Р Е Ш Е Н И Е
№
223/14.10.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав
На
двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Велина Митева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
административно дело № 252 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията.
Делото е
образувано по жалба на З.П.К. ***
против заповед № РД/02-00502 от 25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол, с правно
основание чл. 194 ал. 1 и 4 от ЗУТ е разпоредено по отношение на собствениците на имот с адм. адрес гр. Ямбол ул.* да осигурят свободен достъп до
първи жилищен етаж от 9 до 11 часа на 28.06.2019г. с цел извършване на
конструктивно обследване на обекта. По делото е приложен нотариален акт, видно
от който З.К. притежава право на строеж върху ПИ с идентификатор №
87374.540.213, целия с площ от 421 кв.м., находящ се
в гр. Ямбол ул.*. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по
силата на закона- чл. 217, ал.
1, т. 8 ЗУТ.
В жалбата се сочи, че заповедта на
кмета е незаконосъобразна и неправилна. Заявява, че в имота, нейна собственост,
никога не е имало стена, която да е премахвала и по този начин да е причинила нарушение на носещата конструкция
на сградата. Твърди, че е единствен собственик на първия етаж на описания в
заповедта имот. Акцентува на обстоятелството, че в т. 1 от заповедта се сочи, че следва да бъде осигурен достъп,
като не е посочено лицето на което да се
осигури този достъп, с цел изпълнение на заповедта.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована не се явява, представлява се от адвокат Д., редовно упълномощен. Поддържа депозираната
жалба и иска отмяна на оспорената
заповед, ведно с присъждане на направените по делото разноски, за което
представя списък. Счита, че така издадена заповедта задължава собственика на
имота да допусне всяко лице, което се появи пред дома му в периода, посочен за
извършване на конструктивно обследване, а именно: на 28 юни, от 9.00 до 11.00
часа. Намира, че изискването е с оглед всички алинеи на чл.194 от Закона за
устройство на територията и конкретно ал.4, в която е предвидено, че след завършване на работата по
ал.1 или ал.2 лицето, на което е осигурен достъп е длъжен веднага да отстрани
всички повреди. Сочи още, че заповедта, която е предмет на настоящото
производство, е издадена на основание чл.194, ал.1от Закона за устройство на
територията, чийто текст налага ограничение на право на собственост или право
на ползване. И в тази връзка тази заповед би следвало да е конкретна с
изложение на обстоятелствата, които са станали причина за издаването й .
Намира, че в допълнително представеното
конструктивно становище, като възложител на същото е посочено лицето Е.В.П., от
входящите номера, поставени върху заявлението за представянето му в Община
Ямбол, е видно, че е депозирано от Г.В.П.
на 17.09.2019 г., т.е. след съдебното заседание, на което общината е задължена да представи документите във връзка
с издадената заповед за достъп. Конструктивното
становище е изготвено от инж. С.С.М.. Акцентува се,
че в случая има три лица, които имат
явно някакво отношение към достъпа, но нито едно не фигурира в заповедта на
Кмета на общината. Отделно от изложеното, видно от обстоятелствата, описани в
конструктивното становище, в имота, собственост на оспорващата не са
констатирани никакви увреждания по сградата, т.е. такъв свободен достъп е бил излишен.
Всички констатации са извършени в етажа, собственост на трето лице, намиращ се
над процесния имот, в какъвто смисъл са били и
възраженията пред адм. орган. В тази връзка и тъй
като в заповедта не е посочено лице, на
което е осигурен свободен достъп до чужд имот, заповедта би следвало да бъде
отменена.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е депозирана директно в ЯАС.
След изискване от съда, адм. преписка е представена
от адм. орган.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
Предмет
на настоящото административно дело е контрол по законосъобразност на заповед № РД/02-00502 от 25.06.2019г.
на Кмета на Община Ямбол, с правно основание чл. 194 ал. 1 и 4 от ЗУТ, с която е разпоредено по отношение на
собствениците на имот с адм. адрес гр. Ямбол ул.*да
осигурят свободен достъп до първи жилищен етаж от 9 до 11 часа на 28.06.2019г.
с цел извършване на конструктивно обследване на обекта.
По
делото е приложен нотариален акт, видно от който З.К. притежава право на строеж
върху ПИ с идентификатор № 87374.540.213, целия с площ от 421 кв.м., находящ се в гр. Ямбол ул.*. Предварителното
изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона- чл. 217, ал.
1, т. 8 ЗУТ.
Производството по издаване на оспорения акт е започнало във
връзка с молба вх. № 2801-11343 от 18.06.2019г. от Е.В.П., в която се сочи, че
във връзка с конструктивно становище по заявление № с вх. № 2801-13942 от 13.08.2018г,, се иска осигуряване на достъп до имот, находящ се в имот в гр. Ямбол ул.*. Посочено е, че искането е във
връзка с премахната носеща стена.
Независимо, че съда
изиска два пъти представяне на адм. преписка по
издаване на оспорения адм. акт, адм.
орган не е представил по делото цитираното заявление с вх. № 2801-13942 от
13.08.2018г., а само отговора, който кмета на община Ямбол е изпратил до
оспорващата и Е.В. във връзка с това заявление, като е посочено, че служители
от дирекция „УТС“ са извършили оглед на място и констатирали на първи етаж от
сградата, собственост на оспорващата, че липсва тухлена стена, продължаваща по
цялата височина на сградата и е част от носещата й конструкция. С цитираното
писмо З.К. е уведомена, че в 10 дневен срок от получаване на писмото следва да
представи уведомление в общината за поправяне
и заздравяване на първи етаж на сградата с идентификатор 87374.540.213.3
по КК на Ямбол. Посочено е още, че при липса на реакция от страна на оспорващата,
общината ще упражни правомощията си по чл. 195 ал. 5 от ЗУТ. Писмото е връчено
на 05.02.2019г.
