили, че същото е натрупано с отпадъци от
всякакъв характер, от които се носела зловонна миризма.
През
последните години, същият проявявал словесна агресия към съседи, като повишавал
тон и отказвал комуникация с тях по повод на общите интереси, касаещи етажната
собственост. Проявил и физическа агресия към св. К., на която ударил шамар по
лицето, след като отказала да му даде пари. От посочената жена
освидетелстваният системно искал парична сума и ставал агресивен, след като
същата откажела да му даде.
За
неговото състояние и поведение пред първоинстанционният съд свидетелствали-
баща му- И.Р., както и съседите му – Д.Т.и Р.К..
По делото
била назначена СПЕ, от заключението на която е видно, че в хода на
освидетелстването Р. е психомоторно леко напрегнат, цялостно ориентиран,
напълно некритичен към състоянието си, със занемарен външен вид.
В
заключението си вещото лице сочи, че Осв. страда от Параноидна шизофрения. Психическото заболяване на освидетелствания
е с давност от 2001 г., с постоянно задълбочаваща се негативна симптоматика на
фона на параноидни изживявания. Настъпил е съществен спад в социалното функциониране.
Същевременно Осв. Р. не проявява критично отношение към заболяването си и
отказва доброволно лечение. Поведението му е изцяло болестно мотивирано, поради
което същият би могъл да представлява опасност за себе си и околните. Поради
изложеното, вещото лице предлага да се проведе задължително лечение на Осв. Р.
за срок от три месеца в ДПБ – с. Царев брод обл. Шумен. В експертизата се сочи,
че осв. Р. не може да изразява информирано съгласие за лечението си.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният
установил от събраните по делото гласни и писмени доказателства- заключението на назначената по делото и приета от
съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична
експертиза, показанията на в.л. д-р Б., както и тези на свидетелите И.Р., Д.Т.и Р.К., обясненията на освидетелствания и всички останали приложени към делото
книжа.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че са налице както медицинският, така и социалният критерий за
настаняването на осв. Р.И.Р. в
специализирано болнично заведение, посочено от вещите лица за задължително лечение, в срока, визиран в
експертизата. Психическото заболяване,от
което същия страда е от кръга на
предвидените в чл. 157 от ЗЗ и активира
поведение, създаващо потенциална опасност, както за неговия живот и здраве, така
и за тези на околните.
Безспорно е било установено от първоинстанционния съд, въз основа на всички събрани по делото
доказателства, че освидетелстваният Р.И.Р. страда от параноидна
шизофрения, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл.
146, ал.1 от ЗЗ.
На следващо място е установено от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, че при освидетелстваният са налице прояви на
словесна и физическа агресия. Към момента освидетелстваният Р. не е в състояние
да дава информирано съгласие за лечението си.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил горните обстоятелства и е
направил точната преценка, че са налице законовите предпоставки визирани в
нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваният Р.И.Р. на
задължително лечение в специализирано психиатрично заведение, като е взел
предвид становището на вещото лице- д-р Б. и е настанил осв. лице Р. на
задължително стационарно лечение в ДПБ Царев брод за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице
д-р Б., че освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за
лечението си е постановил с решението си да се уведоми кмета на Община Шумен, който да определи лице,
което да изразява информирано съгласие за лечението на Р.И.Р..
Въззивната инстанция споделя становището на прокурора, че следва Р. да се
лекува в лечебно заведение, тъй като видно от свидетелските показания последния
живее сам и никой не е в състояние да полага грижи за него, както и следи за
провеждане на адекватно и ежедневно медикаментозно лечение в домашни условия.
По отношение възражението на адв. Н.- защитник на осв. Р., че въззивната
инстанция е предрешила делото, като е отказала събирането на нови доказателства
поискани с въззивната жалба, настоящия въззивен съдебен състав намира за нужно
да отбележи, че при насрочване на съдебното заседание се преценява обема от
доказателства събран от първоинстанционния съд, дали той е в достатъчна степен,
за да обоснове в последствие един законосъобразен и мотивиран съдебен акт.
Въззивната инстанция не намери за необходимо да назначава нова СПЕ,
доколкото заключението на д-р Б. е обективно, пълно и некомпрометирано. Осв. Р.
е бил настанен за стационарно изследване
в ПБ-Варна, където е било проведено освидетелстването от вещото лице.
Относно възраженията на защитата, че не се знае дали е било наложително
лицето да се лекува в психиатрично заведение, как и по какъв начин се провежда
лечението му, въззивната инстанция намира, че същите са неоснователни, тъй като
видно от писмо №
РД-29-2352/17.10.2019г. от ДПБ-Царев брод и към настоящият момент осв.л. Р. е с
поведенческа дезорганизация и липсваща критичност, като състоянието му не
позволява дори да бъде доведен за днешното съдебно заседание. А що се отнася до лечението му-
как и с какви медикаменти, то това е преценка на лекуващите му лекари в
ДПБ-Царев брод, а не от компетентността нито на защитата, нито на различните по
степен съдилища.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за прилагане
разпоредбите на чл. 157 и сл. от ЗЗ,по отношение на осв.лице Р., поради което и
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1756/02.10.2019г. по ЧНД № 4112/2019г.
по описа на ВРС, 32 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: