№ 21586
гр. С., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110148116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по
извършването й.
С решение № 6617 от 14.04.2025 г., което е влязло в сила, е допусната, на
основание чл.34 ЗС, съдебна делба между Р. С. Б. срещу И. С. Ч. на следния
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, ет. **,
състоящ се от: стая, кухня, обслужващи помещения, застроен на 44, 82 кв.м. с
обща кубатура 177,00 куб.м., с 0, 624% ид.ч.от общите части на сградата и с
отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо II (втора) зона,
представляващ съгласно схема № ********/28.06.2024 г. на СГКК – гр.
С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. С.,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 28.06.2024
г., с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, вх. А, ет. **, ап. ***, намиращ се в сграда с
идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ: 44, 82 кв.м., прилежащи
части: мазе № 13 с площ 2, 53 кв.м.; таван № 43 с площ 3, 48 кв.м.; 0, 624%
ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж – **********.7, **********.5; под обекта – **********.2, над
обекта – **********.11,
при квоти:
Р. С. Б. – 1/2, И. С. Ч. – 1/2.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по
1
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:
1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3)
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота/вещта
на публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС, вр. чл. 69, ал. 2 ЗН). Затова от съществено
значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е
възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба
имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване
на делбата.
В случая до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, при
двама съделители.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, че имотът е неподеляем,
както и че пазарната стойност на същия възлиза на сумата 159 900 лв., с оглед
на което стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Р. С. Б. –
79 950 лв., И. С. Ч. – 79 950 лв.
Съгласно чл.348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан.
По претенцията по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС:
Ищецът претендира сумата 5 830 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване за периода 01.11.2023 г. – 14.04.2025 г.
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по
чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за
период от време, предхождащ делбеното производство или следващ
предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на
определението по чл. 344, ал. 2 ГПК (включително, когато то е инкорпорирано
в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено и
само по реда на чл. 346 ГПК – във втората фаза на делбеното производство,
дори и тя да е предявена още с иска за делба /в посочения смисъл –
определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, IV ГО/.
С оглед изложеното допустима е претенцията на ответника за периода
01.11.2023 г. (който предхожда исковата молба) – 14.04.2025 г. (която дата
предхожда влизането в сила на решението за допускане на делба, с което са
допуснати привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК).
По основателността на претенцията:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от
2
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване.
Основателността на претенцията се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. страните да са съсобственици на
процесния недвижим имот; 2. целият съсобствен имот да се ползва от един от
съсобствениците през исковия период; 3. отправянето на писмена покана до
ползващия съсобственик преди началната дата на процесния период за
осигуряване на възможност за лично ползване или за заплащане на
обезщетение. Установяването на посочените предпоставки е в доказателствена
тежест на предявилия претенцията по сметки ищец, наред с размер на
исковата претенция.
В случая безспорно е наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесния имот, установено и с влязлото в сила решение за
допускане на делбата, както и личното ползване на имота от ответника за
исковия период.
За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата
вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици,
трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и
това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който
чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да
ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено
поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата
по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
Писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко
писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик,
съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването. Без значение е дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт, най-често искова молба с искане за заплащане на
обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника.
Писмената покана обаче има действие занапред без ограничение във времето
до настъпване на правопогасяващия факт /в този смисъл са мотивите на ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, така и решение №
352/13.07.2010 г. по гр. д. № 618/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
240/21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
По делото е представена нотариална покана, връчена на ответника на
01.11.2023 г., с която ищецът е поискал заплащането на обезщетение за
лишаване от полазване, от който момент е налице писмено поискване по
смисъла на чл.31, ал.2 ЗС.
При това положение в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от съсобствения му с
ответника апартамент за периода от писменото поискване – 01.11.2023 г. до
14.04.2025 г.
3
Размерът на средния пазарен наем за този период възлиза на сумата
11 660 лв. при съобразяване заключението на съдебно-оценителна експертиза
по делото, съответно за 1/2 от имота – на сумата 5 830 лв.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че за
исковия период ответникът е заплатил сумата от общо 2 000 лв., с която
следва да бъде намален размерът на дължимото обезщетение, поради което е
налице неизплатен остатък от 3 830 лв.