Отговор с вх. №
2801/02772 от 15.02.2019г. на писмото, З.К. ***, в което се посочва, че не й е
известно за премахване на носещи стени. Счита, че сградата се намира в добро
техническо състояние. Дори и да има минимални дефекти счита, че се дължат на
стареенето на същата. Сочи, че първи етаж от сградата е във вида в който е
закупен. Намира, че не може да предприеме каквито и да е действия, тъй като
първи етаж е годен за обитаване и не е
налице напукване и провисване на таванската конструкция и пукнатини по
северната стена на сградата.
Към преписката не са
представени освен заявление № 2801-13942 от 13.08.2018г., и цитираното в
заповедта писмо изх. № 2801-11604/21.06.2019г., за което се сочи, че са
уведомени заинтересованите лица. Видно от заповедта не е ясно кои
заинтересовани лица са уведомени. Хронологично, от представената адм. преписка следва издаване на процесната
заповед, което не кореспондира с описаните в заповедта писмени доказателства.
В съдебно заседание ЯАС
изиска представяне на съставените документи във връзка с извършеното
конструктивно обследване на имот с адм. адрес ул.* и
достъпа до първи етаж.
Представиха се с писмо
вх. № 2072/17.09.2019г. заявление с вх. № 2801-17596 от 17.09.2019г. и
конструктивно становище. Последното е без дата.
От входираното
на 17.09.2019г. заявление не става ясно кога е изготвено конструктивното
становище. От друга страна от адм. орган-кмета не
представи доказателства за изпълнението на оспорената заповед. Не се
представиха доказателства по делото на посочената дата и час в заповедта да е
съставен констативен протокол за изпълнението на заповедта, тъй като от самата
заповед не става ясно на кого е осигурен достъпа до адрес гр. Ямбол ул.*, както
и на кои лица с необходимата правоспособност за извършване на конструктивно
обследване е предоставен този достъп.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Съдът приема, че е налице депозирана
редовна и допустима жалба. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 142 АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК без да се ограничава само с тези, посочени
от оспорващия.
Предмет на обжалване е заповед № РД/02-00502 от
25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол, с правно основание чл. 194 ал. 1 и 4 от ЗУТ, с която е разпоредено
по отношение на собствениците на имот с адм. адрес
гр. Ямбол ул.* да осигурят свободен достъп до първи жилищен етаж от 9 до 11
часа на 28.06.2019г. с цел извършване на конструктивно обследване на обекта.
Макар оспорената заповед да е
постановена в писмена форма, съдът намира, че същата е произнесена в нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на изложени в нея ясни фактически
основания за издаването й.
Волята на административния
орган следва да бъде ясно
изразена в административния
акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща – тя не следва
да бъде изяснявана
в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически
и правни основания – такива, които не
са включени нито в акта, нито
в преписката по издаването му. Мотивите имат съществено значение както за адресата на
административния акт, така и за съда.
Непосочването на фактическото
основание за издаване на акта
в разрез с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК е абсолютно основание за отмяна на
процесния акт, тъй като това
са юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично право
и са необходим ограничителен белег на това право – посочените в акта мотиви, с оглед на които се
извършва съдебният контрол, не могат
да бъдат замествани от твърдения
на страните, предположения на съда или други
обстоятелства, които имат някаква връзка
с поставения за разрешаване случай, но не се
вместват в юридическия факт, респ. фактическия състав, който поражда властническото
правомощие на административния орган. Този извод произтича и от нормата на
чл. 170, ал. 1 от АПК, която ограничава
съдебното установяване само относно онези
факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения
акт. Административният
орган следва да посочи всички
фактически и правни основания за издаването
на акта си
в съдържанието на самия акт или
в друг документ, към който актът
препраща и който се намира в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се
допълват впоследствие със съображения, които не се
съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които
актът препраща.
Нещо
повече, ведно от събраните по делото писмени доказателства адм.
орган не представи доказателства за това, че на посочената дата в заповедта е
осигурен достъп до адреса, на кое лице със съответна правоспособност за
конструктивно обследване е осигурен. От входираното
на 17.09.2019г. заявление не става ясно кога е изготвено конструктивното
становище. Нещо повече, процесната заповед е издадена
на 25.06.2019г., т.е. недопустимо е да се мотивира издадена заповед с писмени
доказателства с дата почти три месеца по –късно от издаването й.
Липсата на мотиви
и конкретика в случая препятства съдебния контрол
относно съответствието на административния акт с материалния закон и с целта на
закона, които са изисквания за неговата законосъобразност. Допуснатото
нарушение съдът намира, че е съществено и този порок обуславя
незаконосъобразността на акта като издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, поради което същият следва да бъде отменен.
Оспореният акт не е в съответствие и с целите на закона /ЗУТ/. С оглед
разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от ЗУТ „
Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на
територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол“. По делото липсват доказателства нито за разрешени, нито за предписани
проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във
връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на
общината.
С оглед гореизложените обстоятелства, съдът намира, че
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на оспорения
индивидуален административен
акт и е достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна.
Не трябва в случая да се
забравя, че съобразно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, частната собственост е неприкосновена.
Необходимо е да се съобрази също така и
нарочно установения в чл. 6 от АПК принцип на
"съразмерност", съобразно който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Съответно, когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. Конкретен израз на пропорционалността е установеното в закона
задължение за административния орган, от две или повече законосъобразни
възможности при спазване на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК, да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото. Съответно, административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
Ето защо,
съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва
да бъде отменена. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната
страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в
размер на 315 лева- за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд
– Ямбол
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД/02-00502 от
25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете