Решение по дело №252/2019 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 223/14.10.2019  г.                       гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   четвърти   състав

На двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година                                                              

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                              

Секретар Велина Митева

Прокурор

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова административно дело № 252  по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на  чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията.

         Делото е образувано по жалба на З.П.К. *** против заповед № РД/02-00502 от 25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол, с правно основание чл. 194 ал. 1 и 4 от ЗУТ е разпоредено по отношение на собствениците на имот с адм. адрес гр. Ямбол ул.* да осигурят свободен достъп до първи жилищен етаж от 9 до 11 часа на 28.06.2019г. с цел извършване на конструктивно обследване на обекта. По делото е приложен нотариален акт, видно от който З.К. притежава право на строеж върху ПИ с идентификатор № 87374.540.213, целия с площ от 421 кв.м., находящ се в гр. Ямбол ул.*. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона-  чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ.

В жалбата се сочи, че заповедта на кмета е незаконосъобразна и неправилна. Заявява, че в имота, нейна собственост, никога не е имало стена, която да е премахвала и по този начин да  е причинила нарушение на носещата конструкция на сградата. Твърди, че  е единствен  собственик на първия етаж на описания в заповедта имот. Акцентува на обстоятелството, че в т. 1 от заповедта  се сочи, че следва да бъде осигурен достъп, като не  е посочено лицето на което да се осигури този достъп, с цел изпълнение на заповедта.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована не се явява, представлява се от адвокат  Д., редовно упълномощен. Поддържа депозираната жалба и  иска отмяна на оспорената заповед, ведно с присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък. Счита, че така издадена заповедта задължава собственика на имота да допусне всяко лице, което се появи пред дома му в периода, посочен за извършване на конструктивно обследване, а именно: на 28 юни, от 9.00 до 11.00 часа. Намира, че  изискването е с  оглед всички алинеи на чл.194 от Закона за устройство на територията и конкретно ал.4, в която е  предвидено, че след завършване на работата по ал.1 или ал.2 лицето, на което е осигурен достъп е длъжен веднага да отстрани всички повреди. Сочи още, че заповедта, която е предмет на настоящото производство, е издадена на основание чл.194, ал.1от Закона за устройство на територията, чийто текст налага ограничение на право на собственост или право на ползване. И в тази връзка тази заповед би следвало да е конкретна с изложение на обстоятелствата, които са станали причина за издаването й .

Намира, че в допълнително представеното конструктивно становище, като възложител на същото е посочено лицето Е.В.П., от входящите номера, поставени върху заявлението за представянето му в Община Ямбол, е видно, че е  депозирано от Г.В.П. на 17.09.2019 г., т.е. след съдебното заседание, на което общината е  задължена да представи документите във връзка с издадената заповед за достъп.  Конструктивното становище е изготвено от инж. С.С.М.. Акцентува се, че в  случая има три лица, които имат явно някакво отношение към достъпа, но нито едно не фигурира в заповедта на Кмета на общината. Отделно от изложеното, видно от обстоятелствата, описани в конструктивното становище, в имота, собственост на оспорващата не са констатирани никакви увреждания по сградата, т.е. такъв свободен достъп е бил излишен. Всички констатации са извършени в етажа, собственост на трето лице, намиращ се над процесния имот, в какъвто смисъл са били и възраженията пред адм. орган. В тази връзка и тъй като в заповедта не  е посочено лице, на което е осигурен свободен достъп до чужд имот, заповедта би следвало да бъде отменена.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител.

        Жалбата е депозирана директно в ЯАС. След изискване от съда, адм. преписка е представена от адм. орган.

          ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

Предмет на настоящото административно дело е контрол по законосъобразност на заповед № РД/02-00502 от 25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол, с правно основание чл. 194 ал. 1 и 4 от ЗУТ, с която е разпоредено по отношение на собствениците на имот с адм. адрес гр. Ямбол ул.*да осигурят свободен достъп до първи жилищен етаж от 9 до 11 часа на 28.06.2019г. с цел извършване на конструктивно обследване на обекта.

 По делото е приложен нотариален акт, видно от който З.К. притежава право на строеж върху ПИ с идентификатор № 87374.540.213, целия с площ от 421 кв.м., находящ се в гр. Ямбол ул.*.     Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона-  чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ.          

Производството по издаване на оспорения акт е започнало във връзка с молба вх. № 2801-11343 от 18.06.2019г. от Е.В.П., в която се сочи, че във връзка с конструктивно становище по заявление №  с вх. № 2801-13942 от 13.08.2018г,,  се иска осигуряване на достъп до имот, находящ се в имот в гр. Ямбол ул.*. Посочено е, че искането е във връзка с премахната носеща стена.

Независимо, че съда изиска два пъти представяне на адм. преписка по издаване на оспорения адм. акт, адм. орган не е представил по делото цитираното заявление с вх. № 2801-13942 от 13.08.2018г., а само отговора, който кмета на община Ямбол е изпратил до оспорващата и Е.В. във връзка с това заявление, като е посочено, че служители от дирекция „УТС“ са извършили оглед на място и констатирали на първи етаж от сградата, собственост на оспорващата, че липсва тухлена стена, продължаваща по цялата височина на сградата и е част от носещата й конструкция. С цитираното писмо З.К. е уведомена, че в 10 дневен срок от получаване на писмото следва да представи уведомление в общината за поправяне  и заздравяване на първи етаж на сградата с идентификатор 87374.540.213.3 по КК на Ямбол. Посочено е още, че при липса на реакция от страна на оспорващата, общината ще упражни правомощията си по чл. 195 ал. 5 от ЗУТ. Писмото е връчено на 05.02.2019г.