До посочения размер претенцията се явява основателна и следва да се
уважи, а над тази сума до пълния предявен размер от 5 830 лв. – да се
отхвърли.
По претенцията по сметки с правно основание чл.59 ЗС:
Ищецът претендира сумата 1 986 лв., представляваща платена от него
1/2 от задължения към „Т. С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за периода
2023 г. – 2025 г.
По делото е представено преводно нареждане от 18.03.2025 г., с което
ищецът е платил в полза на „Т. С.“ ЕАД сумата 990 лв. с основание – 1/2
плащане от м.05.23 г. – м.04.24 г. + ОФ от м.06.2024 г., както и преводно
нареждане от 03.08.2025 г., с което ищецът е платил в полза на „Т. С.“ ЕАД
сумата 996 лв. с основание – обща фактура от 30.06.2025 г. – 1/2 от
задължения, т.е установява се плащане на сума в общ размер на 1 986 лв. в
полза на „Т. С.“ ЕАД.
Съдът приема, че тези плащания касаят доставената топлинна енергия за
процесния имот.
Твърденията на самия ищец, уточнени в проведеното на 25.09.2025 г.
открито съдебно заседание, са, че с нея ищецът е заплатил неговата 1/2 от
задълженията, съответстваща на притежаваната от него 1/2 от правото на
собственост. Твърденията на ищеца са, че доколкото имотът се ползва
единствено от ответника, то единствено той ползва и доставената топлинна
енергия.
С оглед приетото от съда, че имотът се ползва от ответника в
релевантния период и липсата на оспорване, че до същия е доставяна
топлинна енергия, 1/2 от която възлиза на сумата 1 986 лв. за периода 2023 г. –
2025 г., претенцията с явява основателна и като такава следва да се уважи.
По претенцията по сметки с правно основание чл.59 ЗС:
Ищецът претендира сумата 417, 24 лв., представляваща платени от
ищеца данъци и такса смет за имота за периода 2018 г. – 2023 г.
По делото е представена приходна квитанция – ПОС от 16.08.2023 г., от
която се установява заплащането на посочената сума. Тази сума представлява
пълният размер на задължението за този период. Не се твърди това да е 1/2 от
задължението. Задълженията за данък и такса смет са в тежест на
съсобствениците съобразно дяловете им в съсобствеността, с оглед на което,
като е заплатил пълния им размер, в полза на ищеца е възникнало вземане към
4
ответник за 1/2 от тази сума – до размера на 208, 62 лв., до който претенцията
следва да се уважи.
По разноските:
Държавна такса за производството по делба:
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им.
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху
стойността на дяловете.
Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството
по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е
предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а
всяка от страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един
спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78
ГПК. Следователно, дължимата държавна такса и останалите деловодни
разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете
им, а разноските за процесуално представителство се понася от страните така,
както са ги направили.
С оглед изложеното страните дължат държавна такса, както следва: Р. С.
Б. – сумата 3 198 лв., и И. С. Ч. – сумата 3 198 лв.
Разноски на страните:
В полза на ищеца следва да се присъди сумата 43, 40 лв. платена
държавна такса за вписване.
В случая в първата фаза на делбата е приета СТЕ по искането на ищеца
за привременни мерки, което е уважено. За тази СТЕ ищецът е заплатил
депозит в размер на 600 лв., който следва да бъде възложен на ответника
предвид основателността на искането за привременни мерки.
Във втората фаза на делбата е приета СТЕ при депозит от 600 лв.,
дължим по равно от страните, който е заплатен изцяло от ищеца.
Чуждите (на другия съделител) разноски по експертизата за оценка на
имотите и съставяне на дяловете подлежат на възстановяване за съделителя,
който ги е платил, с решението по извършване на делбата (в този смисъл –
определение № 199 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 899/2017 г. на ВКС, І ГО). По
тази причина ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца
половината от депозита в размер на сумата от 300 лв.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 31.07.2024 г. в размер на 3 000 лв. за първата фаза на делбата и по
договор за правна защита от 21.10.2025 г. в размер на 1500 лв. за втората фаза
на делбата.
