РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 24.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ П.
при секретаря Светла Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1510 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищецът В.П.В.
твърди, че на 28.02.2019г. на вратата на жилището му позвънила ответницата Р.П.М.,
която била домоуправител на входа на сградата. Възникнал спор между двамата,
при което М. го нарекла „тъпанар“ в присъствието на свидетели. В. се почувствал
унизен, поради което иска заплащане на
обезщетение в размер на 500 лева.
Ответницата оспорва
иска. Отрича да е изричала думата „тъпанар“ по адрес на В.В.. Признава, че е
произнесла тази дума, но в друг контекст и не по адрес на ищеца.
По делото се доказа по
несъмнен начин, че Р.П.М. е нарекла В.П.В., в негово присъствие „тъпанар“, като
това е станало на 28.02.2019г. на стълбищна площадка на блока, в който и двете
страни живеят в гр. Русе на ул. „К.“ № 2. Този факт се установява от
показанията на св. Р. М. и Л. В., които са присъствали непосредствено на
мястото по време на изричане на обидата, като и двете свидетелки твърдят, че М.
е нарекла „в лицето“ В. „тъпанар“, и никой не е имал съмнение към кого са
насочени думите, а те са били казани за финал на конфликтен разговор между
страните във връзка със задължения към етажната собственост. Показанията на
двамата свидетели кореспондират напълно, като по делото не са събрани
доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение. В резултат
на обидата ищеца се е почувствал унизен и силно афектиран.
Фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.
45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика
отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за
неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
Свободата на изразяване на мнение, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга
други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ)
няма абсолютен характер, като Конституционният съд е посочил основанията за
ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване
на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл.
39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за
запазване на тайна. Т.е., накърняването на правата и доброто име на другиго е
основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както
по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с
оглед на чл. 39 КРБ, в който правото
на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая
това е правото на лично
достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.
Думата
„тъпанар“ по принцип се възприема като обидна и накърнява честта и
достойнството на лицето към което е изречена. Ищецът В.В. е възприел деянието
като унизително и това го е афектирало, което може да се счита, че е обичайна и
логична реакция на ситуацията. По изложените съображения съдът намира, че Р.П.М. наричайки В.П.В. „тъпанар“ е извършила
противоправно деяние от което са последвали вреди, за които се дължи
обезщетение. Обидата и унижението са вътрешни преживявания и те не могат да
бъдат измерени количествено, като съдът счита, че претендираната сума от 500
лева се явява справедливо обезщетение в случая.
Предвид изхода на
делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 400 лева. Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.П.М. с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** сумата
500
/петстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди- преживени страдания в
резултат това, че на 28.02.2019г. в гр. Русе, ул. „К.“ № 2, Р.П.М. нарекла В.П.В.
„тъпанар“ в негово присъствие.
ОСЪЖДА Р.П.М. с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** сумата
400 лева- разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: