№ 30912
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110112427 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника „**********, с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № 12427/2025 г. по описа на Софийски районен съд Решение №
******** в частта му за разноските, като разноските бъдат възложени в тежест на
ищеца, вместо на ответника с доводи, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид направеното с отговора на исковата молба признание на
иска и последвалото прекратяване на изпълнителното дело, след което ответникът не
предприемал действия по принудително изпълнение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от насрещната
страна, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Действително с отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за
признаване на предявения иск. Предпоставките за недължимост на разноските от
ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета по конкретното дело. За да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК следва е налице едновременно и другата предпоставка, а именно
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото
поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.
78, ал.2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Следователно,
независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на
изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да
поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
1
погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на
кредитора. В този смисъл са Определение №3252 от 01.11.2023 г. по ч. гр. д.
№3618/2023 г. на III г. о. на ВКС, Определение №2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д.
№759/2024 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по к. ч. т.
д. № 1809/2023 г., Определение № 694/25.09.2023 г. по дело № 1325/2023 г. на ВКС, I
го, Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г. о.,
както и Определение № 708 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г. о.
Въз основа на всичко изложено, молбата на ответника за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се
остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „********** за изменение
на Решение № ********, постановеното по гр.д. № 12427/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2