Отговор с вх. № 2801/02772 от 15.02.2019г. на писмото, З.К. ***, в което се посочва, че не й е известно за премахване на носещи стени. Счита, че сградата се намира в добро техническо състояние. Дори и да има минимални дефекти счита, че се дължат на стареенето на същата. Сочи, че първи етаж от сградата е във вида в който е закупен. Намира, че не може да предприеме каквито и да е действия, тъй като първи етаж е годен за обитаване и не  е налице напукване и провисване на таванската конструкция и пукнатини по северната стена на сградата.

Към преписката не са представени освен заявление № 2801-13942 от 13.08.2018г., и цитираното в заповедта писмо изх. № 2801-11604/21.06.2019г., за което се сочи, че са уведомени заинтересованите лица. Видно от заповедта не е ясно кои заинтересовани лица са уведомени. Хронологично, от представената адм. преписка следва издаване на процесната заповед, което не кореспондира с описаните в заповедта писмени доказателства.

В съдебно заседание ЯАС изиска представяне на съставените документи във връзка с извършеното конструктивно обследване на имот с адм. адрес ул.* и достъпа до първи етаж.

Представиха се с писмо вх. № 2072/17.09.2019г. заявление с вх. № 2801-17596 от 17.09.2019г. и конструктивно становище. Последното е без дата.

От входираното на 17.09.2019г. заявление не става ясно кога е изготвено конструктивното становище. От друга страна от адм. орган-кмета не представи доказателства за изпълнението на оспорената заповед. Не се представиха доказателства по  делото  на посочената дата и час в заповедта да е съставен констативен протокол за изпълнението на заповедта, тъй като от самата заповед не става ясно на кого е осигурен достъпа до адрес гр. Ямбол ул.*, както и на кои лица с необходимата правоспособност за извършване на конструктивно обследване е предоставен този достъп.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Съдът приема, че е налице депозирана редовна и допустима жалба. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:

        С оглед разпоредбата на чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

            Предмет на обжалване е заповед № РД/02-00502 от 25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол, с правно основание чл. 194 ал. 1 и 4 от ЗУТ, с която е разпоредено по отношение на собствениците на имот с адм. адрес гр. Ямбол ул.* да осигурят свободен достъп до първи жилищен етаж от 9 до 11 часа на 28.06.2019г. с цел извършване на конструктивно обследване на обекта.

              Макар оспорената заповед да е постановена в писмена форма, съдът намира, че същата е произнесена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на изложени в нея ясни фактически основания за издаването й.

            Волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща – тя не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Мотивите имат съществено значение както за адресата на административния акт, така и за съда. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта в разрез с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно основание за отмяна на процесния акт, тъй като това са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим ограничителен белег на това право – посочените в акта мотиви, с оглед на които се извършва съдебният контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, предположения на съда или други обстоятелства, които имат някаква връзка с поставения за разрешаване случай, но не се вместват в юридическия факт, респ. фактическия състав, който поражда властническото правомощие на административния орган. Този извод произтича и от нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, която ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира  в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

       Нещо повече, ведно от събраните по делото писмени доказателства адм. орган не представи доказателства за това, че на посочената дата в заповедта е осигурен достъп до адреса, на кое лице със съответна правоспособност за конструктивно обследване е осигурен. От входираното на 17.09.2019г. заявление не става ясно кога е изготвено конструктивното становище. Нещо повече, процесната заповед е издадена на 25.06.2019г., т.е. недопустимо е да се мотивира издадена заповед с писмени доказателства с дата почти три месеца по –късно от издаването й.

Липсата на мотиви и конкретика в случая препятства съдебния контрол относно съответствието на административния акт с материалния закон и с целта на закона, които са изисквания за неговата законосъобразност. Допуснатото нарушение съдът намира, че е съществено и този порок обуславя незаконосъобразността на акта като издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което същият следва да бъде отменен.

  Оспореният акт не е в съответствие и с целите на закона /ЗУТ/. С оглед разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от ЗУТ „ Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол“. По делото липсват доказателства нито за разрешени, нито за предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината.

 

 

 

 

          

 

 

 

С оглед гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на оспорения индивидуален административен акт и е достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна.

Не трябва в случая да се забравя, че съобразно  чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, частната собственост е неприкосновена.

Необходимо е да се съобрази също така и нарочно установения в чл. 6 от АПК принцип на "съразмерност", съобразно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съответно, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Конкретен израз на пропорционалността е установеното в закона задължение за административния орган, от две или повече законосъобразни възможности при спазване на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК,  да избере тази възможност,  която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Съответно, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Ето защо, съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в размер на 315 лева- за държавна такса и   адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Ямбол  

Р Е Ш И: 

ОТМЕНЯ Заповед № РД/02-00502 от 25.06.2019г. на Кмета на Община Ямбол.

ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на З.П.К. *** с ЕГН ********** сумата от 315 /триста и петнадесет/ лева, представляваща  направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                    СЪДИЯ: /п/ не се чете