В принципен план разноските за адвокатско възнаграждение за
5
производството по делба остават в тежест на страните, както са сторени, с
оглед характера на производството.
По тази причина адвокатското възнаграждение, претендирано за първата
фаза на делбата, остава в тежест на страната. За втората фаза на делбата се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. При липса на
посочване каква част от тази сума се претендира за производството в частта
му по извършване на делбата и каква част – в частта му по претенциите по
сметки, съдът приема, че 1/2 от сумата (750 лв.) се отнася за производството
по извършването на делбата и 1/2 (750 лв.) – по претенциите по сметки.
Частта, касаеща производството в частта му по извършването на
делбата, остава в тежест на страната. В полза на ищеца следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 548, 81 лв., съобразно уважената част от
претенциите му по сметки.
Държавна такса за претенциите по сметки:
Предвид частичната основателност на претенциите по сметки на ищеца,
държавната такса за тях следва да бъде възложена на страните, както следва:
И. С. Ч. – 257, 64 лв., съобразно уважената част от претенциите, Р. С. Б. – 105
лв., съобразно отхвърлената част от претенциите.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
I. ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН , на основание чл.348 ГПК,
следния, допуснат до делба между Р. С. Б., ЕГН ********** срещу И. С. Ч.,
ЕГН ********** недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, ет. **,
състоящ се от: стая, кухня, обслужващи помещения, застроен на 44, 82 кв.м. с
обща кубатура 177,00 куб.м., с 0, 624% ид.ч.от общите части на сградата и с
отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо II (втора) зона,
представляващ съгласно схема № ********/28.06.2024 г. на СГКК – гр.
С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. С.,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 28.06.2024
г., с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, вх. А, ет. **, ап. ***, намиращ се в сграда с
идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ: 44, 82 кв.м., прилежащи
части: мазе № 13 с площ 2, 53 кв.м.; таван № 43 с площ 3, 48 кв.м.; 0, 624%
ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж – **********.7, **********.5; под обекта – **********.2, над
обекта – **********.11,
като сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между
6
съделителите, както следва: Р. С. Б. – 1/2, и И. С. Ч. – 1/2.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН ********** и И. С. Ч., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК, държавна такса за
производството по делба, както следва: Р. С. Б. – сумата 3 198 лв., и И. С. Ч. –
сумата 3 198 лв.
II. ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН ********** да заплати на Р. С. Б., ЕГН
**********, както следва:
1. на основание чл.31, ал.2 ЗС – сумата 3 830 лв., представляваща
неизплатен остатък от обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената
му 1/2 от следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. С., ж.к.
„Б.“, бл. **, ет. **, за периода 01.11.2023 г. – 14.04.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 3 830 лв. до пълния предявен
размер от 5 830 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНА.
2. на основание чл.59 ЗЗД – сумата 1 986 лв., представляваща платена от
ищеца 1/2 от задължения към „Т. С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. **, ет.
**, инст. № ********, за периода 2023 г. – 2025 г.;
3. на основание чл.59 ЗЗД – сумата 208, 62 лв., представляваща 1/2 от
платени от ищеца данъци и такса смет за имота за периода 2018 г. – 2023 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 208, 62 лв. до пълния предявен
размер от 417, 24 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН ********** да заплати Р. С. Б., ЕГН
********** сумата 43, 40 лв. платена държавна такса за вписване, сумата 600
лв., представляваща депозит за СТЕ по искането на ищеца за привременни
мерки, сумата 300 лв., представляваща дължим от ответника депозит за СТЕ,
платен от ищеца и подлежащ на възстановяване, сумата 548, 81 лв. разноски
по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН ********** и Р. С. Б., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на СРС, на основание чл.77 ГПК, държавна такса по
претенциите по сметки, както следва:
И. С. Ч. – 257, 64 лв., Р. С. Б. – 105 лв.
7
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8